петък, 19 април 2013 г.

Каква е твоята представа за края на света? Какво ще направиш ако попаднеш на безлюден остров ? Вярваш ли в суеверия (черни котки,минаване под табели...etc.. )? Има ли разлика в поведението ти на различни места или винаги си себе си ?

Края на света е детска приказка за лека нощ, такава ми е представата. Няма край, никога не е имало и никога няма да има. Под свят аз слагам цялата Вселена, ала дори и само за планета Земя да става дума, то тя също няма да има край. Телата садобре паркирани в космическото пространство, а случайности не съществуват. Край има това което е имало начало, а аз не съм на мнение че светът е имал начало. Имало си го е винаги, под една или друга форма. Пък няма никаква позиция която да налага край на света. Човека е все още малко същество, което никак не познава вселената в нейните дълбини. Познаваме Земята отчасти, по и от нея си правим извод за всички други тела извън Земята, което не е много разумно. Което става по Земята, не значи че става и на другия край на Вселената. Единствения *край* който би ни споходил, е края на цивилизацията ни, след което има създаване на нова цивилизация. Казано общо - света ще пребъде, със или без нас. "Край" е дума битуваща в ограничения човешки смъртен мозък.
Ще проуча острова. Ще си прекарам чудесно. Хич няма да се притеснявам. Когато ми стане скучно, ще си намеря ползотворно занимание. Ще построя някой много голям мономент с който да предам послание на следващите пристигащи, или да ознаменувам че съм пребивавал на него. А може и град да построя. А когато ми стане твърде еднакво, ще си построя сал или кораб и ще отплавам към "високо", модерно, "велико" цивилизованите народи. ( Предполагам че острова ще им плодни дървета, храната е до някъде от значение, но ако няма, ще си търся друг остров, или ще ловя риба и птици, ако не съм станал вегетарианец де до тогава )
Горе-долу. Имам си свои суеверия. Вслушвам се и в тях, колкото и в разума, те са към интуитивната част.
Във всеки човек има разлика в поведението му в различни среди, но това не е двуличие, а просто страна от поведението на дадената личност. Така и в мен, тоест аз навсякъде съм един и същ - себе си. Но естествено къде се искат повече маниери, ще има повече, къде се иска откровеност, ще има, където се иска резервираност, ще има. И това не го определям аз, колкото и да ми се иска, в обществото има глупави неписани закони и хората мнимо ги спазват. Пред непознат, не можеш тука така да откриеш всичко от себе си, както не може пред познат да се държиш прекалено неподобаващо резервирано. 

Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/30511214175