============== Елементи от реалността ==============
----- Какво искат хората и боговете не знаят -----
По-вчера
ми дотегна от мъгливи, студени дни. Припомних си един от любимите ми
начини да разпусна, да си отдъхна от забързаните сенки покрай мен -
киното :) А като си наума нещо, го правя. И без да извеждам разбор на
дали си заслужава (тоя месец филмите са скучни и предвидими, поне до
този момент) с бодра стъпка се отправих на там. Какво е киното за мен?
Много и малко, от дете съм запознат с филмовото изкуство и за мен си е
начин на "забавление". Ала разбира се за предпочитане са смислените
филми, с повече от една сюжетна ниска, преплетеност и стига Свети
Холивуд да е дал, да има сценарии над 3 реда по възможност. На това
казвам относително качествен филм :)Обхваща
ме приятната "сантиментална" носталгия, може би заради мястото около
кино Арена, там ходя. Мола, да и там е добре, но е силно превзето място,
хора навсякъде. А като съм тръгнал да се развличам, по-приятно е където
е по-тихо. Надявах се като по чудо да има премиера на филм който не
знам и да е интересен. Уви, нямаше! Silent Hill: Revelation - е добър
избор, ама го гледах преди :) Какво за него, за момента е филма който
най си заслужава. Да не го надценяваме, не е по-добър от първата част,
историята му си е смесица между продължение и игралната поредица.
Наблегнали са на ефектите (о, нали, нищо ново, киното компенсира с
ефекти липсата си на креативна идеина част) За това пък е интересно да
видите как продължава историята, стига да сте харесали първата част.
Завършва добре, харесват ми филмите с добър край. Точно като за 3D-то си
е. Няма да ви уплаши, обаче от редицата други филми е добър избор.
Застанах на гишето и замислено вперих "прочувствен" поглед към
изреждащите се филми на екрана. Кой да избера? Ами сега! Тънко душевно
гласче се обади някъде от далечините "ходи си, няма какво да гледаш". Ех
тоя глас, сякаш не знае! Аз съм упорит, не обичам да бия път на хаус.
Трябваше да гледам нещо, каквто и да е, какво ли значение имаше?!... Не
беше важен филма, а чувството да съм пред големия екран в залата, да съм
в киното - разтушителното място за мен (тук не намесвам природата, тя
за мен е пълна хармония, а киното е островче към други реалности)
Колебаех се между два филма, "Чудната петорка" и "Спешна пратка", нито
един от двата! Първият позачетох историята му и ми призля, отказах се.
Причина, ето откъс от историята "ще трябва да обединят силите си за
първи път, за да защитят надеждите, вярванията и фантазията на всички
деца по света." Да! Кои се обединяват - други и Дядо Коледа (Символ на
посткапиталистическото и материално общество, изгода за индустрията,
нереална традиция възникнала в германски селце и дофабрикувана от
Америка в издание за масовия потребител. ПП. Ако някой ден имам деца, ще ги оставя да вярват в каквото искат, няма
да им отнемам детските мечти. Просто нe ми харесва този символ в
глобален план. От друга страна ако имам деца, те със сигурност бързо ще
разберат и сами какви са истинските неща. Аз никога не съм вярвал в Дядо
Коледа, още на 5 сам осъзнах че няма такива неща.) Филм създаден да
промива мозъци и да каже, празник иде, защо да даваш нещо от сърце и
душа, като прегръдка и разбиране например, когато може просто да
стовариш един студен бездушен материален подарък на лавицата и да си
заминеш! А другия филм го има на торент, сетих се и от него се отказах.
Не можех да си тръгна без "терапевтичното" ми кино. Еврика - избрах на
посоки единствения който не ми казваше нищо...
------------ Живи кадри ------------
И...
ама разбира се, нека се върнем стъпки назад, превъртам, екрана връща
назад имената, ходя назад в дясно. Отсрещната жена подава билета, връщат
и парите. Продължавам назад. Поглеждам леко наляво и съвсем
незабележимо и за частица от секундата която сега е забавена, извъртам
очите си в същата посока. Стоп кадър. Две момичета едно до друго, добре
издокарани - какво ли пък се разбира от такъв кадър! Връщам още съвсем
малко назад. Продължавам, с гръб съм към вратата тя започва да се
отваря, дясната ми ръка виси във въздуха, врата се изравнява с нея, на
самия вход съм. Стоп. Идеално, от този кадър би се разбрало по-добре
какво виждам. Четири метра пред мен, по в ляво, стоят едно до друго две
тъмнокоси нежни създания, облечени в тъмни елегантни дрехи. Какво ли
правят там? Дали не продават сладолед? О това пък от къде ми дойде! В
този рекламен вид и сладолед, а може би щях да се радвам повече ако
продаваха сладолед :) Рекламен ли казах и тук налучках! Ама разбира се,
те рекламираха нещо, по-напред дочух "нещо си с козметика, а май и
масажи". Какво ми става че се бъркам? Изглеждаха като вещиците от
сериала Тайнствения кръг, не се шегувам :) Да не си помислите че съм се
впечатлив особено? Не. Само отбелязах досадния факт че на всеки метър
реклама! И странността, че изобщо не приличаха на рекламаторки, а на
актриси в филмова сцена - готино, но странно. Някак смешничко стояха
като препарирани, не мърдаха - помислих си че се страхуват да не си
развалят вълнистите прически и количествата грим. Да пуснем лентата,
колко видях, а практически бихте видяли как ги отминавам като че не ги
виждам (бързам за филма, или май в тази секунда не искам да при
прибутват рекламите си) Умът ми е по-зает в избора на филм. И като
заговорих...
----- Какво не знаят хората за себе си -----
Отново
съм пред екрана, кой филм избрах :) Моля, не се смейте, защото се
смешно! :D Избрах,... "Любовна терапия" кой би предположил! Дори аз не
знаех, ей така, каквото ми щукна, на мига. Та... темата щеше да е само за филм, но където камъчето, там и
планината :) Уфф, едва издържах! Един час и 10 минути - толкова търпение
имах, пак много! Не го догледах до края, станах и щастливо си
затръгнах, кино-терапията ме освежи, макар филма да ми доказа че хората
имат по-големи проблеми от проблемите. Знаех че няма да е нещо хубаво,
но не знаех че ще е поредното клише! Нормална средностатистическа двойка
в след критическа възраст с проблеми в брака (проблем в секса - не
правят секс) Колко нормално звучи? Само дето в реалността и двойки на по
3-4 години имат същия проблем! В един момент няма как да не си зададем
въпроса, КОЕ Е ПО-ВАЖНО, ЛЮБОВТА ИЛИ СЕКСА? За мен двете са свързани, но
любовта е на главно първо място, да правиш всичко с любов към човека
който обичаш. Как пък веднъж не показаха филм, двойката да си решава
проблемите, като правят нещо един за друг? А в филма, нищо не правеха
заедно, нищо не правеха един за друг, дори не обсъждаха заедно теми!
Какво тогава персонажите се жалват че не им върви?! Предвидих как ще
завърши, липсващ секс, посещение на психотерапевт дето да им каже как
какво да правят! И накрая ще си решат проблема, типична драма. Защото те
нямат мозък сами да поговорят! Баш по американски.
ВНИКНАЛ
В "ДЪЛБОЧИНАТА" НА СЮЖЕТА, ИЗУЧАВАХ "ПРЕДСТАВЕНИЯ" БИТ НА ЖИВОТА ИМ.
Хубава къща, всичко им е подредено, а което трябва да е нормално
развърляно - е хаутично. Колата им е намястото си, живота им е като
план-график. Дори началната закуска беше като план - яйца с бекон. Нещо
лесно и без много мислене! Да! ТУК СИ ПРОЛИЧАВА ЗАЩО В АМЕРИКА НЕ СЕ
СЛАВЯТ С ВИСОК СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Защото
живота им е елементарен. Всичко им е нагласено, имат си всичко. Живота
им е префектно планиран и поставен в голямата кутия! Е как ще имат ум да
мислят? Нали всичко което използват и правят е съобразено да ги
улеснява, за да не мислят. ТАКА ИНТЕЛЕКТА ЗАКЪРНЯВА. Извод, трябва да
имаме някаква трудност в живота, за да развиваме умствените си
възможности и щастието, за да се чувстваме живи. А когато имаме всичко,
ние просто губим интерес. Дали наистина е така? ДА ВИДИМ БЪЛГАРИЯ - тук
хората нямат всичко, стандарта на живота е нисък. Хората се задоволяват и
с малко. Имат проблеми, истински проблеми, а не от сорта, прозореца ми е
развален, спуках гума, или не правим секс. Нали? Това нещо в страните с
висок стандарт на живота, хората не го познават. Там повечето им
проблеми са абсолютно тривиални и най-вече до липса на интелект и морал.
Защото всичко в живота им се дава по-лесно отколкото на нас. ТАКА
РАЗБРАХ ЧЕ ИМА И ДРУГ ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ ОТ ТОЗИ ДА ИСКАШ ДА ИМАШ ПОВЕЧЕ.
Какъв е? ДА ИМАШ ВСИЧКО! Да това също е проблем! Тогава искаш да се отърсиш от това всичко и да започнеш на чисто, за
да има за какво да се бориш, да чувстваш тръпката на живота.
На
някой от вас, случайно да му е направило впечатление, как когато при
нас пристигне някой от чужбина (особено от Америка) го питат веднага,
"харесва ли ви България?". И те веднага "Да, да, в България е много
красиво, хората са много добри"! :D Естествено, харесва им мръсната,
сива София, защото им е писнало от тяхната родна пренаселеност, а тук се
чувстват по уединени и на тихо. Писнало им е от лъскавост, затова
България им разтоварва съзнанието с нелъскавост. Чудно защо тогава ние
българите им завиждаме и искаме тяхната лъскавост, май искаме това което
нямаме, но както разбирате до тук и да го придобием, пак ще е проблем,
защото да имаш всичко и всичко да ти е хубаво, става проблем. А да сте
видяли обратното? Когато българин посети някоя страна да го питат
"Харесва ли ви страната ни?" НЕ :) Защото явно не се вълнуват от чуждото
мнение и сами знаят че страните им са хубави. А ние в нашата си
България си се подценяваме и търсим мнението на чуждестраниците. Защото
искаме което те са постигнали. Или защото ни е омръзнало с нашите си
проблеми, но да знаете то и тяхното е серизно, да имаш подреден,
планиран живот, с всичко, това си е голям проблем, защото кара хората да
вършат глупости за да се почувстват живи и намалява умствените им
възможности, тъй като не им е нужно да са много умни. Да! Така е! Какво искат хората и боговете не знаят.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/16028357471
