Къде има връзка, се запазва :) За жалост съчетанието "родител-дете",
най-често са само две празни думи! Защото в 80% от днешните семейства
няма никаква връзка, нито между родител-дете, нито дете-родител :) Каква
е причината? Може би на първо място беспорният факт, че много
"родители" стават такива, без да са готови за това, нито да разбират
какво ще се иска от тях, и какво е да си родител. Това да имаш дете, хич
не е шега работа, нито пък начин да си разнообразиш дните, да ги
направиш по-интересни, или да си създадеш дете, само за да запълва
часовете ти, та да не ти е скучно :)) Смях, но наистина някои родители,
въобще не знаят защо са родители! За едни, защото са имали годините, и
са счели че обществено погледнато ще е добре да имат дете, за да не
изглеждат странно за пред хората. Тъй като видиш ли, тоя и оня, вече си
имали деца! Хах, като че да имаш дете, е вид състезания! Такива
"родители" са се обвързали, пак за да не изглеждат сами за пред
обществото! Не се чудете, видно е че на хората с еднаквост, била
материална, социална и тнк, гледат с по-добро около, и те се рализират
по-добре в прослоиките на цивилизацията ни. Хората се доверят най-вече
на такива в които намират прилики. Например, тя има деца, няма да се
довери на жената която е сама, а ще избере да сподели нещо с жената
която също има деца :)) Или пък той иска да сключи бизнес сделка, но в
решението му ще окаже влияние и част от живота на човека срещу него. Ако
е семеен за него ще е признак че е отговорен човек и може да се разчита
на него! И такива ми ти предрасъдно-обществени глупости :D Които
бърникат в главите на хората и ги карат да правят неща за които не са
готови!
Получава се така, че когато тя и той имат дете, всъщност не са родители, големи хора, а хал-хабер си
нямат какво е се гледа дете, или възпитава! За тях е новост, едно е
когато тяхните родилите са ги "възпитавали", друго когато те ще бъдат от
тази им страна на барикадата! :D Общо погледнато е - ДВЕ ДЕЦА СИ ИМАТ
ДЕТЕ :)) И е така, в началото такива родители си нямат на идея как да се
грижат за това дете, как да го хранят, какво да правят. Най-простичките
неща не знаят, каму ли да знаят как по късно да възпитават това дете
:)) Наблюдават се два метода на
възпитание! И двата са вид крайност, при единия родителите са ужасно
строги, знатя само думите "не" и "не може", забранят всичко на децата
си. Така те си мислят че ги възпитават на добро :)) Но истината тук е,
че така им е по-лесно! На место да седнат с детто си, и да й/му обяснят
защо не може, защо не е добре, какви са причините. Да, защото едно дете
има нужда да знае, да знае защо родителя се държи по-определен начин с
нея/него. Другата крайност са родители които не обръщат никакво внимание
на дете си, абе все и е едно, дават и му позволяват всичко с мисълта,
че постъпват добре! Но да даваш всичко и да не те е грижа какво се случва, с нищо не помага, ако в това дете не е отгледан морал, или чувство
за правилно и неправилно. Обикновено такива деца израстват като големи
егоисти! Защото са свикнали всичко да е тяхно. Срещат се и мешавици във
"възпитанието" едния родител да отказва всичко на дете си, другия да му
дава всичко, нещо като доброто и лощото ченге :)) Или пък да й/му
забранават всичко, но изобщо да не се вълнуват от нея/него!
Във
всички изложени варинти, има една отличителна еднаквост :) Че
родителите не умеят да общуват с децата си, даже често ги забравят!
Рядкост са семействата в които родителя и детето, имат обща приказка и
са като приятели :) Защото това е което един добър родител трябва да
постигне, да се превърне в приятел за детето си. Така че то да не се
струва да му сподели каквото и да е, и да знае че в случая няма да му се
скарат/обвинят, че ще получи помощ и разбиране :) Такъв родител е
приятел номер едно за детето си, детето му има доверие и има споделеност
и вяра :) Тъжното е, че малцина са родителите които ги е грижа до
толкова за децата си, че да им бъдат приятели! Повече се задоволяват с,
да излагат свойте правила! Обаче какво сме се разговорили! Грешката на
мнозинството родители е, че не са никакви родители, че дори не са били
готови да бъдат родили! То не е само да го направиш, да чакаш 9 месеца,
да се роди и да се биеш в гърдите, " аз съм родител" :)) Човек е
родител, когато е такъв през цялото време за дете си :) Да им дете не
значи че си му някакъв, какъвто и да си, трябва да залужиш правото си да
си близък с дете си, като му гласуваш доверие. Защото това малко
човече, диша като теб, има сърчице като теб, усеща, чува, вижда, то
живее като теб :) И един ден ще порастне, в зависимост от действията ти,
то ще си създаде свой. Не бива един родител да допуска да се стигне до
отцепване на детето му. Но много родители правят точно това! Децата
с израстването си имат да открият големия свят :) Искат да го разберат,
но когато нямат родилите които да искат да им помогнат, са длъжни сами
да го направят! Така правят грешките. Случва се и дете, да поеме по
грешния път, като противоствоене на упориството и грубостта на
родителите му, които са мислели че могат да предопределят целия му
живот! ДЕЦАТА ВИ НЕ СА ВАШЕ ПРИТЕЖАНИЕ :) НЕ СА ВЕЩИ, НЕ СА ПРЕДМЕТИ, НЕ
СА ОСИГОРОВКИ ЗА БЪДЕЩЕТО И СТАРИНИТЕ ВИ! ЕЙ ТОВА Е ДОБРЕ ДА ГО ЗНАЕ
ВСЕКИ ЕДИН РОДИТЕЛ! Детето ще си има свой мечти, и един ден ще ги
последва, без значение какво ще направи родителя. Добрия родител винаги
ще е насреща, за да помогне на детето си, да се съвземе, да се изправи и
да продължи :) Детето ще прави грешки, но те са норални, всеки е правил
грешки за да порастне. Родителите на тези деца, също някога са били
деца и са правили грешки! Но те са забравили какво е да си дете, навлезели в живота на
възрастните, са подминали годините си, и когато се налага те да са
родители, просто не знаят какво да правят!... Тийнейджърите
се бунтуват, нормално е :) Всяко ново поколение си има свой виждания,
удивително е че възрастните забравят това!... Няма да да искаш детето ти
да мисли като теб, то не е твой клонинг то е бъдеще :) "Пропадат"
защото когато са имали нужда от разбиране и утеха, са получи само упреци
от родителите си! Защото родителите им не ги е грижа! Не са усетили
нито веднъж в живота си, че родителя го е грижа за тях и ги обича!
Липсата на обич от това което ги е създало, ги тласка към ръба. Дете
което не е било обичано, но не се е научило да обича, пораства като слаб
духовно и психически възрастен. Грубостта на някои родители, също води
до негативни последствия в подрастващите!... Просто няма как! ГОЛЯМ СМЯХ
Е ДА ЧУЕШ КАК ВЪЗРАСНИТЕ ОБВИНЯВАТ ЗА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРОБЛЕМИ,
ПОЛИТИКАТА, ЛИПСАТА НА КУЛТУРА, МОРАЛ, НА ВЕКА В КОИТО ЖИВЕЕ И ТНК. Но
кой е виновен за тоя проблемен век - ТЕ ВЪЗРАСТНИТЕ, ТЕ СА ДОВЕЛИ ДО
ТОЗИ ВЕК, ТЕ СА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА УЖАСНИТЕ ВРЕМЕНА В КОИТО ВСИЧКО ДОБРО Е
ПРЕД РАЗПАД! а ПОСЛЕ МНОГО ЗНАЯТ! НО НЯМАТ ОГЛЕДАЛО В КОЕТО ДА СЕ ВИДЯТ!
Тийнейджъри са слаби психически и пропадат, заради незрялостта и
глуповатостта на родителите си. Но тук ако се задълбочим, се връщаме още
по назад. защото проблема започва не от родителите ни, а от тяхните
родители, от нашите баби и дядовци, които не са ги научили на нищо
съществено за живота! Не са ги направили човеци! Едните са се родили, в
едно време, хубаво време, живяли са добре, предали са на децата си
устойте на свойте времена. Те пък са действали на пук, унищожили са
всичко хубаво с мисълта че от миналото полза няма. Станали са родилите и
възпитат децата си както намерят за добре. Възрастните вечно се мислят
за прави, но това че са по-големие, живяли повече, в никакъв случай не
ги прави по-мъдри или по-интелигентни. Защото ако бяха по-мъдри и
по-интелигентни, днес нямаше да имаше никакви проблеми, а тийнейджъри,
щяха да израстват като хора! Прекалена
свобода никога не е имало :)) Подрастващите пропадат, именно защо не са
имали свобода за да се развият, защото никой не ги е изслушал/а, защото
никой не им е дал дума, или право да се изразят. Така губят смисъл да
живеят, в тях се настанява меланхолията, нежеланието за живот. И
"пропадат". 40% действат на пук на родителите си, 30 защото не им пука
от нищо, искат да опитата колкото се може повече неща, 20% съвсем
съзнателно се тласкат към несигурността. Но пък 10% не са такива,
трудностите ги правят по-гъвкави, израстват бързо, осъзнават ужасното в
живота, без да губят вярва в себе си и стават хора, въпреки липсата на
така нужните родителски дадености в живота си :)
(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)
