Липсата ми на сън, какво да се прави просто нощем не мога да спя като
нормалните хора :) Подклажда намерението на търся какво да чета, а в
тези дни в ума ми се въртеше идеята да е нещо свързано с човешките
избори, е хубаво :) Заразтърсих се, какво, какво да чета, но не открих
заглавие с подходящ сюжет. Спомних си за "Франкенщайн" На Мери Шели :)
Чел съм го, но като не ми хрумва други, РЕШИХ ДА Я ПРОЧЕТА ОТНОВО
ЗАДЪЛБОЧЕНО :) Та... тук няма да говоря за филма, а ЗА КНИГАТА :) Защото
филма, Е ХУБАВ, НО НЯМА НИЩО ОБЩО С КНИГАТА, даже буди смях у мен, че
филма се води по Мери Шели :)) Как води? Щом единственото общо с книгата
е... факта че присъства човек с име Франкенщайн, създава същество, и
съществото го преследва, губи близките си и странства из ледените
пустощи. Само в това е приликата, иначе цялата история е разбъркана.
И
като изясних... сега към книжката :) В нея, Франкенщайн, създава
съществото чрез свой открития за живота, без да се ползва от
настъвленията на друг. Може ли човек да бъде Бог? Това е което младият
Франкенщайн, пробва успешно да докаже. Той тръгва по неутъпкан от никой
път, за да намери ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА, "ИЗВОРЪТ" НА БЕЗСМЪРТИЕТО. През
погледа на амбицията му, действията му са на откривател :) ВСЕ ПАК НИЩО
НЯМАШЕ ДА СЪЩЕСТВУВА ДНЕС, АКО НЯКОЙ НЕ СЕ БЕ ВПУСНАЛ В РИСКОВАНИ
НАЧИНАНИЯ, НА ЕКСПЕРИМЕНТИ. Неговият буден за приключения, знания дух,
го води право към едно от най-желаните неща. Тайната на живота. Ха,
чудно защо в филма, показват как той съживява съществото, чрез
електичество? И че тайната му е била електричество? При условие, че в
книгата, никъде не се казва, че тайната е електричество, в книгата не
присъства момента с електричеството. Там загадъчно се предкача, като
Франкещайн в мемоарите, деликатно казва, че не иска да издава тайната :)
А и ако тайната бе електричество, то всеки друг е щял да се досети и да
е направил същото което и Франкенщайн, но преди него. Тоест, в филма се
появява съсловност на безсмислени понятия, колкото да има филма пълнеж,
и да е съобразен спрямо сегашния век и разбиранията. Умно е постъпила
Мери Шели, като е оставила в тайна, как го е съживил :) Така тайната,
прави книгата съотнесила и актуална дори и до днес :) Със напредването
на познанията за тялото ни. А както днес знаем, е невъзможно с
електричество за да се съживи нещо което е мъртво. Защото клетките са
умрели. А когато клетка умре, тя се свива, и бавно разпада. А когато им
разпад, електриеството не може да обърне реакцията, единствено би я
ускорило, частиците ще се движат по-бързо, а така и дейността на разпад.
А дори и да бе взел, тяло от скоро мъртво, то щом мозъка е мъртав
(стигат и 4 минути без кислород за да умре тъкънта на мозъка) то няма
какво да се съживява. За това и електричеството няма как да е
единствения фактор. И след въведението в несъотвествията и интересността на представите в книгата,...
И след въведението в несъотвествията и интереснотта на представите в
книгата,... към личността на Фракенщайн :) КАКЪВ ЧОВЕК Е? Защо прави
всичко което прави? Че амбицията му го подтиксва е така, но нима само
амбицията е отговорна деянията му? Според мен да създаде живот, не е
неправилност :) И със сътворението не е извършил грях, или неморалност.
Проблемът му бе, че макар свежите идеи и знания, ТОЙ БЕ НЕЗРЯЛ, НАИВЕН И
СЕ ВОДЕШЕ ОТ ЧЕСТОЛЮБИЕТО СИ, КАПРИЗИТЕ И ГОРДОСТТА НА СТРАТТА СИ КЪМ
ОЩЕ ЗНАНИЕ. Да искаш да знаеш, Е НАЙ-ПРАВИЛНОТО НЕЩО НА СВЕТА :) Но да
си безотговорен към делата си, Е НАЙ-ГЛУПАВОТО НЕЩО НА СВЕТА. А горкия,
бедния Франкенщайн, а не....ще се откъсна от всички убедености с които
се дискотира творбата. ЗАЩО ДА ГО НАРИЧАМ "ГОРКИЯ", "БЕДНИЯ" ЩОМ ТОЙ СИ Е
ВИНОВЕН!... Не е ли така? :) Тръгва към нови пътища в науката, не от
добросъвестност, а от БЕЗОТГОВОРНА СТРАСТ, КОЯТО ГО ОТВЕЖДА КЪМ
СОБСТВЕНАТА МУ ГИБЕЛ.
Не ще щадя думи
за описание. Франкенщайн, ЗА МЕН Е ГЛУПАК, САМОНАДЕЯН ЕГОИСТ И
ПОДЧИНЯВАЩ СЕ НА ПОДБУДИТЕ НА ЛУДОСТТА СИ, без да се замисли какви ще са
последствията! До последно, той се държеше НАИВНО И МИСЛЕШЕ САМО ЗА
СЕБЕ СИ! Как не спря да секунда да помисли, за семейството си, да
приятели си, а през цялото време той искаше всичко да се върти около
него. Да се чувства голям и възвишен. И създаването на живот, с нищо не
го прави по-възвишен, защото не направи това с кауза, а от себелюбие, да
си докаже че ще може да бъде като бог. Е направи го. И какво? Защо
създаде живот, а презря живота на съществото? Толкова егоистично и
гадно!... Каквото и да е то, бе негово творение, нима един човек
сътворил нещо, би се отказал от творението си? Само защото изглеждало
отблъскващо?!... То е като да се откажеш от себе си! :) Как не се отказа
от начинанието си, а го завърши до край и презря плода на деянието си,
без да направи нищо за това същество!... КАТО НАЙ-БЕЗОТГОВОРНИЯ ЧОВЕК,
ЗАРЯЗА СЪЩЕСТВОТО НА ПРОИЗВОЛА НА СЪДБАТА! Какво е очаквал? Че то ще
изчезне ли! Нормално е съществото да го намрази, щом е презряно от
всички, дори от собствения си създател. Какво прави Франкенщайн? Нищо!
Завършва делото си и заживява както и преди, но с чувство за вина,
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ НЕ ВИНА ЧЕ НЕ ОСИГУРИ НИКАКЪВ ЖИВОТ ЗА СЪЩЕСТВОТО, А ВИНА ЧЕ
ГО Е СЪЗДАЛ? Малко е късно за да се вини!...Покъсно
то го преследва убива близките му, но какво прави той? Пак нищо :) Не
споделя на близките си за опасността която ги грузи, дори не им дава
шанс, пак от себелюбие, защото го е срах как ще го възприемат другите.
Значи за него е по-важно какво другите мислят за нещо, от колкото да
спаси ближните си!!! Егоизъм. Съществото му предлага премирие, ДА
СЪЗДАДЕ ЖЕНА, С КОЯТО ДА СПОДЕЛЯ ЖИВОТА СИ, И ЩЕ ГО ОСТАВИ НАМИРА. Но
той какво, пак нищо, пак егоизъм, ОТНОВО НЕ МИСЛИ ЗА БЛИЗКИТЕ СИ, А
ЗА СЕБЕ СИ, НЕ МУ БИЛО ПРИЯТНО, НЕ МУ БИЛО ХУБАВО, ДА СЪЗДАДЕ ПАК
ЖИВОТ. Но не се оплакваше първия път нали?!... И в действителност
Франкенщайн сам обрича близките си на смърт.
Гибелното
в Франкенщайн, не е че е създал живот :) А че е егоист, че е себелюбив,
и никога не мисли за другите, мисли само за себе си, а после оплаква
последиците от бездействието си. Така глупаво е!... Ако бе помогнал на
съществото още когато го създаде да разбере какъв е света, да му бе дал
място за живот, да му бе създал жена, гибелта никога нямаше да го
застигне. Само ако можеше ДА ПРЕГЛЪТНЕ ГОРДОСТТА СИ, И ДА МИСЛИ ЗА ДРУГ,
ОСВЕН СЕБЕ СИ. Съществото не искаше много, а и то не бе виновно за
действията си, вина имаше самият Франкенщайн. Аз на мястото на
Франкенщайн, щях да създам жена за това същество. За да не е само, какво
по-ужасно има от да си сам в целия свят. И да няма кой да те обича.Когато
имаш деца, искаш за децата си най-доброто, и си отговорен за живота им
:) А съществото макар да не му е дете, то е отроче на идеите му,
следователно той е отговорен за живота които е съзнал. Ужасно е
родител/и да изостави детето си. Изоставеното дете, намразва родителите
си. Та развръзката в творбата е напълно логична :)Прави
ми впечатление и как Мери Шели описва съществото - като чудовище! Защо?
Нима красотта те прави човек? А липсата на красота чудовище? Звучи ми
като дискриминация :) Какво да правят тогава хората с увреждания, хората
които са болни от редки генетични заболявания и тнк. Какво, да не би те
да не са хора, щом не изглеждат както са стандартите!... В торбата има
съвсем преки нишки към дискриминацията. Особено с описанието, колко
красив бил Франкенщайн, и колко грозно съществото. Но дали душата на
Франкенщайн е красива? След като през цялата история, мисли единствено
за себе си!... Имаше ред шансове да спаси близки, и не го направи от
честолюбие. НО МОЖЕ БИ ТОЧНО ТОВА Е ИСКАЛА ДА НИ ПОДКАЖЕ МЕРИ ШЕЛИ :) Че
външната красота не винаги е и вътрешна, че възвишените идеи, се
нуждаят и от отговорност. И ако смяташ че не притежаваш отговорност, то
по-добре не създавай неща, които ще я изискват.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362505311
