Разликите са повече от приликите, самите думи не са синоними, не поизлизат една от друга.
В най-честите случай, първо сме хлътнали, а след това обичаме ( тоест се влюбваме в който/която сме хлътнали ) Не винаги де, друг път хлътването си остава хлътване до край. Демек "Хлътна" не винаги се превръща в "обичам". Докато "обичам" никога не се връща/превръща в "хлътна". Особена рядкост и все пак и това го има, да заобичаме от първия път, без да преминаваме през "хлътна" ( или така наречената любов от пръв поглед, сродни души )
"хлътнал/а съм" - съвременен израз за човек желаещ друг човек, основата не е като да са чувства, а простата и първична страст. Както знаете, днес "хлътна" се употребява и от леките хора, къде в дискотеки, заведения и тнк. Което завършва обикновенно със секс и нищо друго. То е като да опиташ нещо ново и да си кажеш "а вече пробвах, наситих се". Друго си е когато хлътването се изроди в любов, става на по високо и възвишено ниво, участва тогава не само тялото, а и душата (цялото съзнание)
"влюбен/а съм" - вековен израз, най-характерен през времената на роматизма, епохата на Ренесанса, пиесите на Шекспир и тнк. Изразява красиво, силно, възвишено чувство, което като магнит те влече към другия човек. Да си влюбен/а, е да си отдаден/а, да мислиш за този човек, да желаеш нейната/негова близост, да я/го чувства като част от себе си, душата си. Нещо което те прави цялостно изградена личност. Като твоята половина. Влюбените са в по възвишени селения на мислите си. В тях се усеща една увереност, неприсъща на никой друг. Защото те вярват, те се доверяват и са разкрили себе си през любовта си. Любовта се съпровожда от съчетанието "обичам"," обичам те".
"обичам" - човек може да обича много неща, но само когато е съотнесено към човек, придобива сила. "Обичам" + "те/я/го" = "Обичам те/я/го". В друго време, всеки би говорил че обича нещо, примерно "обичам" ябълки, "обичам" шоколад, или "обичам" кучето си ( защо пък не ) Така думата "обичам" придобива реално естествено ако е прудружена със спомагателна дума. Да приемем че се отнася за човек. "Обичам" ( обичам я/го/те )
"Влюбен/а" съм ( когато не става дума за член на семейнства ни, а за отделна друга личност, защото е ясно че човек може да каже и на родителите си че ги обича, но да обичаш родителите си, не е да си влюбен/а в тях )
"харесвам" - с харесване започва всичко, което би преминало през "хлътване" ( или направо към "обичам" желание за опознаване ) после към обичам ( което е една стъпка преди личното осъзнаване "влюбен/а съм" )
И ако се наблюдава хората да ги бъркат, то е защото не осъзнават значенията на думите. Бих си позволил да кажа, че е доста препълнено от несериозни и непорастнали хора. Които смесват нещата без да се замислят. заради тях думите се изпопават. Някой от не израсналите психически, казват "аз съм влюбен/а", "аз я/го обичам", или "обичам те". Но просто за тях това е период на харесване към ту хлътване, мерака бързо им минава, с това и желанието и се вижда как изобщо не са обичали. Просто са подценили теглото на думите.
Когато обичаме, чувстваме че обичаме с цялото си тяло, желание, мисли, копнежи. И не е просто увлечение.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/23848506719
