Зарът има шест страни, представи си колко страни има морала в хорските
очи, а хора по тая странна земя, колко вида искаш. В мойте очи, всеки
човек тълкува морала спрямо възгредите и опита на живота си, и особено
спрямо желанията си - което иска (егото и егоизма). Така възниква
изопачаване (деформиране) на морала, от същите хора които би трябвало да
го "разпространяват" правилно. Или иначе казано, препозната ни игра -
развален телефон, един казва/прави нещо, втори не възприема или добавя
каквото му се иска, а трети разбира нещо съвсем различно. Ето как морала
се превръща в криво огледало.
Морално
е всичко произтичащо от човека към ту човека (обществото), с присъщите
добродетели и мяра в грешно и правилно (позволено и нередно). А тези
добродетели произхождат от духовната страна на човешкия вид, от
ценностите на съзнанието ни, хуманността ни, интелекта ни, познанието ни
за какво е справедливост, чест, достойство. Така най-кратко и лесно
мога да опиша какво е морал :) Тази
темичка, засяга честта и достойнство, които играят роля в моралните
възгледни които би трябвало да присъстват в изградения човек.
(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)
Аморално
- съвсем логично е всичко противоположно на моралното. Ако морала е
"плюс", аморала е "минус". В аморала присъства основно даденостите на
егоизма, жестокостта, злобата, ненавистта. Впрочем ако в обществото уж
има морал, но последнато спрямо единицата човек, в целостта наречена
общество морала е изопачен и превърнат в потребление, което бива
докарвано дори до аморал, нищо че е прокламирано като морално. Масата
има силата да наделява заради количеството хора, но общо интелектуално
ниво, масата народ е като едно изгубено дете. Защото индивида е
асимилиран от останалия поток хора. И се получва нещо като онази задача
за орел, рак и щука, дето се опитвали да преместят една каруца, всеки
дърпа на различни умнствени посоки, но нямат синхронен интелект, и
затова интелекстуалните им сили взаимно се изключват, като остава
единствено първичната, физическа сила.Има
една древна приказка, че за добрите достойни хора, не е нужен морал,
защото те не постъпват неправилно, те са един вид създатели на морала,
еталони. Е то хубаво, но сега като знаеш това, ще разбереш и защо е
нужен морала, изглежда масовите хора не са добри и нямат особено чувство
за достойнство, като в тях не пребиват добродетелите. Това е причината
за такива хора, да е нужен морал, защото сами не могат да се сетят кое е
правилно и кое, способни са да вършат глупости. като заблудени овце,
без пастир. Каква ще е цивилизацията без морал - оня ще си каже, защо да
не навредя на тоя, или какво грешно има в убиството, изнасилването,
тормоза, лъжите и тнк. Нали? Морала не ни ограничава с нищо, предпазва добрите хора, от другите в същото общество които нямат добродетели, за съжаление.
Така
като ме четеш сега и преди след всичко написано от мен, според теб
(вас) дали аз бих могъл да имам нещо наложено в мен от обществото? При
условие че аз често говоря за обществото и неправилностите на хората. Аз
съм индивидуалист. До момента не съм се повлиал от нищо обществото,
правя което смятам за правилно, а не което обществото прокламира.
ИСТИНИТЕ СА ДО ИНДИВИДА, ЗАБЛУДИТЕ ДО ОБЩЕСТВОТО. Спазвам морала на
сърцето и душата ми, имам чувство за редно и нередно, и силно изразени
душевни ценности. "общоприетия
морал", разбра, обществото изопачава спрямо интересите. За какъв морал
би могло да се говори в рамките на обществото, когато спрямо индивида,
често е аморал. Пример за индивидуален морал - мислиш какво не би ти
харесало някой да ти направи и не го правиш на никой. Това е морал. А
което ти харесва да ти правят, казват, правиш и казваш на други. С лице
към тях, но с ръка на сърцето. В такъв случай морала не е задръжки, а
същността ти.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/15656586847
