Далеко сме от споделянето с родителите! И това което казва за споделяне с
приятели! И то не съществува. НИМА НЕ ВИЖДАШ, ХОРАТА НЕ СПОДЕЛЯТ С
НИКОЙ, НИТО С РОДИТЕЛИ, НИТО С ПРИЯТЕЛИ, НИТО ДОРИ С ВЪЗЛЮБЕНИТЕ СИ.
Всеки се страхува, трепери от маниакален страх друг да не научи тайните
й/му слабости, за да я/го нарани.
Според
теб защо всичко се е изменило? Кой е виновен? Виновно е миналото, че не
е възпитало нищо в идните поколения! За да се превърнат днес, в
безродственици, в някакви хора отделни, и да се нацепят на хиляди
групички и единици! Виновни са родителите на родителите ни. Но пък и
тяхната вина не е чак голяма! Виновни са умопомразчителните
дегенеразтивни елементи, като сменяна на упаленчески режими, бедност,
ред реплесии, комунизъм, капитализъм, социализъм, догматики, и тем
подобни идотски щуротий, пръкнали се в ума на някой ненормални и луди
хора, с амфинитет към егоцентризва и унищожителното дело. Специялно за
нас българите да сме така затворени, ми ние винаги сме били малко или
много такива. Изживяли сме 500 години робство което ни е унищожило
цялата воля и самочувствие като хора. Били сме изолирани от света. Та
това черно минало се е отпечатъло в самосъзнанието на тогаващните хора.
Те пък са сложили своя отпечатък върху децата. Те върху свойте. Минали
са световните свойни и другите глупости! ЗА МЕН СА ГЛУПОСТИ, ХОРАТА СА
СИ ТЪРСЕЛИ ПРОБЛЕМИ И СА СИ ГИ СЪЗДАВАЛИ, както и сега де, но това са
били в големи мащаби. Така до навлизането в 21 век, когато България
продължава да не е приобщена към света, тук хората са подценявани,
тъпкани, нямат права (защото никой не зачита правата) Пълна свободия си е
до момента. Живота е труден, а българина страда от липса на
самочувствие и го придобива като унижава или наранава друг себеподобен.
Затова и хората се затварят, затова и не общуват, те свикват да си
мълчат за всичко, особено покрай наличието на интернет. Където мога да
си споделят болката анонимно, на място на свой проятел, родител. Но
какво ли пък за тях да кажа!...Ни
приятелите приятели, ни родителите като родители. В този свят е по-лесно
да се изгубиш сред разочарования, болка, неприемственост, злоба, омраза
и врагове. От колкото да намериш своето място под слънцето! И това
което казах, важи най-вече за България. Живота е такъв, може да споделиш
само на специални хора, които те познават, както и ти тях и никога не
са те съдили за проблемите ти. Най-добрия
случай е да обикнеш някой, да си с нея/него и приятел, та... да се
обичате и да можете да си споделите всичко. Това е най-добрия :) Колкото до родителите!... Те с годините стават критични и черногледи,
защото мечтите им са били унищожени, а трудния живот ги обезчовечава.
Като освен че забравят какви са били като деца, забравят и че детето им е
човешко същество с чувства. И на место да се опитат да разбират децата
си, те им се карат, критикуват, викат дори а при някой и повече. При
което те отказват децата си да споделят. Децата им разстават и се научат
че не бива да се споделя. Една част от тези деца опитват да споделят с
приятели, но приятелите им не ценят доверието и ги нараняват! Така
всички се затварят, бавно, бавно но сигурно в себе си. От там идва и
злобата, когато не споделяш с никой, тайш - се огнетяваш и озлобяваш.
Нервите ти се изпъват като струни и най-малкото може да те ядоса. После
пак същата верига някой наранява друг! Вечната лудост!...
От
друга страна на никой не му пречи да опита да сподели! Как ще разбереш
кой човек е достоен за уважението и доверието й/му ако не пробва?
Никаога няма да узнаеш кое е най-добре за теб, ако не можеш да изтърпиш и
малко болка. Споделянето има рискове за които човека трябва да е
подготвен, но така се разбиват кои хора са истински. Истинските хора
няма да използват споделеното от теб, срещу теб, ще те разберат и няма
да те изоставят. А и далеч по-лошо е да живееш като тайш всичко в себе
си.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362704735
