Всеизвестен е пътя на водата, нейните изменения и агрегатни състояния. Пътя на нейния кръговрат, от малката капка, до многобройната, през океана, морето, реката, езерото, та чак до малката вада която ненадейно е събрала капки. Така познато явление, че никой не би се усъмнил че именно това е пътя на водата. Описваме действителността, събираме информация от нея. Проявяваме информацията в себе си. Организираме я по начин по-достъпен и търсим връзките в наблюдаваното. Подобен път от действия е многозначителен и погледнато общо - фиксиран метод, плод на залегната в човешкото същество - интелигентност. Такива са прецедентите на хуманоидния вид, без тях в ни най-малка степен нямаше да извадим на бял свят своите заложби и съзнателност. Обикновенна наблюдателност е най-честата практика на ума. Наблюдателност на обкръжаващите ни обекти, явления, които най-кратко са съпоставими под общия етикет на предмети занимаващи по някаква определена личностна или подсъзнателна връзка, съзнанията ни. КОГАТО НЕЩО НЕ Е В ТЕБ, ТО СЕ ПОДДАВА НА МАНИПУЛАЦИЯ, НАБЛЮДЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ, В ПЪТИ ПО-ЛЕСНО, ОТКОЛКОТО АКО СЪЩОТО СЕ НАМИРА В ТЕБ. Тоест, каквото съществува някъде наоколо, то винаги може да бъде осъзнато, видяно, разбрано. И ако все горното не се е случило, причината не е в сложността на наблюдавания предмет ( обект, явление и прочее ), а в човека който го е наблюдавал и в неговия разум ( връзката между психиката му, интелекта му, инстинкта му, интуицията му, емоционалното му ниво и тнк, защото всяко едно по отделно също е вид интелигентност ). За едно човешко същество предмета на наблюдението, ще бъде възприет по един начин. За друго същество, по друг начин. Това би ли значело че предмета в реално е много неща в едно? Не. Сам по себе си предмета е едно нещо и като едно съществува. РАЗЛИЧКИТЕ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЯТА СЕ ПОРАЖДАТ ОТ РАЗЛИЧНИ РАЗУМИ В РАЗЛИЧЕН СТАДИИ НА ПЪЛНОТА И НЕПЪЛНОТА. Да приемем като произволна логическа стойност за целостта на разума - числото едно "1" Едно представлява абсолютната пълнота ( под пълнота да се разбира - голяма плътност на разума ) Хипотетичния човек притежаващ разум - "1", би имал нула "0" - непълнота. В такъв случай неговият разум ще бъде оползотворяван на 100% капацитет. Реално обаче, нещата стоят много по-надолу. Реалния човек е притежател на разум с пълнота под единицата. И непълнота приближаваща се от нула към единица. Връзката между двете - увеличаващата се непълнота намалява пълнотата ( другия резултат ).
Да наблюдаваш предмет, е лесно. Ала разбирането му е свързано с нивото на разума в индивида. Така стигаме до "Алфата и Омегата", на която се крепи всяко човешко разбиране - опорната точка. БЕЗ ОПОРНА ТОЧКА, НИТО ЕДНО ЖИВО СЪЩЕСТВО, АКО ЩЕ И НАЙ-РАЗВИТИЯТ ВИД НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА ДА Е, НЯМА ДА МУ Е ПО-СИЛИТЕ ДА ИЗВЪРШИ ДОРИ НАЙ-БАНАЛНОТО УСТАНОВЛЕНИЕ. Коя е опорната точка? И ТУК ОТНОВО СЕ ВРЪЩАМЕ КЪМ СЕЧИВОТО ПОЗВОЛЯВАЩО НИ ДА ОТСЪЖДАМЕ ЗА СВЕТА ВЪН ОТ НАС ( СОРТИРАЙКИ ГО ПРЕЗ НАС ) - РАЗУМА. ТОЙ Е ОПЕРАТОРА, РЕЖИСЬОРА, СЦЕНАРИСТА, АКТЬОРА, ВЛАСТЕЛИНА В САМОДЕЙНИЯ СПЕКТАКЪЛ НАРЕЧЕН - ЧОВЕК. ТОЙ ДАЖЕ Е И НАШАТА ОПОРНА ТОЧКА. ОСТА НА КОЯТО СЕ ВЪРТИМ. Оказва се, в действителност човека не борави буквално с предметите извън него, борави с разума си, който като най-метаморфното вещество в света, приема формите на предмета който ни е заинтересувал. Спестявайки ни усилията сами да го опишем ( изградим в съзнанието си ) Вероятно тази способност на разума, да се намества навсякъде, е вид вроден рефлекс, подпомагащ развитието, израстването, инстинкта и еволюцията. Той е едновременно програма и програматор, готов във всеки момент да пренареди кода си, стига съзнанието под която форма битува, да има желание и стремеж. Всичко е добре наместено и прецизно задвижено. След като е така, предположимо е че човека не би трябвало да изпитва затруднения в мисълта си. Би следвало никога да не допуска грешки. ЗАЩО НЕ Е ТАКА? ЗАЩО МАСОВО Е ТОЧНО ОБРАТНОТО? ЗАЩОТО МАКАР РАЗУМА ДА СЪЩЕСТВУВА ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК, НАРЕД С "АВТОПИЛОТНИЯ ИНСТИНКТИВЕН СИ РЕЖИМ", ТОЙ Е ПРОПИТ И ОТ НЕРЕДНИ НАВИЦИ, ПРЕДРАСЪДЪЦИ, ЗАБЛУДИ, ЛЪЖИ, НЕСИГУРНОСТИ, УСВОЕНИ И ЗАУЧЕНИ ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ НРАВ И СРЕДА. Те са НЕПЪЛНОСТТА, РУШИТЕЛИ НА РАЗУМА. КРИВИ ПРИЗМИ ОБЪРКВАЩИ ПРЕЦИЗНИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ПРИРОДАТА В ЧОВЕКА. Виждаме пътя на водата, а сега виждаме и пътя на разума. Той е пътя на собствения ни живот. Неговите метаморфози и стадии са нашите изменения в израстването ни. Неговите деградации, са нашите собствени низости в средата в която сме. Мозъкът притежава уникалното свойство да не оставя нищо на произвола. Каквото е минало през човек, го белязва, а с това белязва и разума му. Някои белези са същински величествени мостове, подиуми, катедрали, исполински пиедестали, създаващи невиждани стремежи в дълбините на разума. По-често пребивават белезите, запечатващи естествените заложби, рушащи мостовете и замъгляващи переспективите на разума. За съжаление, разума ( неговите по ниши управленчески инстанции ) колкото и гъвкав да е, не може да сам да се изправи срещу разрушителите. Той просто борави с информацията и следва даденостите на вътрешните инстинкти. Когато постъпи неправилна информация, разумът я упражнява и взема отношение към нея както към вярната информация ( ТАКА СЕ "ПОВРЕЖДА" ). Което доказва, че РАЗУМЪТ ( ТОЗИ НА ПО НИСКОТО РАЗВИТИЕ ) НЕ РАЗЛИЧАВА ИНФОРМАЦИЯТА И НЕ ВЗЕМА СТРАНИ. Или иначе казано, такъв вид разум, няма емоции, няма чувства, не различава обектите на информациите, неговата задача се пада само в това, да потърси някакъв смисъл в тях. Би открил смисъл дори и в безсмилената информация, ако тя е преминала през съзнанието (АЗА) без да се отчете този факт.
Възниква интригуващ въпрос - КОЕ Е РАЗУМ? КОЙ Е РАЗУМА АВТОПИЛОТИРАЩ СЪЗНАНИЕТО, АЗА? Въпросът е от особено значение, още повече като се имам в предвид, че АЗА сме ние самите - личността ни, живота в нас, това което сме. Тогава ако даден разум упражнява самоконтрол в нас и това не е АЗА , кой е той? И кое е разумът на АЗА? Дадения разум, не е непознат. Той е остатъка от природата на по примитивно ниво - смесица от инстинкти, заучени и наблюдавани, навици и вредоносни памети, ползващи се с наличието на едно действие - да се спазва логиката на очевидната житейска действителност която познаваме за кракия си живот. Причина - както упоменах, това е древен инстинкт за самосъхранение. Животното например, също живо същество като човека, притежава същия инстинкт ( самороден автопилотен разум ) проявяващ се по следния начин - когато животното е на прага на нещо непознато, то отбягва непознатото и се отнася към него със страх. Или ако това нещо е достатъчно познато, но средата е непозната, животното идентифицира познатия предмет с заучената информация на инстинкта и така животното може да се хване в скрития капан, без да се досеща до последно че познатия предмет няма нищо общо със средата в която обикновенно се среща, нищо че на форма е същия. Разбира се, това не прави животното глупаво, а лесно маниполативно. Когато нуждите му не са задоволени, а инстинкта му очаква да бъдат задоволени, животното не спира "да се замисли, да си зададе въпроси", а следва установената практика на момента, според "уж" разпознатите прилики. ПО СЪЩИЯ НАЧИН ФУНКЦИОНИРА И ЧОВЕШКИЯ СРЕДОСТАТИСТИЧЕСКИ РАЗУМ. ВСЪЩНОСТ ДА СЕ СРЕЩНЕ ЧОВЕК ЧИИТО УМ НЕ СЕ УПРАВЛЯВА ПО ТОЗИ СХОДЕН ПЪРВИЧНО-ЖИВОТИНКИ НАЧИН, Е ДОСТА РЯДКО ЯВЛЕНИЕ. Природата е даровита, но нейната сила е в растежа и развитието. Характерно в примитивните видове, природата се организира под примитивен самороден и самоконтролен инстинктивен-разум. ( Хубаво е да се вмъкне, че инстинктите са следствие на сетивата, те не са лош предвестник, но ако живото същество се доверява само на тях, е все едно да се опитваш да видиш какво стой пред теб, но през замацано стъкло. Ще е бледо и размазано. Несигурно. ) В по-развитите същества, природата се явява под двойна и тройна форма. Като примитивен разум, като интуиция ( втори разум, предвестник на осъзнаването ) и като АЗА ( личността на човека , която е една от най-висшите прояви на природата. Къде е проблема?! НАЛИЧИЕТО НА НЕПЪЛНОТА, СЪЗДАВА ПОЧВА ЗА ГРЕШНИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ. ГРЕШКИТЕ СА ДОПУСТИМИ, ПО ТАЗИ ПРИЧИНА, ЧЕ КОНТРОЛ В ЧОВЕКА ПОЕМАТ ПО-НИШИТЕ РАЗУМИ. А ТЕ НЯМАТ СПОСОБНОСТТА ДА ОТСЯВАТ ВЯРНОТО ОТ НЕВЯРНОТО, ДОБРОТО ОТ ЛОШОТО, ПРАВИЛНОТО ОТ НЕПРАВИЛНОТО. Те ги приемат и спрягат всичките, налични и накуп, което създава - хаос. Хаоса - объркване. Объркването - грешки. Имали по-развит етап на разум ( природно проявление ) и как да сразим НЕПЪЛНОТАТА, как да се издигнем над преградите, ще обсъдим малко по-долу. Но първо - разумът на АЗА - това сме самите ние, осъзнаващи живота си. Това са нашите действия, нашите мисли, нашите разсъждения - ЛИЧНИТЕ МИСЛИ, ЛИЧНИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ, ЛИЧНИТЕ СТРЕМЕЖИ - СА РАЗУМА НА АЗА. В тях няма примитивност, освен ако не я позволим. Защото АЗА, тоест човека, сам като най-главно съзнание, избира коя "песен ще се пусне, кой филм ще се гледа и тнк". Така че, основната грешка на АЗА е да допуска по-примитивните разуми да го ръководят, на место той да ги води и да ги разпределя. АЗА позволяващ на нисшите разуми ( нисши защото не са последно еволюционно ниво, те са строго ориентирани спрямо само една / няколко качества които изпълняват максимално най-добре, но нямат избирателна и съзнателна функция ) да го водят, е ограничен в рамка и приспан. Единственият господар в имението на човешкото тяло е АЗА. В човешкото тяло водят неспирна борба тези три разума, свързани паралелно и всеки които се има за самостоен и автономен. И докато АЗА е основен монарх, другите двама са добри поддръжници, понякога съветници и вестоносци. Но както за добро кралство се иска добър и разумен крал, така и за прецизен и силен разум, се иска АЗА да вземе мястото си на водещ титуляр, а останалите да бъдат добрата лява и дясна помощна ръка.
За повечето хора в обществото, валидно е всичко което им е до болка познато и общоизвестно със своята очевидност. Масовият общественият човек, е заучен да повтаря което се има за вярно от "гласа на мнозинството", преобладаващото модно мнение. Без да се интересува дали наистина което се повтаря в "масово папагаловата машина" е вярно. Приема го на общовалидно доверие с мисълта че щом толкова хора го твърдят, нямало как да не е истина. Но какво ако цялото мнозинство е съставено от също такива хора, които също приемат всичко на доверие, защото искат да са в крак с другите?! Не излиза ли по този начин, че всеки от даденото мнозинство е човек мислещ че другите са прави! Което пък ни представя една картина където никой не знае кой е прав, нито какво е вярно, но подглася, за да не го сметнат за различен. Може би ще се намери въпросителната "защо?". А тази въпросителна е доста конкретна, но малко осъзнавана. Пределно ясно - много приемат нещо за истина, без да си дали възможност да го докажат - дали твърдението за истина е вярно. Да. Това че някакво подвижно мнение се мъдри някъде, не е никаква гаранция за истинност. Интересно и любопитно, грешките в разума, както се разбира, започват от масата и се затварят пак в нея. Масата е тълпа, движена и представляваща ако можеше да се сведе до едно същество - щеше да е като малко дете което тепърва се учи на предметите от за обикалящата го среда. ИСТИНСКИ РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК, НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВА НА МАСОВИТЕ МНЕНИЯ, ДОРИ НЕ СЕ ДОВЕРЯВА И НА ЕДИНИЧНИТЕ, АКО НЕ ГИ ТЕСТВА ЧРЕЗ СИЛАТА НА УМА СИ, БИЛО ЧРЕЗ ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА, ПЪТЯ НА ДЕДУКЦИЯТА, ПЪТЯ НА РАЗСЪДЪКА, ПЪТЯ НА МОРАЛА, ИЛИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ЧРЕЗ ПРАКТИКАТА. Неща все свързани с разума и неговата възприемчивост. Неща не можещи да се възпроизведът без участието на АЗА. Защото без АЗА биха се посяли семената на "обществените папагалствания - недомислици". Така на обществените "папагалствания" и "изкривявания" е по-валидно да се разглеждат като вид - мании, завладяващи групи от човеко-популацията, за някакви време периоди, до появата на нова мания "дресираща АЗА". ПОДЧЕРТАВАМ - ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛЕН ТРЯБВА ДА Е РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК, КОГАТО СЕ ГОВОРИ / ТВЪРДИ НЯКЪДЕ ЧЕ НЕЩО НЕ Е ВЪЗМОЖНО. "НЕ Е ВЪЗМОЖНО" Е ПОНЯТИЕ ЗАБЛУЖДАВАЛО МИЛИОНИ В МИНАЛОТО И ПРОДЪЛЖАВАЩО В ПЪЛНА СИЛА ДА СТЕЛЕ ТЪМНАТА ЗАВЕСА НА НЕПЪЛНОСТТА И ДНЕС. ИСТИНАТА Е НУЖНО ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА. КАЗВАЙКИ НИ СЕ, ЧЕ НЕЩО Е ВЪЗМОЖНО, ТО ТРЯБВА ДА СЕ ДОКАЖЕ ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО. ОЩЕ ПОВЕЧЕ, КАЗВАЙКИ НИ СЕ, ЧЕ НЕЩО Е НЕВЪЗМОЖНО, ТОГАВА ДВАЖ И ТРИЖ ПЪТИ СЕ ИСКА ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА НЕВЪЗМОЖНОСТТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА СЛЕДНОТО ( и пак няма да е абсолютно доказателство че е невъзможно, защото никой не е виждал какво се случва в цялата вселена от край до край. И като нищо, всичко което тук ни се струва невъзможно, там може да е възможно и нормално). Нищо не бива да бъде приемано безцеремонно, защото утре всичко което сме приемали за безусловна картина на истината, може да срути на пух и прах, подобно на кула от карти, ако се намери дори една игла реална възможност за точно обратното. Цели "светове" от наслагвани "папагалства" са се разпадали по такъв начин, повличайки със себе си и хората.
Подходящо сравнение. Как ще постъпят - един разумен човек ( управляващ нишите си разуми, владеещ себе си ) и един друг човек с контрастираща непълнота, изпъкваща в примитивност, при условие че двамата са поставени в една и съща ситуация. Намират се в пустиня. И на двамата манерката ( термоса ) с водата им е на половината, а ги чака еднакво дълъг път. Далеко са от цивилизация. Навред, дюни, слънце и свистящ вятър. Изведнъж вляво те виждат в близката далечина палми, зеленина и бледи отблясъци. И двамата са чували за миражите. Вторият човек с контрастираща непълнота, ще приеме "казаното" за миражите, за безусловна и категорична истина. Ще си помисли, "трябва да е мираж, не съм толкова глупав, за да се хвана на стария номер,...ще продължа по пътя си, имам половин манерка вода, не е като да нямам, ще ми стигне, отколкото да бия път до мираж". И така вторият човек би пропуснал златна възможност, само защото се доверява на ленивата мисъл, че било видиш ли мираж, по причина че за миражите е чувал да се говори най-много. Ще върви дълго по пътя си, слънцето че си каже думата, водата ще намалява, ще се изтощи и в крайна сметка, ако няма никакъв късмет и не срещне никой, ще умре от жажда. А как ще постъпи първият - разумният човек? Той ще си припомни приказките за миражи, ще ги вземе за "препоръка, а не за закон". Ще помисли. Ще се досети че ако е мираж, то не е необходимо да бие път до там за да си го докаже. Миража е оптическа илюзия и като такава ще придобива характерната си форма, погледната от определена височина и посока. Следователно ако разумният човек, се качи на по-висока дюна и направи сравнение на видяното от там и от низината, ще разбере дали това е мираж. В нашия пример, разумният открива че не е мираж и се насочва на там. Досеща се че и да няма вода, щом има палми, може би ще намери друга течност от техни плодове или друг тип. Стига до там и открива малко бистро и плитко "езерце", подобно на вада от струпана вода. Напива се. Напълва манерката си до горе и радостен продължава пътя си. Разумният оцелява и стига до целта на пътя си.
И докато разумния човек ( властелина сам на себе си ) постига неочаквани неща, благодарение на отвореното си съзнание, което не търпи граници. То средностатистическия човек, изпълнен с НЕПЪЛНОТА, доверяващ се на всичко което се "говори" и "приема", не се вълнува нито от какво става пред вратата му, нито какво се случва горе, долу, вляво или в дясно. Изобщо не го вълнува. За средностатистическия човек, задоволство е само какво става в дома му и пред носа му, в случаите че го е насочил към обувките си, или към отражението си в огледалото. Не се и опитва да си задава въпроси от друго естество. Може целия си живот да прекара без да се замисли нито веднъж. Така де, за какво ли му е да мисли, толкова много са мислили вместо него, те са му мозъка, а той куклата на която дърпат конците. Каква ирония! А разумният човек е станал такъв, защото си е задавал въпроси, удобни и неудобни. Не се е задоволявал със стандартните отговори. Важното - превърнал се е в разумен - след като стремително е усвоявал дарбите и заложбите си, до прецизност. Опознавал е себе си, за да опознае света. Развил е силата на разума си, след като е развил силата на волята си. Упражнил е волята си над примитивните си разуми и ги е поставил в подчинено състояние, така че той да ги контролира, а не те него. Разумният човек е победил "животното" в себе си. Той за разлика от средностатистическия, не изпада в паники, щом нещо изглежда непознато. Естествено, АЗА не е последния етап, има и по-висши разуми. АЗА е летвата с помощта на която човек може развивайки, да се доближи и по-нагоре. КОЛКОТО ПО РАЗВИТ Е ДАДЕН РАЗУМ, ТОЛКОВА ПО-ДАЛЕКО ВИЖДА.
Разумният, владеещ себе си не се задоволява дори със собственото си постижение. Той знае и разбира, че нивото на което се намира е само едно стъпало, а нагоре го делят още много. Развитието е в постоянно развитие, до пълното проявление на природата в най-съвършената си форма. Това не е невъзможно, защото пълното проявление, не е в новостта, а в по-широките разбирания и светоглед. В тяхното усъвършестване. Светът си все какъвто е, независимо от ерата, но за едни свети по-силно отколкото за други. ЗА ЧОВЕКА ВПРЕГНАЛ СИЛАТА НА ВОЛЯТА СИ, КОРЕНА НА ВСЯКО ОТ ПРИРОДНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ, НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА. За разума владеещ себе си, далечината става близка, непознатото се превръща в познато. Прониква навсякъде и във всичко.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/62889872735
