Цветно и безцветно, ярко и сиво, контрастно и замъглено. Какво намираме в тях? Какво искаме от тях? Какво ни дават те? Да живееш в градина от цветове или градина от пепел. А какво е любовта? Кое бихме избрали? Въпроси и въпроси. Живота казват някой е в детайлите. Друг във въпросите. Трети в отговорите. Четвърти в целостта. Но аз мисля че въпросите са си въпроси, детайлите - детайли, отговорите - отговори, целостта - цялост. И същевременно нито едно тях не е повече от другото. Нито едно от тях не е може без другото. Отделиш ли въпроса от отговора, двете се превръщат в една неузнаваема безформена маса, без път и посока. Не осмислени сентенции, празни изречения, чиито смисъл се разкрива единствено в тяхната съприкосновеност. Отделиш ли детайлите от целостта е като да откъснеш корените на някое младо и свежо цвете и да го обречеш на гибел. Защото корените ( детайлите ) са сърцето, даващо живот на целостта. Даващо стремеж, създаващо приемственост и споделеност. И както цветето не може без своя "корен", така и човека не може без своето "сърце".
Древността е отреждала подобаващо място на сърцето. Място далеч от обикновенните физически ограничения и отделености. Сърцето като място на местата, съчетаващо най-доброто от живото същество. Най-възвишените качества с най-възвишените емоции и чувства. Едни търсели в сърцето - душата. Други - чистотата. Трети - целта на своя път. Но където и да била душата, дали извън или вътре в пред полагаемото "сърдечно място", те били единни в отношението си че човек не може да въздигне себе си, ако не се изпълни с благодатта на това сърце. С неговите емулсии ( съвкупността от най-възвишеното събрано в грубото физическо тяло ) Пътят не бил винаги удобен или благоприятен. Защото за да постигнеш тази обединеност, трябва да излезеш извън досегашните си граници. Да изживееш, усетиш, почувстваш, придаваш или откриеш смисъла отвътре. Смисъл създаващ избистряне на повърхността на съзнанието, тъй като света в които живеем е свят на тъмнината. Виждаме прекрасните слънчеви лъчи, но какво са те в сравнение с благите нюанси на сърцето, не са ли мрака, не са ли тъмата в бездната на безкрая. Видими за слабите ни външни сетива и тъмата на плътта. Чрез която като стари познайници, те припознават себе си един в друг. Но затворим ли очи, привикнали с представите ни за светлина, откриваме мрак, постепенно се освобождаваме от слепотата си, както змията сменя своите кожи. Така сваляме бремето на ограничението и разделението, една след друга. Докато не започнем да различваме в мрака - светлина. И колкото повече утихват безпокойствата, толкова повече тази светлина се засилва докато не обхване цялото ни съзнание и мисъл. Ала всички това не би било възможно, ако първо не осъзнаем че имаме сърце. А то познава се по пътя на чувствата.
Разумните същества търсят пълнота. А всеки от тях я намира до там, до където се простират вътрешните му сетива. Пълнотата е дума събираща под един купол - щастието, радостта, отдадеността, споделеността. Тя пък върви заедно със себепознаваемостта. С двете заедно - пълнотата и себепознаваемостта - дават - любов. Защо "себепознаваемост"? Опознаваме себе си по два начина, чрез себе си и чрез другия. Когато се опознаваме чрез себе си, ние не се водим от чуждата възпремчивост. Съблюдаваме света като рефлексия на собственото ни съществуване. Но търсим ли я чрез друг, погледа ни не се спира само върху собствената познаваемост и действия, спираме да следваме егото си. Освобождава ме се от тежката и трудна за преодоляване граница - разграничаването ( отделеност , дистанциране ) и откриваме сързаността си. Което ни дава повече, отколкото обикновенната себепознаваемост. По същия начин както въпроса и отговора са заедно. Както човек учейки се сам от себе си, той ще се усъвършенства. Но учейки се сам от природата, той ще познае най-висшеото в себе си, много по-бързо отколкото да го търси само чрез себе си. Тази мисъл е трудна за разбиране, като изречението не носи голям смисъл на повърхността си, неговият смисъл е в дълбочина. И само в дълбочина може да бъде разбрано. Как да се разбира! Себе си - погледнато от физическата реалност е тялото. Докато мисълта е безконечна, тя няма граници ( простира се до безграничното ) Познавайки друг, съчетаваме безграничността на мисълта с ограничението на "себе си" в тялото. От което съчетание, ние ставаме по-силни, по-уверени, повече това което щяхме да бъдем без ограниченията на физическата реалност и нейните страхове.
Така любовта е радост. Така любовта е свобода. Така любовта е отворената врата отвъд ограничението. Намесвайки природата, отправям призив към нея, защото тя е модела създаващ неписаните "закони" на радостта и щастието. Любовта не е човешки модел, любовта е природен модел. А от там, от природата - любовта е божествен модел. Живеем в тази реалност, не бива да си въобразява ме че можем да избягаме от "правилата на реалността". "Пътищата" които търсим, отдавна ги има, те са "пътищата" в природата. Всяка мечта, всяка врата която искаме да отворим е вече съществуваща. Което искаме, го иска и природата, го иска и реалността.
Грехът е свързано най-често с религиозните становища. Там обичайно почиват човешките морали, по причината че повечето хора не притежават качествата необходими да различават доброто от злото ( правилното от неправилното ) и пристъпват двете. За тях съществуват религиите в техните повърхностни нива. Като целта им е да поддържат крепят реда сред хората не можещи сами да си установят такъв. По дълбоките нива в религиите са създадени за разбиране само от хора достигнали такъв тип ниво на съзнанието, те съчетават етиката на природата. Говорейки за "грях, грехове" е необходимо да се каже първо какво е "грях"? Лесно е да се употребяват думи чиито имена са често спрягани "табута", но значения продължават да са необоснован, неразбирани или изкривявани за лични изгоди. "Грях" е - всичко което е нецелесъобразно, несъобразено и влизащо в разрив с хуманността, морала и личността. Просто казано - всичко неправилно, нередно, създаващо нещастие други му ( защото природната правилност е свързана с щастието и просперитет ) Тези неща са грях, но самата дума "грях" не е с божествен произход, а в чиста преформация на човешкото "неправилно, спрямо божествената правилност; лъжовно спрямо божествената истинност". Какво разбираме? Че редно и нередно ( грях ) , са две крайности. Разбираме също така, че когато вървим по пътя който чувстваме, вървим в действителност по природния път ( божествения ) , следователно щом в природата щастието е прецедент и цел, то също там, любовта е зависимост и обединение. И така достигаме до заключението че - любовта не е грях, когато носи щастие ( защото щастието е божествен прецедент ) . Ако не сме достигнали щастието ( и пълността ) то значи любовта ни е грешна любов, което ще значи че не носи щастие. А липсата на щастие, когато причината за него ( нещастието ) е в личните решения - е грях. За прегледност да вземем в предвид как Бог е създал света. Ако приемем любовта за грях, то и творението на бога би било грях ( нещо невъзможно да се твърди ). Защото за да сътвори, първо бога се е себе познал със себе си. Но естествено след като е изпитал любов е сътворил. И човека бидейки продължение по облик и черти, не може да възприема любовта за грях, след като това което го е създало е изпитвало същото за да го създаде ( разбира се по друг начин ).
Тогава къде е границата между правилното и греха? Водейки се от божествените принципи всичко което "докоснем" ще се възвеличава, а подвеждайки се от крайните ниши - ще се опорочава. Крайните - са крайностите. Превръщайки нещо красиво, в крайност, то се опорочава, води до нещастие и става грях.
Не е грях да обичаш, не е грях да изпитваш любов. Но грях е когато между двама има любов, един от двамата да я прекършва с изневяра. Но същото ( изневярата ) , не е грях ако между двама няма какво да ги свързва и отдавна се е настанило нещастието. Защото влиза в противовес на природните принципи, щом не ги свързва нищо и няма щастие, то тяхното стоене заедно ( причинявайки си нещастие и запълвайки си земното време с ненужно страдание , щом имат силата да променят това статукво ) е грях. Грях е когато имаме силата да променим непълнотата към пълнота, а не го правим. Грях е когато имаме възможност да изпитаме тази пълнота, а я захвърлим за безметежно ( страдание или от егоизъм и самолюбие ) .
( С това завършвам темата - есе. Знам че няма да бъде разбрано от всеки, но затова пък всеки ще разбере колкото му е поносимо. )
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/102804633951
вторник, 22 октомври 2013 г.
събота, 7 септември 2013 г.
Постмитологичните чудовища на съвремието. Кое унищожава баланса в душевния отвес. Точката която разклаща основите. Двете страни на благополучието и просперитета.
Имащо общо с темите:
Разсъждения. Човекът и неговата еволюция. Kое ни помага, кое ни спира. Нуждае ли се човека от обществото? Визия на бъдещето. ( Бележки от пояснения към сагата - еволюция ) - по-конкретно с подраздела - новите богове.
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/07/k.html
Заличени. За лудостите и извън нормалните повратни фактори заличаващи човешката същност. Обществените проблеми и спънката пречеща ни да променим към по-добро света ни.
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/06/blog-post.html
Съществуват неизброими легенди за чудовища, върлували някога във древните забравени времена. От плът или духовна еманация, тяхната цел се организирала в разрухата, заличаването, объркването на естествения природен ред. Внасяне на хаос и унищожителни деяния, подпомагащи срутването на колосите на добродетелта и съзнателно-духовната чистота. В легендите, те изпълнят функцията на служители на материята. На нейната преходност и тленност. Най-известното място на което са поставени в целостта на света е Древно Гръцката митология, било титани, същества смесици от няколко други вида, чиято всепроникваща непропорционалност и грозота, изпълвала с вледеняващ страх. Съществата подобно на божествените същности, пребивавали на земята често скрити под илюзията на други образи. Това им позволявало да оцелеят дълго без да бъдат преследвани от хероя "героя", решен да освободи земята от несметната чудовищна паплач. Съществата с подобен характер и образ, не се държали като зверове, а като равни на боговете. Те искали и търсели същото което и боговете. Подчинение. Но такова което изисквало пълно самовластие и самонастроиване на творението срещу боговете. Както в други митологични светове, наличието на два взаимно противопоставящи фактора бил начин да се опише самоподновяването на всичко. И докато онези "мистични" времена са легенди, то в реалния днешен свят, тънко, тихо и внимателно се прокрадват, сякаш потомците на тези древни чудовища, в човешките съзнателни подбуди. Те са днешните изкусители, те са очарователите, те са многото фалшиви лица, те са "неведомите" сили към греха и порока, а даже, те са и често миловидната доброта на чуждото лице, зад което се крият "желания от нездрав смисъл".
Човекът е същество имащо определени потребности, нужди, желания. Твърде естествено - човешките стремежи са към благоденствието и просперитета. Тук е особено значително да се посочи, че зад съчетанието "благоденствие и просперитет", за едни - смисъла е един, за други - съвсем друг. Същото се отнася и през различните векове. Всеки човек, независимо какъв е живее насочил поглед напред към някаква цел, която иска да достигне. Тази цел е неговия / нейния стремеж. "Машината" задвижваща събитията в нейния / неговия живот. Целта обаче има не обикновения "навик", да бъде до болка позната и еднаква с целите на още хиляди, милиони, а понякога дори и милиарди други. Поради установения обществен ред и строй, който почти винаги влиза в противоречието с природния - благоденствието и просперитета в човешките установени среди, носят имената на - властта и суетата. Планини се издигат, планини падат. Но всички планини се стремят коя колкото може да "надхитри" предишната и да я размине по-височина. В това пословично се описва най-пребиваващия и улегнал човешки стремеж. СТРЕМЕЖ КЪМ ВЛАСТ, СТРЕМЕЖ КЪМ СУЕТА. Властта - е материалното желание за контрол на всичко което е около човека, включително и самите хора ( които биват третирани като пионки "предмети" удобни за постигане на едноличната егоистична цел на даден субект ) Властта е невъзможна за постигане без наличието на "притворните" ЛЪЖА, МАНИПУЛАЦИЯ И ДВУЛИЧНОСТ. Хората владеещи добре "изкуството на властта" са добри манипулатори и боравят чудесно с "лъжата" за
строго лични цели. Те са превъзходни жонгльори, самородни актриси и актьори. Способни да преметнат всеки, независимо от ситуацията, да извъртят и засучат така нещата, че да изкарат "бялото черно и черното бяло", ако така им е по-удобно. В този род - подобни ХОРА-КУКЛОВОДИ, ВОДЕНИ ОТ ЕГОИСТИЧНИ СТРЕМЛЕНИЯ ЗА ВЛАСТ, ИСКАТ ДА ПОДЧИНЯТ ПОВЕЧЕ ХОРА, ПОВЕЧЕ КРЪГОВЕ, ЗА ДА НАПРАВЯТ СВЕТА ПО-УДОБЕН САМО ЗА ТЯХ СИ. Техния стремеж е стремеж към "да ми е удобно, както искам да ми е". Те не се замислят за другите. Другите за тях са само пътя, начина за постигане на личната цел. Желанията им са, за издигане, трупане на материални богатства, слава, привличане на внимание и прочее. Тоест целите им са добре познати и не са невиждани. СУЕТАТА - тя е другото лице на ВЛАСТТА. Изразява материалната принадлежност на човек, не виждащ по-далеко от очите си и стремящ се единствено към най-близкото и прозаичното - заобикалящата го материя. Такъв тип човек с право може да бъде идентифизиран с - ограничен ( примитивен ) разум. Защото за него живота няма смисъл и цел, ако не е свързан с богатство, лъжи, интриги, авантюри, манипулиране и театрална двуличност. А както всеки с всичкия си би различил, живот от такова естество е живот пропит и посят от преходността, негативността и не случайно носещ ябълките на раздора и страданието за мнозина. По такъв начин установяваме че "новите" чудовища, са ВЛАСТТА И СУЕТАТА, а нейните подгласници са ЛЪЖАТА, МАНИПУЛАЦИЯТА, ДВУЛИЧНОСТТА И ПРЕХОДНАТА МАТЕРИЯ ( ОБЛИКА, ОПАКОВКАТА )
Властта и суетата са познати и на миналото, но в 21 век те са по-разпространени от всякога. Време в което се приема че това е единствения и "нормален" начин за живот, живеене и издигане. Да стъпи брат върху брата, сестра върху сестрата, приятел върху приятеля, за да се издигне на "царствения трон" на благополучието. Един вид, за да намерят щастието, хората от този масов тип, "вземат на сила, щастието си от другите и чрез другите".
Интересен поглед е върху принципа на издигането в обществото. Кой се издига по-бързо в йерархичната стълбица? Кой забогатява повече? Разумният истински човек, свободен от пороци, или неразумният ограничен човек, изпълнен с пороци? Според мен, на този въпрос всеки с малко замисляне, би следвало да стигне до елементарния отговор - в обществото, материално се извисява бързо, ограничения човек. Защо? Защото ограничения си поставя в живота твърде малко въпроси, целта му / й е предимно простовата цел. Примерно, да привлече внимание, да натрупа много пари, да създаде семейство, да командва хората и тнк. Лесни за изпълнение цели. Лесни са по-причината че такъв човек няма да има други търсения и желания в живота си. Той / тя ще е строго ориентиран в "гонене" и "постигане" на тези простовати и твърде очаквани цели. Имайки в предвид, че днешното време не е като миналото. Сега на човек за да се издигне, да постигне богатство, слава, влияние, дори не е нужно да бъде интелигентен. Много се изкачат нагоре като сътворят някаква безмерна глупост ( простотия ) с която да демонстрират своята клоунска натура пред обществото и света. И понеже обществото и света, търсят забавления и "не мислещи" разнообразия, това награждава проявилият се с "глупост" човек, със слава и известност. С която по късно си пробива път нагоре в йерархията, като постига повече от колкото в действителност заслужава. Глупостта продава, глупостта купува. Глупостта в 21 век движи човешкия свят. РАЗУМЪТ - ИНТЕЛЕКТА, НЕ СА ТАЧЕНИ И НЕ СЕ ТЪРСЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В КАКВОТО И ДА Е ОТНОШЕНИЕ. МНОЗИНА ПРЕУСПЯВАТ САМО ЗАРАДИ ВИДА СИ, ДРУГИ ЗАРАДИ ЛЪЖИТЕ И МАНИПУЛАТИВНИТЕ СИ КАЧЕСТВА. ТРЕТИ ОТ КОМБИНАЦИЯТА НА ВСИЧКО ДО ТУК, ПЛЮС МНОГОЛИКОСТ ( ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО ДВУЛИЧНОСТ ). Така успелият, покрил обществените търсения за богатство, слава, просперитет, благополучие, никак не означава че е най-разумен/а или интелигентен/а. И най-глупавият е способен да се издигне, ако целта му се свежда до простоватото ( само това ) - Власт и Суета. По причина че за да ги постигне ще направи всичко, без да щади нищо и умът му понеже е Малък Разум, ще бъде занимаван единствено от въпросите на Властта и Суетата.
СВЕТОГЛЕДА НА ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ, НИКОГА НЕ СЕ СВЕЖДА САМО ДО МАТЕРИАЛНОСТТА И "КАКВО ВИЖДАТ ОЧИТЕ". ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ВЪЗВИШЕНИ ЦЕЛИ. УДОВЛЕТВОРЯВАЩИ НЕ САМО ТЯЛОТО, НО И ДУХА. НЕ САМО ТЯХ, НО И ДРУГИТЕ. ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ, НЕ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ВЛАСТ, НО АКО ТОВА КОЕТО ПОСТИГНАТ ПРИТЕЖАВА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И НА ВЛАСТ, ТЕ Я УПОТРЕБЯТ НАЙ-РАЗУМНО БЕЗ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ И БЕЗ ДА ИСКАТ ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКОТО СЧИТАТ ЧЕ СА ЗАСЛУЖИЛИ С ДОСЕГАШНИТЕ СИ ДЕЛА. ТЕ ИЗБЯГВАТ ЛЪЖИТЕ И МАНИПОЛАТИВНИТЕ ТЕХНИКИ, ЗАЩОТО СА НАД ТАКИВА НИЗОСТИ. НО КОГАТО СЕ СБЛЪСКАТ С ЛЪЖИТЕ, МАНИПУЛАЦИИТЕ И ИНТРИГИТЕ НА МАЛКИ РАЗУМИ, ТЕ СА СПОСОБНИ НАЙ-УМЕЛО ДА УПОТРЕБЯТ СЪЩО ЛЪЖАТА И МАНИПУЛАЦИЯТА, НЕ ЗА ЛИЧНИ ОБЛАГИ, А С ЦЕЛ ДА ПОДЛОЖАТ ПРЕПЪНИ КРАК СРЕЩУ ГЛУПОСТТА НА МАЛКИЯ РАЗУМ. Да го препънат и малкия разум да се стовари и уплете в собствените си интриги, манипулации и егоистични лъжи.
Двуличността ( многоликостта ) която МАЛКИТЕ РАЗУМИ усилено влагат, се изразява в тяхното отношение към правилно и неправилно, добро и зло, добри и лошо хора. С добродетелните се държат добре с злодетелните се отнасят също с добро ( като вид съзаклятничество ) МАЛКИТЕ РАЗУМИ винаги се опитват да "тъчат на два стана", да бъдат едновременно от два лагера, за да придобият повече лична полза и облаги ( влияние, власт и сублимарните суетни изгоди ).
Трудно е да отсееш, различиш истински добронамерените хора от престорените. Усмихнатото, ведро лице, в никакъв случай не е доказателство за добронамереност. Зад добре "подготвената" "сто каратова" усмивка, може като нищо да се крият манипулативни и не добри намерения. Реалните умисали на човека се познават по неговите / нейните действия в реалността и то в ситуациите които предполагат да вземе отношение и да се реагира по определен начин. Сценичните престорени МАЛКИ РАЗУМИ, отреагират емоционално бавно в отделни мигновенни ситуации - насечено, докато прехвърлят следващата роля която ще разиграят. А истинските хора действат плавно. Истинските хора ( ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ ) СА ОТКРОВЕНИ СТИГА ДА СРЕЩАТ ОТКРОВЕНОСТ И НЕ КРИЯТ НИКАКВИ ЗАДКУЛИСНИ УМИСЛИ.
АКТИВНАТА ДЕЙСТВАЩА - В ДНЕШНИЯ СВЯТ Е - "ПРЕСТОРЕНОСТТА И НЕДОВЕРИЕТО". Всеки иска да се покаже в най-добрата си светлина и никой да не забележи негативните черти. Така се случва че наред с едни и други, МАЛКИЯ РАЗУМ е искрен и себе си само с хората които вече го познават. ТЯХ НЕ МОЖЕ ДА ПОДВЕДЕ. ОБИКНОВЕННО ТОВА СА ЛИЦАТА КОИТО ДАДЕН ЧОВЕК ПОЗНАВА ОТ ДЕТСТВОТО СИ. А ГОЛЕМИЯТ РАЗУМ ( ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК ) Е СЕБЕ СИ ПРЕД ВСЕКИ ЧОВЕК, НО НАПЪЛНО ИСКРЕН САМО С ТЕЗИ / ТОЗИ / ТАЗИ МОЖЕЩ/ А ДА ВНИКНЕ В ДУШЕВНИЯ МУ СВЯТ, ДА ГО РАЗБЕРЕ БЕЗ ДА ГО СЪДИ.
ИСКРЕНОСТТА Е ДАР ОЦЕНЯВАН ОТ ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ И ПРОКЛЯТИЕ ЗА МАЛКИТЕ РАЗУМИ ( ТАЯЩИ СКРУПОЛНИТЕ СИ ЕГОИСТИЧНИ ИНТРИГИ )
Като заключение.
Добър или лош по характер и генетична заложеност. Всеки човек бил той малък или голям разум, ще осъзнае че живота има смисъл ако бъде обективен и изживян чисто. Времето не прощава и раздава дължимото според привилегиите и принадлежността. На доброто отвръща с добро, на злото с зло. Поставяйки всеки в това положение което възвръща първоначалния ред. Малките разуми го осъзнават късно и прекарват живота ви в опити да властват над всичко. А истината в това начинание е само една - цял живот истинският човек се учи не да властва над заобикалящи го свят, а да властва и контролира себе си. Поради щото, всичко което има и всичко с което разполага човека, не е света, а себе си. Целия свят не е в човека, но човека е в света и ако имаш власт над себе си, светът за теб е като отворена карта, не се нуждаеш от власт над другите. Защото всичко което искаш да постигнеш се съдържа вътре в теб. Опознаеш ли себе си, постигнеш ли пълна себеосъзнатост и власт над съществото си - имаш и пълна власт над всичките си качества и дарби. Така всичко което искаш, може да бъде "материализирано" от свойствата на вътрешния свят в реалния. Без това да се е осъществило с власт и манипулации на света вън от съществото ти, а само чрез личната сила.
Постигането на благополучие и просперитет, не значи безотказно да се следва материята и нейните нужди. А да се има по-възвишена цел и по пътя към тази цел да се постига и всичко друго. Така живота има удовлетвирително естестество. Но каквото и да постигнем, не бива да забравяме от къде сме започнали. Който няма минало, няма и бъдеще.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/64470490719
Разсъждения. Човекът и неговата еволюция. Kое ни помага, кое ни спира. Нуждае ли се човека от обществото? Визия на бъдещето. ( Бележки от пояснения към сагата - еволюция ) - по-конкретно с подраздела - новите богове.
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/07/k.html
Заличени. За лудостите и извън нормалните повратни фактори заличаващи човешката същност. Обществените проблеми и спънката пречеща ни да променим към по-добро света ни.
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/06/blog-post.html
Съществуват неизброими легенди за чудовища, върлували някога във древните забравени времена. От плът или духовна еманация, тяхната цел се организирала в разрухата, заличаването, объркването на естествения природен ред. Внасяне на хаос и унищожителни деяния, подпомагащи срутването на колосите на добродетелта и съзнателно-духовната чистота. В легендите, те изпълнят функцията на служители на материята. На нейната преходност и тленност. Най-известното място на което са поставени в целостта на света е Древно Гръцката митология, било титани, същества смесици от няколко други вида, чиято всепроникваща непропорционалност и грозота, изпълвала с вледеняващ страх. Съществата подобно на божествените същности, пребивавали на земята често скрити под илюзията на други образи. Това им позволявало да оцелеят дълго без да бъдат преследвани от хероя "героя", решен да освободи земята от несметната чудовищна паплач. Съществата с подобен характер и образ, не се държали като зверове, а като равни на боговете. Те искали и търсели същото което и боговете. Подчинение. Но такова което изисквало пълно самовластие и самонастроиване на творението срещу боговете. Както в други митологични светове, наличието на два взаимно противопоставящи фактора бил начин да се опише самоподновяването на всичко. И докато онези "мистични" времена са легенди, то в реалния днешен свят, тънко, тихо и внимателно се прокрадват, сякаш потомците на тези древни чудовища, в човешките съзнателни подбуди. Те са днешните изкусители, те са очарователите, те са многото фалшиви лица, те са "неведомите" сили към греха и порока, а даже, те са и често миловидната доброта на чуждото лице, зад което се крият "желания от нездрав смисъл".
Човекът е същество имащо определени потребности, нужди, желания. Твърде естествено - човешките стремежи са към благоденствието и просперитета. Тук е особено значително да се посочи, че зад съчетанието "благоденствие и просперитет", за едни - смисъла е един, за други - съвсем друг. Същото се отнася и през различните векове. Всеки човек, независимо какъв е живее насочил поглед напред към някаква цел, която иска да достигне. Тази цел е неговия / нейния стремеж. "Машината" задвижваща събитията в нейния / неговия живот. Целта обаче има не обикновения "навик", да бъде до болка позната и еднаква с целите на още хиляди, милиони, а понякога дори и милиарди други. Поради установения обществен ред и строй, който почти винаги влиза в противоречието с природния - благоденствието и просперитета в човешките установени среди, носят имената на - властта и суетата. Планини се издигат, планини падат. Но всички планини се стремят коя колкото може да "надхитри" предишната и да я размине по-височина. В това пословично се описва най-пребиваващия и улегнал човешки стремеж. СТРЕМЕЖ КЪМ ВЛАСТ, СТРЕМЕЖ КЪМ СУЕТА. Властта - е материалното желание за контрол на всичко което е около човека, включително и самите хора ( които биват третирани като пионки "предмети" удобни за постигане на едноличната егоистична цел на даден субект ) Властта е невъзможна за постигане без наличието на "притворните" ЛЪЖА, МАНИПУЛАЦИЯ И ДВУЛИЧНОСТ. Хората владеещи добре "изкуството на властта" са добри манипулатори и боравят чудесно с "лъжата" за
строго лични цели. Те са превъзходни жонгльори, самородни актриси и актьори. Способни да преметнат всеки, независимо от ситуацията, да извъртят и засучат така нещата, че да изкарат "бялото черно и черното бяло", ако така им е по-удобно. В този род - подобни ХОРА-КУКЛОВОДИ, ВОДЕНИ ОТ ЕГОИСТИЧНИ СТРЕМЛЕНИЯ ЗА ВЛАСТ, ИСКАТ ДА ПОДЧИНЯТ ПОВЕЧЕ ХОРА, ПОВЕЧЕ КРЪГОВЕ, ЗА ДА НАПРАВЯТ СВЕТА ПО-УДОБЕН САМО ЗА ТЯХ СИ. Техния стремеж е стремеж към "да ми е удобно, както искам да ми е". Те не се замислят за другите. Другите за тях са само пътя, начина за постигане на личната цел. Желанията им са, за издигане, трупане на материални богатства, слава, привличане на внимание и прочее. Тоест целите им са добре познати и не са невиждани. СУЕТАТА - тя е другото лице на ВЛАСТТА. Изразява материалната принадлежност на човек, не виждащ по-далеко от очите си и стремящ се единствено към най-близкото и прозаичното - заобикалящата го материя. Такъв тип човек с право може да бъде идентифизиран с - ограничен ( примитивен ) разум. Защото за него живота няма смисъл и цел, ако не е свързан с богатство, лъжи, интриги, авантюри, манипулиране и театрална двуличност. А както всеки с всичкия си би различил, живот от такова естество е живот пропит и посят от преходността, негативността и не случайно носещ ябълките на раздора и страданието за мнозина. По такъв начин установяваме че "новите" чудовища, са ВЛАСТТА И СУЕТАТА, а нейните подгласници са ЛЪЖАТА, МАНИПУЛАЦИЯТА, ДВУЛИЧНОСТТА И ПРЕХОДНАТА МАТЕРИЯ ( ОБЛИКА, ОПАКОВКАТА )
Властта и суетата са познати и на миналото, но в 21 век те са по-разпространени от всякога. Време в което се приема че това е единствения и "нормален" начин за живот, живеене и издигане. Да стъпи брат върху брата, сестра върху сестрата, приятел върху приятеля, за да се издигне на "царствения трон" на благополучието. Един вид, за да намерят щастието, хората от този масов тип, "вземат на сила, щастието си от другите и чрез другите".
Интересен поглед е върху принципа на издигането в обществото. Кой се издига по-бързо в йерархичната стълбица? Кой забогатява повече? Разумният истински човек, свободен от пороци, или неразумният ограничен човек, изпълнен с пороци? Според мен, на този въпрос всеки с малко замисляне, би следвало да стигне до елементарния отговор - в обществото, материално се извисява бързо, ограничения човек. Защо? Защото ограничения си поставя в живота твърде малко въпроси, целта му / й е предимно простовата цел. Примерно, да привлече внимание, да натрупа много пари, да създаде семейство, да командва хората и тнк. Лесни за изпълнение цели. Лесни са по-причината че такъв човек няма да има други търсения и желания в живота си. Той / тя ще е строго ориентиран в "гонене" и "постигане" на тези простовати и твърде очаквани цели. Имайки в предвид, че днешното време не е като миналото. Сега на човек за да се издигне, да постигне богатство, слава, влияние, дори не е нужно да бъде интелигентен. Много се изкачат нагоре като сътворят някаква безмерна глупост ( простотия ) с която да демонстрират своята клоунска натура пред обществото и света. И понеже обществото и света, търсят забавления и "не мислещи" разнообразия, това награждава проявилият се с "глупост" човек, със слава и известност. С която по късно си пробива път нагоре в йерархията, като постига повече от колкото в действителност заслужава. Глупостта продава, глупостта купува. Глупостта в 21 век движи човешкия свят. РАЗУМЪТ - ИНТЕЛЕКТА, НЕ СА ТАЧЕНИ И НЕ СЕ ТЪРСЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В КАКВОТО И ДА Е ОТНОШЕНИЕ. МНОЗИНА ПРЕУСПЯВАТ САМО ЗАРАДИ ВИДА СИ, ДРУГИ ЗАРАДИ ЛЪЖИТЕ И МАНИПУЛАТИВНИТЕ СИ КАЧЕСТВА. ТРЕТИ ОТ КОМБИНАЦИЯТА НА ВСИЧКО ДО ТУК, ПЛЮС МНОГОЛИКОСТ ( ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО ДВУЛИЧНОСТ ). Така успелият, покрил обществените търсения за богатство, слава, просперитет, благополучие, никак не означава че е най-разумен/а или интелигентен/а. И най-глупавият е способен да се издигне, ако целта му се свежда до простоватото ( само това ) - Власт и Суета. По причина че за да ги постигне ще направи всичко, без да щади нищо и умът му понеже е Малък Разум, ще бъде занимаван единствено от въпросите на Властта и Суетата.
СВЕТОГЛЕДА НА ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ, НИКОГА НЕ СЕ СВЕЖДА САМО ДО МАТЕРИАЛНОСТТА И "КАКВО ВИЖДАТ ОЧИТЕ". ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ВЪЗВИШЕНИ ЦЕЛИ. УДОВЛЕТВОРЯВАЩИ НЕ САМО ТЯЛОТО, НО И ДУХА. НЕ САМО ТЯХ, НО И ДРУГИТЕ. ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ, НЕ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ВЛАСТ, НО АКО ТОВА КОЕТО ПОСТИГНАТ ПРИТЕЖАВА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И НА ВЛАСТ, ТЕ Я УПОТРЕБЯТ НАЙ-РАЗУМНО БЕЗ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ И БЕЗ ДА ИСКАТ ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКОТО СЧИТАТ ЧЕ СА ЗАСЛУЖИЛИ С ДОСЕГАШНИТЕ СИ ДЕЛА. ТЕ ИЗБЯГВАТ ЛЪЖИТЕ И МАНИПОЛАТИВНИТЕ ТЕХНИКИ, ЗАЩОТО СА НАД ТАКИВА НИЗОСТИ. НО КОГАТО СЕ СБЛЪСКАТ С ЛЪЖИТЕ, МАНИПУЛАЦИИТЕ И ИНТРИГИТЕ НА МАЛКИ РАЗУМИ, ТЕ СА СПОСОБНИ НАЙ-УМЕЛО ДА УПОТРЕБЯТ СЪЩО ЛЪЖАТА И МАНИПУЛАЦИЯТА, НЕ ЗА ЛИЧНИ ОБЛАГИ, А С ЦЕЛ ДА ПОДЛОЖАТ ПРЕПЪНИ КРАК СРЕЩУ ГЛУПОСТТА НА МАЛКИЯ РАЗУМ. Да го препънат и малкия разум да се стовари и уплете в собствените си интриги, манипулации и егоистични лъжи.
Двуличността ( многоликостта ) която МАЛКИТЕ РАЗУМИ усилено влагат, се изразява в тяхното отношение към правилно и неправилно, добро и зло, добри и лошо хора. С добродетелните се държат добре с злодетелните се отнасят също с добро ( като вид съзаклятничество ) МАЛКИТЕ РАЗУМИ винаги се опитват да "тъчат на два стана", да бъдат едновременно от два лагера, за да придобият повече лична полза и облаги ( влияние, власт и сублимарните суетни изгоди ).
Трудно е да отсееш, различиш истински добронамерените хора от престорените. Усмихнатото, ведро лице, в никакъв случай не е доказателство за добронамереност. Зад добре "подготвената" "сто каратова" усмивка, може като нищо да се крият манипулативни и не добри намерения. Реалните умисали на човека се познават по неговите / нейните действия в реалността и то в ситуациите които предполагат да вземе отношение и да се реагира по определен начин. Сценичните престорени МАЛКИ РАЗУМИ, отреагират емоционално бавно в отделни мигновенни ситуации - насечено, докато прехвърлят следващата роля която ще разиграят. А истинските хора действат плавно. Истинските хора ( ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ ) СА ОТКРОВЕНИ СТИГА ДА СРЕЩАТ ОТКРОВЕНОСТ И НЕ КРИЯТ НИКАКВИ ЗАДКУЛИСНИ УМИСЛИ.
АКТИВНАТА ДЕЙСТВАЩА - В ДНЕШНИЯ СВЯТ Е - "ПРЕСТОРЕНОСТТА И НЕДОВЕРИЕТО". Всеки иска да се покаже в най-добрата си светлина и никой да не забележи негативните черти. Така се случва че наред с едни и други, МАЛКИЯ РАЗУМ е искрен и себе си само с хората които вече го познават. ТЯХ НЕ МОЖЕ ДА ПОДВЕДЕ. ОБИКНОВЕННО ТОВА СА ЛИЦАТА КОИТО ДАДЕН ЧОВЕК ПОЗНАВА ОТ ДЕТСТВОТО СИ. А ГОЛЕМИЯТ РАЗУМ ( ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК ) Е СЕБЕ СИ ПРЕД ВСЕКИ ЧОВЕК, НО НАПЪЛНО ИСКРЕН САМО С ТЕЗИ / ТОЗИ / ТАЗИ МОЖЕЩ/ А ДА ВНИКНЕ В ДУШЕВНИЯ МУ СВЯТ, ДА ГО РАЗБЕРЕ БЕЗ ДА ГО СЪДИ.
ИСКРЕНОСТТА Е ДАР ОЦЕНЯВАН ОТ ГОЛЕМИТЕ РАЗУМИ И ПРОКЛЯТИЕ ЗА МАЛКИТЕ РАЗУМИ ( ТАЯЩИ СКРУПОЛНИТЕ СИ ЕГОИСТИЧНИ ИНТРИГИ )
Като заключение.
Добър или лош по характер и генетична заложеност. Всеки човек бил той малък или голям разум, ще осъзнае че живота има смисъл ако бъде обективен и изживян чисто. Времето не прощава и раздава дължимото според привилегиите и принадлежността. На доброто отвръща с добро, на злото с зло. Поставяйки всеки в това положение което възвръща първоначалния ред. Малките разуми го осъзнават късно и прекарват живота ви в опити да властват над всичко. А истината в това начинание е само една - цял живот истинският човек се учи не да властва над заобикалящи го свят, а да властва и контролира себе си. Поради щото, всичко което има и всичко с което разполага човека, не е света, а себе си. Целия свят не е в човека, но човека е в света и ако имаш власт над себе си, светът за теб е като отворена карта, не се нуждаеш от власт над другите. Защото всичко което искаш да постигнеш се съдържа вътре в теб. Опознаеш ли себе си, постигнеш ли пълна себеосъзнатост и власт над съществото си - имаш и пълна власт над всичките си качества и дарби. Така всичко което искаш, може да бъде "материализирано" от свойствата на вътрешния свят в реалния. Без това да се е осъществило с власт и манипулации на света вън от съществото ти, а само чрез личната сила.
Постигането на благополучие и просперитет, не значи безотказно да се следва материята и нейните нужди. А да се има по-възвишена цел и по пътя към тази цел да се постига и всичко друго. Така живота има удовлетвирително естестество. Но каквото и да постигнем, не бива да забравяме от къде сме започнали. Който няма минало, няма и бъдеще.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/64470490719
петък, 30 август 2013 г.
Разумът и неговите метаморфози. Лицето на природата. Видове разум. По суша и вода, на плитко и в дълбочина.
Всеизвестен е пътя на водата, нейните изменения и агрегатни състояния. Пътя на нейния кръговрат, от малката капка, до многобройната, през океана, морето, реката, езерото, та чак до малката вада която ненадейно е събрала капки. Така познато явление, че никой не би се усъмнил че именно това е пътя на водата. Описваме действителността, събираме информация от нея. Проявяваме информацията в себе си. Организираме я по начин по-достъпен и търсим връзките в наблюдаваното. Подобен път от действия е многозначителен и погледнато общо - фиксиран метод, плод на залегната в човешкото същество - интелигентност. Такива са прецедентите на хуманоидния вид, без тях в ни най-малка степен нямаше да извадим на бял свят своите заложби и съзнателност. Обикновенна наблюдателност е най-честата практика на ума. Наблюдателност на обкръжаващите ни обекти, явления, които най-кратко са съпоставими под общия етикет на предмети занимаващи по някаква определена личностна или подсъзнателна връзка, съзнанията ни. КОГАТО НЕЩО НЕ Е В ТЕБ, ТО СЕ ПОДДАВА НА МАНИПУЛАЦИЯ, НАБЛЮДЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ, В ПЪТИ ПО-ЛЕСНО, ОТКОЛКОТО АКО СЪЩОТО СЕ НАМИРА В ТЕБ. Тоест, каквото съществува някъде наоколо, то винаги може да бъде осъзнато, видяно, разбрано. И ако все горното не се е случило, причината не е в сложността на наблюдавания предмет ( обект, явление и прочее ), а в човека който го е наблюдавал и в неговия разум ( връзката между психиката му, интелекта му, инстинкта му, интуицията му, емоционалното му ниво и тнк, защото всяко едно по отделно също е вид интелигентност ). За едно човешко същество предмета на наблюдението, ще бъде възприет по един начин. За друго същество, по друг начин. Това би ли значело че предмета в реално е много неща в едно? Не. Сам по себе си предмета е едно нещо и като едно съществува. РАЗЛИЧКИТЕ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЯТА СЕ ПОРАЖДАТ ОТ РАЗЛИЧНИ РАЗУМИ В РАЗЛИЧЕН СТАДИИ НА ПЪЛНОТА И НЕПЪЛНОТА. Да приемем като произволна логическа стойност за целостта на разума - числото едно "1" Едно представлява абсолютната пълнота ( под пълнота да се разбира - голяма плътност на разума ) Хипотетичния човек притежаващ разум - "1", би имал нула "0" - непълнота. В такъв случай неговият разум ще бъде оползотворяван на 100% капацитет. Реално обаче, нещата стоят много по-надолу. Реалния човек е притежател на разум с пълнота под единицата. И непълнота приближаваща се от нула към единица. Връзката между двете - увеличаващата се непълнота намалява пълнотата ( другия резултат ).
Да наблюдаваш предмет, е лесно. Ала разбирането му е свързано с нивото на разума в индивида. Така стигаме до "Алфата и Омегата", на която се крепи всяко човешко разбиране - опорната точка. БЕЗ ОПОРНА ТОЧКА, НИТО ЕДНО ЖИВО СЪЩЕСТВО, АКО ЩЕ И НАЙ-РАЗВИТИЯТ ВИД НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА ДА Е, НЯМА ДА МУ Е ПО-СИЛИТЕ ДА ИЗВЪРШИ ДОРИ НАЙ-БАНАЛНОТО УСТАНОВЛЕНИЕ. Коя е опорната точка? И ТУК ОТНОВО СЕ ВРЪЩАМЕ КЪМ СЕЧИВОТО ПОЗВОЛЯВАЩО НИ ДА ОТСЪЖДАМЕ ЗА СВЕТА ВЪН ОТ НАС ( СОРТИРАЙКИ ГО ПРЕЗ НАС ) - РАЗУМА. ТОЙ Е ОПЕРАТОРА, РЕЖИСЬОРА, СЦЕНАРИСТА, АКТЬОРА, ВЛАСТЕЛИНА В САМОДЕЙНИЯ СПЕКТАКЪЛ НАРЕЧЕН - ЧОВЕК. ТОЙ ДАЖЕ Е И НАШАТА ОПОРНА ТОЧКА. ОСТА НА КОЯТО СЕ ВЪРТИМ. Оказва се, в действителност човека не борави буквално с предметите извън него, борави с разума си, който като най-метаморфното вещество в света, приема формите на предмета който ни е заинтересувал. Спестявайки ни усилията сами да го опишем ( изградим в съзнанието си ) Вероятно тази способност на разума, да се намества навсякъде, е вид вроден рефлекс, подпомагащ развитието, израстването, инстинкта и еволюцията. Той е едновременно програма и програматор, готов във всеки момент да пренареди кода си, стига съзнанието под която форма битува, да има желание и стремеж. Всичко е добре наместено и прецизно задвижено. След като е така, предположимо е че човека не би трябвало да изпитва затруднения в мисълта си. Би следвало никога да не допуска грешки. ЗАЩО НЕ Е ТАКА? ЗАЩО МАСОВО Е ТОЧНО ОБРАТНОТО? ЗАЩОТО МАКАР РАЗУМА ДА СЪЩЕСТВУВА ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК, НАРЕД С "АВТОПИЛОТНИЯ ИНСТИНКТИВЕН СИ РЕЖИМ", ТОЙ Е ПРОПИТ И ОТ НЕРЕДНИ НАВИЦИ, ПРЕДРАСЪДЪЦИ, ЗАБЛУДИ, ЛЪЖИ, НЕСИГУРНОСТИ, УСВОЕНИ И ЗАУЧЕНИ ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ НРАВ И СРЕДА. Те са НЕПЪЛНОСТТА, РУШИТЕЛИ НА РАЗУМА. КРИВИ ПРИЗМИ ОБЪРКВАЩИ ПРЕЦИЗНИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ПРИРОДАТА В ЧОВЕКА. Виждаме пътя на водата, а сега виждаме и пътя на разума. Той е пътя на собствения ни живот. Неговите метаморфози и стадии са нашите изменения в израстването ни. Неговите деградации, са нашите собствени низости в средата в която сме. Мозъкът притежава уникалното свойство да не оставя нищо на произвола. Каквото е минало през човек, го белязва, а с това белязва и разума му. Някои белези са същински величествени мостове, подиуми, катедрали, исполински пиедестали, създаващи невиждани стремежи в дълбините на разума. По-често пребивават белезите, запечатващи естествените заложби, рушащи мостовете и замъгляващи переспективите на разума. За съжаление, разума ( неговите по ниши управленчески инстанции ) колкото и гъвкав да е, не може да сам да се изправи срещу разрушителите. Той просто борави с информацията и следва даденостите на вътрешните инстинкти. Когато постъпи неправилна информация, разумът я упражнява и взема отношение към нея както към вярната информация ( ТАКА СЕ "ПОВРЕЖДА" ). Което доказва, че РАЗУМЪТ ( ТОЗИ НА ПО НИСКОТО РАЗВИТИЕ ) НЕ РАЗЛИЧАВА ИНФОРМАЦИЯТА И НЕ ВЗЕМА СТРАНИ. Или иначе казано, такъв вид разум, няма емоции, няма чувства, не различава обектите на информациите, неговата задача се пада само в това, да потърси някакъв смисъл в тях. Би открил смисъл дори и в безсмилената информация, ако тя е преминала през съзнанието (АЗА) без да се отчете този факт.
Възниква интригуващ въпрос - КОЕ Е РАЗУМ? КОЙ Е РАЗУМА АВТОПИЛОТИРАЩ СЪЗНАНИЕТО, АЗА? Въпросът е от особено значение, още повече като се имам в предвид, че АЗА сме ние самите - личността ни, живота в нас, това което сме. Тогава ако даден разум упражнява самоконтрол в нас и това не е АЗА , кой е той? И кое е разумът на АЗА? Дадения разум, не е непознат. Той е остатъка от природата на по примитивно ниво - смесица от инстинкти, заучени и наблюдавани, навици и вредоносни памети, ползващи се с наличието на едно действие - да се спазва логиката на очевидната житейска действителност която познаваме за кракия си живот. Причина - както упоменах, това е древен инстинкт за самосъхранение. Животното например, също живо същество като човека, притежава същия инстинкт ( самороден автопилотен разум ) проявяващ се по следния начин - когато животното е на прага на нещо непознато, то отбягва непознатото и се отнася към него със страх. Или ако това нещо е достатъчно познато, но средата е непозната, животното идентифицира познатия предмет с заучената информация на инстинкта и така животното може да се хване в скрития капан, без да се досеща до последно че познатия предмет няма нищо общо със средата в която обикновенно се среща, нищо че на форма е същия. Разбира се, това не прави животното глупаво, а лесно маниполативно. Когато нуждите му не са задоволени, а инстинкта му очаква да бъдат задоволени, животното не спира "да се замисли, да си зададе въпроси", а следва установената практика на момента, според "уж" разпознатите прилики. ПО СЪЩИЯ НАЧИН ФУНКЦИОНИРА И ЧОВЕШКИЯ СРЕДОСТАТИСТИЧЕСКИ РАЗУМ. ВСЪЩНОСТ ДА СЕ СРЕЩНЕ ЧОВЕК ЧИИТО УМ НЕ СЕ УПРАВЛЯВА ПО ТОЗИ СХОДЕН ПЪРВИЧНО-ЖИВОТИНКИ НАЧИН, Е ДОСТА РЯДКО ЯВЛЕНИЕ. Природата е даровита, но нейната сила е в растежа и развитието. Характерно в примитивните видове, природата се организира под примитивен самороден и самоконтролен инстинктивен-разум. ( Хубаво е да се вмъкне, че инстинктите са следствие на сетивата, те не са лош предвестник, но ако живото същество се доверява само на тях, е все едно да се опитваш да видиш какво стой пред теб, но през замацано стъкло. Ще е бледо и размазано. Несигурно. ) В по-развитите същества, природата се явява под двойна и тройна форма. Като примитивен разум, като интуиция ( втори разум, предвестник на осъзнаването ) и като АЗА ( личността на човека , която е една от най-висшите прояви на природата. Къде е проблема?! НАЛИЧИЕТО НА НЕПЪЛНОТА, СЪЗДАВА ПОЧВА ЗА ГРЕШНИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ. ГРЕШКИТЕ СА ДОПУСТИМИ, ПО ТАЗИ ПРИЧИНА, ЧЕ КОНТРОЛ В ЧОВЕКА ПОЕМАТ ПО-НИШИТЕ РАЗУМИ. А ТЕ НЯМАТ СПОСОБНОСТТА ДА ОТСЯВАТ ВЯРНОТО ОТ НЕВЯРНОТО, ДОБРОТО ОТ ЛОШОТО, ПРАВИЛНОТО ОТ НЕПРАВИЛНОТО. Те ги приемат и спрягат всичките, налични и накуп, което създава - хаос. Хаоса - объркване. Объркването - грешки. Имали по-развит етап на разум ( природно проявление ) и как да сразим НЕПЪЛНОТАТА, как да се издигнем над преградите, ще обсъдим малко по-долу. Но първо - разумът на АЗА - това сме самите ние, осъзнаващи живота си. Това са нашите действия, нашите мисли, нашите разсъждения - ЛИЧНИТЕ МИСЛИ, ЛИЧНИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ, ЛИЧНИТЕ СТРЕМЕЖИ - СА РАЗУМА НА АЗА. В тях няма примитивност, освен ако не я позволим. Защото АЗА, тоест човека, сам като най-главно съзнание, избира коя "песен ще се пусне, кой филм ще се гледа и тнк". Така че, основната грешка на АЗА е да допуска по-примитивните разуми да го ръководят, на место той да ги води и да ги разпределя. АЗА позволяващ на нисшите разуми ( нисши защото не са последно еволюционно ниво, те са строго ориентирани спрямо само една / няколко качества които изпълняват максимално най-добре, но нямат избирателна и съзнателна функция ) да го водят, е ограничен в рамка и приспан. Единственият господар в имението на човешкото тяло е АЗА. В човешкото тяло водят неспирна борба тези три разума, свързани паралелно и всеки които се има за самостоен и автономен. И докато АЗА е основен монарх, другите двама са добри поддръжници, понякога съветници и вестоносци. Но както за добро кралство се иска добър и разумен крал, така и за прецизен и силен разум, се иска АЗА да вземе мястото си на водещ титуляр, а останалите да бъдат добрата лява и дясна помощна ръка.
За повечето хора в обществото, валидно е всичко което им е до болка познато и общоизвестно със своята очевидност. Масовият общественият човек, е заучен да повтаря което се има за вярно от "гласа на мнозинството", преобладаващото модно мнение. Без да се интересува дали наистина което се повтаря в "масово папагаловата машина" е вярно. Приема го на общовалидно доверие с мисълта че щом толкова хора го твърдят, нямало как да не е истина. Но какво ако цялото мнозинство е съставено от също такива хора, които също приемат всичко на доверие, защото искат да са в крак с другите?! Не излиза ли по този начин, че всеки от даденото мнозинство е човек мислещ че другите са прави! Което пък ни представя една картина където никой не знае кой е прав, нито какво е вярно, но подглася, за да не го сметнат за различен. Може би ще се намери въпросителната "защо?". А тази въпросителна е доста конкретна, но малко осъзнавана. Пределно ясно - много приемат нещо за истина, без да си дали възможност да го докажат - дали твърдението за истина е вярно. Да. Това че някакво подвижно мнение се мъдри някъде, не е никаква гаранция за истинност. Интересно и любопитно, грешките в разума, както се разбира, започват от масата и се затварят пак в нея. Масата е тълпа, движена и представляваща ако можеше да се сведе до едно същество - щеше да е като малко дете което тепърва се учи на предметите от за обикалящата го среда. ИСТИНСКИ РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК, НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВА НА МАСОВИТЕ МНЕНИЯ, ДОРИ НЕ СЕ ДОВЕРЯВА И НА ЕДИНИЧНИТЕ, АКО НЕ ГИ ТЕСТВА ЧРЕЗ СИЛАТА НА УМА СИ, БИЛО ЧРЕЗ ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА, ПЪТЯ НА ДЕДУКЦИЯТА, ПЪТЯ НА РАЗСЪДЪКА, ПЪТЯ НА МОРАЛА, ИЛИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ЧРЕЗ ПРАКТИКАТА. Неща все свързани с разума и неговата възприемчивост. Неща не можещи да се възпроизведът без участието на АЗА. Защото без АЗА биха се посяли семената на "обществените папагалствания - недомислици". Така на обществените "папагалствания" и "изкривявания" е по-валидно да се разглеждат като вид - мании, завладяващи групи от човеко-популацията, за някакви време периоди, до появата на нова мания "дресираща АЗА". ПОДЧЕРТАВАМ - ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛЕН ТРЯБВА ДА Е РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК, КОГАТО СЕ ГОВОРИ / ТВЪРДИ НЯКЪДЕ ЧЕ НЕЩО НЕ Е ВЪЗМОЖНО. "НЕ Е ВЪЗМОЖНО" Е ПОНЯТИЕ ЗАБЛУЖДАВАЛО МИЛИОНИ В МИНАЛОТО И ПРОДЪЛЖАВАЩО В ПЪЛНА СИЛА ДА СТЕЛЕ ТЪМНАТА ЗАВЕСА НА НЕПЪЛНОСТТА И ДНЕС. ИСТИНАТА Е НУЖНО ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА. КАЗВАЙКИ НИ СЕ, ЧЕ НЕЩО Е ВЪЗМОЖНО, ТО ТРЯБВА ДА СЕ ДОКАЖЕ ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО. ОЩЕ ПОВЕЧЕ, КАЗВАЙКИ НИ СЕ, ЧЕ НЕЩО Е НЕВЪЗМОЖНО, ТОГАВА ДВАЖ И ТРИЖ ПЪТИ СЕ ИСКА ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА НЕВЪЗМОЖНОСТТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА СЛЕДНОТО ( и пак няма да е абсолютно доказателство че е невъзможно, защото никой не е виждал какво се случва в цялата вселена от край до край. И като нищо, всичко което тук ни се струва невъзможно, там може да е възможно и нормално). Нищо не бива да бъде приемано безцеремонно, защото утре всичко което сме приемали за безусловна картина на истината, може да срути на пух и прах, подобно на кула от карти, ако се намери дори една игла реална възможност за точно обратното. Цели "светове" от наслагвани "папагалства" са се разпадали по такъв начин, повличайки със себе си и хората.
Подходящо сравнение. Как ще постъпят - един разумен човек ( управляващ нишите си разуми, владеещ себе си ) и един друг човек с контрастираща непълнота, изпъкваща в примитивност, при условие че двамата са поставени в една и съща ситуация. Намират се в пустиня. И на двамата манерката ( термоса ) с водата им е на половината, а ги чака еднакво дълъг път. Далеко са от цивилизация. Навред, дюни, слънце и свистящ вятър. Изведнъж вляво те виждат в близката далечина палми, зеленина и бледи отблясъци. И двамата са чували за миражите. Вторият човек с контрастираща непълнота, ще приеме "казаното" за миражите, за безусловна и категорична истина. Ще си помисли, "трябва да е мираж, не съм толкова глупав, за да се хвана на стария номер,...ще продължа по пътя си, имам половин манерка вода, не е като да нямам, ще ми стигне, отколкото да бия път до мираж". И така вторият човек би пропуснал златна възможност, само защото се доверява на ленивата мисъл, че било видиш ли мираж, по причина че за миражите е чувал да се говори най-много. Ще върви дълго по пътя си, слънцето че си каже думата, водата ще намалява, ще се изтощи и в крайна сметка, ако няма никакъв късмет и не срещне никой, ще умре от жажда. А как ще постъпи първият - разумният човек? Той ще си припомни приказките за миражи, ще ги вземе за "препоръка, а не за закон". Ще помисли. Ще се досети че ако е мираж, то не е необходимо да бие път до там за да си го докаже. Миража е оптическа илюзия и като такава ще придобива характерната си форма, погледната от определена височина и посока. Следователно ако разумният човек, се качи на по-висока дюна и направи сравнение на видяното от там и от низината, ще разбере дали това е мираж. В нашия пример, разумният открива че не е мираж и се насочва на там. Досеща се че и да няма вода, щом има палми, може би ще намери друга течност от техни плодове или друг тип. Стига до там и открива малко бистро и плитко "езерце", подобно на вада от струпана вода. Напива се. Напълва манерката си до горе и радостен продължава пътя си. Разумният оцелява и стига до целта на пътя си.
И докато разумния човек ( властелина сам на себе си ) постига неочаквани неща, благодарение на отвореното си съзнание, което не търпи граници. То средностатистическия човек, изпълнен с НЕПЪЛНОТА, доверяващ се на всичко което се "говори" и "приема", не се вълнува нито от какво става пред вратата му, нито какво се случва горе, долу, вляво или в дясно. Изобщо не го вълнува. За средностатистическия човек, задоволство е само какво става в дома му и пред носа му, в случаите че го е насочил към обувките си, или към отражението си в огледалото. Не се и опитва да си задава въпроси от друго естество. Може целия си живот да прекара без да се замисли нито веднъж. Така де, за какво ли му е да мисли, толкова много са мислили вместо него, те са му мозъка, а той куклата на която дърпат конците. Каква ирония! А разумният човек е станал такъв, защото си е задавал въпроси, удобни и неудобни. Не се е задоволявал със стандартните отговори. Важното - превърнал се е в разумен - след като стремително е усвоявал дарбите и заложбите си, до прецизност. Опознавал е себе си, за да опознае света. Развил е силата на разума си, след като е развил силата на волята си. Упражнил е волята си над примитивните си разуми и ги е поставил в подчинено състояние, така че той да ги контролира, а не те него. Разумният човек е победил "животното" в себе си. Той за разлика от средностатистическия, не изпада в паники, щом нещо изглежда непознато. Естествено, АЗА не е последния етап, има и по-висши разуми. АЗА е летвата с помощта на която човек може развивайки, да се доближи и по-нагоре. КОЛКОТО ПО РАЗВИТ Е ДАДЕН РАЗУМ, ТОЛКОВА ПО-ДАЛЕКО ВИЖДА.
Разумният, владеещ себе си не се задоволява дори със собственото си постижение. Той знае и разбира, че нивото на което се намира е само едно стъпало, а нагоре го делят още много. Развитието е в постоянно развитие, до пълното проявление на природата в най-съвършената си форма. Това не е невъзможно, защото пълното проявление, не е в новостта, а в по-широките разбирания и светоглед. В тяхното усъвършестване. Светът си все какъвто е, независимо от ерата, но за едни свети по-силно отколкото за други. ЗА ЧОВЕКА ВПРЕГНАЛ СИЛАТА НА ВОЛЯТА СИ, КОРЕНА НА ВСЯКО ОТ ПРИРОДНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ, НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА. За разума владеещ себе си, далечината става близка, непознатото се превръща в познато. Прониква навсякъде и във всичко.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/62889872735
събота, 10 август 2013 г.
Господ ли създаде нас или ние създадохме Господ?
Объркванията, грешните съждения, противоречията - са неправилно спрегнати понятия, от криво-разбрани и напълно погрешни несъвместимости.
За да се даде отговор, трябва предварително да се проследи съдържанието на въпроса. Обикновенните въпроси включват изясняване на едно неизвестно. Докато в "Господ ли създаде нас или ние създадохме Господ?", неизвестните са повече от едно. Има цели три неизвестни - първото - "Господ", второто "нас", третото "създаде".
"Създаде" е неизвестно, тъй като все още никой и никога не е успял да дефинира точно, ясно и конкретно какво е "създаване", защото ако приемем че "Господ" ( първото неизвестно е наличен от самото начало, а "нас" е налично след самото начало, то излиза че нищо не се е създавало. А просто едното изменило атрибутите си ( компонентите с които процедира ). Следователно, на прост пример, ако дървото е съществувалo преди плода, както ни е позната реалността. То дървото не ще да е първо, но ако то не е първо ще е първи плода. Такова съждение е напълно погрешно. Невъзможно е да съществува безкрайност, не е и безкрайност на компонентите. По такъв начин, думата "създаване" би се подразбрала погрешно, ще бъде впрегната като израз на правене на нещо което не съществува, а както отчитаме, за да съществува "нас", трябва да съществува и нещо преди "нас". С изричното, че това преди "нас", не ще води до същото само по себе си в посока - различна, въпреки че ще притежава всички потенции на следващото.
Следващото "Господ", ние го употребяваме като "вездесъщ". Простолюдието си го представя с бедното си въображение, като някакъв "възрастен човек с дълга бяла брада като Дядо Коледа, дето седи някъде и дава разум". Малко по-интелигентите, го разбират като "сила бдяща за световния ред и контролираща хода на събитията". Още по-разумните го имат за "карма", начало на събитието живот и съществуване. А най-разумните, не се водят от кой какво има под разбиране за "Господ", а сами стигат до разбирането какво е, като не го игнорират и приемат съпричастието на всяка прашинка в мирозданието на живота. "Господ" не бива да е нишо разбираемо понятие, защото по един или друг начин, "Господ" ще съществува винаги в човешките разбирания, причината е твърде очевидна. Никое живо същество не може да изключи "Господ" от съжденията си ( ако има такива ), независимо дали е висше или средно разумно същество, защото без наличието "Господ" не може да се обясни по никакъв начин как се е стигнало до "нас". Тъй като ако едно същество игнорира "Господ" то това същество е вече деградирало. С което не мисля че църквата, науката, или която и да е групова институция може да разясни какво е "Господ". Всяка институция тълкува понятието по свой начин според егоистичните си цели и ползи. Истината е достижение на единиците, не са групите. Истината не е групово постижение, никога не е била, а постижение на единицата, която упражнява всичките си способности. Само чистите умове, не робуващи на нищо, без предрасъдъци и със свободно съзнание, могат да се докоснат до тази тъкан и да я разберат. Останалите които не са достатъчно силни като единица, се свързват в групи, те никога не достигат до чисто разбиране на понятието. Защото нямат време, живота им се свежда в угаждане на всички и всеки, за да оцелеят по плавно, да спазват "обществените нашийници и намозъчници", да се размножат, и изобщо да направят всичко което "обществения фалшив тотем" счита за достояние на нормалността.
"Нас" - също е неизвестно. Познаваме "човека" и неговото "съвместилище". Но ние не знаем какво в действителност е "нас", поради факта че разбирането "Господ" е нестабилно, хората са с различни мозъчни капацитети и го тълкуват на различни нива от разбирането си. Без познанието за "Господ", става непосилно да се установи и какво е "нас". Защото "нас" не е самостоен параметър. Ако ти не беше виждал никога дърво, но пред теб имаше ябълки, щеше ли да знаеш какво представлява ябълката? Не. Защото нямаше да знаеш от къде произхожда. А каквото не познава миналото си, не познава настоящето си, не познава и бъдещето си.
Анализа от разсъждения е моя отговор на въпроса. Разбира се не го давам изцяло наготово, оставям място всеки сам, който иска, да се замисли.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/58367529823/
За да се даде отговор, трябва предварително да се проследи съдържанието на въпроса. Обикновенните въпроси включват изясняване на едно неизвестно. Докато в "Господ ли създаде нас или ние създадохме Господ?", неизвестните са повече от едно. Има цели три неизвестни - първото - "Господ", второто "нас", третото "създаде".
"Създаде" е неизвестно, тъй като все още никой и никога не е успял да дефинира точно, ясно и конкретно какво е "създаване", защото ако приемем че "Господ" ( първото неизвестно е наличен от самото начало, а "нас" е налично след самото начало, то излиза че нищо не се е създавало. А просто едното изменило атрибутите си ( компонентите с които процедира ). Следователно, на прост пример, ако дървото е съществувалo преди плода, както ни е позната реалността. То дървото не ще да е първо, но ако то не е първо ще е първи плода. Такова съждение е напълно погрешно. Невъзможно е да съществува безкрайност, не е и безкрайност на компонентите. По такъв начин, думата "създаване" би се подразбрала погрешно, ще бъде впрегната като израз на правене на нещо което не съществува, а както отчитаме, за да съществува "нас", трябва да съществува и нещо преди "нас". С изричното, че това преди "нас", не ще води до същото само по себе си в посока - различна, въпреки че ще притежава всички потенции на следващото.
Следващото "Господ", ние го употребяваме като "вездесъщ". Простолюдието си го представя с бедното си въображение, като някакъв "възрастен човек с дълга бяла брада като Дядо Коледа, дето седи някъде и дава разум". Малко по-интелигентите, го разбират като "сила бдяща за световния ред и контролираща хода на събитията". Още по-разумните го имат за "карма", начало на събитието живот и съществуване. А най-разумните, не се водят от кой какво има под разбиране за "Господ", а сами стигат до разбирането какво е, като не го игнорират и приемат съпричастието на всяка прашинка в мирозданието на живота. "Господ" не бива да е нишо разбираемо понятие, защото по един или друг начин, "Господ" ще съществува винаги в човешките разбирания, причината е твърде очевидна. Никое живо същество не може да изключи "Господ" от съжденията си ( ако има такива ), независимо дали е висше или средно разумно същество, защото без наличието "Господ" не може да се обясни по никакъв начин как се е стигнало до "нас". Тъй като ако едно същество игнорира "Господ" то това същество е вече деградирало. С което не мисля че църквата, науката, или която и да е групова институция може да разясни какво е "Господ". Всяка институция тълкува понятието по свой начин според егоистичните си цели и ползи. Истината е достижение на единиците, не са групите. Истината не е групово постижение, никога не е била, а постижение на единицата, която упражнява всичките си способности. Само чистите умове, не робуващи на нищо, без предрасъдъци и със свободно съзнание, могат да се докоснат до тази тъкан и да я разберат. Останалите които не са достатъчно силни като единица, се свързват в групи, те никога не достигат до чисто разбиране на понятието. Защото нямат време, живота им се свежда в угаждане на всички и всеки, за да оцелеят по плавно, да спазват "обществените нашийници и намозъчници", да се размножат, и изобщо да направят всичко което "обществения фалшив тотем" счита за достояние на нормалността.
"Нас" - също е неизвестно. Познаваме "човека" и неговото "съвместилище". Но ние не знаем какво в действителност е "нас", поради факта че разбирането "Господ" е нестабилно, хората са с различни мозъчни капацитети и го тълкуват на различни нива от разбирането си. Без познанието за "Господ", става непосилно да се установи и какво е "нас". Защото "нас" не е самостоен параметър. Ако ти не беше виждал никога дърво, но пред теб имаше ябълки, щеше ли да знаеш какво представлява ябълката? Не. Защото нямаше да знаеш от къде произхожда. А каквото не познава миналото си, не познава настоящето си, не познава и бъдещето си.
Анализа от разсъждения е моя отговор на въпроса. Разбира се не го давам изцяло наготово, оставям място всеки сам, който иска, да се замисли.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/58367529823/
вторник, 30 юли 2013 г.
Липсващото звено. Причината за човешките страдания, душата, материята и нищетата. Нищожеството на човека и неговото материално величие.
Свидетели сме на индустрията. Преходите. Възходите в изкачването по-вертикалната обществена стълбица. Паденията, раздвижванията и измененията в състава и разнородността на делата човешки. Везните и ветропоказателя на живота се насочват временно в една посока, после в друга. Цели пирамиди се изграждат и разрушат, издигат и потъват в мъглата на времето. Индустрията е подбор от дела - правилни и неправилни, съвкупност от последователността на действията на всеки човек свързан с хуманната среда. Средата и делата, ала кое е квинтесенцията, основата и съсредоточието на тази кипяща и вряща действителност? Морала ли? Добродетелите ли? Съпричастността ли? Сърдечността си? Вярата ли? Човечността ли? Въпросът придобива значителна приоритетност, в миговете когато си припомняме навървяните събития които сме видели със собствените си очи. Историята е още една повратна точка успяваща да ни разтърси с твърде периодичните и сякаш имащи някаква сериозна казаулност събитията. Когато им обърнем внимание, спокойно бихме могли да предпишем всяка сполука и несполука от обществото, на мнимата съдба. Дали я има или не, това не е тема в която обсъждаме съдбата, действията си имат осезаема свързаност, нещо което и не много проницателен ум би доловил, без много усилия. Интригуващата действителност на която подчертано ще обърнем специфично внимание е - антигонистичността между човешките думи и човешките дела. Защото колкото и да не ни харесва, СЪЩЕСТВУВА СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА МЕЖДУ КАКВО НИ УЧАТ И КАКВА Е РЕАЛНОСТТА. Възприети са възгледи, че в обществото е редно да съществува - доброта, доблест, честност, искреност, съпричастност и всички, всички прекрасни качества на който още от деца се опитват да ни научат и да ни казват че те са важни и определящи личността и човека. Четат се приказки на малките деца, за вълшебни приключения в които доброто премерва сили с злото и го сразява, а всички заживяват щастливо. Филми и музика, ориентирани към подрастващите и зрелите, които наред с помпозните и клиширани сексуални подтекстове, внасят и по някое нишка от старозаветните човешки възвишени качества на морала. Уви, толкова много е говорено и писано за тях, за доброто в човека, че сякаш приказките, текстовете на песните, сценариите на филмите, се оказват единството място на което доброто за което така сладкодумно говорим - съществува. Приказни възвишени качества, приказни морални хора, приказни невидими и безплътни висини - това представлява обществото ни. Такова е сега, такива нима е достигало и преди време. Разликата - сега тази реална несъществуваемост на доброто в човека е глобална.
Не е било винаги така, някога доброто се е ценяло, хората са били истински и са таяли в себе си желание за по-добър свят, за без греховен живот. Развивали са вишите си качества, които са били определяни за дар от боговете ( става дума за времената преди трайното установяване на монотейзма - монизма ) Отделя ли са внимание на душата си, хранили са душата си, не само тялото си. Развивали са ума си, не само физиката си. И като че ли най-важното, тези хора са били "чисти","чистоплътни", не е до телесна чистота, а до чистота на съзнанията им. Не са позволявали на разни капризи, на разни изкушения да си проправят път в тях. Съблюдавали са опазването на съществото си. За човека от онези отминали времена, духът и разумът са били на първо място. Нямали са всички "богатства" на съвременната индустрия и империализъм, но са разполагали с бистри умове, отворени към света и силен дух и воля. Не бива да се отнасяме с "насмешка" на миналото, може да са нямали което сега имаме, но това не ги е правело примитивни, след като днешните придобивки, нещата, всичките които ползваме, са техни творения, творения на всички единици от миналото, оставили отпечатъка си. Благодарение на което, днес човека има голямо самочувствие и его, възприел тази "даденост", се чувства твърде горд, но невеж, за да защитава, укрепва и поддържа разума, вярата и духа си, така както са правили преди нас всички наши деди и прадеди. Развиваме се напред, но развиваме предимно материята около нас. А духовността, чисто природните ни "вродености" деградират.
До нивото в което човека, индивида, не се чувства задължен да развива разума, духа, силата на мисълта и вярата си. Ще отвърнат много "Мисълта не ни храни, вярата не ни топли, разума не ни спасява. За какво ни е да им обръщаме сериозно внимание, не стига ли има училища", други пък ще възкликнат "Голяма работа, човек се учи докато е жив, не е проблем, колкото толкова, достатъчно е да си останал човечен". Да. Мисълта не ни нахранва, вярата не ни стопля, разума не ни спасява, по отделно всяка пръчка от наръча се пречупва лесно, но ако ги събереш, създаваш здрава основа, или още едно вложение на мъдростта на Хан Кубрат. Така че, мисълта не може да те нахрани, но ако я развиваш, тя ще ти даде отговорите които търсиш, вярата не може да те стопли, но тя ще ти даде сила и стремеж да се развиваш към целта която следваш. Разума не може да те спаси, но ще ти открие правилните пътища, ако не го оставяш да закърнява. А всички заедно, дават волята и всички заедно са именно това което би те нахранило, стоплило, спасило.
А как процедира сегашния човек? Какви са ходовете и рокадите в житейския му път на дъската от живота? Борили се са справедливостта? Вярва ли в нещо? И по-важното знае ли сегашния средностатистически човек ( има изключения ) защо живее и за какво живее? В Европа, населението е особено застаряващо, с нисък процент на раждаемост и висок на смъртност. Най-видни тези проценти са на територията на България. Съществуват религии, съществуват книги, стойностна литература, много и най-различни пътища към самоусъвършенстването, извисяването на човека, развитието на разума, мисълта, вярата, морала и подобряване на човешкото поведение. Нали, да не си въобразяваме че щом сме извън първобитността на маймуноподобното със сопата, сме достигнали преломния момент. Не сме.
За хората само след едно хилядолетие, нашия век, ще изглежда допотопен, а нрава, разума и поведението ни - първобитни. Наличието на много начини човек да се подобри, някак остават не забелязани. Защото на обществения - Телесапиенс ( мое наименование, игрословица на човека на 21 век, от думите television + sapience ) се задоволява единствено с което е пред очите му. Стига му на днешния човек ( Телесапиенс ), да му е пълен хладилника, да прави секс, да посети морето и с тези трите се изчерват и желанията му. До толкова хуманността е западнала, че човека се е превърнал в едно безмозъчно полуживотно-полумашина, което не знае какво друго да иска и да прави, освен това което вижда другите да искат и правят. Не е ли тъжно? Не буди ли съжаление? Какво беше някога човека и в какво се е превърнал? НИЕ СМЕ ХОРА, ХРАНАТА Е НАШЕТО СРЕДСТВО ДА ПОДДЪРЖАМЕ ЖИВОТА СИ, НО БЕЗ ДУША, БЕЗ ВЯРА, БЕЗ РАЗУМ, БЕЗ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ ДОБРОДЕТЕЛИ И ВЪЗДИХАТЕЛИ НА ВЪЗВИШЕНОСТ, ВСЕ ЕДНО НЕ СМЕ ЖИВИ. Тогава какъв живот водим? Когато нашия живот, не се свежда до нещо по-различно от живота на животните? Следователно погрешно се имаме за повече от животните. ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТНОТО Е САМО СЪЩЕСТВОТО КОЕТО ЖИВЕЕ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ХРАНАТА, РАЗМНОЖАВАНЕТО И ТЕРИТОРИЯТА СИ. Минимален е броя на индивидите, живеещи за повече от трите. Смисъл, загледайте се от по-близко какъв живот води човека и се замислите и за вашите животи. Водим се християни ( или ако се отнася до друга нация, то според вяроизповеданието което имаме ), но кой спазва десетте божи заповеди? Почти никой, и никой. Кой тачи добродетелите? Почти никой и пак никой. Какви ти добродетели! Наблюдава се липса на морал, липса на разум, често срещана злоба, завист, гняв, убийствени наклонности и какви ли не други деградирали човешки качества!!! Има еталон - вяра, но понеже човека си мисли че вярата е глупост, че не е нужна и че пречи, брутално я загърбва. Това помогна ли с нещо? Загърбването на вярата, нихилизма, атеизма? Доведе ли света до нещо по-добро? Обръщам се към всеки, всеки който ще прочете. Населението което отхвърля съществуването на Бог, става все по-голямо, броя се увеличава постъпателно, защото обикновенните хорица следват модата, която започва от необикновенните. Тези които ви дадоха ерата, те имаха своите подбуди да вярват или да не вярват в Бог. Но те сами изминаха пътя и сами откриха в какво да вярват. Липсата на вяра, само по себе си не е безверие, да кажеш "няма бог, не вярвам в бог", ето пак вярваш в нещо, в неговата липса. Пак е вид вяра. Обаче онези хора дали ерата, те, всеки един от тях, си имаше причина да вярва в каквото иска и се стремяха да докажат убежденията си. А за човека ( средностатистическия ) е по-лесно да вземе наготово помислите на не обикновения човек и да ги твърди, без да разбира защо онзи е стигнал до такива заключения. В това е проблема. За човека винаги е по-лесно да вярва само в което може да докосне и види. Питам ви вярата в "докосването и виждането" необходима ли е да е буквална? За теб сигурно, за теб може би, за теб, ти не знаеш, замисляш се. Има неща които не могат да бъдат докоснати, или видяни, но това не ги прави по-малко съществуващи и логични. Нали! Зведите в далечния космос, са неща които никой човек не е виждал в близост, нито докосвал, но това прави ли ги нереални? Не. Ако "Око да види, ръка да пипне" се приема винаги буквално, тогава човек не би успял да развие и йота от разбиранията си за света, по причина че фундаментите на живота са далеко от нас и рядко са видими. Добър довод към групата на нихилистите и атеистите. Това че Бог не се вижда, не се докосва, не го прави автоматично несъществуващ. За да стане такъв, трябва да бъде доказано, не неговото съществуване, а неговата липса. Кой досега е доказал липсата на Бога? Отговор - Никой, защото е недоказуема, по всички видове аргументи. А за невярващите, те не бива да се ползват от безплътни разсъждения, след като за тях има само око и ръка, те да дадат материално доказателство че Бог не съществува, тогава вече може да се говори за липсата на бога. Нещо което струва ми малцина се досещат. Такова доказателство няма. Каквато и материя да намери някой, тя винаги е свързана и не би могла да съществува без участието на света, това я прави и част от творението.
Така достигаме до тезата - ЦЯЛОТО СТРАДАНИЕ НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ КОРЕНИ В ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ВЪЗВИШЕНОТО, ИДЕЙНОТО, ЗА СМЕТКА НА ЖИВОТИНСКОТО И ПЪРВИЧНОТО.
Историята е затвърдила че ударите от жестокостта, са идвали винаги от невежеството. Независимо дали от живота, религията, науката и прочее. Но причината не е в тематиката. Примерно, това че някога религията е допуснала злини по света, не е грешка на нейната философия, а грешка на хората които са изопачили началната версия на постъпващата информация за своя изгода, власт и цел. ТАКАВА Е УЧАСТТА НА ЧОВЕКА, ДА ПАДА НЕИЗМЕННО ПОД ИГОТО НА НЕЧИЯ ЕГОИСТИЧНОСТ И НЕЧИСТИ ПОДБУДИ, ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ НЕЩО СЪЗДАДЕНО С ДОБРА ЦЕЛ, ЗА ЛОША ЦЕЛ. ДОКАТО НЕ СЕ НАУЧИ ДА РАЗЛИЧАВА ИСТИНАТА, СРЕД ПОЛЕТО НА ЕГОИЗМА И СРЕБРОЛЮБИЕТО.
█▌Допълнение първо - обществено съзнание, за корените на низостта и еднодневката.
Общественото съзнание се проявява разностранно в отделните области на света. Поради различната географска ширина и дължина, времеви съотношения, морални рамки, предрасъдъци ( често усвоявани навици на подражание приемани за нормални ), традиции, доктрини, догми и тнк. В частност или в тяхната комплексност, тези звена се прегропират и създават модела на общественото съзнание. Модел, не различаващ се много от модела на програмирането. Модел подобен на план на чертожна дъска. Този модел е калъфът, през които всеки индивид се сортира, за да продължи напред в индустриалното общество, преминава през пренареждащия конвейер. На това място каквито и да е имало разлики между дадения индивид и стандартите, биват снемани и пренастроивани за да уподобят стандарта който е очаквано и познато употребяван в обществените норми.
Някои модели на стандартите, не целят унищожаване на добродетелите, морала и природната положителност на индивида, а са модели целящи да счупят рамките на всички ограничащи модели които индивида, като обществена единица е бил принуден да нарами или сложи като хомот на врата си.
Такъв модел съществуващ да се противопоставя на ограниченията е - вярата. Или всички подобни религиозни течения и вярвания, съградили системи от методи с които да надвиват човешкия разпад. Особено ярък и най-подходящ пример, не само за такъв модел, но и за различните обществени съзнания в света е - Индуизма ( корените на епоса и йогата ) , Будизма и съпътстващата го медитация. Ако на запад хората са все по-материални, не виждат и не ценят нищо което не могат да докоснат и притежават, то на изток, духовното естество или остатъците от това естество продължават да изпъкват.
На изток, за безмерно отдадените на медитацията и постигане на хармония, не съществуват граници. Някои от тях са даже готови да се подлагат на суров аскетизъм. Което ще рече да се подложат на лишения, да се откажат от привилегията да притежават нещо друго, освен себе си. ( Тази насока на мисълта е подходяща за съвсем друга тема, защото медитацията и нейните цели не се разбира правилно от мнозина, но понеже е свързана със сегашната тема я внасям само като показател и сравнител. ) Нека сега се върнем към западното общество, как един европеец, би гледал на такива неща. За европееца е немислимо да се откаже от нещо, още повече да се откаже от всичко. В източния модел, повечето от европейците ( или изобщо тези от европейците които са в най-материалистическа и капиталистическа зависимост, което е доста подобно на вид психическа болест, добро показно е България), го възприемат като една крайност и дори признак за глуповатост в източните разбирания.
Обществения човек в Европа, крайно вкоренен в материализацията, с закърнял и закостенял разум, не познаващ нищо друго в своя свят, освен икономика, егоистическа-рационалност, предмети, притежание, власт, услуги, би помислил източния модел за ограничен, защото според него трябва да си глупав за да се откажеш от богатство, власт и предмети. Такова ще е мнението на всеки човек свикнал с материалността, мислещ си че тя е даденост и че човека е задължен да живее така.
Защо намесих източния модел? Какво общо има? Когато един човек не търси път към себе си, когато е скъсал с природата си, когато не се опитва да усеща свързаността в целия свят. Този човек макар да е жив и дишащ, е мъртав отвътре. Лесно е да съществуваш, трудно е да си наистина жив. Да живееш ограничено, не е истински живот, а съществуване, подобно на предметите. Та... когато един подобен човек е обсебен от материалността, в него закърняват всички потенции на положителността, креативността и разума. ЗАЩОТО, ДА ЖИВЕЕШ ОГРАНИЧЕНО, ПРИТИСНАТ ОТ ДОГМИТЕ НА ЕДНА ЛИНИЯ СПОРЕД КОЯТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СЕ УЕДНАКВИ, Е ДА СЕ ОТКАЖЕШ НА ПЪРВО МЯСТО ОТ ПРАВОТО СИ НА РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ, НА ВТОРО ДА БЪДЕШ ЗАДЪЛЖЕН ДА КОПИРАШ ЧУЖДОТО "ТАЧЕНО И СМЯТАНО ЗА АВТОРИТЕТНО ОТ ОБЩЕСТВОТО" МНЕНИЕ И ДА ГО РЕПЛИКИРАШ НА МЯСТОТО НА СВОЯТА ПРИРОДА. Ден след ден, това става навик. Подобно поведение не е ползване на разума, а машиналност и пресметливост. Пресметливи са и компютрите, а те нямат разум (влагат им определени параметри и те стават техните теми на "мисълта им", подобно на тях обществения човек за да оцелее в индустриялната система, е готов да се превърне в празнодушно същество и дори чудовище. Тъй като СЛЕД СКЪСВАНЕ С ПРИРОДНОТО, СЛЕД ЗАБРАНА НА РАЗЛИЧНИТЕ МИСЛИ ОТ ОБИЧАЙНИТЕ, В ЧОВЕКА НЕ ОСТАВА НИКАКВО ДОБРО. A БЕЗ ДОБРОТО В ЧОВЕКА С ПЪЛНА СИЛА СЕ РАЗВИВАТ МЕСТНИТЕ НИЗОСТИ - ЕГОИЗЪМ, ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО, ХИТРОСТ, ДВУЛИЧНОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ, ЗЛОБА, ПОХОТЛИВОСТ И ПРОЧЕЕ.
И като зверилник, най-главни места вземат най-големите зверове, изпъкващи със сила, защото са се наяли повече. Но с какво се наяждат? С други малки зверове и малки животинки искащи да станат също зверове. Големите зверове са богатите, малките зверове, междинните. Малките животински, са бедните. Как са свързани? Кое ги свързва? Богатството! То циркулира помежду им. При богатите е повече, при бедните най-малко. Приликата е най-чувствена, когато се съотнесе към кръвообращението. Да приемем че кръвообращението е богатството което подхранва големия обществен зверилник. Ако обществения-зверилник, беше нормален организъм, в едната част на тялото си щеше да има повече кръв отколкото в другата си част - заради теглото на кръвта и различната пропускливост. Добре, тогава тази част която е по-кръвоснабдена ще е по-богата, а тази с най-малко, ще е по-бедна. Да, но обществения-зверилник не е обикновен организъм, в него няма съсредоточени участъци, местата от него където ще има повече кръвоснабдяване са нееднородно разпределени в подобие на нервни възли, без очевидна подредба. Първо заключение което може да се направи е че организма обществен-зверилник има проблемно тяло, което поради разнородното разпределе ние на тези нервни възли, ще му създава проблеми. Второ, при условие че кръвта е определено количество, то щом при тези възли е повече, то при останалата част от тялото ще е аритметично намаляваща, до момента в който ще се окаже че има части от организма които не се кръвоснабдяват и умират.
Какъв логически възглед можем да си изведем? ЗА ДА БОГАТЕЯТ ЕДНИ, ДРУГИ ТРЯБВА ДА УМИРАТ. Тоест разполагащия с много материалност, я има защото някъде другаде по света някой е бил лишен от тази материалност и най-вероятно това е довело до смърт.
Това е цената на липсата на добродетели и възвишеност. Тяхната липса, превръща хората в по-ниши от животните. Защото животните не изпитват егоизъм, нито други видове порочни дегенератори.
Разбира ли човекът това? Видимо не. Човекът е станал твърде зависим от обществения-зверилник, а разумът не допуснат, не предлага други решения. Всяко следващо поколение, щом забележи колко ниско е паднало миналото поколение, сякаш в някаква словесна надпревара се опитва да докаже че може да падне още по-ниско. Следващите поколения като цяло повтарят познатите им деградатори, защото с тях са свикнали, това е тяхния живот, те не се замислят и не познават друг. Научили от "родното тяло", че богатството и властта са важни, цял живот се стремят към тях. За тях това е живота им. Пороците пък научат от възрастните и ги преповтарят също. Израстват без ценности, в безверие, без духовност, в жесток свят и много омраза. Което ги подтиква да стават също такива, жестоки, омразни, злобни. И всичко се повтаря отново и отново, но всеки път още по-зле от предишното, заради общата надпревара - "направи по-голяма щета, бъди по-голям егоист".
Хората са като онези мушици - еднодневките. Те живеят по-малко от един ден, от появата си, не виждат нищо от света, не разбират нищо от света, просто се размножават и правят същото което и предишните нему им. Никой не знае къде е живяла еднодневката, къде е летяла и тнк. По-същия начин и при човека, накрая, никой не знае кой е бил, къде е бил, защо е бил или дори какво е било името му, или лицето отговарящо на това име. Гробищата са безмълвни, но много поучителни! Там е миналото, всеки който някога е живял и знаете ли кое е интересното?! Без някои единици, всички останали минали хора, са правели същото което и сегашния човек прави. Богатели са, пръскали са се от пороци, егоизъм, низост, бездушие, материализъм и за какво? Като накрая от тях не е останало нищо което да бъде запомнено. Те са се превърнали в една обща маса, която никой не помни, нито по име, нито по какви хора са били. Тотално биват изличени, все едно никога не са съществували. Защо? Защото и преживе са били твърде еднакви на масата, направили са каквото се е считало за еднородно с масата, а пороците са си едно към едно с желанията на масата. В тях, е имало само желание за богатеене и материализъм, неща така познати, че не е имало причина да бъдат запомняни. Помнят се проявилите се с добри дела и проявилите се с крайно зли дела, за назидание. Останалите са така еднородни в желанието си за власт, богатеене, пороци, че от тях не остава нищо. Пороците им напълно ги поглъщат. Така че е странно как новите поколения и изобщо хората, не се поучават от надгробните плочи, притежание на хора някога също като тях стремели се към същите неща и какво, нещо по-добро ли ги застигна? Не. Защото не е този добрия път. И какво разбираме до тук?! Хората живеят порочно, пропаднало, нишо, материално и без духовно, защото са си втълпили че след смъртта изчезват и край. И понеже си вярват че този живот им е последния миг, те решават да го изживеят наблъсквайки всякакви щуротии, правейки колкото се може повече от всичко, без никога да им се достатъчно, искайки още и още предмети, власт, причинявайки още и още вреди, за да могат един ден да се чувстват спокойни, че са направили и опитали всичко. Такива са хората живеещи ограничено, без съвест и не вярващи в нищо повече от тяхното съществувание, ако не е познато. Те са и основните деградатори унищожаващи съзнанието на цивилизацията.
В такъв случай, човекът не знае защо живее, живее без да си задава подобни въпроси и там му е грешката. Целта на живота, няма как да са пороците и звероподното управление на обществото. Целта винаги е по-горе от низостта.
Страданието е страха на човека на бъде себе си, да познава себе си и основата на която е стъпал. Защото само който познава себе си, познава света и обръща гръб на пороците и низостите. Който има себе си, има всичко и знае че това всичко не може да бъде продадено или купено от предметите, властта и прочее. Има неща безценни, те нямат цена, тях винаги ще ги има в очакване на тези които ще ги намерят.
█▌█▌Допълнение второ - Какво е индивидуалност? И как липсата и унищожава света, създавайки на мястото на добротелите и прогресията, деградация и страдание.
Светът е изпълнен с разрушения, смърт, болка и страдание, поради недостига на индивидуалност.
Дефиницията на индивидуалност, не е крайна антигонистичност. А човек който не се страхува да бъде себе си, развива природните си дадености - качества, уникалности, дарби. И понеже света е една цялост, когато човек се индивидуализира, той се развива в еволюция. Тази еволюция не може да създаде крайни противоречия между група хора, всеки от който е индувидуалист, защото стремейки се към индивидуалност тези индивидуални хора се изкачват от различни страни към един и същ връх на еволюцията, за да се срещнат на върха му. Така че, индивидуалността в процес на прогресията си, стапя всички физически, неморални, етнически, религиозни и прочее разлики, до момента в който напълно различни хора по физика и гени, стават част от единната цялост. И макар да продължават да са различни и уникални по-своите гени ( физика ) , те стават единни, обединени от единното стъпало на което са тъпали за да се издигнат в разбиранията си, които ( става дума за разбиранията им ) се пресрещат едно с друго в общ съюз, на оновата на реалността и нейната свързаност.
Противно. Всяко лишение от индивидуалност - нейния дефицит. Занижава съзнателните способности, а разумът се ограничава до по-тесен светоглед, с което ума, започва напълно да идентифизицира себе си само с тялото си. По такъв начин, между група от индивиди с липсваща индивидуалност ( възприели обществения метод на уеднаквяването ) разликите и противоречията се разрастват, защото изпъкват на първо място телесните, външни и повърхностни различия, които индивидите с дефицитна индивидуалност, ще имат за по-приоритетни в хода на живота си. Набор от множество подобни повърхностни приоритетни противоположности, създават конфронтацията ( конфликтни ) в протежение на света. Допълнителните трудности в разбирателството на хората са обострени не само от дефицита на индивидуалността, но и от различните степени в нивата на съзнанията им.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/56383787615/
Не е било винаги така, някога доброто се е ценяло, хората са били истински и са таяли в себе си желание за по-добър свят, за без греховен живот. Развивали са вишите си качества, които са били определяни за дар от боговете ( става дума за времената преди трайното установяване на монотейзма - монизма ) Отделя ли са внимание на душата си, хранили са душата си, не само тялото си. Развивали са ума си, не само физиката си. И като че ли най-важното, тези хора са били "чисти","чистоплътни", не е до телесна чистота, а до чистота на съзнанията им. Не са позволявали на разни капризи, на разни изкушения да си проправят път в тях. Съблюдавали са опазването на съществото си. За човека от онези отминали времена, духът и разумът са били на първо място. Нямали са всички "богатства" на съвременната индустрия и империализъм, но са разполагали с бистри умове, отворени към света и силен дух и воля. Не бива да се отнасяме с "насмешка" на миналото, може да са нямали което сега имаме, но това не ги е правело примитивни, след като днешните придобивки, нещата, всичките които ползваме, са техни творения, творения на всички единици от миналото, оставили отпечатъка си. Благодарение на което, днес човека има голямо самочувствие и его, възприел тази "даденост", се чувства твърде горд, но невеж, за да защитава, укрепва и поддържа разума, вярата и духа си, така както са правили преди нас всички наши деди и прадеди. Развиваме се напред, но развиваме предимно материята около нас. А духовността, чисто природните ни "вродености" деградират.
До нивото в което човека, индивида, не се чувства задължен да развива разума, духа, силата на мисълта и вярата си. Ще отвърнат много "Мисълта не ни храни, вярата не ни топли, разума не ни спасява. За какво ни е да им обръщаме сериозно внимание, не стига ли има училища", други пък ще възкликнат "Голяма работа, човек се учи докато е жив, не е проблем, колкото толкова, достатъчно е да си останал човечен". Да. Мисълта не ни нахранва, вярата не ни стопля, разума не ни спасява, по отделно всяка пръчка от наръча се пречупва лесно, но ако ги събереш, създаваш здрава основа, или още едно вложение на мъдростта на Хан Кубрат. Така че, мисълта не може да те нахрани, но ако я развиваш, тя ще ти даде отговорите които търсиш, вярата не може да те стопли, но тя ще ти даде сила и стремеж да се развиваш към целта която следваш. Разума не може да те спаси, но ще ти открие правилните пътища, ако не го оставяш да закърнява. А всички заедно, дават волята и всички заедно са именно това което би те нахранило, стоплило, спасило.
А как процедира сегашния човек? Какви са ходовете и рокадите в житейския му път на дъската от живота? Борили се са справедливостта? Вярва ли в нещо? И по-важното знае ли сегашния средностатистически човек ( има изключения ) защо живее и за какво живее? В Европа, населението е особено застаряващо, с нисък процент на раждаемост и висок на смъртност. Най-видни тези проценти са на територията на България. Съществуват религии, съществуват книги, стойностна литература, много и най-различни пътища към самоусъвършенстването, извисяването на човека, развитието на разума, мисълта, вярата, морала и подобряване на човешкото поведение. Нали, да не си въобразяваме че щом сме извън първобитността на маймуноподобното със сопата, сме достигнали преломния момент. Не сме.
За хората само след едно хилядолетие, нашия век, ще изглежда допотопен, а нрава, разума и поведението ни - първобитни. Наличието на много начини човек да се подобри, някак остават не забелязани. Защото на обществения - Телесапиенс ( мое наименование, игрословица на човека на 21 век, от думите television + sapience ) се задоволява единствено с което е пред очите му. Стига му на днешния човек ( Телесапиенс ), да му е пълен хладилника, да прави секс, да посети морето и с тези трите се изчерват и желанията му. До толкова хуманността е западнала, че човека се е превърнал в едно безмозъчно полуживотно-полумашина, което не знае какво друго да иска и да прави, освен това което вижда другите да искат и правят. Не е ли тъжно? Не буди ли съжаление? Какво беше някога човека и в какво се е превърнал? НИЕ СМЕ ХОРА, ХРАНАТА Е НАШЕТО СРЕДСТВО ДА ПОДДЪРЖАМЕ ЖИВОТА СИ, НО БЕЗ ДУША, БЕЗ ВЯРА, БЕЗ РАЗУМ, БЕЗ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ ДОБРОДЕТЕЛИ И ВЪЗДИХАТЕЛИ НА ВЪЗВИШЕНОСТ, ВСЕ ЕДНО НЕ СМЕ ЖИВИ. Тогава какъв живот водим? Когато нашия живот, не се свежда до нещо по-различно от живота на животните? Следователно погрешно се имаме за повече от животните. ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТНОТО Е САМО СЪЩЕСТВОТО КОЕТО ЖИВЕЕ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ХРАНАТА, РАЗМНОЖАВАНЕТО И ТЕРИТОРИЯТА СИ. Минимален е броя на индивидите, живеещи за повече от трите. Смисъл, загледайте се от по-близко какъв живот води човека и се замислите и за вашите животи. Водим се християни ( или ако се отнася до друга нация, то според вяроизповеданието което имаме ), но кой спазва десетте божи заповеди? Почти никой, и никой. Кой тачи добродетелите? Почти никой и пак никой. Какви ти добродетели! Наблюдава се липса на морал, липса на разум, често срещана злоба, завист, гняв, убийствени наклонности и какви ли не други деградирали човешки качества!!! Има еталон - вяра, но понеже човека си мисли че вярата е глупост, че не е нужна и че пречи, брутално я загърбва. Това помогна ли с нещо? Загърбването на вярата, нихилизма, атеизма? Доведе ли света до нещо по-добро? Обръщам се към всеки, всеки който ще прочете. Населението което отхвърля съществуването на Бог, става все по-голямо, броя се увеличава постъпателно, защото обикновенните хорица следват модата, която започва от необикновенните. Тези които ви дадоха ерата, те имаха своите подбуди да вярват или да не вярват в Бог. Но те сами изминаха пътя и сами откриха в какво да вярват. Липсата на вяра, само по себе си не е безверие, да кажеш "няма бог, не вярвам в бог", ето пак вярваш в нещо, в неговата липса. Пак е вид вяра. Обаче онези хора дали ерата, те, всеки един от тях, си имаше причина да вярва в каквото иска и се стремяха да докажат убежденията си. А за човека ( средностатистическия ) е по-лесно да вземе наготово помислите на не обикновения човек и да ги твърди, без да разбира защо онзи е стигнал до такива заключения. В това е проблема. За човека винаги е по-лесно да вярва само в което може да докосне и види. Питам ви вярата в "докосването и виждането" необходима ли е да е буквална? За теб сигурно, за теб може би, за теб, ти не знаеш, замисляш се. Има неща които не могат да бъдат докоснати, или видяни, но това не ги прави по-малко съществуващи и логични. Нали! Зведите в далечния космос, са неща които никой човек не е виждал в близост, нито докосвал, но това прави ли ги нереални? Не. Ако "Око да види, ръка да пипне" се приема винаги буквално, тогава човек не би успял да развие и йота от разбиранията си за света, по причина че фундаментите на живота са далеко от нас и рядко са видими. Добър довод към групата на нихилистите и атеистите. Това че Бог не се вижда, не се докосва, не го прави автоматично несъществуващ. За да стане такъв, трябва да бъде доказано, не неговото съществуване, а неговата липса. Кой досега е доказал липсата на Бога? Отговор - Никой, защото е недоказуема, по всички видове аргументи. А за невярващите, те не бива да се ползват от безплътни разсъждения, след като за тях има само око и ръка, те да дадат материално доказателство че Бог не съществува, тогава вече може да се говори за липсата на бога. Нещо което струва ми малцина се досещат. Такова доказателство няма. Каквато и материя да намери някой, тя винаги е свързана и не би могла да съществува без участието на света, това я прави и част от творението.
Така достигаме до тезата - ЦЯЛОТО СТРАДАНИЕ НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ КОРЕНИ В ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ВЪЗВИШЕНОТО, ИДЕЙНОТО, ЗА СМЕТКА НА ЖИВОТИНСКОТО И ПЪРВИЧНОТО.
Историята е затвърдила че ударите от жестокостта, са идвали винаги от невежеството. Независимо дали от живота, религията, науката и прочее. Но причината не е в тематиката. Примерно, това че някога религията е допуснала злини по света, не е грешка на нейната философия, а грешка на хората които са изопачили началната версия на постъпващата информация за своя изгода, власт и цел. ТАКАВА Е УЧАСТТА НА ЧОВЕКА, ДА ПАДА НЕИЗМЕННО ПОД ИГОТО НА НЕЧИЯ ЕГОИСТИЧНОСТ И НЕЧИСТИ ПОДБУДИ, ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ НЕЩО СЪЗДАДЕНО С ДОБРА ЦЕЛ, ЗА ЛОША ЦЕЛ. ДОКАТО НЕ СЕ НАУЧИ ДА РАЗЛИЧАВА ИСТИНАТА, СРЕД ПОЛЕТО НА ЕГОИЗМА И СРЕБРОЛЮБИЕТО.
█▌Допълнение първо - обществено съзнание, за корените на низостта и еднодневката.
Общественото съзнание се проявява разностранно в отделните области на света. Поради различната географска ширина и дължина, времеви съотношения, морални рамки, предрасъдъци ( често усвоявани навици на подражание приемани за нормални ), традиции, доктрини, догми и тнк. В частност или в тяхната комплексност, тези звена се прегропират и създават модела на общественото съзнание. Модел, не различаващ се много от модела на програмирането. Модел подобен на план на чертожна дъска. Този модел е калъфът, през които всеки индивид се сортира, за да продължи напред в индустриалното общество, преминава през пренареждащия конвейер. На това място каквито и да е имало разлики между дадения индивид и стандартите, биват снемани и пренастроивани за да уподобят стандарта който е очаквано и познато употребяван в обществените норми.
Някои модели на стандартите, не целят унищожаване на добродетелите, морала и природната положителност на индивида, а са модели целящи да счупят рамките на всички ограничащи модели които индивида, като обществена единица е бил принуден да нарами или сложи като хомот на врата си.
Такъв модел съществуващ да се противопоставя на ограниченията е - вярата. Или всички подобни религиозни течения и вярвания, съградили системи от методи с които да надвиват човешкия разпад. Особено ярък и най-подходящ пример, не само за такъв модел, но и за различните обществени съзнания в света е - Индуизма ( корените на епоса и йогата ) , Будизма и съпътстващата го медитация. Ако на запад хората са все по-материални, не виждат и не ценят нищо което не могат да докоснат и притежават, то на изток, духовното естество или остатъците от това естество продължават да изпъкват.
На изток, за безмерно отдадените на медитацията и постигане на хармония, не съществуват граници. Някои от тях са даже готови да се подлагат на суров аскетизъм. Което ще рече да се подложат на лишения, да се откажат от привилегията да притежават нещо друго, освен себе си. ( Тази насока на мисълта е подходяща за съвсем друга тема, защото медитацията и нейните цели не се разбира правилно от мнозина, но понеже е свързана със сегашната тема я внасям само като показател и сравнител. ) Нека сега се върнем към западното общество, как един европеец, би гледал на такива неща. За европееца е немислимо да се откаже от нещо, още повече да се откаже от всичко. В източния модел, повечето от европейците ( или изобщо тези от европейците които са в най-материалистическа и капиталистическа зависимост, което е доста подобно на вид психическа болест, добро показно е България), го възприемат като една крайност и дори признак за глуповатост в източните разбирания.
Обществения човек в Европа, крайно вкоренен в материализацията, с закърнял и закостенял разум, не познаващ нищо друго в своя свят, освен икономика, егоистическа-рационалност, предмети, притежание, власт, услуги, би помислил източния модел за ограничен, защото според него трябва да си глупав за да се откажеш от богатство, власт и предмети. Такова ще е мнението на всеки човек свикнал с материалността, мислещ си че тя е даденост и че човека е задължен да живее така.
Защо намесих източния модел? Какво общо има? Когато един човек не търси път към себе си, когато е скъсал с природата си, когато не се опитва да усеща свързаността в целия свят. Този човек макар да е жив и дишащ, е мъртав отвътре. Лесно е да съществуваш, трудно е да си наистина жив. Да живееш ограничено, не е истински живот, а съществуване, подобно на предметите. Та... когато един подобен човек е обсебен от материалността, в него закърняват всички потенции на положителността, креативността и разума. ЗАЩОТО, ДА ЖИВЕЕШ ОГРАНИЧЕНО, ПРИТИСНАТ ОТ ДОГМИТЕ НА ЕДНА ЛИНИЯ СПОРЕД КОЯТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СЕ УЕДНАКВИ, Е ДА СЕ ОТКАЖЕШ НА ПЪРВО МЯСТО ОТ ПРАВОТО СИ НА РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ, НА ВТОРО ДА БЪДЕШ ЗАДЪЛЖЕН ДА КОПИРАШ ЧУЖДОТО "ТАЧЕНО И СМЯТАНО ЗА АВТОРИТЕТНО ОТ ОБЩЕСТВОТО" МНЕНИЕ И ДА ГО РЕПЛИКИРАШ НА МЯСТОТО НА СВОЯТА ПРИРОДА. Ден след ден, това става навик. Подобно поведение не е ползване на разума, а машиналност и пресметливост. Пресметливи са и компютрите, а те нямат разум (влагат им определени параметри и те стават техните теми на "мисълта им", подобно на тях обществения човек за да оцелее в индустриялната система, е готов да се превърне в празнодушно същество и дори чудовище. Тъй като СЛЕД СКЪСВАНЕ С ПРИРОДНОТО, СЛЕД ЗАБРАНА НА РАЗЛИЧНИТЕ МИСЛИ ОТ ОБИЧАЙНИТЕ, В ЧОВЕКА НЕ ОСТАВА НИКАКВО ДОБРО. A БЕЗ ДОБРОТО В ЧОВЕКА С ПЪЛНА СИЛА СЕ РАЗВИВАТ МЕСТНИТЕ НИЗОСТИ - ЕГОИЗЪМ, ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО, ХИТРОСТ, ДВУЛИЧНОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ, ЗЛОБА, ПОХОТЛИВОСТ И ПРОЧЕЕ.
И като зверилник, най-главни места вземат най-големите зверове, изпъкващи със сила, защото са се наяли повече. Но с какво се наяждат? С други малки зверове и малки животинки искащи да станат също зверове. Големите зверове са богатите, малките зверове, междинните. Малките животински, са бедните. Как са свързани? Кое ги свързва? Богатството! То циркулира помежду им. При богатите е повече, при бедните най-малко. Приликата е най-чувствена, когато се съотнесе към кръвообращението. Да приемем че кръвообращението е богатството което подхранва големия обществен зверилник. Ако обществения-зверилник, беше нормален организъм, в едната част на тялото си щеше да има повече кръв отколкото в другата си част - заради теглото на кръвта и различната пропускливост. Добре, тогава тази част която е по-кръвоснабдена ще е по-богата, а тази с най-малко, ще е по-бедна. Да, но обществения-зверилник не е обикновен организъм, в него няма съсредоточени участъци, местата от него където ще има повече кръвоснабдяване са нееднородно разпределени в подобие на нервни възли, без очевидна подредба. Първо заключение което може да се направи е че организма обществен-зверилник има проблемно тяло, което поради разнородното разпределе ние на тези нервни възли, ще му създава проблеми. Второ, при условие че кръвта е определено количество, то щом при тези възли е повече, то при останалата част от тялото ще е аритметично намаляваща, до момента в който ще се окаже че има части от организма които не се кръвоснабдяват и умират.
Какъв логически възглед можем да си изведем? ЗА ДА БОГАТЕЯТ ЕДНИ, ДРУГИ ТРЯБВА ДА УМИРАТ. Тоест разполагащия с много материалност, я има защото някъде другаде по света някой е бил лишен от тази материалност и най-вероятно това е довело до смърт.
Това е цената на липсата на добродетели и възвишеност. Тяхната липса, превръща хората в по-ниши от животните. Защото животните не изпитват егоизъм, нито други видове порочни дегенератори.
Разбира ли човекът това? Видимо не. Човекът е станал твърде зависим от обществения-зверилник, а разумът не допуснат, не предлага други решения. Всяко следващо поколение, щом забележи колко ниско е паднало миналото поколение, сякаш в някаква словесна надпревара се опитва да докаже че може да падне още по-ниско. Следващите поколения като цяло повтарят познатите им деградатори, защото с тях са свикнали, това е тяхния живот, те не се замислят и не познават друг. Научили от "родното тяло", че богатството и властта са важни, цял живот се стремят към тях. За тях това е живота им. Пороците пък научат от възрастните и ги преповтарят също. Израстват без ценности, в безверие, без духовност, в жесток свят и много омраза. Което ги подтиква да стават също такива, жестоки, омразни, злобни. И всичко се повтаря отново и отново, но всеки път още по-зле от предишното, заради общата надпревара - "направи по-голяма щета, бъди по-голям егоист".
Хората са като онези мушици - еднодневките. Те живеят по-малко от един ден, от появата си, не виждат нищо от света, не разбират нищо от света, просто се размножават и правят същото което и предишните нему им. Никой не знае къде е живяла еднодневката, къде е летяла и тнк. По-същия начин и при човека, накрая, никой не знае кой е бил, къде е бил, защо е бил или дори какво е било името му, или лицето отговарящо на това име. Гробищата са безмълвни, но много поучителни! Там е миналото, всеки който някога е живял и знаете ли кое е интересното?! Без някои единици, всички останали минали хора, са правели същото което и сегашния човек прави. Богатели са, пръскали са се от пороци, егоизъм, низост, бездушие, материализъм и за какво? Като накрая от тях не е останало нищо което да бъде запомнено. Те са се превърнали в една обща маса, която никой не помни, нито по име, нито по какви хора са били. Тотално биват изличени, все едно никога не са съществували. Защо? Защото и преживе са били твърде еднакви на масата, направили са каквото се е считало за еднородно с масата, а пороците са си едно към едно с желанията на масата. В тях, е имало само желание за богатеене и материализъм, неща така познати, че не е имало причина да бъдат запомняни. Помнят се проявилите се с добри дела и проявилите се с крайно зли дела, за назидание. Останалите са така еднородни в желанието си за власт, богатеене, пороци, че от тях не остава нищо. Пороците им напълно ги поглъщат. Така че е странно как новите поколения и изобщо хората, не се поучават от надгробните плочи, притежание на хора някога също като тях стремели се към същите неща и какво, нещо по-добро ли ги застигна? Не. Защото не е този добрия път. И какво разбираме до тук?! Хората живеят порочно, пропаднало, нишо, материално и без духовно, защото са си втълпили че след смъртта изчезват и край. И понеже си вярват че този живот им е последния миг, те решават да го изживеят наблъсквайки всякакви щуротии, правейки колкото се може повече от всичко, без никога да им се достатъчно, искайки още и още предмети, власт, причинявайки още и още вреди, за да могат един ден да се чувстват спокойни, че са направили и опитали всичко. Такива са хората живеещи ограничено, без съвест и не вярващи в нищо повече от тяхното съществувание, ако не е познато. Те са и основните деградатори унищожаващи съзнанието на цивилизацията.
В такъв случай, човекът не знае защо живее, живее без да си задава подобни въпроси и там му е грешката. Целта на живота, няма как да са пороците и звероподното управление на обществото. Целта винаги е по-горе от низостта.
Страданието е страха на човека на бъде себе си, да познава себе си и основата на която е стъпал. Защото само който познава себе си, познава света и обръща гръб на пороците и низостите. Който има себе си, има всичко и знае че това всичко не може да бъде продадено или купено от предметите, властта и прочее. Има неща безценни, те нямат цена, тях винаги ще ги има в очакване на тези които ще ги намерят.
█▌█▌Допълнение второ - Какво е индивидуалност? И как липсата и унищожава света, създавайки на мястото на добротелите и прогресията, деградация и страдание.
Светът е изпълнен с разрушения, смърт, болка и страдание, поради недостига на индивидуалност.
Дефиницията на индивидуалност, не е крайна антигонистичност. А човек който не се страхува да бъде себе си, развива природните си дадености - качества, уникалности, дарби. И понеже света е една цялост, когато човек се индивидуализира, той се развива в еволюция. Тази еволюция не може да създаде крайни противоречия между група хора, всеки от който е индувидуалист, защото стремейки се към индивидуалност тези индивидуални хора се изкачват от различни страни към един и същ връх на еволюцията, за да се срещнат на върха му. Така че, индивидуалността в процес на прогресията си, стапя всички физически, неморални, етнически, религиозни и прочее разлики, до момента в който напълно различни хора по физика и гени, стават част от единната цялост. И макар да продължават да са различни и уникални по-своите гени ( физика ) , те стават единни, обединени от единното стъпало на което са тъпали за да се издигнат в разбиранията си, които ( става дума за разбиранията им ) се пресрещат едно с друго в общ съюз, на оновата на реалността и нейната свързаност.
Противно. Всяко лишение от индивидуалност - нейния дефицит. Занижава съзнателните способности, а разумът се ограничава до по-тесен светоглед, с което ума, започва напълно да идентифизицира себе си само с тялото си. По такъв начин, между група от индивиди с липсваща индивидуалност ( възприели обществения метод на уеднаквяването ) разликите и противоречията се разрастват, защото изпъкват на първо място телесните, външни и повърхностни различия, които индивидите с дефицитна индивидуалност, ще имат за по-приоритетни в хода на живота си. Набор от множество подобни повърхностни приоритетни противоположности, създават конфронтацията ( конфликтни ) в протежение на света. Допълнителните трудности в разбирателството на хората са обострени не само от дефицита на индивидуалността, но и от различните степени в нивата на съзнанията им.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/56383787615/
петък, 12 юли 2013 г.
България в лабиринта, без нишката на Ариадна. България ли? Каква мистериозна държава. От древни полета, до медийни морета, през объркани гори, затиснати от планини.. в шоуто на мъпетите.
България е страна с незнайно колко древни земи, плътна история, славно и разнообразно далечно минало. Българския народ е народ видял много, преминал през "огън и лед". Кален народ. Колко много неща са се случвали и някак, народа е оцелявал.
Кой е народа пребиваващ и пъплещ по българските земи - днес, със сигурност е трудно да се каже. Въпросителна, че от къде-накъде? Нали точно същия народ живее на същата земя! Не тече ли във вените ни същата кръв? Не е ли духа, част от същия дух? Българския дух? Не таим ли в себе си, същите ценности? Воля? Сила? Достойнства? Гордост? Родолюбие? Твърде много качества, които днес не се виждат възкачени на българската "гръд". Не, те не се виждат. Не, те не се усещат. Не, сякаш са изтлели и изгаснали, а на мястото им е останала само черна пепел принадлежаща на някогашен славен народ.
Но не е точно това конкретната тема по която ще дирим непознатите стъпки. Като хора, разгръщането на технологиите, направиха медийността неотменна част от живота ни. Без да сме излезли, където и да сме, можем веднага да разберем къде и какво "очевидно" събитие, се е състояло. Да, колко полезно! Полезно от информативна страна. И щеше да е още по-полезно ако носеше само необходимата информация. Което с напредването на "психо-маниполативните методи" е немислимо. Или казано простичко, медията ( телевизията ) отдавна не върши предназначението си в формата в която трябва. Сега информацията която се предава е в пъти повече и в също така в пъти по-излишна. Многопластова, но излишна. Заплетена като нишките на килим с редове от "скрити" влияещи манипулации. Не обсъждам конкретно рекламите, те са очебийните манипулации и всъщност макар видимия им дизайн, си вършат "работата" много добре. Тук не обсъждам и мистичния "25 кадър", той също си върши работата много добре. Посоката е към медията като средство за представяне на дейността и проблематиката в България. Изобщо моментите когато разни хора по кутията с картинките, приказват. В приказките вероятно има огромна полза?!... Какво друго да си помислим? Често което бихме видели в някое произволно избрано шоу или тнк, предаване за обсъждане, са приказки, хора даващи обещания, хора обсъждащи наболели теми.
В България е така, всичко се обсъжда. Изговарят се "тонове" приказки, дават се "милиони" обещания. Но на практика всичко остава само на приказки. Понякога приказващите "човечета" от кутията с картинките, не изглежда да говорят, а все едно си отварят бързо и широко устите, като риби под водата. Други като давещи се хора, с последни сили да поемат глътка животворен въздух. Трети си отварят устите като че са гладни, търсят с поглед какво да ядът и предъвкват механично за обикалящия ги въздух. Обсъждането, никога не е било проблем. Правилно и нормално е, когато ще се извършва нещо държавно, което може да промени много, първо да се обсъжда, с цел да се информират гражданите и да се намери диалог с предложения. За една държава, от най-голяма важност е мнението на народа. Но това само по себе си в никакъв вариант, не казва че обсъждането е най-приоритетното. ЗАЩОТО Е ИЗВЪН ВСЯКАКВА НОРМАЛНОСТ ДА ПРИСЪСТВАТ "ВЕЧНО" ПРИКАЗКИ, БЕЗ НИКАКВИ ДЕЙСТВИЯ!
Да, да, някой стриктен типаж, точно на момента ще прояви остроумие и ще каже: "Ама как така, то не може без приказки, не може без обсъждане, нали за да се върши нещо, хората трябва да се разберат, не става веднага." Добре, ( бих отвърнал аз ), но аз не отстранявам обсъждането и диалога, те са едни от необходимите неща, но не и най-приоритетните. Как пък винаги в нашата държава се говори повече от колкото има свършена полезна дейност? Давам банални примери, приказките не са от сега, ХОРАТА В БЪЛГАРИЯ ПРИКАЗВАТ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, А ПРАКТИЧЕСКИ НИЩО НЕ СЕ Е ПОДОБРИЛО, КЪМ ПО-ДОБРО. Какво разумно обяснение би имало по този въпрос? Никакво. Дори баналните проблеми като уличните скитащи кучета, не е решен! Спомням си как преди около 10-11 години гледах как по предаване обсъждаха ( приказваха ) и обещаваха, какви нелепости имало в държавата и как щели да ги решат. Беше малко преди изборните дни. Засегнаха уличните кучета, смяха се много, правиха фрапантни физиономии, погледи, размахвания ръце в стил "магьосника от ос". И заобещаваха как ще оправят това, едва ли не мигновенно ако ги изберат. Даже умуваха как така тоя проблем с кучетата, продължава да е на лице и че никой не е направил нещо. И какво стана ли? Избраха ги. Днес кучета има ли? ИМА. ЗНАЧИ НИКОЙ НЕ НАПРАВИ НИЩО. Преди пак толкова години, приказваха и за завод за рециклиране на отпадъците, такъв какъвто има в модерните, развити страни. Днес има ли наличен такъв завод? НЯМА. ОТНОВО НЕЩО КОЕТО НЯМА. Та мисълта ми е, вижте, обсъждането и приказките може да са важни за информиране, разбиране и диалог. Ама то какви са тия приказки, какви са тия обсъждания, с десетилетия, а на практика нищо? Ясно е, драги знайни и незнайни, че в България всичко се минава през просото, ей така, от дъжд на вятър. Колкото да се симулира активност. Къде другаде да е тази симулация освен чрез медията.
Интересно остава, как за 20 и няколко години, направо от 89 ( тоест след "голямата промяна") След 20 и няколко години само приказки и приказки за кой какво ще направи, обещания и обещания. Народа продължава да се връзва на обещания и на приказки, и на обсъждания!!! Странно е. Да беше от вчера, да беше нещо различно, щеше да е в нормите. Но това са над 20 години празни приказки и театри. А темите които всеки път се обсъждат са едни и същи, едно и също се мели над 20 години. А нищо от това за което толкова е говорено, писано, обсъждано, обещавано, не се е случило. Държава на шега, приказки на шега. И чисто хумористично, предлагам да се направят три нови канала, специално за България. Първия да се нарича "Празни приказки", ще го дават 24 часа. Втория да е "Умни приказки", ще е сравнително с малка програма, защото много умни приказки сред празните няма. И третия - "Канал действие", да е ням, като филм на Чарли Чаплин, да се показват само действия и накрая да се извежда списък какво е новото. Опасявам се че канал "Канал действие" ще е най-много 30 минути на ден и канал "Празни приказки" ще го бие по рейтинг.
Именно заради такива и такива неща, изглежда като народ не сме което сме били преди. Водим се българи, но дали сме такива? Не можем сами да се управляваме, ако не дойде някой от далеко и високо да ни "мери" и "намества" ние и това не правим. Ние сме чуден народ. Кога сме видяли автономност и сила? Последния ни спомен от такива е пълна история! Можете да разгърнете учебника, енциклопедията - единствено по времето на хановете и царете, сме видяли автономност, развитие и сила. С идването на края на българското царство ( монархия ) и падането ни под турско робство, ето това е била последната автономност и сила за България. Определно, 500 годишното робство не ни е ограбило само материално, то ни е ограбило и духовно. И от някогашните велики българи са останали предимно "стадо овце". Да, намирали са се тук-таме българи да напомнят какво е да си българин, но те са били твърде малко. Винаги са твърде малко на общия фон. Не сме просто ощетени от 500-те години робство, а сме изостанали от развитието на света. И наистина, ако вземете лупата, по-съобразително да надникнете. Докато ние сме се борили да отстоим свободата си, другите държави са се развивали, плавно и последователно по пътя си. Когато най-накрая сме успели да се "освободим" е имало толкова много да усвоим за да догоним другите държави, че макар днес на вид да сме се справили що годе добре в усвояването, все още не сме напълно. Защото то не е само материално развитие, другите народи са имали време за да развият последователно материалния си свят, но и нравствения, а ние такова време нямахме. Възприехме набързо новостите, в опит да се изравним с тях, но нравствено, като нация, все още не сме напреднали. Защото ни липсват няколко стотин години в свобода, та да се осъзнаем.
Колко независимост сме видяли, се усеща пак в историята. Веднага след освобождението, когато се постига под руския наслов - Санстефански мирен договор. Тогава когато България получава загубеното. Веднага се намесват разни други сили - съвети и отреждат на България по-малко земя. Как е възможно това, е извън логиката. Защо България е допуснала да се откаже толкова лесно от земята която вече и е била отредена, също не става ясно. Забележимото е, че още тогава, ние българите веднага правим "слуш" и доброволно се оставяме на другите народи, да ни управляват, делят земята, да ни казват какво да правим със себе си и тнк. Същинска комедия и фарс е българската държава, още от онези времена. Покъсно следват знаменателните войни, при които държават ни отново успява да си отвоюва част от земите, но какво правим? Отново си ги даваме ей така. Нещо което нито един друг народ не би направил. Смисъл, смешно е! Една Македония днес (пак част от българската история ) , въпреки че като страна е по-малка от България, търси повече независимост и национално самочувствие, от нас, българите в България! Примери и примери, българите сме странен народ. Превърнали сме се в питомци, дресирани маймунки, дето като им кажат.. скочи, ще има банан - "скачат", като им кажат "легни" и лягаме. Питомци за чужденците. Лягаме им да минават по нас, а на запитването им "как сте, боли ви" когато "случайно" ни подритнат, отвръщаме с усмивка "колко сте любезни, моля, заповядайте пак". Колко услужлив народ сме! А как само сме забравили от къде започнахме и кои бяхме!
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/52402274399/
Кой е народа пребиваващ и пъплещ по българските земи - днес, със сигурност е трудно да се каже. Въпросителна, че от къде-накъде? Нали точно същия народ живее на същата земя! Не тече ли във вените ни същата кръв? Не е ли духа, част от същия дух? Българския дух? Не таим ли в себе си, същите ценности? Воля? Сила? Достойнства? Гордост? Родолюбие? Твърде много качества, които днес не се виждат възкачени на българската "гръд". Не, те не се виждат. Не, те не се усещат. Не, сякаш са изтлели и изгаснали, а на мястото им е останала само черна пепел принадлежаща на някогашен славен народ.
Но не е точно това конкретната тема по която ще дирим непознатите стъпки. Като хора, разгръщането на технологиите, направиха медийността неотменна част от живота ни. Без да сме излезли, където и да сме, можем веднага да разберем къде и какво "очевидно" събитие, се е състояло. Да, колко полезно! Полезно от информативна страна. И щеше да е още по-полезно ако носеше само необходимата информация. Което с напредването на "психо-маниполативните методи" е немислимо. Или казано простичко, медията ( телевизията ) отдавна не върши предназначението си в формата в която трябва. Сега информацията която се предава е в пъти повече и в също така в пъти по-излишна. Многопластова, но излишна. Заплетена като нишките на килим с редове от "скрити" влияещи манипулации. Не обсъждам конкретно рекламите, те са очебийните манипулации и всъщност макар видимия им дизайн, си вършат "работата" много добре. Тук не обсъждам и мистичния "25 кадър", той също си върши работата много добре. Посоката е към медията като средство за представяне на дейността и проблематиката в България. Изобщо моментите когато разни хора по кутията с картинките, приказват. В приказките вероятно има огромна полза?!... Какво друго да си помислим? Често което бихме видели в някое произволно избрано шоу или тнк, предаване за обсъждане, са приказки, хора даващи обещания, хора обсъждащи наболели теми.
В България е така, всичко се обсъжда. Изговарят се "тонове" приказки, дават се "милиони" обещания. Но на практика всичко остава само на приказки. Понякога приказващите "човечета" от кутията с картинките, не изглежда да говорят, а все едно си отварят бързо и широко устите, като риби под водата. Други като давещи се хора, с последни сили да поемат глътка животворен въздух. Трети си отварят устите като че са гладни, търсят с поглед какво да ядът и предъвкват механично за обикалящия ги въздух. Обсъждането, никога не е било проблем. Правилно и нормално е, когато ще се извършва нещо държавно, което може да промени много, първо да се обсъжда, с цел да се информират гражданите и да се намери диалог с предложения. За една държава, от най-голяма важност е мнението на народа. Но това само по себе си в никакъв вариант, не казва че обсъждането е най-приоритетното. ЗАЩОТО Е ИЗВЪН ВСЯКАКВА НОРМАЛНОСТ ДА ПРИСЪСТВАТ "ВЕЧНО" ПРИКАЗКИ, БЕЗ НИКАКВИ ДЕЙСТВИЯ!
Да, да, някой стриктен типаж, точно на момента ще прояви остроумие и ще каже: "Ама как така, то не може без приказки, не може без обсъждане, нали за да се върши нещо, хората трябва да се разберат, не става веднага." Добре, ( бих отвърнал аз ), но аз не отстранявам обсъждането и диалога, те са едни от необходимите неща, но не и най-приоритетните. Как пък винаги в нашата държава се говори повече от колкото има свършена полезна дейност? Давам банални примери, приказките не са от сега, ХОРАТА В БЪЛГАРИЯ ПРИКАЗВАТ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, А ПРАКТИЧЕСКИ НИЩО НЕ СЕ Е ПОДОБРИЛО, КЪМ ПО-ДОБРО. Какво разумно обяснение би имало по този въпрос? Никакво. Дори баналните проблеми като уличните скитащи кучета, не е решен! Спомням си как преди около 10-11 години гледах как по предаване обсъждаха ( приказваха ) и обещаваха, какви нелепости имало в държавата и как щели да ги решат. Беше малко преди изборните дни. Засегнаха уличните кучета, смяха се много, правиха фрапантни физиономии, погледи, размахвания ръце в стил "магьосника от ос". И заобещаваха как ще оправят това, едва ли не мигновенно ако ги изберат. Даже умуваха как така тоя проблем с кучетата, продължава да е на лице и че никой не е направил нещо. И какво стана ли? Избраха ги. Днес кучета има ли? ИМА. ЗНАЧИ НИКОЙ НЕ НАПРАВИ НИЩО. Преди пак толкова години, приказваха и за завод за рециклиране на отпадъците, такъв какъвто има в модерните, развити страни. Днес има ли наличен такъв завод? НЯМА. ОТНОВО НЕЩО КОЕТО НЯМА. Та мисълта ми е, вижте, обсъждането и приказките може да са важни за информиране, разбиране и диалог. Ама то какви са тия приказки, какви са тия обсъждания, с десетилетия, а на практика нищо? Ясно е, драги знайни и незнайни, че в България всичко се минава през просото, ей така, от дъжд на вятър. Колкото да се симулира активност. Къде другаде да е тази симулация освен чрез медията.
Интересно остава, как за 20 и няколко години, направо от 89 ( тоест след "голямата промяна") След 20 и няколко години само приказки и приказки за кой какво ще направи, обещания и обещания. Народа продължава да се връзва на обещания и на приказки, и на обсъждания!!! Странно е. Да беше от вчера, да беше нещо различно, щеше да е в нормите. Но това са над 20 години празни приказки и театри. А темите които всеки път се обсъждат са едни и същи, едно и също се мели над 20 години. А нищо от това за което толкова е говорено, писано, обсъждано, обещавано, не се е случило. Държава на шега, приказки на шега. И чисто хумористично, предлагам да се направят три нови канала, специално за България. Първия да се нарича "Празни приказки", ще го дават 24 часа. Втория да е "Умни приказки", ще е сравнително с малка програма, защото много умни приказки сред празните няма. И третия - "Канал действие", да е ням, като филм на Чарли Чаплин, да се показват само действия и накрая да се извежда списък какво е новото. Опасявам се че канал "Канал действие" ще е най-много 30 минути на ден и канал "Празни приказки" ще го бие по рейтинг.
Именно заради такива и такива неща, изглежда като народ не сме което сме били преди. Водим се българи, но дали сме такива? Не можем сами да се управляваме, ако не дойде някой от далеко и високо да ни "мери" и "намества" ние и това не правим. Ние сме чуден народ. Кога сме видяли автономност и сила? Последния ни спомен от такива е пълна история! Можете да разгърнете учебника, енциклопедията - единствено по времето на хановете и царете, сме видяли автономност, развитие и сила. С идването на края на българското царство ( монархия ) и падането ни под турско робство, ето това е била последната автономност и сила за България. Определно, 500 годишното робство не ни е ограбило само материално, то ни е ограбило и духовно. И от някогашните велики българи са останали предимно "стадо овце". Да, намирали са се тук-таме българи да напомнят какво е да си българин, но те са били твърде малко. Винаги са твърде малко на общия фон. Не сме просто ощетени от 500-те години робство, а сме изостанали от развитието на света. И наистина, ако вземете лупата, по-съобразително да надникнете. Докато ние сме се борили да отстоим свободата си, другите държави са се развивали, плавно и последователно по пътя си. Когато най-накрая сме успели да се "освободим" е имало толкова много да усвоим за да догоним другите държави, че макар днес на вид да сме се справили що годе добре в усвояването, все още не сме напълно. Защото то не е само материално развитие, другите народи са имали време за да развият последователно материалния си свят, но и нравствения, а ние такова време нямахме. Възприехме набързо новостите, в опит да се изравним с тях, но нравствено, като нация, все още не сме напреднали. Защото ни липсват няколко стотин години в свобода, та да се осъзнаем.
Колко независимост сме видяли, се усеща пак в историята. Веднага след освобождението, когато се постига под руския наслов - Санстефански мирен договор. Тогава когато България получава загубеното. Веднага се намесват разни други сили - съвети и отреждат на България по-малко земя. Как е възможно това, е извън логиката. Защо България е допуснала да се откаже толкова лесно от земята която вече и е била отредена, също не става ясно. Забележимото е, че още тогава, ние българите веднага правим "слуш" и доброволно се оставяме на другите народи, да ни управляват, делят земята, да ни казват какво да правим със себе си и тнк. Същинска комедия и фарс е българската държава, още от онези времена. Покъсно следват знаменателните войни, при които държават ни отново успява да си отвоюва част от земите, но какво правим? Отново си ги даваме ей така. Нещо което нито един друг народ не би направил. Смисъл, смешно е! Една Македония днес (пак част от българската история ) , въпреки че като страна е по-малка от България, търси повече независимост и национално самочувствие, от нас, българите в България! Примери и примери, българите сме странен народ. Превърнали сме се в питомци, дресирани маймунки, дето като им кажат.. скочи, ще има банан - "скачат", като им кажат "легни" и лягаме. Питомци за чужденците. Лягаме им да минават по нас, а на запитването им "как сте, боли ви" когато "случайно" ни подритнат, отвръщаме с усмивка "колко сте любезни, моля, заповядайте пак". Колко услужлив народ сме! А как само сме забравили от къде започнахме и кои бяхме!
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/52402274399/
сряда, 10 юли 2013 г.
Разсъждения. Човекът и неговата еволюция. Kое ни помага, кое ни спира. Нуждае ли се човека от обществото? Визия на бъдещето. ( Бележки от пояснения към сагата - еволюция )
Предишни теми от сагата - еволюция.
"Ябълката или огледалото. Ръката или окото. С какво обработваме суровите полета на мирозданието."
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/06/blog-post_18.html
"Непознатото в нас - интуицията, скритият гост"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6314.html
"Вратата отвъд границата - интелект и природа"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_5967.html
"Даровете на природата - един за всички срещу всички за един."
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4323.html
"Еволюционна стълба"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4582.html
"Когато мравката се качи високо"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6055.html
1)- Човекът и неговата еволюция. Kое ни помага, кое ни спира. Увод и още нещо.
Човешката раса е под мотото на промяната, или би следвало да бъде?! Единицата наречена човек не е статична, в общ план също. Животът е морето, чийто вълни ту прииждат, ту се отдръпват. Възходи и падения. Свикнал човека, не очаква по-различна "представа" за живот. Не съгражда и не установява никаква "вяра на постоянството", защото за краткия си живот не открива такова. Което е било вчера, утре лесно би се изменило. Макар тази систематика на "разсъдък" да е полезна от към "оцеляване" на вида - човека в общ план, не води до ползотворност в човешката еволюция. Защото еволюцията колкото и да сме привикнали на онази капитално-икономическа манипулация - възгледа че маймуната видиш ли станала човек като се трудила, респективно като се развивала само в "материален и социално обществен план", никак не води до издигане на едно същество в човек, или човек в по-възвишен такъв. Употребата на почутия израз от Дарвин е по-скоро "оксиморон" за неразбирането на реалния процес при който неживата материя се е превърнала в жива и продължила това развитие до появата на "капацитета" човек. Такива и още много "лозунги" са популяризирани сред обществената маса, предимно заради ползата на тяхното мото и въздействие сред населението, като подтик населението да следва "очертания" като писта маршрут и да не се откланя, да не взема други пътища и избори. Чисто реално, нещата обаче стоят по друг начин, не е възможно един вид да еволюира от "труденe", от извършване монотонно на някаква дейност. Тъй като самата поява на навика "дейност" е причина от - първо на развитието на разума, след това от подходящи благоприятни условия и възникнали нужди, за който се е търсило оптимално задоволяване. Или иначе казано, НЕ Е ВЪЗМОЖНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ КАКВАТО И ДА Е ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОМЯНА, АКО СЛЕДВАМЕ ЕДИНСТВЕНО И САМО "МАТЕРИАЛНИТЕ" НУЖДИ И ИЗИСКВАНИЯ. Нормално в началото на развитието си, съществото да се обръща повече към външността си, към материята която вижда. Нo нима тази тъкан е единственото което съществува? И поради факта че първото което виждаме е само "облекло" на прозирния ни свят, респективно е ДАВАЙКИ МНОГО ВОЛЯ НА МАТЕРИАЛНИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ПЪТ НА ЖИВОТА, ПРАКТИЧЕСКИ ЧОВЕКА СЕ ЛИШАВА ОТ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОСТЪПИ РАЗЛИЧНО И ДА ЗАВИШИ НИВОТО НА ЕВОЛЮЦИЯТА СИ.
Градацията не завършва с появата на човека. Независимо за колко разумни се имаме и тнк, човека не би могъл да е последното звено в еволюцията. В същия такт, за последователи на Дарвиновото учение, Дарвин никъде не е казал / написал, че човек е последната инстанция в еволюцията на видовете, или че самата еволюция е спряла с появата на човека. НЕ, АБСОЛЮТНО НЕ. Дарвин като разсъдлив човек е изследвал, "дисектирал" и систематизирал - фактите които реалността му е предоставялa. За съжаление, както всеки здраво мислещ ще се досети, реалността не му е предоставяла всички възможни факти, а само най-нагледните за времето му. И все пак, разполагайки и само с такива, е отсял нещата, открил е последователност, ала в тази последователност не е намерил края на веригата, нито нейното начало. Издигането на Дарвин в култ, е единствено от "преиначаване" на живота, мислите и идеите до които е достигнал. Една част от хората, не съзирайки точка в ретроспекцията на Дарвин, са решили че щом последното за което се говори е "човека" познатото, значело и че човека е последната верига на еволюцията. Объркването не е неочаквано, предвид колко кратък е човешкия живот на фона даже на две-три хилядолетия. Какво да кажем тогава за милион години? Как човек би видял еволюцията в физическо действие, когато не може да види по далеко от краткия си живот? Не може и няма как. В епохата ни, още няма друг начин да прозрем какво става отвъд времето ни, напред или назад, освен начина на разума - разсъждаването и логиката. С които се опитваме да проникнем там където физически не можем. До колко се справяме е въпрос който ще изясни по нататък.
Човек още не може напълно да си представи идеята за еволюцията. Добър пример колко мъчно и непосилно е да си представи нещо което "физически" не може да види в интервала от живота си - е поведението при възникването на идеята за еволюцията. Още в онези времена, хората из първо са подигравали и осмивали това което не са разбирали. ВСЯКО НЕЩО, НЕПРИСЪСТВАЩО - ВИДИМО, ДОЛОВИМО И ДИРЕКТНО В ИНТЕРВАЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. Е ТРУДНО ПРЕДСТАВИМO И ЧЕСТО НЕВЪЗМОЖНО ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ ОТ МАСОВИЯ "РАЗУМ" В КРАТКИ ВРЕМЕ-ИНТЕРВАЛИ. Съзнавайки че "човек" не е точка в еволюцията, води до разбирането че стремежа към развитие трябва да бъде продължен, за да може да вземем по-горни нива. Под понятието - развитие, да се разбира най-много, линейно или скокообрана промяна в градацията на съзнанието. Съзнанието е което води до еволюция. Много преди физическата промяна да стане доловима за "осезанията", присъства съзнателната промяна. Методът, извън рамките, мислене извън кутията. Без съзнателна промяна, няма и физическа, тъй като физическата е нищо друго освен отражение на промените във вътрешния ни свят. Съзнанието, разума и тнк, трябва да се разглежда като особен вид тъкан, която като по финна, е естествено да се усъвършенства първа, а тялото като по-груба тъкан, да се промени след повече време.
Планината се издига, когато намери опорна точка, на която "да стъпи". Почти по същия начин, за да се издигне човек, се нуждае от известна постоянност на която да се опре. Времето се променя, водата се променя, земята се променя, въздухът се променя, щастието се променя, нещастието също, безразличието също, късмета също, преценките също и тнк. При такъв подбор, малко ни дeли от да възвестим че всичко се променя и че няма никаква константна постоянна. Ако беше така, то човек никога нямаше да успее да се издигне над себе си, защото щеше да окаже че няма на какво да се опре. Но като всички изключения, постоянно нещо, непроменлива, съществува. Коя е тя? Кое е толкова непроменливо че без значение колко време ще измине ще продължава да съществува? "Логосът" на живота, под най-различни форми. А с него в комплект задължително и незаменимото "съзнание". Може да сме на кораб сред буря. Да няма нищо постоянно около нас, но наистина постоянното ще бива вътре в нас. Колкото и хора се сменят, да се родят, да изчезнат в миналото, всеки нов човек няма да иска нещо феноменално по-голямо от което човека от миналото е искал. Такива искания, желания са в разрез с условията за живот, щастието и мечтите за възвишеност. ДА. ЕТО Я НАШАТА ПОСТОЯННОСТ, ЕТО ГО КАМЪКА НА КОЙТО ДА СЕ ОПРЕМ. Трите теми, са присъствали и ще присъстват и в бъдещето. Те са логото на "разумния живот". Те са непроменими. Разумът винаги ще иска да опознае света, да подобри съществуването си и да се впусне в нещо което ще предизвика различни усещания до нивото на едно съзнателно въздигане и възникване на понятието щастие.
Строго погледнато, щастието не бива да се възприема като "материално притежание". ЧОВЕК Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ, КОГАТО СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ ЗА СМИСЪЛА НА ВСИЧКО, всяко друго щастие, е битуване на човека в сънно състояние при което всичко е преходно и мимолетно за затворения разум.
2)- Нуждае ли се човека от обществото?
Достигаме до изключително важен аспект. При условие че еволюцията е неспирна даденост на вживената материя, същество, всеки индивид - то нуждае ли се човека от обществото, за да се покачи на по-високата еволюционна стълбица? Неколкократно в предишни теми, бе изложен безспорния факт че общественото спъва, потушава, унищожава и най-вече ограничава естествената еволюция, не само на погресивната мисъл, но и в развитието на отделния индивид. Обществото не толелира промяна по-далечна от летвата която "масата" до момента е достигнала. Или, ако "масата" представляваше една армия от маршируващи войници, а ти си войник движещ се по-бързо. Веднага нрава, поведението ти ще бъдат потушени. А мисълта ти да вървиш по-бързо, възприета като "погрешна" и дори "неморална". Нали си войник, един от всички, как така ще си позволяваш да избързваш от своите братя и сестри "масата". На такова място, проявата на различна мисъл се третира като враг номер едно. "Различно" се има не за причина за радост, а за причина за тъга, тъй като различно създава идентифициране на даден човек с идивид, а не с лице от тълпата. А индивида с личност. От където човека от тълпата спира да бъде един от всички и става - себе си. "Себе си" е най-големия кошмар за обществената догматична доктрина. Обществото не е изградено да подстрекава и позволява "себе си" да се развива, то е изградено да подкопава "себе си" до установяване на "един от всички и всички сме едни". Защото като система функционира на базата - контрол. А контрола се регулира и затвърждава като всеки човек се третира като еднакъв на другия. Създават се едни закони, за прилагане над всички. Но нима "всички" сме еднакви? Нима всички сме равни? Колко малко хора са се замисляли над този съществен въпрос! Важен въпрос, един от важните. С израстването, човек бива учен че е равен на съближните си, че хората сме едни, едно и тнк ( За момент оставете настрана класите в обществото, тях след мъничко веднага ще ги изясним и защо съществуват. ) Защо въпроса за "едни", едно" е толкова важен? ЗА ДА ЕВОЛЮИРА, КОЯ ДА Е СЪЩНОСТ, ТЪКАН И ТНК, ТЯ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е НЕОБХОДИМО ДА ОСЪЗНАЕ СВОЕТО РАЗГРАНИЧЕНИЕ, в противен случай, ако се идентифицира с целостта, никога няма да еволюира и няма да се отклони от пътя на целостта. А еволюцията е именно в това, да се отклониш от общия път, да избереш свой път, своя посока. НИЩО КОЕТО Е ВЪРВЯЛО И ПОДГЛАСЯЛО НА ПЪТЯ НА ЦЕЛОСТТА, НЕ Е ЕВОЛЮИРАЛО, НИТО ПОСТИГНАЛО РАДИКАЛНА ПРОМЯНА.
Режейки на воля, мостове и въжета, преграждайки различни пътища, обществото на практика спира прогреса и унищожава еволюцията за десетилетия и стотици и хиляди години ( обществото прави това с оправданието че защитава населението от самото себе си, като с това прикрива страха от различното, страх от деня в който хората ще решат да бъдат свободни. ). Право да го наречен - обществото като градивна мярка на управление, е вид ограничение, вид затвор, кафез, за оформянето на човешкия светоглед и съзнание. Свободата в обществото е само една празна дума, която за да не бъде поставяна на разсъждения от по-будните умове, бива развъртяна между "материални неща", "власт", "контрол", "пари" и "секс". Сякаш само тези са единствените неща които човек може да направи през живота си! Къде в тези се побира "свободата"? Усещате ли по каква права, подобна на влакова линия са ви вкарали? Пълен контрол в който човек не може да бъде друго, освен предложените станции на влаковите спирки. ПОДРЕДБА, РЕСУРСИ, МАТЕРИАЛИ - ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКА ЗА ОБЩЕСТВОТО. А ОБЩЕСТВОТО Е ГОЛЕМИЯ - КАТАЛОГ, КЪДЕТО РЕСУРСИТЕ СЕ СОРТИРАТ ПРЕЗ СИТОТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ "МОРАЛ".
Боговете на миналото, са заменени с нови богове. Материални, повърхностни и мимолетни. Гротеско ще ги изредя, не се впечатлявайте от метафората. Бог-Егоизъм, Бог-Вагина, Бог-Фалус (Пенис), Бог-Секс, Бог-Блясък, Бог-Пари, Бог-Непукизъм. А тези седем ново създадени божества се кланя съвременния човек. На тях се създават и стотици храмове. Извикват се и молитви за тях и тнк. Баналност е. Голяма, грозна карикатура на остатъците от човешката душа. Възгледите на някои че съвремието е века на деградацията, е в пълно право, все пак сме далеко от Ренесанса. ВЕК КЪДЕТО ПОВЪРХНОСТНОТО Е НА ПОЧИТ, ЛЪЖИТЕ И ЗАБЛУДИТЕ ГОСПОДСТВАТ. Най-видния бог - Бог-Егоизъм е най-могъщ. След него са трите бога- Вагина, Фалус и Секс. Очевидно защо! В повърхностен свят, хората се обръщат към което виждат в огледалото, тялото си и задоволяване първо на плътските си желания. Къде участва еволюцията в съвремието на човека? Отговор - никъде. Еволюцията е до съзнанието и започва на метафизическо ниво, от онази финна тъкан, която не се поддава на докосване с ръце, нито на пряко виждане. ЛИПСАТА НА ВЯРА В НЕЩО ВЪЗВИШЕНО, ПОВАЛЯ И СРИВА ИДЕАЛИТЕ, А ОТ ТАМ СЕ СРИВА И ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯ. КОЕТО ВОДИ ДО ДЕГРАДАЦИЯ.
Който мисли че обществото му дава свобода, е в дълбока заблуда. Не защитането на "себе си", пред "всички сме едни" - не е свобода. Да бъдем реалисти, реалността не е само нашата, тя е голяма и необхватна за човешките основни сетива. Дори само нашата да разглеждаме, отдавна има множество факти, доказващи и подкрепящи становището - ХОРАТА НЕ СА РАВНИ, НЕ СА ЕДНАКВИ И НЕ СА ЕДНИ. ВСЕКИ Е РАЗЛИЧЕН ОТ ДРУГИЯ. Това което написах, не е дискриминация, а факт от генетиката. При един гените ще са подредени по един начин, а на друг по друг начин. Колко прозаично и естествено. Щом на вид сме различни, имаме различни лица, маниери, характер в дълбочина, нагледно няма нищо изненадващо че и гените са различно устроени. Ето защо хората имат различни качества. Тогава защо се пишеме за едни? От страх. Човек се интегрира в обществото за да оцелее. Но едно от правилата на обществото е именно човек да се откаже от индивидуалността си, ако иска да бъде част от обществото. И така хората се отказват от "себе си", за сметка на оцеляването в обществото. Защо ще попита някой? Много ясно, не откриват друг начин да оцелеят без да се възползват на максимално от благата и задоволствата на нуждите си чрез обществото. Избиране на лесния път. Избираме да бъдем роби, пред свободни. Свободата за човек е огромен страх. Като хаус. Свикнал на реда, на готовия ред, човека, не знае как би живял без обществото. Подбуждан от заветната обществена мечта за "богатство", "грехове", "задоволяване на нужди". Прави всичко възможно да се изкачи в общественото "послушание" до високите постове и пари. Да, парите са контрол в обществото. Всеки си мисли че като има парите има всичко, дали е така наистина? Определено не. Хиляди и милиони са се задоволявали с тази "мечта" и все пак накрая не са се чувствали щастливи. Интересното и добър повод за дълбок размисъл е при какви условия обществото функционира? Има ли място за всички хора в едно общество? Могат ли всички да бъдат богати? Или? Не. Обществото е съставено да "действа", но за това действие е нужно да има и мизерия, бедност, бедни и тнк. Не е възможно в едно общество всички да бъдат богати. Защото ако се случи, системата няма да може да изпълнява наредбите си. Само си представете, това чудесно общество, всеки в него има пари колкото иска и морал. Добре, но ако е така, то никой няма да престъпва закона. Следователно правната система ще е излишна. Нали ще имат морал, а присъствието им на средства няма никога да ги случи в трудност. По подобен начин ще станат излишни и законовите служби и прочее. Обаче ще се получи парадокс. Да кажем че в магазина има много от скъпата стока (А). Обаче, това много не е за всички, няма и как да е, производителите не създават бройка която да покрие нуждите на всеки човек по планетата Земя. А в малки мащаби според продажбите и търсенето. Какво се получава? Всички ще могат да си позволят скъпата стока (А), защото всички ще са богати. Обаче уви, стоката (А) няма да я има за всички, ще я притежават само тези който първи се сетят да минат през магазина. За следващите тя ще се изчерпа. СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ? ЧЕ ОБЩЕСТВОТО Е ИЗГРАДЕНО ДА ИМА В НЕГО БЕДНОСТ И ДА НЕ СЕ ТАЧИ "ИНДИВИДА", А ОБЩОТО. Под "ние сме едни, едно" в обществото се има предвид - първо - ние сме едни, богати, второ - ние сме едни, бедни. И няма никакво едни / едно в общ план, то е само една заблуда. За да съществува общество - едни трябва да вземат мястото на бедните, а други на богатите. Инак, просто няма това общество да е активно. Тоест, бедността не е следствие на икономически кризи, тя е вид задължение интегрирано в схематиката на управлението. Понякога ще става повече, понякога по-малко, което се отразява веднага и на богатите. Това е начин за контрол и убиване на възхода в съзнанието на индивида.
А оцеляването? Нещото заради което хората доброволно стават роби на обществото. То гарантирано ли е, при налично "послушание"? НЕ. ВПРОЧЕМ ПОДОБНО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА БЕДНОСТ, ЗА ДА ФУНКЦИОНИРА ОБЩЕСТВОТО, КОЛКОТО И "НЕПРИЯТНО" ДА ЗВУЧИ, СЕ ПРЕДЛАГА И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО "НЕ ОЦЕЛЯВАНЕ" НА НЯКОИ ОТ МАСАТА. Така на свой ред с тяхното не оцеляване, на първо време стока (А) в магазина ще я има за повече. А на второ време, не оцеляването им ще даде "материал" за действия на определени органи и институции в обществото. Които не биха съществували ако няма "не оцеляващи", защото тъкмо това "не оцеляване" е заниманията на дейността им, техния ресурс, за сортиране. Подходящи примери - най-приличен - самолетите. Самолетите се създават за да превозват стока, пътници, за проучване, защита или просто придвижване. Кой обаче може да гарантира че когато даден човек се качи в самолета, ще слезе от него жив и здрав? Никой. Всеки се качва на своя отговорност, с тая разлика че живота му в самолета не зависи пряко от него си. А от управлението на машината и най-вече от самата машина и нейната създаденост. Както всички знаем, не е рядкост самолети да падат. Какво става с пътниците. Загиват, без надежда за спасение. Причина? Самолета не е конструиран да спаси живота на пътниците при падане, а само да ги пренесе до другия край. Говорим за пътнически. Следователно, самолета е създаден с мисълта че при падане ще има 100% жертви. Ако не беше така, щяха да го направят както е изградена американската совалка. При падане да се отваря един голям парашут, което щеше да забави скоростта на самолета и да има шанс за оцеляване. Ако добавим към това и проектирани двигатели за обратна тяга, тоест подобно да въздушна възглавница да дават тяга в обратна посока. Това допълнително би намалило скоростта на падане и би дало по-голям шанс за оцеляване. За такива неща биха спомогнали и корпус създаден да намалява силата на определи удари и тнк. Но такива неща не са направени, въпреки че не са чак непознати. Вярно, следват се средставата, намаляване на разхода и тнк, но е видно че щом не се мисли първо за опазване на човешкия живот, то не остава друго да се осъзнае, освен че човешкия живот не струва нищо в обществен план. Същото е и с корабите, същото и с колите. При колите обаче, всичко е до водача, до човека каращ колата си. Но ако обществото беше ограничило достъпа до алкохол, или се беше постарало да направи повече подлези на стратегически натоварени места. Или пък беше въведен лимит на скоростта в колата при което ако се достигне, скоростта автоматично да се намалява. Щяха да се избегнат както катастрофите, така и неоцелелите. Това също не е направено. Което пак ни довежда до логиката, че идеята на тези "уж незначителни пропуски" е с предвиждане че ще има неоцелели и че не всички ще оцелеят. Тоест, вид жестокост в обществото с което се подклажда такива анихилативни методи за намаление на популацията.
И така. До какво заключение достигнахме?! Еволюцията е естествена даденост която никога не спира, но тя не се съобразява с метода на обществото. Не подлежи на контрол, защото тя създава материалите с които обществото борави за да създаде контрола. Еволюцията е различност, а не подчиненост. Обществото като маса, не позволя тази естествена прогресивност да се случи. Бедността и богатостта са фактори задължения от прецедента на обществото и неговото управление. А оцеляването не е гарантирано от обществото.
3)- ВИЗИЯ НА БЪДЕЩЕТО - Първа част
Миналото е основата на нашето настояще. Белязано от войни, малки и големи като Първа и Втора Световна. Приключило ли е? Настъпва ли крайния мир в света? НЕ. МИРЪТ Е ОСОБЕНА ПРИВИЛЕГИЯ, ВЪЗМОЖНА ПРИ НАЛИЧИЕ НА МИР В МИСЛИТЕ И СЪЗНАНИЯТА НИ. А В ОБЩЕСТВЕНИЯ "РАЗУМ", НЯМА НАЛИЧИЕ НА МИР. Задължението за съществуване на две деления, богати и бедни, напред във времето неминуемо ще се задълбочава. Подобно на берлинската стена, деляща богатите съсловия от бедните. Тази видна обществена неписана система, ще доведе до постепенно обостряне в отношенията и разделение на обществото на две, или три. На такива които има харесва обществото ( богатите ), на такива които не им харесва функционирането му ( бедните ) и такива които не им пука ( средните , между богатото и бедното съсловие ). Оскъдицата на различни идеи, изобщо на различност и предложения на решения в подобряването на човешкия живот, бавно ще доведе до големи последствия. Намаляването на ресурсите които добиваме, като суровини за "улесняване на живота ни", ще засили разделенията. В един момент някъде напред, човешкия род ще бъде изправен пред трудни решения. Размириците ще се увеличават и с право. Тези и разни фактори, ще положат основата на Трета Световна. Тъй като винаги когато средставата и суровините намаляват, започва преразпределяне на населението и територията. Хората ще искат свободата си. Така разграничено, двете крайни позиции ще съставят две напълно отделени съсловия, което доста напред вероятно ще доведе до възникване на нови страни с нов вид самоуправление. Третата Световна, няма да е каквато мнозина си я представят. Поради икономическите възгледи и ограничаването на голяма част от човешкото население до важни познания. Ще се цели предимно опазване на колкото може повече от чуждата ифраструктура и прочее. Защото е много по-изгодно ако си победител от дадена война, да спечелиш направо и всичко което загубилата страна е създала, което ще е бонус към новите попълнения ресурси. Използването на атомна бомба, е твърде неефективно от икономическа страна. Мястото което би я изпитало, ще бъде близо сто години с опасно ниво на радиация. От там и ако в земята има полезни и скъпи суровини, те не биха могли лесно да бъдат ползвани. Така през една Трета Световна, оръжията ще са от съвсем друг характер. Те ще са пряко насочени не срещу средата, а срещу биологичната форма - човека. С цел страната победител веднага да има възможността да завладее земята и да се ползва от нейните блага. Оръжията ще са предимно незабележими и въздействащи от разстояние.
█▌Втора част
Бъдещето е границата където футуристичното, фантазийното и въображаемото, се размиват за да остане от тях само най-възможното, най-практичното и най-удобното като вид продължение на цялата хармонична последователност от "течението на времето". Дори небивалото става възможно, ако е невъзможно да се избегне. Очертанията на една "Трета Световна" за която стана дума, за мнозина ще звучи като една приумица която си остава само в редовете от думи. "Как, как би се случило, когато всички искаме мир и към това се стремим", така би разсъждавал човек, привикнал на улегналостта и втълпил си че светът който познава е непоклатима стабилност която не би могла да се разруши, измени и тнк. в някакъв момент и условия. Ала подобни "регулярни навици на улегналото съзнание" водят до самозаблуждения. Днес, това днес което имаме и ни се дава под формата на "съвремие", не е строго фиксирано, то е "плавателно". Историята не би могла да съществува, ако в нея не присъстват изменящи се събития и стабилности. И тъй като съществуването на историята не е мит, а безспорен факт, то неминуемо би разбудило довода, че - нищо и никога не е абсолютно постоянно. Климата не е постоянен, реката не е постоянна, даже камъка не е постоянен. Ако нещо спре да бъде необходимо на реалността, то спира да бъде което е било и се превръща в друго необходимо. В такъв случай, възникването в бъдещето на Трета Световна, не е поради грешка на хората, а поради необходимост на нещо, което инак би липсвало. Разравянето на основните причини, изчерпването на важните впрягани ресурси, поскъпване на храните и битовите дейности, понижаване на наличните средства в общ план, би довело до "нова създадена криза" която ще разтърси света както нищо друго до момента. Не бива да пропускаме и постоянно повишаващото се население - повече хора, иска повече ресурси. Причините да са много, включващи и разнородните неспирни интереси за "власт", "контрол" - власт на повече земя, контрол на останали ресурси и хора. Главната стока на бъдещето ще са - хората. Която страна разполага с повече хора, практически ще притежава по-голям контрол. А задържането на повече, ще стана с асимилиране на чужди ресурси и реконструкция на стари налични такива, предвид "идеите" на икономиката.
Някъде в този промеждутък от време, ще се осъществи "края на човешкото равенство". Нещото за което всички през изминалите 300-400 години са се борили, ще бъде сринато. Умовете на хората ще са привикнали на "равенството", но развитието на цивилизацията, или по-правилно казано, развитието на отрасли от наукознанието, ще разкрият огромните разлики в хората. Това на което са ни учили, че всички сме равни, че имаме еднакви възможни потенциали, реализация, шансове, ще изчезне плавно и бавно, до кулминация. Генетиката ще отвори нови врати към познанието на човека, но заедно с това ще разруши мостовете между хората. Разчитането на цялата човешка DNK, че разкрие че... макар DNK-то да е азбука, а буквите в различните индивиди, да не са размесени еднакво ( първа разлика ) , формират не само както сме свикнали да подразбираме, тялото ни, но и качествата ни, дарбите ни, способностите ни, шансовете ни, предразположеността ни. Денят в който тези човешки функции бъдат декодирани от кода на DNK-то ще е началото на края за човешкото равенство. Ще бъде доказано, че едни хора се раждат по-привилегировани от други. И че още с раждането си те притежават повече качества и шансове от други. Кодовете на човешките функции, при едни ще са отключени още с раждането им ( вродено ), а при други ще са заключени ( за заключените ще е необходимо човека да приложи усилия на ума и духа си, старание, за да ги отключи в съзнателния си живот, или поне да успее да усвои малка част от тяхното свойство, докато за отключените, няма да са необходими усилия ). По причина че човешкия геном е стотици и хиляди, такива финкции, то човека като цялост на вида, ще представлява отключени някой функции и заключени други. В период на индивида, ще съществуват такива в които вродените - важни - отключени функции са повече, от колкото в други индивиди. Така че се окаже че не сме равни и че едни хора по-природа и естество на гените са по-привилегировани от други, притежават повече и важни дарби, отсъстващи при останалите. Разриването на това, ще доведе бавно до възвръщането на дрязгите и търканията между хората. Но този път хората няма да се делят на "нация","религия","тип" или дори "цвят на кожата". Ще се делят само и единствено според вида на гените си, на такива които са привилигеровани и такива които са по-малко. Ще се учредят максимум и минимум от съществуването на дарби и качества в хората, така и ще се разделят. На хора с богати гени и хора с бедни гени.
Жени и мъже ще търсят партньори с богати гени и с такива ще сключват бракове и ще създават деца. Защото когато се свържат два цифра гени притежаващи много отключени функции, децата ще притежават още по-свършенни гени. Да, звучи като евгеника, като една несправедливост. Нещо с което сме се борили дълго, но ако човечеството иска да върви напред и да се развива, то тази точка от пътя е нещо което не може да бъде избегнато. С помощта на DNK, още преди раждането на детето, през време на бременността ще е възможно да се установи каква предразположеност и какви дарби ще притежава детето, а от това, и към какви науки да се ориентира. Защо бъдещето ще избира пътя на децата? Защото точно в конкретната наука или дисциплина към която е предразположено генетично, ще успее да използва изцяло дарбите си.
Функциите също не са строго фиксирани. В съзнателния живот на човека, гените търпят променя, не голяма, но все пак промяна. Ще бъде също така установено, че много от което правим в живота си за "усъвършенстването ни" се записва в гените ни. Че една част от гените се изменя, а тази отговаряща за съществуването и живота ни се поддържа в един вид. Стремящите се към усъвършенстване, ще успеят да усвоят повече от дарбите на гените си и да отключат някои. Разликата е че при вродените не се изисква много време, а при невродените, се иска години самоусвършенстване. Като за някой много съществени и важни, ще е почти невъзможно да бъдат отключени дори и по пътя на самоусъвршенстването, ако не са ни вродени.
Още по-напред във времето, на цената на доста опити, ще се намери безопасен начин да се отключват, заключени функции. Човек ще отхвърли старото си аз и ще се възроди в повече от човек. Притежавайки неизчерпаеми възможности и дарби.
Негативна или позитивна страна, зависи как бихте го разбрали, ще е значимото и повратно установяване - че гените на едни са предразположени към зло, егоизъм, дребнавост, унищожителност, вредителност, лицемерие, а на други към добро, доблест, благородство, чест, достойнство. Нещо което автоматично и без много церемонялност би разделило хората.
█▌█▌Трета част
Последователността на времето, свикнали сме да възприемаме като начална с "разбиранията" за началното стартово ниво в появата на човека в света. Както в изминалата кратка история, човечеството "откри" че Земята не е център на слънчевата система, а по-късно че не е център и на галактиката, така в бъдещето ( което не е чак толкова отдалечено ) ще бъдат впрегнати устойте на материята, с помощта на която човечеството ще премине на ново ниво в еволюционото си съществуване. По причина че еволюцията ( саморазвитието ) започва изпърво от степента на мисълта и разбиранията залегнали в "съзнанието, разума и интелекта" - вариациите на - живота в материята. Чрез който живите същества с възможност за разумно съществуване, ще ( и биха ) обогатили възприемчивостта си за за обикалящия ги свят и вселена. Новият бъдещ поглед, ще представи съвсем друга переспектива към реалността. Ще отвори нови възможности и това което сега изглежда непосилно, тогава ще се превърне в битовизъм и част от хумано-утопичността. Времето което навично възприеме като започващо от нас, ще намери корени в едно смесено изложение, свързващо всички непознатости в едно, с познатостите ( материи от разбиранията ) Последователността ще стане непрекъсващ микс от паралелизъм в реалността. Нещо което ще предизвика отдавна забравени и "прашасали" колоси, да се появят отново. Това не би могло да стане масовост преди времето на големите междуособици поради кризисните положения на Земята които ще настъпят ( липса на ресурси, поголовна бедност, критичност, дрязги, вражди, между политически особици и стратегически войни, преселения, завладяване на стари територии - неща които са неминуеми и невъзможни за предотвратяване, защото стремежа на всеки човек, всяко общество, всяка държава, всяко съществуване и прочее, е продължаване на статуквото "живеене, цивилизованост и дейност". А когато всеки "двор" е заграден, а ресурсите по една или друга причина се изчерпват, а пък на хората им идва в повече товара който понасят от "икономическото владическо тегло", така или иначе, рано или късно, от едната къща, от единия двор, пристъпват към другия. Така всяка дейност в "разрушаване" на вече установения ред, е най-непроменимо нещо. Какъвто и страх да наслагват на обществата, нуждата накрая прекрачва границите дори на страха. И понеже човешкото същество не може да стой бездейно в едни установени рамки за дълго, ще прекрачи чуждия праг или ще потърси нови редови граници.) . Заради такива неспирни противоречия нищо не се вгражда изведнъж, силата не е в нейната големина, а в нейната тактика - прецененост, постоянност и правилно време в което да се случи. Промяната в съзнанията, става бавно на принципа - "бързай бавно". Така никой няма време да отреагира пряко и твърде видимо, за да го направи на въпрос. Такава е и нормалността в ежедневието - "бързо-бавна", или иначе казано, това което променя нещата го прави защото не се спира и запазва постоянството си. Всички други неща които се появяват паралелно, но не запазват постоянството си, биват унищожени и както са се появили така и изчезват, превръщайки се в думата - мода ( или още по-точно лудост на деня, годината, десетилетието, века ) От подобни лудости ( моди ) бъдещия човек също няма да е напълно спасен, но в течение на времето и развитието на съзнателните способности, човешкия мозък ще придобие по-голям имунитет против "глупости" и "безсмислици".
Бъдещите хора ще притежават изключително развита интелигеност. Техните знания ще са старателно подредени ( без празнини и без противоречия ) и те няма да изпитват никакво колебание в никакво отношение. Те не просто ще знаят, те ще разбират от игла до конец, кое, как и защо става. Израстването също не е мигновен процес, а е както едно растение, нуждае се от грижи, подходяща среда и особено от субекти имащи силна воля. Но такива никога не липсват, сред морето винаги се намират риби, отказващи да плуват само в плитчините ( само защото някой им е казал да го правят ). Демек, хората ще бъдат силни психически, маниполациите няма да им влияят. Те ще "търсят" постоянно - своето самоусъвършенстване, ще притежават големи познания от всички видове науки, особено от хуманните науки, ще имат добре развита психологическа, логическа и индуктивна мисъл. Естествено, за да е възможно, техните обществени нрави ще са също по-различни. Системата за образование ще се е променила коренно, ще се появят нови методи на обучение. Новите методи ще създават по-голям коефициент на запаметяване на информацията, за по-кратко време, като целта на учението няма да е да "натикат информацията в главата на човека, като го карат механично да зубри", а ще бъде основно, процес на разсъждения и мислене. Ще се толерира идеиното мислене. И търсенето на изходи от всяка ситуация и проблем. Защо образованието ще е такова? Защото нито един човек генетично не е напълно еднакъв на другия. Дори еднояйчните близнаци не са 100% еднакви. Различната генетична заложена информация, създава различна предразположеност на индивида към определени и конкретни науки. Не може човек който е предразположен към една наука, да изучава друга, защото това няма да доведе до максималния му подем и приръст в израстването. Още по-просто казано, когато човек прави това за което е предназначен, той бележи най-много успехи, защото това е неговата стихия. Та, когато човешкият геном бъде напълно декодиран и разбран, ще се появят множество устройства които ще отчитат и сравняват гените. Това ще замести методите за разпознаване и идентификация. Ще става само с допир до епителната тъкан, а по-натам чрез насочване. Така, институтите ще се занимават с изследване на индивида и неговите възможности. Ще протичат и психо-логически-креативни тестове, чрез който ще се прави заключение с каква скорост се развива индивида, каква му е крайната предразположеност, интуитивност и свръхвъзможности. Тази база ще се сравнява с генетичната база и от там ще става ясно кое е правилното място на индивида. Така никога няма да стават грешки и човек никога няма да пропилее своя потенциал, като се изложни на нещо което ограничава естествената му природа. Психо-логически-креативни, тестове ще заместят IQ тестовете, защото за последните ще бъде напълно разбрано, че не излагат реалната човешката интелигеност, а само нивото на което психически човек се намира в момента в който прави IQ теста. Един и същ човек би изкарал напълно различни резултати на IQ теста, един път ако му се спи, един път ако е недоспал, един пък ако е претоварен, депресиран, стресиран и тнк. Защото интелигентоността която IQ теста отчита, е моментното ниво на прецизност и рационална старателност на мозъка, което в различни натоварености е различно. А в психо-логически-креативните тестове, ще включва различни задачи където няма да се търси рационалността ( тя е моментна в зависимост от състоянието на индивида ) , а креативността, идеиността на индивида. Задачите ще тестват въображението, чрез цветови възприятия и не стандартни логически задачи в които обикновенно човек се затруднява да намери правилния изход, решение. Ще има няколко готови изходи, решения, но няма да се цели индивида задължително да избира последователните възможности за изхода от трудността, а да намери свое собствено решение. Погледнато така, такива задачи ще имат няколко близки изхода, решения, които няма да са прекалено лесни и стотици други решения, които няма да са намекнати. Подобно на китайската игра Го, където решенията за всяка следваща комбинация от ходове са милиони. В зависимост от пътя, типа и степента на креативното решение, изход, както и от гените, ще се дава критерии на вродена предразположеност.
Всеки човек ще бъде третиран като уникален ( индивидуален ) такова ще бъде и образованието. Една част от него ще протича в общото, с други индивиди и тяхната индивидуалност, за да се приучи всеки от индивидите на комуникативност. А втората част ще е строго индивидуална, ще протича отделно от другите индивиди. В нея човека ще има за цел да развива нагласата на способностите си без да се разсейва и да изгради силните страни на своето АЗ без да се опира на АЗ от други или видяни в други неща. Материалите на обучението ще започват като общология на всички науки, но без задълбочаване. Защото ще е важно индивида да се развие в най-подемната си сила, но ще е добре за него да има основните разбирания за всички други науки, за подобряване на комуникацията и разбиранията му. Както по-горе упоменах, в бъдещето няма да съществува такова нещо като - "деление", в науките няма да има противоречия и празнини и всички те ще намерят общото си стъпало. По подобен начин, индивида ще изучава общностно с други индивиди, общото стъпало и неговите разклонения. А индивидуално - цялостното стъпновение на дисциплината в нейната "плътност" и пълнота. Общото стъпало ще се изучава, по причина, ако индивида прояви желание да изучава и други дисциплини, макар те да не водят до максимум във възможностите му, а също така и за да има представа. В базата на общото стъпало ще се набляга в частност и на техническата нагласа и медицинската. Така всеки един независимо своята различност ще има знания за технологиите и за живите организими ( такива знания правят човека по подготвен в различни ситуации ).
Човека ще намери отговорите на големите въпроси. Ще открие нещо, което ще помени всички човешки представи и смели надежди. Ще бъде намерен човешкия произход, или иначе казано, кой е човека, къде е люлката от която се е зародил и какво е истинското му минало. Преди това обаче, човека ( хората, обществото ) ще трябва да се пребори с тесногръдието, страховете си и егоизма. Защото те са врагове на човека и докато им се позволява да порят човешкия живот, човек не ще може да се въздигне от пепелта в която е пропаднал. Темите табу, всъщност са словесно ограничение, бариера за способностите и правотата. Отворените умове, не срещат прегради. Проблемите на човека, ще бъдат решени, когато човека ( човека, хората, обществото ) счупи оковите които са го приковали.
Генетичното усъвършенстване също ще бъде налице. Ще се търсят подобрения в основните физически човешки сетива, без да се наврежда на човека. В частност решенията ще се търсят от някой животински видове, като се изследва общателно техния генетичен код придаващ им по-развитото сетиво. Ще се създаде истински изкуствен интелект, който няма да е съвсем машина и ще извършва самостойно мислене, а не само предвидени команди. Изчислителните машини ще бъдат изместени от друг тип, извършващ много по-бързи пресмятания. Човек ще може да живее и без да се храни. Същото което правят клетките докато усвоят храната, ще бъде предизвиквано изкуствено без наличие на храна в тялото. Единствено което ще се иска е човека да поема течност, вода с определени качества. Така човека би имал възможност, да се храни не за да живее, а единствено за личното удоволствие от вкусовете. Психическото самосъзнание, ще е отличително с завишен прираст на културата, морала, етиката и възприемчивостта към иновациите.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/51805579871/
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/70096121183
"Ябълката или огледалото. Ръката или окото. С какво обработваме суровите полета на мирозданието."
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/06/blog-post_18.html
"Непознатото в нас - интуицията, скритият гост"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6314.html
"Вратата отвъд границата - интелект и природа"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_5967.html
"Даровете на природата - един за всички срещу всички за един."
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4323.html
"Еволюционна стълба"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4582.html
"Когато мравката се качи високо"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6055.html
1)- Човекът и неговата еволюция. Kое ни помага, кое ни спира. Увод и още нещо.
Човешката раса е под мотото на промяната, или би следвало да бъде?! Единицата наречена човек не е статична, в общ план също. Животът е морето, чийто вълни ту прииждат, ту се отдръпват. Възходи и падения. Свикнал човека, не очаква по-различна "представа" за живот. Не съгражда и не установява никаква "вяра на постоянството", защото за краткия си живот не открива такова. Което е било вчера, утре лесно би се изменило. Макар тази систематика на "разсъдък" да е полезна от към "оцеляване" на вида - човека в общ план, не води до ползотворност в човешката еволюция. Защото еволюцията колкото и да сме привикнали на онази капитално-икономическа манипулация - възгледа че маймуната видиш ли станала човек като се трудила, респективно като се развивала само в "материален и социално обществен план", никак не води до издигане на едно същество в човек, или човек в по-възвишен такъв. Употребата на почутия израз от Дарвин е по-скоро "оксиморон" за неразбирането на реалния процес при който неживата материя се е превърнала в жива и продължила това развитие до появата на "капацитета" човек. Такива и още много "лозунги" са популяризирани сред обществената маса, предимно заради ползата на тяхното мото и въздействие сред населението, като подтик населението да следва "очертания" като писта маршрут и да не се откланя, да не взема други пътища и избори. Чисто реално, нещата обаче стоят по друг начин, не е възможно един вид да еволюира от "труденe", от извършване монотонно на някаква дейност. Тъй като самата поява на навика "дейност" е причина от - първо на развитието на разума, след това от подходящи благоприятни условия и възникнали нужди, за който се е търсило оптимално задоволяване. Или иначе казано, НЕ Е ВЪЗМОЖНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ КАКВАТО И ДА Е ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОМЯНА, АКО СЛЕДВАМЕ ЕДИНСТВЕНО И САМО "МАТЕРИАЛНИТЕ" НУЖДИ И ИЗИСКВАНИЯ. Нормално в началото на развитието си, съществото да се обръща повече към външността си, към материята която вижда. Нo нима тази тъкан е единственото което съществува? И поради факта че първото което виждаме е само "облекло" на прозирния ни свят, респективно е ДАВАЙКИ МНОГО ВОЛЯ НА МАТЕРИАЛНИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ПЪТ НА ЖИВОТА, ПРАКТИЧЕСКИ ЧОВЕКА СЕ ЛИШАВА ОТ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОСТЪПИ РАЗЛИЧНО И ДА ЗАВИШИ НИВОТО НА ЕВОЛЮЦИЯТА СИ.
Градацията не завършва с появата на човека. Независимо за колко разумни се имаме и тнк, човека не би могъл да е последното звено в еволюцията. В същия такт, за последователи на Дарвиновото учение, Дарвин никъде не е казал / написал, че човек е последната инстанция в еволюцията на видовете, или че самата еволюция е спряла с появата на човека. НЕ, АБСОЛЮТНО НЕ. Дарвин като разсъдлив човек е изследвал, "дисектирал" и систематизирал - фактите които реалността му е предоставялa. За съжаление, както всеки здраво мислещ ще се досети, реалността не му е предоставяла всички възможни факти, а само най-нагледните за времето му. И все пак, разполагайки и само с такива, е отсял нещата, открил е последователност, ала в тази последователност не е намерил края на веригата, нито нейното начало. Издигането на Дарвин в култ, е единствено от "преиначаване" на живота, мислите и идеите до които е достигнал. Една част от хората, не съзирайки точка в ретроспекцията на Дарвин, са решили че щом последното за което се говори е "човека" познатото, значело и че човека е последната верига на еволюцията. Объркването не е неочаквано, предвид колко кратък е човешкия живот на фона даже на две-три хилядолетия. Какво да кажем тогава за милион години? Как човек би видял еволюцията в физическо действие, когато не може да види по далеко от краткия си живот? Не може и няма как. В епохата ни, още няма друг начин да прозрем какво става отвъд времето ни, напред или назад, освен начина на разума - разсъждаването и логиката. С които се опитваме да проникнем там където физически не можем. До колко се справяме е въпрос който ще изясни по нататък.
Човек още не може напълно да си представи идеята за еволюцията. Добър пример колко мъчно и непосилно е да си представи нещо което "физически" не може да види в интервала от живота си - е поведението при възникването на идеята за еволюцията. Още в онези времена, хората из първо са подигравали и осмивали това което не са разбирали. ВСЯКО НЕЩО, НЕПРИСЪСТВАЩО - ВИДИМО, ДОЛОВИМО И ДИРЕКТНО В ИНТЕРВАЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. Е ТРУДНО ПРЕДСТАВИМO И ЧЕСТО НЕВЪЗМОЖНО ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ ОТ МАСОВИЯ "РАЗУМ" В КРАТКИ ВРЕМЕ-ИНТЕРВАЛИ. Съзнавайки че "човек" не е точка в еволюцията, води до разбирането че стремежа към развитие трябва да бъде продължен, за да може да вземем по-горни нива. Под понятието - развитие, да се разбира най-много, линейно или скокообрана промяна в градацията на съзнанието. Съзнанието е което води до еволюция. Много преди физическата промяна да стане доловима за "осезанията", присъства съзнателната промяна. Методът, извън рамките, мислене извън кутията. Без съзнателна промяна, няма и физическа, тъй като физическата е нищо друго освен отражение на промените във вътрешния ни свят. Съзнанието, разума и тнк, трябва да се разглежда като особен вид тъкан, която като по финна, е естествено да се усъвършенства първа, а тялото като по-груба тъкан, да се промени след повече време.
Планината се издига, когато намери опорна точка, на която "да стъпи". Почти по същия начин, за да се издигне човек, се нуждае от известна постоянност на която да се опре. Времето се променя, водата се променя, земята се променя, въздухът се променя, щастието се променя, нещастието също, безразличието също, късмета също, преценките също и тнк. При такъв подбор, малко ни дeли от да възвестим че всичко се променя и че няма никаква константна постоянна. Ако беше така, то човек никога нямаше да успее да се издигне над себе си, защото щеше да окаже че няма на какво да се опре. Но като всички изключения, постоянно нещо, непроменлива, съществува. Коя е тя? Кое е толкова непроменливо че без значение колко време ще измине ще продължава да съществува? "Логосът" на живота, под най-различни форми. А с него в комплект задължително и незаменимото "съзнание". Може да сме на кораб сред буря. Да няма нищо постоянно около нас, но наистина постоянното ще бива вътре в нас. Колкото и хора се сменят, да се родят, да изчезнат в миналото, всеки нов човек няма да иска нещо феноменално по-голямо от което човека от миналото е искал. Такива искания, желания са в разрез с условията за живот, щастието и мечтите за възвишеност. ДА. ЕТО Я НАШАТА ПОСТОЯННОСТ, ЕТО ГО КАМЪКА НА КОЙТО ДА СЕ ОПРЕМ. Трите теми, са присъствали и ще присъстват и в бъдещето. Те са логото на "разумния живот". Те са непроменими. Разумът винаги ще иска да опознае света, да подобри съществуването си и да се впусне в нещо което ще предизвика различни усещания до нивото на едно съзнателно въздигане и възникване на понятието щастие.
Строго погледнато, щастието не бива да се възприема като "материално притежание". ЧОВЕК Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ, КОГАТО СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ ЗА СМИСЪЛА НА ВСИЧКО, всяко друго щастие, е битуване на човека в сънно състояние при което всичко е преходно и мимолетно за затворения разум.
2)- Нуждае ли се човека от обществото?
Достигаме до изключително важен аспект. При условие че еволюцията е неспирна даденост на вживената материя, същество, всеки индивид - то нуждае ли се човека от обществото, за да се покачи на по-високата еволюционна стълбица? Неколкократно в предишни теми, бе изложен безспорния факт че общественото спъва, потушава, унищожава и най-вече ограничава естествената еволюция, не само на погресивната мисъл, но и в развитието на отделния индивид. Обществото не толелира промяна по-далечна от летвата която "масата" до момента е достигнала. Или, ако "масата" представляваше една армия от маршируващи войници, а ти си войник движещ се по-бързо. Веднага нрава, поведението ти ще бъдат потушени. А мисълта ти да вървиш по-бързо, възприета като "погрешна" и дори "неморална". Нали си войник, един от всички, как така ще си позволяваш да избързваш от своите братя и сестри "масата". На такова място, проявата на различна мисъл се третира като враг номер едно. "Различно" се има не за причина за радост, а за причина за тъга, тъй като различно създава идентифициране на даден човек с идивид, а не с лице от тълпата. А индивида с личност. От където човека от тълпата спира да бъде един от всички и става - себе си. "Себе си" е най-големия кошмар за обществената догматична доктрина. Обществото не е изградено да подстрекава и позволява "себе си" да се развива, то е изградено да подкопава "себе си" до установяване на "един от всички и всички сме едни". Защото като система функционира на базата - контрол. А контрола се регулира и затвърждава като всеки човек се третира като еднакъв на другия. Създават се едни закони, за прилагане над всички. Но нима "всички" сме еднакви? Нима всички сме равни? Колко малко хора са се замисляли над този съществен въпрос! Важен въпрос, един от важните. С израстването, човек бива учен че е равен на съближните си, че хората сме едни, едно и тнк ( За момент оставете настрана класите в обществото, тях след мъничко веднага ще ги изясним и защо съществуват. ) Защо въпроса за "едни", едно" е толкова важен? ЗА ДА ЕВОЛЮИРА, КОЯ ДА Е СЪЩНОСТ, ТЪКАН И ТНК, ТЯ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е НЕОБХОДИМО ДА ОСЪЗНАЕ СВОЕТО РАЗГРАНИЧЕНИЕ, в противен случай, ако се идентифицира с целостта, никога няма да еволюира и няма да се отклони от пътя на целостта. А еволюцията е именно в това, да се отклониш от общия път, да избереш свой път, своя посока. НИЩО КОЕТО Е ВЪРВЯЛО И ПОДГЛАСЯЛО НА ПЪТЯ НА ЦЕЛОСТТА, НЕ Е ЕВОЛЮИРАЛО, НИТО ПОСТИГНАЛО РАДИКАЛНА ПРОМЯНА.
Режейки на воля, мостове и въжета, преграждайки различни пътища, обществото на практика спира прогреса и унищожава еволюцията за десетилетия и стотици и хиляди години ( обществото прави това с оправданието че защитава населението от самото себе си, като с това прикрива страха от различното, страх от деня в който хората ще решат да бъдат свободни. ). Право да го наречен - обществото като градивна мярка на управление, е вид ограничение, вид затвор, кафез, за оформянето на човешкия светоглед и съзнание. Свободата в обществото е само една празна дума, която за да не бъде поставяна на разсъждения от по-будните умове, бива развъртяна между "материални неща", "власт", "контрол", "пари" и "секс". Сякаш само тези са единствените неща които човек може да направи през живота си! Къде в тези се побира "свободата"? Усещате ли по каква права, подобна на влакова линия са ви вкарали? Пълен контрол в който човек не може да бъде друго, освен предложените станции на влаковите спирки. ПОДРЕДБА, РЕСУРСИ, МАТЕРИАЛИ - ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКА ЗА ОБЩЕСТВОТО. А ОБЩЕСТВОТО Е ГОЛЕМИЯ - КАТАЛОГ, КЪДЕТО РЕСУРСИТЕ СЕ СОРТИРАТ ПРЕЗ СИТОТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ "МОРАЛ".
Боговете на миналото, са заменени с нови богове. Материални, повърхностни и мимолетни. Гротеско ще ги изредя, не се впечатлявайте от метафората. Бог-Егоизъм, Бог-Вагина, Бог-Фалус (Пенис), Бог-Секс, Бог-Блясък, Бог-Пари, Бог-Непукизъм. А тези седем ново създадени божества се кланя съвременния човек. На тях се създават и стотици храмове. Извикват се и молитви за тях и тнк. Баналност е. Голяма, грозна карикатура на остатъците от човешката душа. Възгледите на някои че съвремието е века на деградацията, е в пълно право, все пак сме далеко от Ренесанса. ВЕК КЪДЕТО ПОВЪРХНОСТНОТО Е НА ПОЧИТ, ЛЪЖИТЕ И ЗАБЛУДИТЕ ГОСПОДСТВАТ. Най-видния бог - Бог-Егоизъм е най-могъщ. След него са трите бога- Вагина, Фалус и Секс. Очевидно защо! В повърхностен свят, хората се обръщат към което виждат в огледалото, тялото си и задоволяване първо на плътските си желания. Къде участва еволюцията в съвремието на човека? Отговор - никъде. Еволюцията е до съзнанието и започва на метафизическо ниво, от онази финна тъкан, която не се поддава на докосване с ръце, нито на пряко виждане. ЛИПСАТА НА ВЯРА В НЕЩО ВЪЗВИШЕНО, ПОВАЛЯ И СРИВА ИДЕАЛИТЕ, А ОТ ТАМ СЕ СРИВА И ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯ. КОЕТО ВОДИ ДО ДЕГРАДАЦИЯ.
Който мисли че обществото му дава свобода, е в дълбока заблуда. Не защитането на "себе си", пред "всички сме едни" - не е свобода. Да бъдем реалисти, реалността не е само нашата, тя е голяма и необхватна за човешките основни сетива. Дори само нашата да разглеждаме, отдавна има множество факти, доказващи и подкрепящи становището - ХОРАТА НЕ СА РАВНИ, НЕ СА ЕДНАКВИ И НЕ СА ЕДНИ. ВСЕКИ Е РАЗЛИЧЕН ОТ ДРУГИЯ. Това което написах, не е дискриминация, а факт от генетиката. При един гените ще са подредени по един начин, а на друг по друг начин. Колко прозаично и естествено. Щом на вид сме различни, имаме различни лица, маниери, характер в дълбочина, нагледно няма нищо изненадващо че и гените са различно устроени. Ето защо хората имат различни качества. Тогава защо се пишеме за едни? От страх. Човек се интегрира в обществото за да оцелее. Но едно от правилата на обществото е именно човек да се откаже от индивидуалността си, ако иска да бъде част от обществото. И така хората се отказват от "себе си", за сметка на оцеляването в обществото. Защо ще попита някой? Много ясно, не откриват друг начин да оцелеят без да се възползват на максимално от благата и задоволствата на нуждите си чрез обществото. Избиране на лесния път. Избираме да бъдем роби, пред свободни. Свободата за човек е огромен страх. Като хаус. Свикнал на реда, на готовия ред, човека, не знае как би живял без обществото. Подбуждан от заветната обществена мечта за "богатство", "грехове", "задоволяване на нужди". Прави всичко възможно да се изкачи в общественото "послушание" до високите постове и пари. Да, парите са контрол в обществото. Всеки си мисли че като има парите има всичко, дали е така наистина? Определено не. Хиляди и милиони са се задоволявали с тази "мечта" и все пак накрая не са се чувствали щастливи. Интересното и добър повод за дълбок размисъл е при какви условия обществото функционира? Има ли място за всички хора в едно общество? Могат ли всички да бъдат богати? Или? Не. Обществото е съставено да "действа", но за това действие е нужно да има и мизерия, бедност, бедни и тнк. Не е възможно в едно общество всички да бъдат богати. Защото ако се случи, системата няма да може да изпълнява наредбите си. Само си представете, това чудесно общество, всеки в него има пари колкото иска и морал. Добре, но ако е така, то никой няма да престъпва закона. Следователно правната система ще е излишна. Нали ще имат морал, а присъствието им на средства няма никога да ги случи в трудност. По подобен начин ще станат излишни и законовите служби и прочее. Обаче ще се получи парадокс. Да кажем че в магазина има много от скъпата стока (А). Обаче, това много не е за всички, няма и как да е, производителите не създават бройка която да покрие нуждите на всеки човек по планетата Земя. А в малки мащаби според продажбите и търсенето. Какво се получава? Всички ще могат да си позволят скъпата стока (А), защото всички ще са богати. Обаче уви, стоката (А) няма да я има за всички, ще я притежават само тези който първи се сетят да минат през магазина. За следващите тя ще се изчерпа. СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ? ЧЕ ОБЩЕСТВОТО Е ИЗГРАДЕНО ДА ИМА В НЕГО БЕДНОСТ И ДА НЕ СЕ ТАЧИ "ИНДИВИДА", А ОБЩОТО. Под "ние сме едни, едно" в обществото се има предвид - първо - ние сме едни, богати, второ - ние сме едни, бедни. И няма никакво едни / едно в общ план, то е само една заблуда. За да съществува общество - едни трябва да вземат мястото на бедните, а други на богатите. Инак, просто няма това общество да е активно. Тоест, бедността не е следствие на икономически кризи, тя е вид задължение интегрирано в схематиката на управлението. Понякога ще става повече, понякога по-малко, което се отразява веднага и на богатите. Това е начин за контрол и убиване на възхода в съзнанието на индивида.
А оцеляването? Нещото заради което хората доброволно стават роби на обществото. То гарантирано ли е, при налично "послушание"? НЕ. ВПРОЧЕМ ПОДОБНО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА БЕДНОСТ, ЗА ДА ФУНКЦИОНИРА ОБЩЕСТВОТО, КОЛКОТО И "НЕПРИЯТНО" ДА ЗВУЧИ, СЕ ПРЕДЛАГА И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО "НЕ ОЦЕЛЯВАНЕ" НА НЯКОИ ОТ МАСАТА. Така на свой ред с тяхното не оцеляване, на първо време стока (А) в магазина ще я има за повече. А на второ време, не оцеляването им ще даде "материал" за действия на определени органи и институции в обществото. Които не биха съществували ако няма "не оцеляващи", защото тъкмо това "не оцеляване" е заниманията на дейността им, техния ресурс, за сортиране. Подходящи примери - най-приличен - самолетите. Самолетите се създават за да превозват стока, пътници, за проучване, защита или просто придвижване. Кой обаче може да гарантира че когато даден човек се качи в самолета, ще слезе от него жив и здрав? Никой. Всеки се качва на своя отговорност, с тая разлика че живота му в самолета не зависи пряко от него си. А от управлението на машината и най-вече от самата машина и нейната създаденост. Както всички знаем, не е рядкост самолети да падат. Какво става с пътниците. Загиват, без надежда за спасение. Причина? Самолета не е конструиран да спаси живота на пътниците при падане, а само да ги пренесе до другия край. Говорим за пътнически. Следователно, самолета е създаден с мисълта че при падане ще има 100% жертви. Ако не беше така, щяха да го направят както е изградена американската совалка. При падане да се отваря един голям парашут, което щеше да забави скоростта на самолета и да има шанс за оцеляване. Ако добавим към това и проектирани двигатели за обратна тяга, тоест подобно да въздушна възглавница да дават тяга в обратна посока. Това допълнително би намалило скоростта на падане и би дало по-голям шанс за оцеляване. За такива неща биха спомогнали и корпус създаден да намалява силата на определи удари и тнк. Но такива неща не са направени, въпреки че не са чак непознати. Вярно, следват се средставата, намаляване на разхода и тнк, но е видно че щом не се мисли първо за опазване на човешкия живот, то не остава друго да се осъзнае, освен че човешкия живот не струва нищо в обществен план. Същото е и с корабите, същото и с колите. При колите обаче, всичко е до водача, до човека каращ колата си. Но ако обществото беше ограничило достъпа до алкохол, или се беше постарало да направи повече подлези на стратегически натоварени места. Или пък беше въведен лимит на скоростта в колата при което ако се достигне, скоростта автоматично да се намалява. Щяха да се избегнат както катастрофите, така и неоцелелите. Това също не е направено. Което пак ни довежда до логиката, че идеята на тези "уж незначителни пропуски" е с предвиждане че ще има неоцелели и че не всички ще оцелеят. Тоест, вид жестокост в обществото с което се подклажда такива анихилативни методи за намаление на популацията.
И така. До какво заключение достигнахме?! Еволюцията е естествена даденост която никога не спира, но тя не се съобразява с метода на обществото. Не подлежи на контрол, защото тя създава материалите с които обществото борави за да създаде контрола. Еволюцията е различност, а не подчиненост. Обществото като маса, не позволя тази естествена прогресивност да се случи. Бедността и богатостта са фактори задължения от прецедента на обществото и неговото управление. А оцеляването не е гарантирано от обществото.
3)- ВИЗИЯ НА БЪДЕЩЕТО - Първа част
Миналото е основата на нашето настояще. Белязано от войни, малки и големи като Първа и Втора Световна. Приключило ли е? Настъпва ли крайния мир в света? НЕ. МИРЪТ Е ОСОБЕНА ПРИВИЛЕГИЯ, ВЪЗМОЖНА ПРИ НАЛИЧИЕ НА МИР В МИСЛИТЕ И СЪЗНАНИЯТА НИ. А В ОБЩЕСТВЕНИЯ "РАЗУМ", НЯМА НАЛИЧИЕ НА МИР. Задължението за съществуване на две деления, богати и бедни, напред във времето неминуемо ще се задълбочава. Подобно на берлинската стена, деляща богатите съсловия от бедните. Тази видна обществена неписана система, ще доведе до постепенно обостряне в отношенията и разделение на обществото на две, или три. На такива които има харесва обществото ( богатите ), на такива които не им харесва функционирането му ( бедните ) и такива които не им пука ( средните , между богатото и бедното съсловие ). Оскъдицата на различни идеи, изобщо на различност и предложения на решения в подобряването на човешкия живот, бавно ще доведе до големи последствия. Намаляването на ресурсите които добиваме, като суровини за "улесняване на живота ни", ще засили разделенията. В един момент някъде напред, човешкия род ще бъде изправен пред трудни решения. Размириците ще се увеличават и с право. Тези и разни фактори, ще положат основата на Трета Световна. Тъй като винаги когато средставата и суровините намаляват, започва преразпределяне на населението и територията. Хората ще искат свободата си. Така разграничено, двете крайни позиции ще съставят две напълно отделени съсловия, което доста напред вероятно ще доведе до възникване на нови страни с нов вид самоуправление. Третата Световна, няма да е каквато мнозина си я представят. Поради икономическите възгледи и ограничаването на голяма част от човешкото население до важни познания. Ще се цели предимно опазване на колкото може повече от чуждата ифраструктура и прочее. Защото е много по-изгодно ако си победител от дадена война, да спечелиш направо и всичко което загубилата страна е създала, което ще е бонус към новите попълнения ресурси. Използването на атомна бомба, е твърде неефективно от икономическа страна. Мястото което би я изпитало, ще бъде близо сто години с опасно ниво на радиация. От там и ако в земята има полезни и скъпи суровини, те не биха могли лесно да бъдат ползвани. Така през една Трета Световна, оръжията ще са от съвсем друг характер. Те ще са пряко насочени не срещу средата, а срещу биологичната форма - човека. С цел страната победител веднага да има възможността да завладее земята и да се ползва от нейните блага. Оръжията ще са предимно незабележими и въздействащи от разстояние.
█▌Втора част
Бъдещето е границата където футуристичното, фантазийното и въображаемото, се размиват за да остане от тях само най-възможното, най-практичното и най-удобното като вид продължение на цялата хармонична последователност от "течението на времето". Дори небивалото става възможно, ако е невъзможно да се избегне. Очертанията на една "Трета Световна" за която стана дума, за мнозина ще звучи като една приумица която си остава само в редовете от думи. "Как, как би се случило, когато всички искаме мир и към това се стремим", така би разсъждавал човек, привикнал на улегналостта и втълпил си че светът който познава е непоклатима стабилност която не би могла да се разруши, измени и тнк. в някакъв момент и условия. Ала подобни "регулярни навици на улегналото съзнание" водят до самозаблуждения. Днес, това днес което имаме и ни се дава под формата на "съвремие", не е строго фиксирано, то е "плавателно". Историята не би могла да съществува, ако в нея не присъстват изменящи се събития и стабилности. И тъй като съществуването на историята не е мит, а безспорен факт, то неминуемо би разбудило довода, че - нищо и никога не е абсолютно постоянно. Климата не е постоянен, реката не е постоянна, даже камъка не е постоянен. Ако нещо спре да бъде необходимо на реалността, то спира да бъде което е било и се превръща в друго необходимо. В такъв случай, възникването в бъдещето на Трета Световна, не е поради грешка на хората, а поради необходимост на нещо, което инак би липсвало. Разравянето на основните причини, изчерпването на важните впрягани ресурси, поскъпване на храните и битовите дейности, понижаване на наличните средства в общ план, би довело до "нова създадена криза" която ще разтърси света както нищо друго до момента. Не бива да пропускаме и постоянно повишаващото се население - повече хора, иска повече ресурси. Причините да са много, включващи и разнородните неспирни интереси за "власт", "контрол" - власт на повече земя, контрол на останали ресурси и хора. Главната стока на бъдещето ще са - хората. Която страна разполага с повече хора, практически ще притежава по-голям контрол. А задържането на повече, ще стана с асимилиране на чужди ресурси и реконструкция на стари налични такива, предвид "идеите" на икономиката.
Някъде в този промеждутък от време, ще се осъществи "края на човешкото равенство". Нещото за което всички през изминалите 300-400 години са се борили, ще бъде сринато. Умовете на хората ще са привикнали на "равенството", но развитието на цивилизацията, или по-правилно казано, развитието на отрасли от наукознанието, ще разкрият огромните разлики в хората. Това на което са ни учили, че всички сме равни, че имаме еднакви възможни потенциали, реализация, шансове, ще изчезне плавно и бавно, до кулминация. Генетиката ще отвори нови врати към познанието на човека, но заедно с това ще разруши мостовете между хората. Разчитането на цялата човешка DNK, че разкрие че... макар DNK-то да е азбука, а буквите в различните индивиди, да не са размесени еднакво ( първа разлика ) , формират не само както сме свикнали да подразбираме, тялото ни, но и качествата ни, дарбите ни, способностите ни, шансовете ни, предразположеността ни. Денят в който тези човешки функции бъдат декодирани от кода на DNK-то ще е началото на края за човешкото равенство. Ще бъде доказано, че едни хора се раждат по-привилегировани от други. И че още с раждането си те притежават повече качества и шансове от други. Кодовете на човешките функции, при едни ще са отключени още с раждането им ( вродено ), а при други ще са заключени ( за заключените ще е необходимо човека да приложи усилия на ума и духа си, старание, за да ги отключи в съзнателния си живот, или поне да успее да усвои малка част от тяхното свойство, докато за отключените, няма да са необходими усилия ). По причина че човешкия геном е стотици и хиляди, такива финкции, то човека като цялост на вида, ще представлява отключени някой функции и заключени други. В период на индивида, ще съществуват такива в които вродените - важни - отключени функции са повече, от колкото в други индивиди. Така че се окаже че не сме равни и че едни хора по-природа и естество на гените са по-привилегировани от други, притежават повече и важни дарби, отсъстващи при останалите. Разриването на това, ще доведе бавно до възвръщането на дрязгите и търканията между хората. Но този път хората няма да се делят на "нация","религия","тип" или дори "цвят на кожата". Ще се делят само и единствено според вида на гените си, на такива които са привилигеровани и такива които са по-малко. Ще се учредят максимум и минимум от съществуването на дарби и качества в хората, така и ще се разделят. На хора с богати гени и хора с бедни гени.
Жени и мъже ще търсят партньори с богати гени и с такива ще сключват бракове и ще създават деца. Защото когато се свържат два цифра гени притежаващи много отключени функции, децата ще притежават още по-свършенни гени. Да, звучи като евгеника, като една несправедливост. Нещо с което сме се борили дълго, но ако човечеството иска да върви напред и да се развива, то тази точка от пътя е нещо което не може да бъде избегнато. С помощта на DNK, още преди раждането на детето, през време на бременността ще е възможно да се установи каква предразположеност и какви дарби ще притежава детето, а от това, и към какви науки да се ориентира. Защо бъдещето ще избира пътя на децата? Защото точно в конкретната наука или дисциплина към която е предразположено генетично, ще успее да използва изцяло дарбите си.
Функциите също не са строго фиксирани. В съзнателния живот на човека, гените търпят променя, не голяма, но все пак промяна. Ще бъде също така установено, че много от което правим в живота си за "усъвършенстването ни" се записва в гените ни. Че една част от гените се изменя, а тази отговаряща за съществуването и живота ни се поддържа в един вид. Стремящите се към усъвършенстване, ще успеят да усвоят повече от дарбите на гените си и да отключат някои. Разликата е че при вродените не се изисква много време, а при невродените, се иска години самоусвършенстване. Като за някой много съществени и важни, ще е почти невъзможно да бъдат отключени дори и по пътя на самоусъвршенстването, ако не са ни вродени.
Още по-напред във времето, на цената на доста опити, ще се намери безопасен начин да се отключват, заключени функции. Човек ще отхвърли старото си аз и ще се възроди в повече от човек. Притежавайки неизчерпаеми възможности и дарби.
Негативна или позитивна страна, зависи как бихте го разбрали, ще е значимото и повратно установяване - че гените на едни са предразположени към зло, егоизъм, дребнавост, унищожителност, вредителност, лицемерие, а на други към добро, доблест, благородство, чест, достойнство. Нещо което автоматично и без много церемонялност би разделило хората.
█▌█▌Трета част
Последователността на времето, свикнали сме да възприемаме като начална с "разбиранията" за началното стартово ниво в появата на човека в света. Както в изминалата кратка история, човечеството "откри" че Земята не е център на слънчевата система, а по-късно че не е център и на галактиката, така в бъдещето ( което не е чак толкова отдалечено ) ще бъдат впрегнати устойте на материята, с помощта на която човечеството ще премине на ново ниво в еволюционото си съществуване. По причина че еволюцията ( саморазвитието ) започва изпърво от степента на мисълта и разбиранията залегнали в "съзнанието, разума и интелекта" - вариациите на - живота в материята. Чрез който живите същества с възможност за разумно съществуване, ще ( и биха ) обогатили възприемчивостта си за за обикалящия ги свят и вселена. Новият бъдещ поглед, ще представи съвсем друга переспектива към реалността. Ще отвори нови възможности и това което сега изглежда непосилно, тогава ще се превърне в битовизъм и част от хумано-утопичността. Времето което навично възприеме като започващо от нас, ще намери корени в едно смесено изложение, свързващо всички непознатости в едно, с познатостите ( материи от разбиранията ) Последователността ще стане непрекъсващ микс от паралелизъм в реалността. Нещо което ще предизвика отдавна забравени и "прашасали" колоси, да се появят отново. Това не би могло да стане масовост преди времето на големите междуособици поради кризисните положения на Земята които ще настъпят ( липса на ресурси, поголовна бедност, критичност, дрязги, вражди, между политически особици и стратегически войни, преселения, завладяване на стари територии - неща които са неминуеми и невъзможни за предотвратяване, защото стремежа на всеки човек, всяко общество, всяка държава, всяко съществуване и прочее, е продължаване на статуквото "живеене, цивилизованост и дейност". А когато всеки "двор" е заграден, а ресурсите по една или друга причина се изчерпват, а пък на хората им идва в повече товара който понасят от "икономическото владическо тегло", така или иначе, рано или късно, от едната къща, от единия двор, пристъпват към другия. Така всяка дейност в "разрушаване" на вече установения ред, е най-непроменимо нещо. Какъвто и страх да наслагват на обществата, нуждата накрая прекрачва границите дори на страха. И понеже човешкото същество не може да стой бездейно в едни установени рамки за дълго, ще прекрачи чуждия праг или ще потърси нови редови граници.) . Заради такива неспирни противоречия нищо не се вгражда изведнъж, силата не е в нейната големина, а в нейната тактика - прецененост, постоянност и правилно време в което да се случи. Промяната в съзнанията, става бавно на принципа - "бързай бавно". Така никой няма време да отреагира пряко и твърде видимо, за да го направи на въпрос. Такава е и нормалността в ежедневието - "бързо-бавна", или иначе казано, това което променя нещата го прави защото не се спира и запазва постоянството си. Всички други неща които се появяват паралелно, но не запазват постоянството си, биват унищожени и както са се появили така и изчезват, превръщайки се в думата - мода ( или още по-точно лудост на деня, годината, десетилетието, века ) От подобни лудости ( моди ) бъдещия човек също няма да е напълно спасен, но в течение на времето и развитието на съзнателните способности, човешкия мозък ще придобие по-голям имунитет против "глупости" и "безсмислици".
Бъдещите хора ще притежават изключително развита интелигеност. Техните знания ще са старателно подредени ( без празнини и без противоречия ) и те няма да изпитват никакво колебание в никакво отношение. Те не просто ще знаят, те ще разбират от игла до конец, кое, как и защо става. Израстването също не е мигновен процес, а е както едно растение, нуждае се от грижи, подходяща среда и особено от субекти имащи силна воля. Но такива никога не липсват, сред морето винаги се намират риби, отказващи да плуват само в плитчините ( само защото някой им е казал да го правят ). Демек, хората ще бъдат силни психически, маниполациите няма да им влияят. Те ще "търсят" постоянно - своето самоусъвършенстване, ще притежават големи познания от всички видове науки, особено от хуманните науки, ще имат добре развита психологическа, логическа и индуктивна мисъл. Естествено, за да е възможно, техните обществени нрави ще са също по-различни. Системата за образование ще се е променила коренно, ще се появят нови методи на обучение. Новите методи ще създават по-голям коефициент на запаметяване на информацията, за по-кратко време, като целта на учението няма да е да "натикат информацията в главата на човека, като го карат механично да зубри", а ще бъде основно, процес на разсъждения и мислене. Ще се толерира идеиното мислене. И търсенето на изходи от всяка ситуация и проблем. Защо образованието ще е такова? Защото нито един човек генетично не е напълно еднакъв на другия. Дори еднояйчните близнаци не са 100% еднакви. Различната генетична заложена информация, създава различна предразположеност на индивида към определени и конкретни науки. Не може човек който е предразположен към една наука, да изучава друга, защото това няма да доведе до максималния му подем и приръст в израстването. Още по-просто казано, когато човек прави това за което е предназначен, той бележи най-много успехи, защото това е неговата стихия. Та, когато човешкият геном бъде напълно декодиран и разбран, ще се появят множество устройства които ще отчитат и сравняват гените. Това ще замести методите за разпознаване и идентификация. Ще става само с допир до епителната тъкан, а по-натам чрез насочване. Така, институтите ще се занимават с изследване на индивида и неговите възможности. Ще протичат и психо-логически-креативни тестове, чрез който ще се прави заключение с каква скорост се развива индивида, каква му е крайната предразположеност, интуитивност и свръхвъзможности. Тази база ще се сравнява с генетичната база и от там ще става ясно кое е правилното място на индивида. Така никога няма да стават грешки и човек никога няма да пропилее своя потенциал, като се изложни на нещо което ограничава естествената му природа. Психо-логически-креативни, тестове ще заместят IQ тестовете, защото за последните ще бъде напълно разбрано, че не излагат реалната човешката интелигеност, а само нивото на което психически човек се намира в момента в който прави IQ теста. Един и същ човек би изкарал напълно различни резултати на IQ теста, един път ако му се спи, един път ако е недоспал, един пък ако е претоварен, депресиран, стресиран и тнк. Защото интелигентоността която IQ теста отчита, е моментното ниво на прецизност и рационална старателност на мозъка, което в различни натоварености е различно. А в психо-логически-креативните тестове, ще включва различни задачи където няма да се търси рационалността ( тя е моментна в зависимост от състоянието на индивида ) , а креативността, идеиността на индивида. Задачите ще тестват въображението, чрез цветови възприятия и не стандартни логически задачи в които обикновенно човек се затруднява да намери правилния изход, решение. Ще има няколко готови изходи, решения, но няма да се цели индивида задължително да избира последователните възможности за изхода от трудността, а да намери свое собствено решение. Погледнато така, такива задачи ще имат няколко близки изхода, решения, които няма да са прекалено лесни и стотици други решения, които няма да са намекнати. Подобно на китайската игра Го, където решенията за всяка следваща комбинация от ходове са милиони. В зависимост от пътя, типа и степента на креативното решение, изход, както и от гените, ще се дава критерии на вродена предразположеност.
Всеки човек ще бъде третиран като уникален ( индивидуален ) такова ще бъде и образованието. Една част от него ще протича в общото, с други индивиди и тяхната индивидуалност, за да се приучи всеки от индивидите на комуникативност. А втората част ще е строго индивидуална, ще протича отделно от другите индивиди. В нея човека ще има за цел да развива нагласата на способностите си без да се разсейва и да изгради силните страни на своето АЗ без да се опира на АЗ от други или видяни в други неща. Материалите на обучението ще започват като общология на всички науки, но без задълбочаване. Защото ще е важно индивида да се развие в най-подемната си сила, но ще е добре за него да има основните разбирания за всички други науки, за подобряване на комуникацията и разбиранията му. Както по-горе упоменах, в бъдещето няма да съществува такова нещо като - "деление", в науките няма да има противоречия и празнини и всички те ще намерят общото си стъпало. По подобен начин, индивида ще изучава общностно с други индивиди, общото стъпало и неговите разклонения. А индивидуално - цялостното стъпновение на дисциплината в нейната "плътност" и пълнота. Общото стъпало ще се изучава, по причина, ако индивида прояви желание да изучава и други дисциплини, макар те да не водят до максимум във възможностите му, а също така и за да има представа. В базата на общото стъпало ще се набляга в частност и на техническата нагласа и медицинската. Така всеки един независимо своята различност ще има знания за технологиите и за живите организими ( такива знания правят човека по подготвен в различни ситуации ).
Човека ще намери отговорите на големите въпроси. Ще открие нещо, което ще помени всички човешки представи и смели надежди. Ще бъде намерен човешкия произход, или иначе казано, кой е човека, къде е люлката от която се е зародил и какво е истинското му минало. Преди това обаче, човека ( хората, обществото ) ще трябва да се пребори с тесногръдието, страховете си и егоизма. Защото те са врагове на човека и докато им се позволява да порят човешкия живот, човек не ще може да се въздигне от пепелта в която е пропаднал. Темите табу, всъщност са словесно ограничение, бариера за способностите и правотата. Отворените умове, не срещат прегради. Проблемите на човека, ще бъдат решени, когато човека ( човека, хората, обществото ) счупи оковите които са го приковали.
Генетичното усъвършенстване също ще бъде налице. Ще се търсят подобрения в основните физически човешки сетива, без да се наврежда на човека. В частност решенията ще се търсят от някой животински видове, като се изследва общателно техния генетичен код придаващ им по-развитото сетиво. Ще се създаде истински изкуствен интелект, който няма да е съвсем машина и ще извършва самостойно мислене, а не само предвидени команди. Изчислителните машини ще бъдат изместени от друг тип, извършващ много по-бързи пресмятания. Човек ще може да живее и без да се храни. Същото което правят клетките докато усвоят храната, ще бъде предизвиквано изкуствено без наличие на храна в тялото. Единствено което ще се иска е човека да поема течност, вода с определени качества. Така човека би имал възможност, да се храни не за да живее, а единствено за личното удоволствие от вкусовете. Психическото самосъзнание, ще е отличително с завишен прираст на културата, морала, етиката и възприемчивостта към иновациите.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/51805579871/
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/70096121183
Абонамент за:
Публикации (Atom)