Четвърта глава
Прoдължение на "Даровете на природата - един за всички срещу всички за един." http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4323.html ; "Еволюционна стълба" http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4582.html и "Когато мравката се качи високо" http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6055.html
Влага, дъждове, нощни пронизителни шумове, бродещи зверове, нощи придружени от бавно изстудяващата се земя. Подвижна картина изникваща неминуемо в представите ни за живота и съществуването на най-древните ни предци. Задружно понасящи неуморните усилия да разбулят тъмните завеси над далечното минало, многоброини автори, кой от кой позоваващи се на гледни точки, "авторитети", хипотези, доказателства ( или пък липсата им! ) разтварят вратите на древността за нас с едничкия довод - предците ни са били твърде примитивни. Пренесли се от дебрите на дивата природа, от диващината към жилищата, първобитни пещери и огъня, заради една причина - те искали да оцелеят. Живота през погледа на нашата "развита" ера, пречупва миналото във вид на ниша, невъзмутима примитивност! Същества движени от желанието за оцеляване. Търсене на храна, вода и продължение на потомството. ПРЕД РЕДИЦАТА ОТ СТОТИЦИ ПОДОБНИ СТАНОВИЩА, НЕ НИ СЕ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪМНЕНИЕ. Биха ли могли толкова различни, разделени от времето и еродирани личности, все пак да са допуснали някаква грешка? Да вярвяме е лесно, да кажем "да" и "не" също. Празнините и неведенията в историята продължават да съществуват и да не ни дават обяснение, как така едни народи тръгнали буквално от нищото на картата на древния свят, вече притежавали закони, обичай, изкуство, владеели технически и астрономически познания!!! Били напълно изградени цивилизации! Нормалния хронологичен ред би следвал едно сложно звено, бавно и постъпателно да се развива от нулата. А постъпателна нула, просто не съществува в развитието на нито една цивилизация! Вероятно мнозина от вас сега се замислят и си спомнят откъслеци от нещо прочетено за историята, разравяйки се в дълбочина, както един лук се бели на слоеве, така очакваме хипотетично, че след ред слоеве от цивилизации, ще попаднем на самото начало, първичен ред с неорганизирани същества, без закони, без изкуство и астрономически познания! И тук е момента в който забивайки мислената лопата в слоя пръст, удряме на "невидима скала", със сетни сили я премахваме. А пред очите ни отново на бял свят излизат основите на следваща РАЗВИТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ! Да не знаехме че земята е обитавана и от племена, щяхме да си помислим че през цялата човешка история, просто не е имало начало - нула! Това ново определение за ЛИПСАВАЩАТА НУЛА, е така различно от общите енциклопедични становища, че в първия миг звучи направо безумно! За да не пресичаме в противоречие умовете на много други, нека приемем че човешкият вид, не се е развивал последователно, а паралелно и разпокъсано. По такъв начин, еволюционната карта в земен план, е представлявала едновременно съществуване на цивилизации и отделни племена ( не приели еволюционния преход на развитието си ) Еволюционно като даденост приемаме че малките групи, създават големи, че племената, правят цивилизация. И че това е последователност. И все пак не бива да приеме тази верига от действия за напълно и абсолютно вярна. Напълно в нещата е и съществуане на ДЕЕВОЛЮЦИЯ, реконструкториране на цивилизация до племена и малки групи. Така че, съществуането на малка група, не значи че някога не е била част от цивилизация. Знанията на цивилизациите, интересно, били присъщи и на племената, дори и без да имат видима връзка!
В предните глави за Еволюцията, намесихме паралелите между - СЪЗНАНИЕ НЕСРАВНЯВАЩО СЕ С ТЯЛОТО - ИЗВЪН РАМКИТЕ НА ТЯЛОТО, НУЖДАТА ОТ ИНОВАЦИИ И ПРОМЕНЯЩИ СЕ НАВИЦИ, И ОПАЗВАНЕТО И УВЕЛИЧАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА КАТО ГЛАВЕН ДВИГАТЕЛ КЪМ ЕВОЛЮЦИЯТА. Пред прага на човешките действия основно въвлечен е човешкия интелект. Мислите приемат образи и плътност чрез делата ни. Хилядолетия и хилядолетия блуждащите ни сили са в търсене на дефиниция за ИНТЕЛЕКТА. Оставяме настрана пренебрегванията на индивидуалността в обществен план. Познаваме и знаеме какво е индивид и съпътстваща го лична, неприкосновена и уникална индивидуалност. Опит да свържем "ИНДИВИД = ИНДИВИДУАЛНОСТ = ИНТЕЛЕКТ" води до неуспех. Рядко интелекта е подобен на индивида, а още по-рядко има общо с личната му индивидуалност. Ако при едни интелекта е в своята ниша форма, в други междинна, за трети в оптимална, то само в изключително случай се среща интелект без форма, разбирайте така обширен, без "спирачка", че обгръща целостта със стремления от по-виш порядък. ЗАЩО ИНТЕЛЕКТА Е ВАЖЕН ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА? Опознаването на света е път към създаване на условия за живот, тяхните подобрения, създаване на навици, усезание за вместилище на съзнанията ни и причини които ни засиват в дадена посока за активно действие. Без интелект, или без развитие на интелекта, никога не биxа възникнали разлики в мисълта и действията ( делата / навиците на индивида/индивидите ) А без разлики, няма да се появят различия, без различия отпада съществуването на различни ( или така нареченото, западане на индивидуалността и смесване с вълната на безцелното поле на невежеството ) Интелекта е центъра, неговото взаимодействие със света води до еволюция, така както еволюцията е естествения процес към развитие към ту интелект. Тоест едното е продължение на другото и двете са взаимно свързани.
Какво щяхме да направим на мястото Древните Цивилизации, над които мислим че се извисяваме? Бегъл поглед в библиотека, веднага контрастира колко много книги имаме. Обхващащи всички приложни ( счинани от нас самите за важни ) науки. Разполагаме едва ли не, с книга за всичко! "От как да забием един пирон, до как да си намажем филията" пиша го с шеговит тон, но е безспорна истина. Не всички книги са написани за самото знание, купища от тях са създадени за да изкарат авторите им средства и нищо друго. Осъзнавайки с какви знания разполагаме днес, бихме ли могли да повторим грандиозните дела на древността? Египетските пирамиди, градове, Сфинкса; Вавилонския град, кули, градините на Семирамида; Ацтекските, майските, толтекските храмове ( сечени пирамиди ), статуите от Великденските острови и всичко голямо и колосално което някога е било построено от древните? Любопитен отговор - е може би да, но повече клони към НЕ!!! Притежаваните от нас, хората на 21 век, великите ние, знания - с нищо не могат да ни помогнат в построяването на подобни мономенти. Мислите че не е невъзможно да построим същото? Хайде да помислим и с какво са разполагали древните и с какво ние сега?! Те без да имат гигантски библиотеки, стотици книги със супер научни познания, без да имат образованието което съвремието ни предлага, без да разполагат и с теоретични доводи, или компютри и компютърни програми => са построли неща които са оцелели хилядолетия. А днес и една човешка сграда едва издържа и 200 години! Така е - методите са различни, навиците са различни. Но ако трябваше ние да построим същата колосалност, щяха да ни затрупат с десетки томове литература която се иска да знаем, математически апарати, десетки часове дейности на компютърни програми и какво ли още не. И това само за да направим нещо което древните са постигали без знанията с които ние разполагаме. И забележете, древните не са си правили експерименти, за разлика от нас те не са имали време за грешка, строяли са нещо и то отведнъж е трябвало да бъде в изправност и "съвършенно"! Удивително е с какъв размах са действия!
Човешкият интелект е сложно компонентен. Съставен е от възприятията ни + първичната форма на естествения разум дарен ни от природата. А пък разума е сбор от нашите мисли през интервали от време. Последователните мисли, са процес на разсъждения. КЪДЕ Е ЧОВЕШКАТА НИ ГРЕШКА? ЗАЩО ИНТЕЛЕКТА В СЪВРЕМИЕТО ЗАПАДА И ХОРАТА СЕ ОРИЕНТИРАТ КЪМ ЕДНИ И СЪЩИ ПЪТИЩА? Защото в мислите ни липсва свобода. Забранява ни се самостоятелно да мислим / разсъждаваме, 21 век ни задължава да се позоваме все на разни авторитети! Така интелекта ни закърнява. За да ви помогна в разбирането, ще опиша едно така естествено нещо като растежа на растение. Нека растението да е дърво ( дървото ще символ на човешка мисъл ) Дървото расте бавно и постепенно, мисълта ни също като него израства постепенно ( не влагам каква е темата на мисълта ) Дървото е посято насред възвишение на оредяваща гора и надвиснали скали. Силни внезапни течения превиват растителния свят. Всички околни дървета са израсли в странни форми, някой леко килнати, други превити, трети виещи се - но ги има, цъфтят и дават плод. Ненадейно изниква "ръката на рационализма", тя казва: "дървото е зелено, не знае нищо, няма да се справи само, ще му поставя скоби за да израстне изправено". ( Скобите в нашата приказка са информациите често напълно излишни с които ни заливат и карат да знаем дори наизуст. ) Дървото израства изправено, един ден невидимата ръка се връщам и маха скобите ( границите ) и могъщо произнася: "живей, дадох ти всичко което е важно за твоя живот". В мига на махане на скобите, теченията са слаби, дървото се радва, разполага с дадените знания, които има за закон. Присмива се на кривите дървета. Ала ето че силните течения се връщат. Дървото е израслo изправено, гордо, но за съжаление неподходящо за тези условия на средата. След упорита борба за равновесие, накрая вятъра надделява и дървото младо, пълно с премного знания / "закони", бива съборено, изкоренено. Какъв е извода? С натруването в разума ни на подобни "коригирани" мисли, чиято естествена свобода на развитие е ограничена от много чужди становища, авторитети, мисли, знания, за които авторите категорично казват че са валидни винаги и навсякъде. Накрая ИНВАЛИДИЗИРАТ ИНТЕЛЕКТА ни. Свикваме да караме колелото с помощни колелца и се страхуваме да започнем самостоятелно и свободно да мислим, изследваме света, със свой разсъждения и свой становища. А както усетихме по миналите епохи, няма такова нещо като нула в интелекта. Безгранични са възможностите на интелекта, както безгранична е и самата еволюция. Човекът притежава ключове за врати извън полезрението на очакваните разбирания. Не ги използваме или не предполагаме за тяхното съществуване, защото разума ни от най-ранни години бива запълван с твърде много ненужна информация. "Рационален хаус" е тремина успяващ да придаде до какво довежда наличието на тонове информация, която всички казват "това е задължително и е закон навсякъде". Рационалният умствен хаус, е хаус на подредеността на мислите в ума ни. Така подредени мисли, че интелекта ни не изпитва нужда да се развива и да търси сам собствени решения. Правилното благоприятствено състояние на ума ни е - "Ирационален хаус" - Естественото развитие на ИНТЕЛЕКТА. Мислите ни да се нареждат в разума ни от самосебе си без да са задължени да приемат нещо за неприкосновена даденост. Дали подредени, последователни, разклонени, паралелни, ще са нашите мисли, в които нищо няма да е забранено или позволено, а ще до избор на интелектуалните ни желания, търсения и заложби. ПРИТЕЖАВАНЕ НА СОБСТВЕНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СОБСТВЕНИ МИСЛИ ОТ ЦИКЪЛА НА РАЗВИТИЕТО НИ, Е АКТИВНОСТ КЪМ РАЗВИТИЕ НА ИНТЕЛЕКТА И Е ЕВОЛЮЦИЯ.
Врата се отваря с движения. Вратата не е една и съща, ключовете също, за всеки движенията са лични. ( Разглежданите действия са отделени, без да имат общо едно с друго ) Опитайте да я отворите като "извадите ключа от джоба" - НЕ, вратата продължава да е затворена. Като "го насочите към ключалката" - Не, отново е затворена. Като "го сложите в ключалката" - Не, затворена е. Като "го завъртите" - Не, затворена е. Като "натиснете дръжката" - Отнове, не. Дали ще извършите движенията отделно или едновременно всички, врата няма да помръдне, ако движенията не са във ВАШАТА СОБСТВЕНА последователност. За разбиращите това, няма затворени врати.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/27934467167
