Кога не е било, хората да се интересуват от което не разбират. А
смъртта е едно тайнство което от както ни има, като човешки вид, от
дълбока древност до сега, ние хората сме в задаване на безкрайните си
въпроси за незнайното! Всеки ден се питаме, какво следва, какво е било,
какво ще бъде, защото притежаваме разум, а разума ни е в постоянно
търсене. Благодарение на нескритото си любопитство към за обикалящия ни
свят и природа, сме се развили до нивото да подобрим живота си. Но
въпреки динамиката всичко което правим влиза само в рамките на житейския
ни опит, на времето което пребиваваме на земята. А смъртта, е там
отвъд, тъй като никой не е върнал от нея, за нас е едновременно страх и
загадка какво има след живота. Но я се вгледай във въпроса "живота
след смъртта" - живот след живота, значи още с въпроса се предполага
съществуването на друг живот :) Ако живеехме вечно, ако телата ни бяха
безсмъртни, въпроса нямаше изобщо да ни вълнува, но всеки иска да знае
какво ще се случи с него, бъде ще бъде, какво ще прави! Защото ни е
страх от хаоса, цял живот ние хората се стремим да влагаме природата и
света в ред! А много добре знаем, че нашия ред не е реда на вселената :)
Цял живот живеем в илюзията че всичко което е и ще бъде е на земята и
че всичко се върти само около битовия ни живот. Но с наближаването на
телесния ни край, или когато усетил духа на смъртта в близост до нас си,
се събуждаме от земния си унес/сън и осъзнаваме, че каквото ни се
отмерва! Свикнали в с човешкия обществен живот, е непредставимо за нас,
как щом сега сме живи, то там напред няма да бъдем. Изпитваме примитивен
страх от смъртта, от нищото! Но нищото, не е нищо, а просто липса на
знания за нашия произход, за какво представляваме и кое ни прави живи!
Ако знаехме нямаше да се страхуваме :) Вселената не създава неща от
нищото :) И в нищото нищо не отива. Което някога е било, след време
отново ще бъде :) Най-вече човешкият страх е заради съвестта деянията ни
на земята и безпомощноста пред прага на телесния край. Ако човек
изчисти страховете и съвестта си, ако осъзнае как и колко е свързан с
природата и вселената. То няма от какво да се страхува, защото краят е
множество нови начала :) Когато огъня унищожи полета, облагородява
земята, за да се роди нов живот :) Така и феникса възкръсва от пепелта
:) Естествени процеси. Как никой не се страхува от факта, че преди ни е
нямало? Не сме били винаги на тая земя, всеки се е родил :) А се
страхуваме от че в далечното бъдеще пак няма да ни има?!... Живота е
сцената на която съдбата разиграва ролите, а ние сме само изпълнителите
на пиесата :) Като ролята ни превърши ни извикват в чакалнята, на наше
място излиза друг. И когато пак сме нужни, ни привикват отново за да
допълним неспирната танцувална пиеса.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362208095
