Вярвам, че материята е преплетена със съществуването
на нещо по-висше. Нещо необятно, много по-мъдро и интелигентно от нас
хората. Което е вечно и неразрушимо :) И ние, ние сме само една малка
частица от неговата цялост! Затова и никога не бихме могли да го
разберем изцяло. Сила, без форма, без същност, но можеща да се
превъплъщава, да направлява, да създава :) Господ, Бог - низ от думи!
Хилядолетията, езиците са дали стотици думи за едно и също, стотици
имена на висшето което спохожда умовете ни, което не виждаме, но
чувстваме че съществува! :) Религии и вяри са се сменяли, но във всяка
една се е кореняло едно и също, че "СВЕТА Е ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКОТО МОЖЕМ ДА
ВИДИМ С ОЧИТЕ СИ, СВЕТА ИМА СМИСЪЛ, ЧЕ В НЕГО ИМА ВИСША СЪЩНОСТ" :)
Хубави
неща, да, тях ние забелязва и от тях отчитаме че нещо се грижи за нас и
от време на време ни поглежда и позволява да вкусим от хубавото в живота
:) А трудното, е само изпитание, път чрез които да докажем че
заслужаваме да ни случат хубави неща =) Радвам се и ти пожелавам да те
спохождат все хубави работи :) Ха..
то така най-често е, точно когато сме на прага да се примирим или да се
откажем, бам *невидима светкавица* и нещо изниква пред нас, като
преобръща света ни, да го пресътворява и вдъхва отново сила, вяра и
надежда в нас :)
Вживява ни, кара ни да се борим! Да живеем. Дали и аз
съм съм изживявал същото! Знаеш ли, бих го описал като проникновение,
като просветление :) Такива неща са ми се случвали! ЛИЧНО ЗА МЕН СИ СЪМ
УСТАНОВИЛ, че хубавото е поредица от действия! Например, днес ако
изпусна нещо, или друго се развали, ако трето не ми се получава, за мен е
предвестник на несъотвествие и помяна напред във времето. А когато деня
ми започне още в началото си чудесно, така както си го представям и
всичко върви лесно, то и към края си деня пак е чудесен :) Губил ли съм
някога интерес към живота?! Да! В най-неприятните ми дни, когато се чувствах
предаден от много хора, когато си понасях сам болката в себе си. Тогава живота за мен го нямаше, имаше само
мисли и неутеха. Какво се случи ли? Не съм сигурен, един от тези дни
продължаващи като вечност, пътувах в трамвая, спираше, тръгваше, хора и
хора. Нищо различно. Докато на една от спирките, нещо ме разтърси!
Почувствах сякаш някой слага ръка на рамото ми. Обърнах се! Нямаше никой
на седалката. Усещането бе че ръка ме докосна и събуди от будния ми
сън и меланхоличност!
Като че ли има два типа хора :) Едни на
които се появява нещо хубаво. И други които се появяват там където
трябва да бъдат :)
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362298975
