От една страна е интересно, от друга на моменти е трудно. Кое е интересното ли - че почти навсякъде се стеле ограничесност и е пълно с
догматични матрици. Хората сами се ограничават, сами се спират, а после
се вайкат, чудят! И дали поради ограниченост, или... криворазбраните
идеали... често съм бил разбиран по един ограничен начин. Смисъл, аз не слагам никой в рамка, но мен обикновено ме слагат! Или пък още
по-смешното че често ме подценяват!... Примерно заради годините ми. Други очакват че щом съм на толкова, и
задължително ще се вясвам по-дискотеки и други повърхностни заведения!
Странно!... Виждат само външността ми!... Малцина са поглеждали в душата
ми. Сега за трудността. Какво да се каже, света е грубо място!
Защото такова си ги правим. Но когато за теб духовните неща не са
отделни от реалността, живота ти става няколко нива по-чувствителен и
сетивен. А хората като че ли виждат това и им се иска да се възползват от
теб, да те нараняват. Разбира се, лъч светлина има навсякъде, добри
хора също :) Дори и да не са много :)
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1361887071
