четвъртък, 25 април 2013 г.

Вярваш ли в съществуването на човешката душа, на нещо по-висше, че след смъртта си продължаваме да съществуваме и какво ти дава увереност в това? Много ме е страх че може ние хората да не сме нищо повече от един еволюирал вид и със смъртта си просто да изчезваме. Искам да вярвам че има нещо повече!

Има душа, ВСИЧКО ИМА ДУША :) Къде е сляпата вяра? А трябва ли всичко да виждаме, нима ни е нужно да докоснем с ръка тъканта на една душа, за да повярваме че я има? Живеем в един скован свят, скован от догми, скован от тези и твърдения! Свят на доказателствата. Нашия малък човешки свят в които ние хората мислим че големия свят ни е длъжен и се върти около ни! Но не е така. Ние сме "деца" на света *вселената*, а не тя на нас :) Разликата мисля е съвсем доловима. Светът не е длъжен да разкрива всички си тайни пред нас! Дал ни е голям дар! Това че сме живи, че дишаме, че ни има! Малко ли е? Живота не е ли сам по себе си доказателство че в света същестуват сили които не разбираме? :) И как да разбираме, когато ние тепърва прохождаме и отваряме очи за много, много неща! Интересно е, че древните хора са познавали звезди които днес ние откриваме за "първи път" с телескопи, а те са ги знаели преди нас! Но как? Кой им е казал? От къде? По същия начин, липсата на знания за душата, не я прави несъществуваща, нали? Или да кажем че в цялата ни човешка история хората са били побъркани от невежество! Дали? Не мисля! След като нашите сегашни знания са набазата на древността, ние в много аспекти днес откриваме както се казва "топлата вода". Наличието на аура, се е знаело още от преди 3000 години :) А чак преди век е доказано че около човешкото тяло наистина съществува ореол от енергия, аура :) Доказано е чрез снимки :) Та... с развитието си, науката все повече навлиза в което наричаме магия и вяра! Според мен в най-далечното минало, е съществувала цивилизация която е била на върха на развитието си. Но е била разрушена, хората са деградирали и така до наши дни в които отново бележим развитие.

Защо се страхуваш? :) Защо от смъртта? Защо не се страхуваш от факта че преди те е нямало, роден/а си. А къде си бил/а преди да се родиш? Кой създава всичко? Кой дава облик на реалността? Защо Луната е където е? Защо планета Земя съществува? Все фундаментални въпроси :) За съжаление човешкият ум е способен да задава повече въпроси, от колкото да намира техните отговори. Твоят страх е нормален, стотици и хиляди се страхуват от смъртта, защото са се вкопчили в живота и само него познават. Забравят че не са били вечно на земята, не са неродени, имат и те начало :) Началото е продължение на края, а края на началото :) Очите виждат само тяло, но кое прави тялото ти живо? Кое ти дава живот? Защо един компютър никога не може да бъде жив? Какво прави жива привидно мъртвата материя? :) Очевидно, че има нещо което ние пропускаме, но то съществува и изпълва материята. Както ти изпълваш тялото си, а то е твоето облекло на земята, което задържа душата ти на едно място, докато не извървиш пътя си и не изтече земното ти време.

  
(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362298719