Равенството и други илюзии. За красивите фантазии или парадокси на невъзможното. Сладките лъжи с горчив привкус. Власт. Пари. Лъжи. И още нелепости. А какво трябва да е истинското равноправие? Разсъждения към пътят на правотата. Тихите нашествия. Стратегии на колонизацията. ПЪРВА и ВТОРА част.

Имащо допирни с темата:
"Човека е мъртъв. Ерата на комплексите. Цинизма, деструктизма и пътят към залеза на човека. Утопия ли е доброто? Къде битова злотото? Край и начало."
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2014/01/blog-post.html
"Постмитологичните чудовища на съвремието. Кое унищожава баланса в душевния отвес. Точката която разклаща основите. Двете страни на благополучието и просперитета."
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/09/blog-post.html
"Липсващото звено. Причината за човешките страдания, душата, материята и нищетата. Нищожеството на човека и неговото материално величие"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/07/blog-post_30.html
---


Детелината е известно растение. Трилистните не будят всеобщо възхищение, честата им монотонност не ги прави отличителни сред останалите от многолюдното им идентично с тях "семейство". Трилистната детелина с право би се нарекла горд поданик на равенството. За нейното "приковано" общество, тя не търси различно третиране, изпитва привилегията на своята анонимност и прикритост. Всеизвестен ефект от тълповите стълпновения, е че тълпата прикрива малките различности, като прави всички в многобройността - част от едно движение. И наистина размечтаният странник, приведен над тях, не може да различи нашият лирически "герой", точната трилистна детелина, от другите трилистни. Ако го запитаме, виждаш ли я, прочети табелката с името и, окачено на стъбълцето и. Ще се оглежда, оглежда, дори накрая ако е достатъчно практичен, ще извади лупа и внимателно ще провери една от една, многолюдното детелинено "гнездо". Но уви, ще поклати скептично глава: "- Вие се шегувате с мен, за коя пишете, та те са еднакви. Да не би де пишете за всички.". О не, далеч не за всички, избраната трилистна детелина е специално подбрана от всички, тя е фаворита на началото. Но как ще я открие, когато всички "лица" на детелините си приличат, а имената им - толкова подобни, правят разлика само с последните букви на името си. Практичността на съгледвача, сега от безсмислие и упорство, се изражда в изменчивост. Ловко ги разбутва с пръст. Пръстът му се спира над една невинна и нищо неподозираща четирилистна: "- И таз добра, нима четирилистната не е по-достойна за ваш фаворит?". Да, тя е перфектна. Но тя е друго нещо. Не се вписва в темата ни, тя е предвестник на различното. "- Недоумявам. Вашата избрана трилистна е мираж, не съм фокусник за да ви я изнамеря. Почакайте да се прибера, за да си взема търсача за измислени трилистни фаворити.". В ловкото ви измъкване няма нищо срамно, наистина детелината която аз избрах, не можете да намерите. Но тя не е мираж, тя е една от всички, тя е представата за идеалното равенство. Точно такова е равенството и в човешкият свят.

Встъпителното повествование е част и от изкуството. Разбира се добре и е контрастно ясно, когато застанем пред листа, или платното и се подготвим да творим. Равенството е творение без патент. Векове, различни хора, събития, владетели, полагат усилия да го изобразят и направят "закон" на реалността. Дума или не, равенството не може да бъде отречено има своя смисъл. Полага основите на Човешките права, сигурност ( поне на думи ) и възможности за успеваемост според максимите на битовизма, наложените вета и сред взаимодействието със ( уж ) същото право на останалите, от същия "разумен" вид. Без "правата на човек", тоест назоваването на равенството, ябълката на раздора би се подхвърляла сурово и варварски всеки ден. Е, това са причините "равенството" да се приема за еталон в човешкия живот. Много и много в даден момент от живота си ще кажат "аз имам право", на това и онова. Или "ние имаме права", което ще значи, права като на другата стана. В живота винаги има страни, макар живота да не се "оплаква" от "завишена многостранност". Страните пък имат различни гледни точки, но ако питате, кой тогава ще е прав. И зарът има шест страни, ала колкото привилегирована е едната, толкова и другата - понеже приликата им е многословна, толкова им е и шанса ( не броим числата по тях, защото нищо не пречи едното число, да се размени с другото и пак зарът ще остане зар. ) Следователно от която и страна да си, правото е се счита за едно и също. Дали "случайният" от безкрайната тълпа, ще се пренесе от ляво в средата, или от средата в дясно. Тълпата, пак си е тълпа. Действието му не би направило никакво впечатление. Погледът ще бъда над целостта, а не над единицата. Единицата в тълпата е несъществуваща в момента който се присъедини. И въпреки това, никой не се радва, ако се падне страната "ЕДНО". И всеки ликува ако се падне на страната "ШЕСТ". Къде е връзката, та нали са еднакви? Кой позволява на страната "ШЕСТ", да се има за по-важната, при условие че тя също е квадратна като страната "ЕДНО"? Отговор - останалите пет страни. Те позволяват, защото сами са въздигнали "ШЕСТ", да доминира. А "Шест" е направил положението възможност чрез тактика и манипулация, карайки другите страни да вярват че не са квадрати. Така след продължително "мозъко-промиване" ( термин означаващ втълпяване в дадено съзнание на заблуди, илюзии и детерминатни неологизми, довеждащи до послушно регулярно поведение и вегетативно състояние, съпътствано с кух поглед, не мислещо съществувание, и често нелогична безпричинна самозалъгваща се радост ) , петте страни се удивляват от страна "ШЕСТ", казват: "- Вижте я, колко ъгли има, цели четири, кои сме ние да и противостоим. Те "Шест", ни казаха че имаме по-малко ъгли, не сме достойни, нека те правят с нас каквото искат.". И ден, след ден, подлъганите страни се възхищавали на голямата втълпена превилигированост на страна "ШЕСТ". Всеки мечтаел - "- Ах!... Само да преминех към "ШЕСТ", какъв светски живот щях да водя и колко голямо добро щях да правя.". Но който "магически" преминел към "ШЕСТ", тутакси забравял желанието за добро и се надувал като панаирен балон. Да не ги виним, как да видят че всеки от тях би могъл да бъде по-добър и да направи повече от "ШЕСТ" и без да бъде "ШЕСТ". Меко казано, страна "ШЕСТ" не притежавала никакви качества да взема "доминантно положение". Била "ШЕСТ", но била също толкова плоска и част от тълпата, колко и другите страни. Извън илюзията, стояла една шахматна фигура. Дали от скука, или авантюристичност, тя пътешествала и стигнала до зара. Погледнала го отвисоко, дочула незаслуженото поклонение на "ШЕСТ", наклонила се за да нашепне на другите страни че общественият им ред се подчинява на строга еднаквост. Но за щастие или вреда, се катурнала върху зара. Настанало бедствие. Зарът се затъркалял и спрял. Сега "ШЕСТ" била отдолу, а "ЕДНО" отгоре. Страстите и размириците утихнали, вече никой не искал да прилича на "ШЕСТ", всички искали да бъдат като - страна "ЕДНО". Обаче, не това било желанието на голямата фигура. Тя се натъжила. По-лесно било да убеди в невъзможното пешка, че е ако стигне края на дъската ще бъде цар, отколкото да отвори очите на заблудените зарови страни. Фигурата притежавала голяма търпеливост, добронамереността и не и позволила да се откаже лесно. Тя опитала отново. Навела се внимателно. Този път успяла да привлече вниманието, страните една по една се заслушали. Казала им - "- Всички сте еднакви, нито една от вас не заслужава да бъда най и най, докато не се промените и не се отличите с различност. Но тогава пък, моралът би ви възпрял да търсите доминантност, ако сте развили своята индивидуалност и вътрешен растеж.". Фигурата се зарадвала, предизвикала бурна мисловна дейност сред страните. Почти дочувала дебатите им и края на смутения конфликт. Страните си "стиснали ръцете". Осъзнали еднаквостта си, тъкмо разгорещено разгръщали предложенията си как да станат индивидуални, за да решат казусите на мирът и управлението. Когато!... Пълна неочакваност!... За всеобща изненада на шахматната фигура, топка великан паднала недалеч от тях. "Подотресението" превъртяло зара. Спрял се. Страна "ТРИ" се извисявала. Миналият замисъл бил забравен и цялата история започнала отново, само че сега всички тачели и се възхищавали от "ТРИ". Шахматната фигура се изправила, получила била важен урок. Мимолетните светове, не можели да бъдат приучени да бъдат индивидуални. Тесните граници и малък светоглед, връщали при всяка стихия старите до болка догматични "навици" в мимолетният свят. Оставало да се надява че заровите страни, сами щели да се развият до светогледа, но възможно ли било зарът да се промени и да не спре да бъде зар? Не. Развитието изисква жертви. Понякога са големи, понякога малки. Извърлянето на предишния норматив е съвсем нормално. Къщата не може да бъда дворец и същевременно да се побира в същите си предишни основи. Змията, не може да израства и да продължава да бъда със старата си кожа и размери. Ставайки по-голяма, тя изхвърля стара си опаковка, за да я замени с нова и по-добра.

Да се върнем към изкуството. Хората желаят да имат права ( което е правилно за целостта на живота и мирът ). А общите права оформят - тезисната позиция наречена - РАВЕНСТВО. Твърди се че всички хора са равни. Равни според какво? Според кой? Но първо, какво е равенството в рисуването? Художникът все още стои над празното платно, обмисляйки къде ще постави първата си шарка. Трудна тема го измъчваше, да вдъхне живот на картина изобразяваща "РАВЕНСТВОТО". Бе виждал много неща, но нито едно от тях не подхождаше. Сети се за две еднакви чаши, пълни догоре с вода. Те бяха еднакви, съдържаха едно и също, в едно и също количество. Евриката го споходи. Равенството ( буквално ) не може да бъде сбор от различности. Ако цифрите, едно и едно, са равни и тъждествени, то е защото са едно и също. А едно и две никога не могат да бъдат равни едно на друго, не са едно и също. Техният свят щеше да е неравенство. Нещо осени художника, като гръм от ясно небе, широка усмивка и бурен смях го заляха. Каква рисунка, какво време. Можеше да не рисува нищо. Да изложи в галерията си празното бяло платно. То е с един цвят - бял и по него нямаше различности, идеално се вместваше в темата му. Без усилия и с нечовешки прагматизъм, спечели бурни аплодисменти за новаторския си подход. Какво повече му бе нужно! Само малцина погледнаха празното бяло платно с тъга, прочитайки под него надписа "ЧОВЕКЪТ И РАВЕНСТВОТО". Малцината се досетиха че равенството в човешкият свят е празно и постно, както празно и безлично е платното. То не е реално. То - РАВЕНСТВОТО НЕ СЪЩЕСТВУВА И Е НЕВЪЗМОЖНО, ЗАЩОТО ХОРАТА НЕ СА ЕДНАКВИ. НО УСИЛЕНО СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ И БИВАТ ЗАЛУЖДАВАНИ ЧЕ СА ЕДНАКВИ. Бързо си проличава че РАВЕНСТВОТО е една от големите сладки лъжи, когато се обърне внимание на дискриминациите и достатъчно дългият списък от различия между хората. Неравенството е легитимно и значително, но никой не му обръща сериозно внимание, понеже е по-лесно да се живее скрито зад чуждите гърбове, глави, рамене, крака, а защо не и задни части. Призналият неравенството застава пред света с името, личността, мнението, а често и направо с лицето и визията си. Докато вседържателите и прокламитери на равенството, винаги живеят и са скрити зад нечие лоно. Дали ще е на група, организация, учреждение и тнк. Те никога не пристъпват смело напред да говорят направо, лицата им са вечно зад нечии други лица или сред други лица. Изобщо живеещите под мотото "всички сме еднакви", така постъпват. А кои са живеещите така? Почти цялото общество накъдето и да погледнеш. Какво да се прави?!... Страхове и моди, тресат народи. Страхове и моди, "блудстват" с човешките души. Заробват човека, приковават. Смисълът в думите "скрит зад многото", е в пълна сила най-вече в обществата където проблемите са безумно нагъсто, безпомощността, агресията, неправдата и простащината вземат върхове. Защо? Защото Изброените са свързани едно с друго, те не се получават от само себе си, те са следствия едно на друго от нерешените проблеми, страданието и ентропията. Стане ли въпрос до някой, мигновено изникват други и други, ходатайстващи за първия / първата , или говорещи от нейно / негово име. Също честа практика, която демонстрира слабата воля на хората и приучеността им да бъдат "по-ниски от тревата" ( явно според тях си им помага да оцелеят, донякъде, но не им позволява да бъдат личности с лица ) Личността говори направо, не крие мнението си сред тълпата, не използва посредници. Приучените в заблудата "всички са еднакви", живеят с поведение крайно неприсъщо на личност, като избягват да бъдат персонални.

Дискриминациите имат много страни. Те са главният клин разбиващ лъжите за равенството. Ако хората в обществото бяха равни и се имаха за равни ( оставяме настрана вечните приказки за лека нощ от вида, искаме равноправие , сиреч равенство ) , те никога нямаше да посягат на единните си права, записвани с "Човек има правото на / да..." , "Хората имат правото на / да...", обхващащи всички съществуващи хора. Никога нямаше да им щукне да дискриминират. Неправдата възниква от вътрешното им осъзнаване че не са еднакви, но системата ги насилва да се имат за еднакви. Те обаче, не познават единството на силите и не търсят кое обединява различностите. Човекът живее в материални времена, където материализма е издигнат за всевластен господар - култ. Духовната нищета - привилегията на нишите наклонности, пред възвишените, създава общества, където външните потребности изместват вътрешните. Хората спират да се държат като хора, защото забравят какво е да си човек. Към ежедневната им изопачена култура, се прибавя повърхностност. Признават различията ( не равенството ) единствено в случаите че "дебнат" за големи, незаслужени облаги, или просто другата страна не им допада заради черногледите им разбирания за различията по раса, нация, мироглед и стил. ( Критерии за тях няма, омразата и ненавистта им към различното си го създават те, в своето невежество ) Съдейки за друг по видът, в моментите на "замъглено съзнание и изгода", те не виждат че срещу им има друг индивид. Друго същество, което и различно да е от тях, заслужава живот и право на развитие, колкото и те, какъвто и те, според потенциалните възможности, следването на морала, изборите, решенията и правдата.

И както се оказва ->>> Равенството е илюзията основаваща се на повърхностно - материалистически становища. И таз добра ( поклаща глава ) , но човек е повече от външност и очертания. Да пуснем в стая на мъждукаща, бледа светлина, произволни хора. Тъй като лицата им и подробности от тялото им няма да се виждат, в такъв случай бихме могли да ги наречем с прозвището "РАВНИ". Да, сред мрака, всички котки са тъмно сиво - черни. Сред мрака, хората са в привидно "РАВЕНСТВО". Привидно, понеже отново ще имат видими разлики. Някои ще бъдат по-едри, други по-високи, освен ако нарочно не сме избирали еднакви по-ръст и телосложение. Така че, равенството, най-първо бива оборено от собствения си колос - материализма. С неговите сечива, срещу него. И на най-повърхностно ниво, хората са различни, защото винаги има различия. За някои положения пример ще е неудачен, понеже предлага до тук различия от физически характер. Но големите различия, идват от малките. Телесните, не ги правят с по-малко права ( има разлика в какви ) , ала какво по-голямо начално различие би могло да има от телесното. Всичко в света разбираме, чрез различието на предметите и субектите един от друг. Ако светът беше еднакъв, нямаше да знаем и познаваме нищо и никой, щеше да е като празното, бяло платно ( буквално ) От телесните различия, се поражда цяла друга поредица от различия, кои от кои по-големи. Всички различия заедно + духовната нищета ( да я наречем по-точно невежество и повърхностност ) - създават дискриминации. А дискриминацията е началното проявление, очертаващо съществуването и осъзнаването на очевидното неравенство ( което тихомълком се избягва да се признае ). Равенството се подковава от разликите в ->>> тялото ( пропорции, тегло, ръст ) , пола, възрастта, различно преживяния житейски опит - а всички заедно дават различни житейски възгледи, становища, светогледи ( не коментираме кои от тях са полезнотворни, но като за рапорта, повечето не са ) .

Какво щеше да е РАВЕНСТВОТО да се спазваше и според него да се живееше?
Първи случай - жена и мъж ще пътуват. Превозното средство е до тях ( или каквото друго ), мъжът си взема багажа и го поставя в багажника. Дамата също има подготвен багаж, видимо по-голям и по-тежък. Тя казва... "- Скъпи, би ли ми помогнал". Той без капка смутеност и отвръща. "Мила, имаме равни права, равноправни сме, дигни си го сама, следователно каквото мога аз и ти го можеш.". Дамата се мъчи, мъчи, но не може да го "отлепи" от земята. Според заблудата че хората са еднакви и материалистическото равноправие, в думите на мъжът не би имало нищо лошо. Но според хуманността, постъпката му е неправилна. ( Важно, не се опитвам да подценявам жените, а намеквам какви нелепости биха се получили, ако равноправието под вида в който се сервира, се реализираше всеки път ) Жените и мъжете имат равни права, но това са правата обхващащи и във връзка с гражданските услуги и пълноценността на живота. По всички други отношение е глуповато и нелогично да се прилагат закономерности валидни само за мъжът, на жената. Или на жената, върху мъжът. Тоест буквално равенство не съществува, има държавност, в която хората се държат в идентични рамки, които природно не са им присъщи. Повърхностното - материалистическо-лъжовно равенство, е изкуствено насадено.
Втори случай - група хора бягат от опасност. Между тях изостават двама възрастни и трети спънал се. Единия поради годините си няма сили да тича продължително, а другият е дългогодишен пушач, тялото му е тренирано, но се задъхва бързо. Третият не внимателен в паническият си спринт, се е спънал на издатина. И тримата молят на помощ. Какво да направят другите? Отвръщат им: "- Правата и възможностите за оцеляване са ни равни, оправяйте се сами.". И на вместо да им подадат ръка, ги изоставят с най-сурово животинският си нрав.
Трети случай - Нисък човек и дете се опитват да достигнат ( предмет, бутон, нещо важно ) , но не могат. Обръщат се на помощ към съседния им висок човек, а той нагло ги отпраща със: "- Сами се справяйте, равноправни сме във всеки момент".
Четвърти случай - човек е пред критично състояние, животът му се "виси на косъм". До него е друг, той го моли за помощ. Другият може да спаси животът му. Но му казва: "- Зает съм, не ме занимавай, не си ли чувал за равенство. Ставай и си помогни сам.".
Пети случай - В Англия е приет левия принцип на шофиране. Колите са с волан отдясно, а пътищата съобразени с този ляв принцип. Известно е че левичарите, не са повече от десняците. В цял свят десният начин е приет. Тогава трябва ли ако човек от Англия е на друго място или човек от друго място е в Англия, да се чувства ощетен и дискриминиран, ако не е левичар и не е свикнал с левия принцип, или не е десняк и не е свикнал с такъв тип разположение, позовавайки се на: "- Хей, хора, ние сме равни...".
Шести случай - Левичар бива назначен на работа в която се иска да изпълнява действия строго присъщи на десняк. Не е свикнал, прави грешка след грешка. Работодателят му е изнервен и е готов да го освободи от работните дейности. Казва му: "- Съжалявам приятелю, но ние сме равни, длъжен си да бъдеш десняк, защото аз съм такъв и сме равни.".
Седми случай - Жена и Мъж ( или и други ) се нуждаят от помощ. Жената иска нещо да се поправи, което е в уменията на мъжът, а той иска друго, което е в уменията на жената. Какво да правят? И двамата си отвръщат с: "- Равноправни сме, не е моя работа, оправи си го сам.".
Осми случай - Жена е не разположена с болки ( в период на менструация ) , от нея се иска да направи нещо което мъжът е вършил. Тя обяснява че в момента не може, не се чувства добре, но не получава разбиране. Казват и че равноправието предполага да може на момента, защото другия е могъл.
Девети случай - Мъж се чувства зле, претърпял е неприятни загуби. Жената отсреща му казва: "- Аз съм добре, понеже сме равни и с равни права, очаква се да си добре както съм и аз.".
Десети случай - В определена група, са отправили призив че приемат нови хора. Пристига нов човек, той се притеснява дали ще бъде приет. Опитва да общува с тях, да покаже че е личност, да го опознаят. А те: "- Вие сте чудесен, благодаря ви че се присъединихте. Очакваме от утре да присъствате на мероприятието ни, да правите и участвате в нашите забавления, да подкрепяте нашите мнения. Защото ние сме еднакви, защото сме равни и имаме едно мнение.". А мероприятието може да включва всичко, от сектантски действия, до всякакви други нередности и глуповатости. Той искаше да видят индивидуалността му, а те му казват да бъде еднакъв с тяхната еднаквост.
Единадесети случай - Две страни са в разрив. И двете говорят за мир, но само едната желае мир, а другата страна е порочна, пропита от желание за мъст и раздори. Двете страни се имат за равноправни, затова втората страна мисли че и първата, щом са равнопоставени ( равни ), ще тай също мъст. В денят на мирът, втората страна напада първата - настава война и масов геноцид.


И тнк... Случаите са приложими в и за каквото важно ви хрумне, приложите ли го към примерите ще осъзнаете как дори само физическите различия, мога да се окажат сериозно препятствие, водейки до дискриминация и разобличавайки истината - действителното неравноправие.

От физическите различия до тоталната неравнопоставеност и дискриминация е тънка права линия, която бързо се изминава от "обладаните за повече привилегии". Дали проблемните стихии ще са от тялото ( външен вид, ръст, пол, цвят на кожата, етнос, черти на лицето, отличителни белези и тнк ) , започвайки от там, неправилност след неправилност, прерастват до неравенства на още по-големи мащаби. Религиозни и политически - и факта че техният зародиш е посят и вирее още от вездесъщият, природен "подбор на видовете". Означа че пренебрегването на толкова красноречиви неравенства от природата и смитането им под "килима" на голямото еднакво общество, е бомба чието тиктакане може да не чуваме, но го има. Не случайно дуелите, битките, войните, са се осъществявали. Те са неизречените слова на неравенството, които представителите на човешката раса изпитват отвътре. Като своего рода - вътрешен порив, напън. Което се крие дълго и бива неизричано, забранявано, то се събира в големи количества с времето. Подобно на натрупани земни сили, които дълго време не са се освобождавали, за да отпуснат стягащата си хватка, един ден, най-неочаквано се освобождават и причиняват сериозни щети, понякога изключително трудни за поправяне. 

Погрешното равенство, сее раздори и жъне бури. А какво е правилното? Реалното равенство и неговото дефиниране. Но първо - как започна тази схема.

Хамлет дълго се взирал в лишения от жизненост череп. Чувствал че нещо му убягвало. Не бил ли някога този череп жив, не внасял ли смях и глъчка в неговия и живота на другите. Той търсел кое го свързвало с тоз забравен къс. "Да бъде или да не бъде, в това е въпроса.", си повтарял. И точно както неговия вечен въпрос, така и равенството не е едно. Колкото лица има, толкова и равенства има. Всеки човек има права, така е и така трябва бъде. Притежавайки дори, тела - различни, лица - различни, умове - различни, всички можещи да се самоопределят като притежатели на тяло, си приличат по едно нещо - ЖИВИ СА. ЖИВОТЪТ ТУПТИ В ГЪРДИТЕ ИМ, ТЕЧЕ ПО ВЕНИТЕ ИМ, ЗАТОВА КАТО ЖИВИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ТЕ ИМАТ ЕДНАКВО ПРАВО ДА ЖИВЕЯТ. Правото на живот е най-големият закон в природата и именно затова е и най-голям закон в света, независимо дали на човека, или на други. Кой определя правото на живот? Отново - самата природа и времето, те създават, те отнемат, те решават, преди човека даже да си е помислил да вземе решение. И така.. Понеже човека не е създал себе си, то и няма право да си отнема сам живота който сам не е създал . При такова положение, причината да съществува правото за живот е съвсем естествено ( независимо типът на обществеността ) - примитивно абсолютно правило. Всичко други закони - лежащи в думата "равенство", са преработени версии, развити в подробности на абсолютното -> "право на живот" . В развитието на цивилизоваността, "правото на живот" и подробностите са се усъвършенствали до "еднакво право на услуги", "еднакво право на стандарти" и изобщо още и още уточнения, усложняващи се експонентно на израстването и появата на нови и нови подобрения в човешкия живот. След всяка новост и подобрение, идвали поредните "закони, какво може и какво не може, за всички". Третирането на обществото и човека в обществото с думите - "всички", "еднакво", "еднакви", не започнала като правило на конформизма, а като "изстрели в мрака", тъй като никой не може да познава всяко едно лице, човешко същество на земята и да знае точно и колко е по-различно от друго, други или в какво си прилича с тях. Имали нуждата да установят форма на ред, която да се спазва от всички "деца" на цивилизацията, които колкото и да били на брой, все оставали в периферията на непознатите. Хора, за които ако не били данните за съществуването им, освен техните познати, никой друг не би знаел че ги има. И все пак, началните добри намерения, били позабравени, а на тяхно място се въздигнали желанията за власт и контрол. Ако няма контрол, не би имало и власт. Увеличаващото се население, дало зелена светлина на "ветото", контролът да се увеличава, за да може властта да властва по удобно и благоприятно. Паралелно, от това зависело и запазването на държавността, националността и прочее. Големите мерки, породили постепенно и големи вътрешни противоречия и проблеми ( тези за които говорихме по-горе ) Капитализма съзрявал, далновидните и предприемчиви хора, прозрели че методът с - налагай всички с една мярка, се оказал доста переспективен и особен икономически подход. Не било необходимо да отделят средства за да впечатлят и привлекат всички хора за своята печалбарска ( доходоносна стратегия ) система. Взели готовата доказала се идея от властта, умножили я с многократно по-тесни мярки и чрез ситото на завидните манипулации я "продавали" на хората. Единственото усилие което били принудени на подготвят било - да създадат почвата. Какво е почва за масов контрол? Изкуствено насаждане на - клишета, твърдения че всички правели така, всички обичали това и онова, никой не можел да живее без да премине през това или онова, без да притежава това или онова, без да купи или продаде това или нова. Играта по засаждане на почва, завършила много остроумно чрез пакетиране и култивиране с най-познатите за хората действия, качества и видове. Далновидните претенденти за парична власт, заложили на човешките еталони. Секса бил еталон, всички правили секс, всички в даден етап от живота си мислили за секс. Не можело да минат без тази добавка. От секса, дошли и следващите добавки - лошите навици на хората ( пороците ) . Досетили се били как използвайки секса, можели да направят купища пари. Секса продавал всичко, но преди да продаде и дъвка. Секса трябвало да бъде наложен и деклариран в обществените среди като нещо което всички правят и всички искат. Речено - сторено. Започнал бизнесът с голи човешки тела ( порното; плакатите; рекламите; филмите; достигнало до телефоните, чрез горещи телефонни услуги; проституцията влязла в своята кулминация - компаньонките станали модерна услуга; пръснали и позволили съществуване на хиляди любовни романи, където най-подробно се говорело за секс; изписали се стотици книги с гръмки имена за как да правим секс и тнк, а на много други кориците включвали голотии ) Бизнесът се развил в цяла индустрия, преминал от пробният период, през одобреното "кожно злато", така наричам печалбите от човешките голотии и внушаването на "сексуалната революция". Щом петрола се нарича и "черно злато", рекох, добре ще е да има и подобно име за това, понеже от секса и голото тяло, едва ли в световен мащаб се печели по-малко от петрола ( особено когато през интернет всичко е на "една ръка разстояние" , а голото тяло и петрол може да продава. ) Насаждайки почвата, за изкуствената "сексуална революция", ( изкуствена защото хората от край време знаят какво е секс, но са имали морал и не са го тикали навсякъде в живота си, а в 21 век секса до такава степен е навсякъде, че много хора получават работата си не чрез качества, а чрез сексуални услуги ) оказало се, сексуалната индустрия имала нужда от повече имена, за да се говори за нея в обществото. Интернет се развивал, мрежата била апетитна хапка за крупните печалбари. За да си нямат проблеми с регулаторните органи, от които взели идеята за втората власт на прилагането,"вие всички сте еднакви, ще ви третираме така и ще печелим от вас". Сключили примирие. Един ден, далновидните паричковци и лицата на равноправния закон се срещнали. Първите казали на вторите: "- Ние имаме пари, печелим от човешките пороци, несгоди и срамоти.". Вторите казали на първите: "- А ние пък разполагаме с власт, вземаме я от народа, третирайки всички еднакво, давайки им фалшиво спокойствие, ги прилъгваме да ни се доверяват и да се имат за равни, без значение на заслугите и качествата им.". Двете страни потрили ръце, усмихнали се зъбато и скрепили пакта си с едно здраво ръкостискане. От тогава, Лицата на равноправния закон, разполагали с власт и пари. А представителите на далновидните паричковци - освен с пари и с власт.  Дала се "свободна магистрала" за изпитване на всякакви промивки над съзнанията на хората от обществото. И ако за зомбитата се разказвали страховити истории и се приемали за вид феномен, то човешкото зомбиране и опорочаване, се превърнало във водеща реалност и начин на живот за милиони и милиарди.

Казвало се: "- Не мисли, мисленето е вредно за здравето, прави каквото ти се казва, прави какво виждаш и ще те имат за нормален." ( за част от порочната схема, което задължително включвало да имаш порок - дали ще е пушене, пиене и тнк. ) Заляли съзряващият интернет с колкото може повече теми и статии за секса. "РАВНОПРАВИЕТО" ДАЛО СВОБОДА НА ПОРОЦИТЕ, ЗАЩОТО ВСИЧКИ БИЛИ ЕДНАКВИ, ЕДНАКВО СЕ НАЛАГАЛО ДА БЪДЕ И ЛЕКОМИСЛИЕТО ИМ. Създадени били много нови термини за секса. Това вече не било правене на любов - било секс, било чукане и още ред неприлични думи. Изведнъж всички започнали да търсят секса и да се интересуват от него. Не, не било до желание, а защото виждали че се харесва и че обществото го приема за нормално. Почвата била успешно посадена. ЛЪЖЛИВОТО РАВНОПРАВИЕ ИМАЛО ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД ХОРАТА, ЧРЕЗ ФАЛШИВИТЕ "РЕВОЛЮЦИИ" В ПОРОЧНИЯ БИЗНЕС. Паразитиращите насаждани пороци, изместили доброто и морала ( че кой щял да следва добро и морал, когато навсякъде се говорело за пороци и грехове - тях купували и тях продавали ) . Негативизима спомагал на лъжливото равноправие да отнема самочувствието и волята на хората. Никой вече не питал, "ти какво добро направи", питали: "- Хей, пушиш ли? ; - Правил/а ли си секс? ; - Пиеш ли?". Питали и общували за взаимните си пороци, така се опознавали. Хората заживяли в догми и рамки. Появили се неписани закони ( очевидно допълнителни внушения ) , според които на всеки дръзнал да бъде различен/а, да бъде индивидуален/а, се гледало с лошо око, до там малко ги деляло от да назоват различността като незаконна ) , забраняващи различността. На осмеляващите се да бъдат различни се гледало с презрение, като на виновни, или с насмешка, като на ненормални и луди.

Старанието на НАСАЖДАНОТО РАВНОПРАВИЕ ( ЕДНАКВОСТ ) , ПОСТИГНАЛО ЕФЕКТИВНО ПРОМИВАНЕ И ОВЧЕДУШИЕ В НАСЕЛЕНИЕТО. ПРЕВЪРНАЛО НАСЕЛЕНИЕТО В РОБИ НА ВЛАСТТА. Старото крепостничество и робовладелство, изобщо не било отминало, то сменило способа си, нарекло се с по-приятни имена и се облякло в "благи думи",  уж за общото благо. За "общото благо" се мизерствало, за "общото благо" се убивало, "за общото благо" се водели войни, "за общото благо" процъфтявали порочните бизнеси, "за общото благо" страдали хиляди, докато други без заслуги, живели като крале и кралици. Това "общо благо" никога не е било и не е, благо на народа и на хората в народа. То винаги е благо на онези които стоят по върховете на хранителните пирамиди.

Макар успешното унищожаване на свободното човешко съзнание, разум и воля, все пак нещо се запазило. Нещо пречело за пълното промиване на мозъците - природата. Нея и времето, никой не можел да погази, те не се поддавали на отричане. Природата свита в дълбините на хората им позволявала да си припомнят и усетят своята различност, която така силно им се забранявала. Но те позволявали на инстинктивната си разлика да изпъкне, само в моментите когато егоизма или страхът им се обаждали. Така злочестото озлобление и агресия, си проправяли път в обществото.


ИСТИНСКОТО РАВЕНСТВО е равенство, не обслужващо ничии конкретни интереси, не отстраняващо различията. Равенство, приемащо различията. Равенство което е толерантно към всички хора според възможностите им ( примерно: физически, психически, емоционални, интелектуални, спрямо силите и потенциалите до които са стигнали, или се намират в момента на дадената решителна ситуация в която са им НУЖНИ ПРАВАТА НА ОБЩЕСТВОТО, ДЪРЖАВНОСТТА, ЦИВИЛИЗАЦИЯТА = ПРАВОТО НА ЖИВОТ ) крепи АБСОЛЮТНОТО ПРАВО НА ЖИВОТ . Или още по-точно казано, истинското равенство не се занимава с приравняване на индивидуалностите, неговата работа е да защитава човека и неговия живот, независимо какъв род, вид, тип е човека, спрямо другите родове, видове, типове хора. Истинското равенство, толерира индивидуалността, защото се основава на защитата на индивида. А индивид, без индивидуалност - не е личност. Общество без личности, не е общество. Личността е отличителна черта на човека и е форма на неговото съществуване в процес на живота - развитие. Следователно, да обобщим -> без индивидуалност, няма личност. Без личности, няма общество. Без тези двете, няма развитие. А без развитие, няма бъдеще. Когато няма бъдеще, няма и живот, в такива моменти правото на живот, няма какво и кого да защитава. А така замисъла на равенството се обезсмисля. Ето защо ИСТИНСКОТО РАВЕНСТВО, ЗАЩИТАВА ЧОВЕКА, СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ВСЕКИ, БЛАГОПРИЯТСТВАЙКИ ИНДИВИДУАЛНОСТТА, ЗА ДА ИМА РАЗВИТИЕ, ЗА ДА ИМА БЪДЕЩЕ И ДА НЕ СЕ СТИГА ДО БЕЗСМИСЛИЕ.

"Правото на живот" и неговите подпопечителски израждания - "законите", са статуквото и нормата на равенството. Те съществуват за да дават МИР. МИРЪТ Е НАЧАЛОТО И КРАЯ НА РАВЕНСТВОТО. Желанието за мир, осъществява замисъла за правото на живот на всяко живо същество от "разумният вид". А осъщественото равенство, се изявява като здравата спойка, която ще крепи и задържа "националните, обществените, етническите = човешките" същества в мирно съжителство. Започва от желанието за мир и продължава със същото желание и умисъл. Такъв е е принципът на ИСТИНСКОТО РАВЕНСТВО, а в лъжливото равенство ( което битува и се налага в пълна сила ) тези замисли са само загатнати, докато реалното функциониране на лъжливото равенство е да ограничава хората от тяхната идентичност и независима представа за съществувание и индивидуалност, докато притъпи съзнателните им причини и желания да бъдат личности и да бъдат себе си ( тоест различни, каквито са поначало ) . За да ги направи лесно контролируеми и манипулативни - за да ги направи роби на думата - общество. Тук е голямата уловка, както при сключването на договор, най-важните неща са написани с най-дребен шрифт, така и в "договора" - "бъди част от обществото", с най-неизтъкнатия и "тънък" шрифт, е написано че обществото се води и управлява от притежаващите власт и пари. Сключилият договор с лъжливото равенство като "част от обществото", приелият да бъде еднакъв, автоматично се причислява като собственост на имащите власт и пари. И от свободно същество с разум и воля, се превръща във вещ - в предмет с който имащите власт и пари, могат да си играят, да манипулират, да използват ( да злоупотребяват според капризите си ) . Независимо какво се "говори", еднаквите никога нямат правото на мнение. Ще ги изслушат, но няма да ги зачетат за хора, а на неволите и мнението им няма да обърнат голямо внимание. Вещите имат ли право на мнение? Свободата на словото е голямата, златна ябълка за Равенството. Твърди се че всеки има право на нея. Но едновременно със "смутолевяната свобода на словото", съществува и цензурата. "Високите парични етажи", винаги бързат да запушат устите на неудобните за тях.

Ред забрани, "виртуозни защити" със сладки лъжи и разсейващи глуповати предавания и дейности, се грижат в обществото да се говори само което "властта и парите" са позволили. Медиите, фалшивите обещания, усилената рекламодателства кампания и пороците - са големите оръжия на "високите етажи" по веригата на - "властта и парите". Скоростните моди, не са капризи на времето, те са умишлено създавани, за да подпомагат продажбите и лекомислието на хората - вещи в обществото. Масовото пускане в обръщение на "смехотворно-идиотични" предавания, където приказват нелепости и се шегуват с какво ли не и онези другите чиято цел е да рекламират бързи пари и бързото им печелене - са модерният начин да отклоняват хорското внимание от нещата които наистина заслужават внимание, а това са проблемите в обществото, културата, стандартите на живот, държавата и светът. Които междувпрочем за толкова належащи и важни, се говори винаги рядко ( избягващо ) , несериозно и с поведение: "- Ама кой, ние ли, това не зависи от нас". На бързо измиване на ръцете. Модерното - прехвърли отговорността на другия, се превърна в начин на живот и преживяване. Където има "власт и пари" там има и много хора и това не е случайно, допускат се много, за да може заедно да си прехвърлят отговорността, да се крият един зад друг. Докато обществото съвсем се обърка и умори да търси проблемните лица сред тях. А как стоят нещата с модерните проблеми? Кой ги предизвика? Голям пример, а има още много и много подобни. Тютюнопушенето. Обявено за един от големите проблеми на човека. Изключително вредно. Но кой допусна това? "Властта и парите", от създаването на цигарите, те ги пуснаха в оборот. Практически "властта и парите" убиха и разболяха безброй хора като пуснаха цигарите в продажби. Къде им е бил ума? Цигарите, не са наргиле, не са лула ( дори тя е по-безопасна ) , нали уж се грижат за обществото и хората, тогава защо позволиха на хората да се тровят, давайки им средството? Къде е логиката, в такива действия няма нито добронамереност, нито ум, нито нищо. В това, а и не само в това, никой не може да се оправдае. Властта с целия си контрол, умишлено пуска в потребление подобни вредители. Печелят срещу здравето на хората. И като на шега, в днешни дни усилено се борят срещу цигарите. Да свалим картите на масата. Първо "Властта и парите" допускат и благоприятстват продажбите на цигари преди малко повече от половин век , зарибяват хиляди и милиони ( хората лесно стават зависими, особено хората със слаба воля - цигарите в това отношение не са по-различни от наркотиците ) , чрез реклами от вида всички така правили. Печелят много. За да може днес, в наши дни, да обърнат кампанията и вместо както преди да казват "пуши, твое право е", да казват - "пушенето е вредно, издаваме закони срещу него". Каква шега? А не е ли шега, или? Подигравка с човешкото здраве. Знаят че много хора са лесно лабилни, заради преживени неща и трудности в животите им, но въпреки това се възползват от здравето им, давайки им ножът с който да се самоубият. Сега властта и паричковците искат да печелят и от двете - и от продажбата на цигарите и от неспазването на "спри цигарите". Какъв голям бизнес. А имайки в предвид и наскоро легализираната продажба на трева, в един от щатите на САЩ, няма как да не се почувства, че правят поредните опити срещу здравето на човешкият вид. Малкото легализирано магазинче е бъдещата широка врата към законното продаване на всякакви видове наркотици в обществото. Докъде ще стигне човекът? След дълги години на остра борба с наркотиците в това число и тревата, изведнъж тревата започва да се продава легално! Поредната подигравка. Възражения от видът: "- Е какво, тревата е полезна, не слушаш ли как лекувала хората". Да, то по този път на мисли, със сигурност и на екстазито и хероинът могат да се намерят полезни въздействия срещу някои болести и състояния. Защото всичко в определени граници е полезно, при определени условия. А в превишаване на количеството, става опасно. Но наркотиците са си наркотици и се отличават с бърза зависимост. Тревата също е такова средство. Хората бързо стават зависими от наркотиците, независимо от количеството, понеже предизвикват в тях приятни усещания, стимулирайки отделянето на определени ензими и прочее - променяйки нормалното химическо състояние на мозъка и нервната система. Организмът свиква, заради приятните ефекти. Митове са приказките че от методичното пушене на трева не се свиквало. С цигарите се свиква. Някои от една, като на шега, са станали дългогодишни пушачи. А какво остава за тревата. Човешката имунна система, лесно привиква към повтарящи се химически състояния ( особено с приятни и идиотско щастливи следствия, като след обилно ендорфинно - усещане за щастие - отделяни в мозъка в количества като след "10 шоколада" или секс. ) Силните волево, са способни да контролират зависимостите си, да си създават имунитет срещу пристрастяване ( демек имат мярка и не живеят за което са пробвали, или изобщо не го опитват. ) Но животът и състоянието им е като на силни личности, те са издръжливи и не искат да бъдат зависими от предмети. А всички други, чиито живот с нещо е бил проблемен, труден. Които са преживели тъжни и скрушителни неща, а се намират в едно катонично-депресивно състояние на сивота, са най-лесно пристрастяващи се. Още след първото си дръпване от "тревата", ще им хареса усещането на приповдигнато настроение, това да се чувстват поне за малко като успяли хора. Именно поради това, те ще повторят, отново и отново - тревата. Което е точно - пристрастяване. Дали ще е започне в компания, за да се посмеят всички, да се отпуснат и тнк - то отначало така се започва, една, по една и накрая спирането е трудност. Представете си. Щом има зависими от захарта, сладкото, нещо толкова нормално и обикновенно, колко по-силна е зависимостта от неща като - тревата, цигарите и кои да е други психотропни вещества и препарати. Така легализирането на "тревата", е нов начин да пристрастят ( зарибят ) хората, но този път легално. Да ги контролират, защото е по-лесно да управляваш народ, ако народа има слабост. Пристрастените са зависими, те са лесни за управление. Те не могат без ежедневната си доза, или когато се почувстват зле. Чрез тях, чрез дозите - веществата които им дават, "властта и парите" успешно ги контролират и им налагат подчинение. И разбира се, да печелят добре от здравето им.

От изброеното, не е трудно да се очертае реалната обстановка. Нещото което мнозина се страхуват да видят. На "Властта и парите - паричковците по етажите" , изобщо не им пука за хората ( народа ) . Доказали са го многократно през всичките десетилетия ( че и векове ) . Не че няма и други, с желание и загриженост за бъдещето на народа и цивилизацията - има, винаги има. Ала са малко. А по етажите на властта и парите встъпват повече от другият тип - егоистично - чревоугоднически същества - типът - антихора. Тях не ги вълнува дали някой там в низините на народа страда. Интересува ги да запазят властта си и да печелят пари. Жестоко звучи, но понякога ( а май повече от понякога ) , истината е сурова и жестока. Но може да е полезна и благоприятна за осмеляващите да я видят. Там във властта и парите, ги няма светлите имена на Христо Ботев, нито на Васил Левски. Някога дали живота си за никога невидяната правда и истинска свобода на българския народ. Няма гьотевци, нито шекспировци. Няма Ян Хус с неговите обезсмъртени думи - "Sancta Simplicitas!", или „О, свещена простота!“ Няма я светлата страна на възвишеността. Няма го стремежа за хуманност, бъдеще и развитие в по-добро за всички. Има - лъжи, пари, игри, власт и пак пари.

Мир е привилегия която малцина са изпитали. За човешкият кръгозор, мирът не е обичайното състояние на живот. Как, нали равенството води до мир? Така е, когато равенството е истинско, то води до мир, разбирателство и благоденствие. А ако не е, води до.. войни, масови разрушения и смърт. Както и става. Проблемът е, че мирът бива разкъсван от войната. Войната не възниква, тя се създава. Създават я интересите, за.. пари, власт и желанието за повече пари и повече власт. До болка познатата стратегия на "големите етажи", да ударят по една наздравица, над човешкия живот и здраве. Да, нещата не са по иначе от изкуственото зарибяване с пороци и последващото им "лечение и забрана". Създават се изкуствени поводи, за да настане размирица и хората да пуснат стаеният си гняв и агресия, от принудителната им подтиснатост чрез "всички са еднакви". В подобни игри се процедира по следният начин - първо се продават "оръжията, а след това бинтовете и забраните", печели се от всичко и от всеки. Бонус е създадененият хаос и проблеми, които да бъдат използвани като повод за нападение ( война ) на някоя от страните с "голямо желание да владее" определена земя, ресурс, народ. Невъзможно е да не се учудим, ако се върнем назад и видим как са водили войни едно време. И колко си приличат процедурите от тогава и сега. Още по времето на Римската Империя, двете страни подготвени да се избият, заставали най-често една срещу друга. Първи падали, първите редици. Пита се колко смели или глупави са били застаналите най-отпред?! Тъй като и най-елементарната логика, би ни подсказала че последните редици имат най-голям шанс да оцелеят. Та, следвайки тази мисъл, да се върнем към горе-долу по-близките времена. През Първата Световна и особено през Втората, също е имало по две страни ( нищо че групите от едната и другата страна са повече, те се числят пак към две страни ) дали криещи се в окопи, или странстващи по полето ( земята която "са избрали" за да си решат "проблемите" ) . Какво бихме видяли? Двете страни, сражения и много смърт. Идва следващият въпрос. За какво се бият тези хора? Да оставим настрана тривиалните конформистически отговори от вида "Там са за да се бият за родината си". Това не са техните преки отговори, а им е наложено. Спираме за момент унищожителните им игри. Стоп. Та така... Дава ни се възможност да не се чудим, а да ги питаме директно. "- Хей ти, защо си тук? Защо се биеш? За какво се биеш?". Последвалият искрен отговор. "- Имам семейство, а се нуждахме от жилище и средства, привилегията която ми носи службата, може да ми помогне да спретнем бъдещето си." Питаме друг: "- Не знаех какво да правя. Сметнах че войната ще ми се отрази добре, да се върна и да ме приемат с уважение". Друг: "- Трупах много агресия в себе си и сега ми се отдава възможност да я раздам на напълно непознати.". Друг: "- Отдавна не ми се живее, водих мизерен живот в родината, рекох да си отида подобаващо от този свят. По приемливо е да паднеш в битка, отколкото да паднеш сам.". Всичките заедно: "- Беше голяма мизерия, а и ни притискаха да се отзовем, направихме си сметките че ще има и положителни страни за джобовете ни, когато войната свърши.". Отиваме при другата страна. Задаваме им същият въпрос и те като първата страна ни отговарят напълно искрено ( такова е условието на питането ) . Казват ни същото. Отговорите на едната и на другата страна са същите. Каква е равносметката? Излиза че и двете страни се бият за да могат да хранят семействата си, за да имат бъдеще, или просто защото така им се е наложило. Воюват не за да пазят родината си, защото коя е родината им пред семействата им. Те са там за средствата. За привилегиите и междудругото защото не са знаели как по-друг начин да се справят. ( Не говорим за отзоваването по служба, говорим лично всеки от тях за какво е там ) Така е във войните, винаги загиват напълно невинни хора. А какви да са, освен невинни - двете избиващи се страни. Те дори не знаят за какво се бият. Изпълняват си работата. Работа, просто работа. Едната страна от напълно невинни хора и другата страна от също толкова невинни хора се спускат едни срещу други за да се убият. Без да имат вражда помежду си, без дори да се познават. Ужасното в такива сцени, е че реалните злосторници - причинителите на войните, си стоят спокойно в бункерите или някъде далеко, далеко, докато орди от непознати проливат кръвта си, само заради това че злосторните от "властта и парите - паричковците" , имат прекалено ненаситни и егоистични скруполи към всички. Хора се убиват, заради две различни мнения, съчетаващи - пари, земи и ресурси. Не се убиват за нещо което да си струва, примерно за възвишени неща, а за низости и дребни порядки. И двете страни враждуват не защото се мразят, те не се познават за да се мразят, а защото са насъсквани една срещу друга и подчинено изпълняват заповеди. Общо-взето "Властта и Парите", използват хората като пионки. Местят ги по дъската, докато погинат. То е странно, как хората успяват да се вържат на политическите кукловоди, даже и да ги обричат на гибел. Според мойте убеждения, разрушително-кукловодните дейци, не заслужават никаква защита и приемственост. И ако някой трябва да се бие, то нека се оставят взаимно да се избият ( щом искат да отстоят ненаситността си ) . Няма причина невинните да им слугуват в разрива, с цената на живота си. Почти без разлики се наблюдава същата картинка и в съвремието. Когато различни страни, пращат контингенти из чуждите земи ( държави ) и се месят ( с думите "опазваме мирът" ) А в действителност, налагат съвременно всевластничество и диктаторство над чужди територи, поради интереси към ресурсите ( полезни изкопаеми, петрол и тнк. ) и земите им - основно. Другата им полза, да подчинят чуждият народ, им носи още печалби и нови попълнения "свободни" роби. По-малките държави, подръжават на по-големите, за да не останат по-назад. Да се покажат и те като - подкрепящи по-голямата страна. Зад фасадата на материалистическите интереси, битуват и религиозни.


Разумните същества воюват, когато се налага да защитят възвишена кауза. А отсрещната страна е така деградирала ( или самозабравила се ), че в низостта си не разбира кое е правилно и кое не е. В такива случай, разумните същества бранейки доброто, с замисъла да възстановят правилността, застават срещу причинителят на унищожение. Във всички други отношения, те защитават мирът, чрез мир. Мирът не се защитава с война, но войната може да го въдвори, при условие че премахне причинителя за неправилността, която носи страдание и пречи на мирът да бъде мир. Правилото не е обикновенно, а природно правило. По-развитите видове, не озверяват при погледа на кръв и не се водят неотклонно от нуждите си. Не ги приемат за закон.

Забравената природа и нейното заместване с изкуствени прецеденти е водещият проблем на човечеството. Колкото повече човекът се отдалечава от природата - се приближава към ръбът на голямата пропаст. Падението е така сигурно, колкото че забравилият откъде е тръгнал, "няма да знае кой е" и на къде да продължи. Природата е майка на много същества, за нея, рожбите и си остават деца. Каквото е детето без майка. Такъв ще е и човекът без природа. Това което човекът се опитва да направи в живота, природата го притежава от еони. Правилата създадени от хората, природата отдавна ги има. Равенството създадено от хората, е също даденост на природата. Но тя не слага печат "еднакво" на съществата. Тя дава равни права на съществата по отношение на живота им, а по възможности и привилегии ги третира според разликите в тях, индивидуално. Индивидуалното третиране, увеличава шанса за оцеляване на видовете. Еднаквостта е слабост, когато един екземпляр от еднаквостта бива заплашен от изчезване, всички останали екземпляри ще го последват в изчезването. Защото са еднакви и еднакво губят потенциалните си възможности за оцеляване, имат едни белези и качества. Индивидуалността ( различността ) е заложена от природата, действието и е самото усъвършенстване. Равенството не може да бъде отделяно без природното естество.

Равенство без толериране и приемане на индивидуалността, е като бъдеще без усъвършенстване - небивало. Невъзможно да просъществува безпроблемно. Щом върви срещу природата, върви и срещу човека.

____________

█▌Допълнение. ЧАСТ ВТОРА .  Съвремие и история. Управлението. Задкулисието. Интересите. Опасностите. Скритата "война". Колонизацията. Държави-хищници и държави-плячка. Ползите и вредите от съюзите. С добавка - вредоносната употреба на цитати извън контекста. И как би оценил положението Васил Левски, ако можеше да види. Жените. Мъжете. Еталоните и грешките. Големите планове в заробването на индивида.

Светът търпи неправилностите мълчаливо. Тишината му води до погрешни становища. Възприема се за съгласие, съгласуваност, за мир и за безпроблемност в изпълнението на АБСОЛЮТНОТО ПРАВО НА ЖИВОТ. Дните не премахват теглото, което светът носи на плещите си. Всички го усещат, но преструването - ала "всичко е наред", носи по-големи ползи за извисяващите се "ВЛАСТ и паричковци". Просперитета на ПАРИТЕ, ЧУЖДИТЕ НЕПРАВИЛНИ ИНТЕРЕСИ ( пренебрегващи природните естествени права на човека ) и МАТЕРИАЛИЗМА, си проправят сравнително необезпокоявано път в културата, вътрешните ценностите, етноса, цивилизацията и хуманността. Те идват, прииждат и са тук с една единствена и проста цел - да изместят благодетелните, тачените и просветени разбирания правещи съществата разумни и силни. Да ги отслабят и подчинят, за да подпечатат всеки човек, независимо от националността, културата и вярата с клеймото на движима стока ( имот ) - имущество. Опредметяването на човека, отнема свободата, възможността за просветеност и бъдеща еволюция на съществата подложени на подобна "изхабяваща" ги програмна третировка. Лишени от свободна воля и пуснати да сноват в организираната фалшива система ( система в която се говори за доброто на хората, но на дела се подпомага тяхното унищожение и принизяването им до вегетиращо положение, повече подобни на "накълцани зеленчуци" за добре планирана салата *метафора на действителността *). Властта и парите, като организирани сфери ( тук упоменаваме честите им негативни и прикрити разривни действия ) , имат голяма "слабост" към "салатите". Да изконсумират обществото цяло, във видът който има, ще им дойде в повече. За да не се задрудняват, предпочитат - отнемайки естественото право на индивидуалност, посявайки пороци и негативност, да залеят и по един студен душ - "на тема враговете са други, те са пред градската порта или през девет планини в десета". Да бъдем откровени. И двата метода - пред портата и през планини, е добър начин да набедят друг/и за опроблемняващи и виновни за обществените страдания ( страданията на човека - бедност, проблеми в здравето - причинени от подготвените пороци пуснати в оборот, тежко минало и тнк. ) Схемата се отличава като переспективна в хитростта ( политическите похвати ) Интригуващо, но същата схема би могла удобно да се намести и като военна стратегия и прецизно да се подреди до другите в "Изкуството на войната" На Сун-Дзъ. Няма нищо ново, но впечатляващото е че колкото и да се е прилагал същият метод ( и подобните нему ) никога не се изтърква. Обществото послушно се подчинява на сладките лъжи и зарибяващите пороци от властта и чичко-паричковците. "Кучето ( обществото ) още играе на старите  номера. След прилагането на изкусните похвати, салатата е сервирана. Салата от вегетиращи труженици, не познали никога волята си и зависими порочници, пропадащи в кръговете на грехопадението. Такава гущавка, "Властта и Парите" не изпускат, прилежно се настаняват и със сладост си топват залъка в соковете на подготвената салата. Насладата им е голяма, наслада че са взели за пореден път повече от колкото заслужават. Наслада, че разполагат с живота, щастието, благополучието и свободата на обществените хора. Че могат да им отнемат каквото си поискат и да правят с тях каквото им хрумне. Материалистическата власт, егоизма ( античовешките нрави ) размътват мозъците на почти всеки вкусил от тях.  Дегостаторът им започва да се чувства привилегирован и недосегаем, не поради светли умствени извисености и стремления, а защото властта му дава по-големи права над чуждите животи и практически разполага с тях. Една изкривена представа за наслада, една лудост вселяваща се в скъперниците, егоистите - в материалистите. Вглъбени до толкова в парите и въображаемите им по-големи права заради постта, позицията си, се самозабравят. Изключват морала ( а някои от тях никога не са имали такъв ) и се отдават изцяло на личните си потребности. Краен извод за такива "антихора", дали настанили се на голямо кресло или скрили се зад цяла армия, ТЕ НЕ РАБОТЯТ ЗА ОБЩЕСТВОТО, НЯМАТ СТИМУЛ И ЖЕЛАНИЕ ДА ДОПРИНАСЯТ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА ЧОВЕКА. ЗАЩОТО КОЙ Е ЧОВЕКА ЗА ТЯХ? ПЪРВО СА ТЕ, СЛЕД ТЯХ СА СЕМЕЙСТВАТА ИМ, А  НАКРАЯ СА ПАК ТЕ. ЗА НЕПОЗНАТИ НЯМАТ ВРЕМЕ, НЯМАТ ЖЕЛАНИЕ. НАПЪЛНО ЛОГИЧНО, РАБОТЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ПРАВЯТ ВСИЧКО КОЕТО ПРАВЯТ - ЗА СЕБЕ СИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОЗИЦИЯТА КОЯТО ВЗЕМАТ НЕ ИМ ДАВА ПРАВОТО ДА МИСЛЯТ САМО ЗА СЕБЕ СИ. В това е тяхната превзетост и признак на лудостта.

Лудост и нищо друго, е на първо място да са персоналността и егоизма ( егото ) , когато кое да е същество взема ( поверено на доверие ) важно място свързано с множество животи, от което зависят - няма право да мисли първо за себе си. Всички случай, когато горното е неизпълнено - е категоричен знак за наличието на тирания и деспотизъм.


=_Една поучителна приказка_=

Търпението на света е стоическо, наблюдаващо, дебнещо и поучаващо се. Място за хората, място за обществата. Сфинкса мълчаливо и кротко лежал. Виждал невижданото, вниманието му било овладяно. Нищо не го откланяло от мълчаливото му съзерцание. Под едната си лапа държал пътят към правилното, под другата пътя към неправилното. И двата пътя изглеждали еднакво. В първия, крайното местонахождение било толкова отдалечено, че не се виждало. А пътят нарочно бил безцветен, за да не минат по него всички. Обезкуражилите се, били подмамвани ( блазнени ) от вторият път, цветен и приветлив, кратък, завършващ в китно място притежаващо тоново злато и други скъпоценности, невъобразими дори за пещерата на Али Баба. Приветлива лятна градина, високи дървета с желана сянка. И невиждано бистра езерна вода. Изкушението било голямо, а достъпът лесен. Пред новодошлия, Свинкса задавал един прост въпрос: "- На кое принадлежиш?". Показвал какъв път се крие под едната и под другата лапа. Цветовете на вторият път и богатствата, покорявали физическите сетива. Пътникът не се поколебавал и посочвал вторият път с думите: "- Там, това е моят път." . Очите блестели, властта и неправдата "господствала". Чревоугодничеството и останалите девет смъртни гряха ( има десет божи заповеди ) , се таели и криели под всяко златно блюдо, примамливи ястия и напитки, приказната градина и желаното лятно време. Какво по-хубаво и добро от това, си мислел пътника, без да знае на каква цена е сребролюбието му. Получавал огромното богатство и властта, на цената на душата си, която продавал срещу тях. Обезличен, превърнат в античовек, живеел с фантазията за прекрасния рай, докато реално превърнат в чудовище, се хранел с човешкото нещастие, пиел от човешката кръв и кътал златните си блюда, които представлявали не друго, а ограбените хорски надежди и животи. Нещата които не му принадлежали се трупали, отежнявайки падението му. Примамливият Рай бил илюзия, илюзията въздействаща на дребнавите съзнания живеещи с мисълта за власт, пари ( богатства ) Първият път, безцветен и невиждано дълъг, предлагал правилният свят, такъв какъвто е, на краят му стоял истинският Рай, но по него поемали малцината тачещи правилността и разума, повече от задоволството запълващо се в очите от материалните вещини.

=_Материализма - модерната религия за власт и контрол_=

За поклонниците на материализма, вещите са всичко. Отвъд тях няма нищо. Навсякъде за тях съществуват само вещи които владеят и които ще владеят. Вървят с умисъла че всичко им принадлежи, което е и треската забиваща се накрая в ахилесовата им пета. ( Специално за ползвателите на атеизма и агностицима, ще добавя интересен поглед над тяхното наричано безверие и неверие. "Антихорското движение", създава доктрината на материализма, в противовес на религиите. Но с какво материализма е по-различен от религията която приучено се отрича?! Религията има колос - Бог. Материализма също има колос - Вещите, предметите. Религията се проявява в обикновенните хорица като - Вяра. Материализма пък се проявява като - вещомания, вещопоклоничество и егоизмо-верство, *антипод на вярата, но пак подчиняваща се на вяра, по пътя на благата, защото да слагаш на пиедестала материализма е да вярваш в него*. Което прави материализма един друг вид религия, която е модерно да се изповядва от хора почти винаги кривнали от правия път. Тъй като материализма не забранява и не порицава пороците и унищожението, е популярна и харесвана религия от всеки отказващ или неможещ да види светът по-далеко от битовизма. Фактите говорят, не от вчера съществуват хора живеещи в "клетка", която им стига, щом предлага любимите им блюда. Научени на робство, не желаят свобода, не я познават. Не задават въпроси, те живеят, за да живеят. Да се чифтосват, да чревоугодничат, да сглобяват опасни лъжи и да заблуждават другите, така както сами са били заблудени. Право казано, животът им няма никакъв смисъл в тази си форма. Те нямат свой смисъл. Живеят от страха да не живеят, страх от края, а не защото следват важни градивни цели и стремежи. Това ги прави лесна почва за злото, което търси кой да зарази и къде да пуска хищно-плевелни пипала. Нетаящите добродетели, отричащи отвъд материалните фактори, стават жертви на злото, поради невежество. Злото покълва безпроблемно в лицата с липса на величина в светогледа и светоусещането им. ) Къде материализма е най-очевиден? В завладяването на нови ресурси, земи и народи, прочее блага, от които се възползва максимално ВЛАСТТА и не добрите интереси. Преметнали плащеницата на ЛЪЖЛИВОТО РАВЕНСТВО И ПЕЕЩИ "МИР ЗА ВСИЧКИ", те находчиво стъпка по стъпка, водят войни и създат още по-големи неволи, болка и неравенства. А с радушни гласове зоват: "- Правим го за световния мир. Загрижени сме за хората и искаме да им помогнем, да си разрешат проблемите.". Колко мило и добре звучи!... Театърът и Холивуд са дали едно голямо оръжие на злото във Властта и Парите - дали са фалшивата, непринудено-широка усмивка. Когато безочливо се стоварват камари лъжи, усмивката ефективно и стилно дава колоритност на лъжите. Прави ги да изглеждат по-малко опасни и повече нормални.

=_Държави, ресурси - причини за колонизацията_=

Малките държави притежаващи незавидни ресурси. Без голямо значение, или добиващи се трудно. С земя - сравнително не плодотворна или плодотворна, но отдалечена от хищните ръце на държавите великани на неблагоприятно за тях място. С население влизащо в постъпите - можещо да мисли и културно. Са държавите защитени от принудителна окупация и друго-национална тирания. Защо защитени, нима има нещо заплашващо държавите и нациите им? Да, има, добре позната заплаха. Природата гладко оперира с ресурсите, но човека - не. За човека ресурсите са неспирно потребление, което идва наготово от природата и след поставена цена се консумира от всички хора по веригата на цивилизацията. До тук казано, проблем не би имало, ако ресурсите не търпяха изменения в количеството си. Още един съществен проблем - почво-умората, обедняването и засушаването на почвени райони по света, след главоломен дървосеч. Без дървета, почвата се облагородява по-трудно и по тази причина, а и промените в климата, някой места по света, вече са се превърнали в полупостинни. Неплодоносни и неподходящи за посеви. А човекът ( над седем милиарда души на планетата Земя ) се нуждае от богата земя, за благоприятен растеж на посеви, за да се изхранва. Докато едни места се засушават, други се наводняват. Сеят се нови дървета, но дърветата не са бамбук или тръстика, за да израстат за месец. Дългогодишният им необходим растеж за да станат пълнофункционални дървета ( зрели ) е видимата неловкост която се получава на практика. Лесно е да отсечеш дърво, трудно е да върнеш дърво. Не става за час, не става за ден. А за години. Нарастващия брой хора на планетата Земя и поначало в държавите великани, плюс егоизма за повече и повече вещи, създава момент когато всеки се замисля: "- Я кладенеца имал дъно!... Мандрата е пред фалит. Ами сега?!...". И тнк... Подобни приказки. Въпреки че реална заплаха от изчерпване на земните ресурси, лично според мен е "въздух под налягане", неуместно становище, което не смятам за вярно. Твърде много неща не се знаят за заобикалящия свят, съвременния човек в знанията си, не е по-далеко от времето на Древните Гърци, когато е било модно сред определени невежи кръгове да се "вярва" че земята е плоска. Без значение на технологичния напредък, човекът все още е твърде далеко от фундаментални разбирания и приложението им в реалността. Историята със свършващия петрол е лика-прилика с приказката за "свършващата вода в морето". Морето има много вода, оксиморана тук е че водата в него никога не прелива ( става дума не за цунамита и природни стихии, защото те само я издигат, но тя пак си запазва нивото ) и никога не свършва, колкото и да я вадим, тя пак си я има. Освен когато морето се измести, от настоятелната суша ( обратното също е валидно ) . Със сигурност, колкото и каквото и развитие да има днешната цивилизация, не е достигнала светлите предели. Белите полета в невежеството продължават да съществуват и да дават гнилите плодове на лъжите и заблудите. По начало природните ресурси, от вида на петрол, газ, въглища, колкото блазнещи и значими да са ---> са несъвършенни ресурси. Реално създават и водят до повече проблеми, отколкото помощ. Същото се отнася и за "грубият разбор" на наносвета, осъщестяващ се със сегашната ядрена енергетика, но поне тази насока е по-чиста и сигурна в някои отношения, за разлика от петролната ( Природата има и други ресурси, някои от които продължават да бъдат непознати, но това е друг въпрос. ). Създават работа на милиарди, а цивилизацията е свикнала с тяхното ползване, което им дава голямата цена и значение за осигуряване на ВЛАСТ от възкачилите се на креслата и от имащите големите пари. Схемата е същата като зарибяването с пороците ( комай под ръкава на властващите се крие сурова безидеиност, защото ползват едни и същи стратегии и планове ) , стандартните ресурси са вложени като навик, без който не може. Милиарди коли, самолети и други превозни средства, са на продуктите на петрола. На тях се основават. За да бъдат на друго, се иска подмяна на принципът или на самите средства с нови, което е пари. Така всички са обвързани с петрола. Същото е и с въглищата на разни места. Обществото е поучено икономично, на никой не му се дават "излишни" средства, пък и не всеки има. Което още повече привързва и задължава обществото и индустрията, да чакат петрола без който животът им ще стане невъзможен. Продукциите биха намалели и хиляди общоприятия, компании и прочее ще бъдат пред фалит, поради невъзможност да си вършат работата. Загубеното време, за тях ще са загубени пари. Най-много ще загубят обикновенните хорица, без пари, животът им става практически почти непосилен, тъй като след голямата урбанизация, много не разполагат с лична земя или вила, или някъде където да отглеждат своя стопанска култура растения или животни. За да станат повече граждани, милиони са заживяли буквално и само като граждани, но не притежаващи нищо допълнително за всеки случай. Те разчитат на безотказността на индустрията. Пък и не се захващат с мъчни дейности. Много хора вече не знаят как една леха домати да си посеят, пък камо ли да могат да се оправят със собствени усилия. Тези и ред други факти, дават възможност добре да се прецени колко зависими са станали хората от индустрията. Тя пък от ресурсите. И колко зависими са всички заедно от заповедите и решенията на ВЛАСТТА И ИМАЩИТЕ ПАРИ. ( Хората се обучават тясно в едно направление, което им носи знаене на едното което са учили, но по всички други инстанции им носи невежество. Не обръщат внимание на нещата извън кръгът на наученото им знаене. За съжаление, макар такава да е модата на съвремието, прави хората слаби и неможещи да оцелеят извън обществото. Те са зависими и слаби. Обединяват се в групи, за да компенсират различните си невежества и да улеснят живота и съществуванието си. Но какво би се случило ако настъпи колапс в общественият ред, или цивилизация? Много няма да могат да се оправят, няма да могат да оцелеят. Докато има общество и ред, те живеят, без тях не знаят какво да правят, защото не са "програмирани" да правят друго освен за което са обучени. Образованието е нищо, когато хората не обичат да четат книги и още по-важно, когато не обичат да мислят. Незачитането на книгата и мисленето прави хората "овце". Стадо, което "антихората" във ВЛАСТТА доят, стрижат и колят за месо и удоволствие. ) Заради такива фактори, държавите имащи големи блага, ресурси, в подходяща стратегическа близост до нечии интереси и с население от неамислещи хора, преспокойно може да очаква гости. Държавите-великани, да го потупат "приятелски", да го окупират с "дружелюбни" наслови и да придобият контрол над ресурсите му за лични цели. Напълно в логиката и реалността е. Идвайки още от далеко ще се провикнат: "- Ние сме по-големи, заслужаваме повече от вашите ресурси. Ще се нанесем в задният ви двор, по-късно ще минем и в предният ви. Вие не се притеснявайте, ние ще ви оставим трохите, вие сте малки, ще ви понесе. А за нас ще вземем повече от значителното. Защото сме по-големи и смятаме че заслужаваме повече от вашите ресурси.".  А как ще отвърне малката държава: "- Ах, какво голямо семейство ще сме заедно с великана. Толкова обични люде, братя, а може би първи братовчеди, кой знае, сърце да не ти дава да им откажеш. Хайде дружно да им даваме залъка си, защото са по-големи, а ние сме незначителни в собствената си държава, на собствената си земя!...". Така става по-правилата на общия мир и съгласието в ФАЛШИВОТО РАВЕНСТВО И ЕДНАКВОСТ. Иначе... Иначе при доброволен отказ, се настанява недоброволната тирания и война. Облизващите се и натрапващи се други държави, за ресурси, земя и хора който не им принадлежат, спретват една бърза война, за да вземат което искат. Първо опитват с МИРНА ТИРАНИЯ И НАТРАПНИЧЕСТВО, под вида: "- Хей, ние сме тук за да ви помогнем, защото всички сме РАВНИ и ЕДНАКВИ. И според равнопоставеността, каквото имате вие, го заслужаваме и ние. Ще ви наглеждаме, а в замяна ще ви вземаме храната, препитанието, ресурсите и хората. Но ако не искате така да се случи, станете едни от нас. Ще ви приемем, единственото което се иска е да спрете да се имате за нация, да превиете глави и да коленичите пред нас, повече сме и сме по-големи. Окажете ни нужното уважение и ще ви завземем мирно и тихичко.". Някога войни са се водили за защита от нападащи. А днес, войни се водят за вземане на нужното с което се контролират народите. Малко по-долу ще разгледаме, какво са пактовете на обединените нации ( държави ) , защо се създават и как те спомагат подобни окупации, започващи от държавите-великани ( тамощните антихората по властта и парите ). Преди това, да се разходим из историята на колонизацията и тиранията.


=_Спомени - колонизацията в историята_=

Превземането на територия е начин на оцеляването. При животните се извършва чрез миграции от едно място на друго. Принудени от климатичните промени - засушаване и глад, или увеличен брой на хищниците-врагове, животните по принуда се отправят към нови територии, където да намерят по защитено и благоприятно място за живот и продължение на видът си. При хората, не така стоят нещата. Човекът също търси по-добри места за да живее, за да оцелее. Но за разлика от животните, земята за човека никога не стига. Тя е твърде малка за да побере капризите и прищевките на хората, и твърде праволинейна за да даде на всеки по колкото иска. А хората винаги искат. Отправяйки се към нови земи, те бягат от старите в желанието си да основат своя власт, да натрупат състояние и да бъдат далеч от страната от която бягат. Бягство от утеснелите предели на родните им земи. Хората се трупат, с тях и лудостите. Измъквайки се от тиранията на едни, те стъпвайки на новата земя, учредяват своя тирания. И не е ли това дилема?! Бягащи от един затвор с звучната "свобода" на уста, създават нов затвор. През 1492, година станала голям исторически хит, се приема за годината в която Христофор Колумб открива континента Америка ( Откриването е поредица от откривания на поговорката "метлата зад вратата". Много преди тях, викингите били стигнали Америка. Няма изненада, винаги има по-пръв. Първият стъпал, се оказва един от многото първи. Според мен континента Америка никога не е бил нов, знаело се е че го има винаги, но с настъпването на тъмните епохи, масови избивания, знанието за него се е позагубило, пък и тогава хората не са имали разпространените комуникации, за да говорят и с отдалечени райони. ) Последващите събития, променят хода на историята, животът на много цивилизации се променя завинаги. Конкистадорите стъпват на континента с мисълта колко велико дело са сторили. Откриване на легендарни земи. Но слизайки откриват не просто земя, а цял непознат свят. Намират хора, които третират за диваци, защото нямат техния обществен строй. НО ПИТА СЕ, КОИ БЯХА ПО-ГОЛЕМИТЕ ДИВАЦИ? Мезоамериканските народи, или прииждащите орди от чуждоселци? Историята и настоящето ни дават отговор на въпроса. Днес от тези цивилизации няма помен. Но тяхното творчество ще пребъде. Конкистадорите и другите чуждоселци, не попадат на диваци, а на напълно цивилизовано общество. Което спокойно може да се постави на по-високо място от тях, понеже мезоамериканските народи са имали свой духовни, по всяка вероятност хилядолетни стремежи, култура, език, изкуства, вид земеделие ( макар да се говори как не са впрягали животни, което впрочем ги прави по-възвишени, не са имали желание да нараняват и използват животните и все пак са се прехранвали чрез отглеждане, просто са имали свой начини ) Силата на чуждоселците е била във видът им и в оръжията. На бройка са били незначително количество, но видът им ги е направил възвеличени в суеверните очи на тамошния народ. И те са се възползвали от предимството. Хитростта е изиграла голямо значение. Допуснали са ги защото цивилизацията им в този момент е била отслабена, в упадък, всяка цивилизация след дълго просъществуване се умаля и отслабва на моменти. Точно такъв момент са улучили. За благодарност чужденците ги избивали и използвали за роби. А какво да кажем за Северна Америка? Някога с коренно население индианци, днес индианците се конкурират са с животните в червената книга. А на тяхната земя, живеят всякакви други народи, наричащи се американци, въпреки че кръвта им не принадлежи на този континент и техните предци не са били коренно население на Америка. Естествено това е история, сегашните американци нямат вина ( те едва ли си дават сметка колко животи са били погубени и колко кръв се е ляла за да могат днес да живеят на тази земя ), но техните предци само преди около 200-300 години имат. Шокиращо е колко свирепи и сурови са били европейците! Уж идващи от цивилизовани държави, а убиващи като диваци. В крайна сметка, днешните американци, макар да се имат за отделен народ, са смесица от европейци, азиатци, африканци и малък остатък от коренното население - индианци, успели да оцелеят по някаква голяма случайност и късмет. Ами Индия? Колонизирана първо чрез търговските напливи на чужденците, докато през 1857 става владение на тогаващна Великобритания. И въпреки че индийците са цивилизация с хилядолетна история и традиции, не ги спасява от да паднат под чуждата тирания. И те като другите, тогава са били отслабени и "уморени" да бъдат цивилизация.

Колонизацията и робовладелството са стари човешки врагове, предвождани от антихора с властолюбиви интереси и желание за богатства. Печалбата от предмети, добре утъпканият път носел големи "доходи". Но предметите не улеснявали бита. Определени кръгове в обществото се имали за привилегировани, заради "благородническите" им титли и родови семейства. Движими или не движими, предметите не правели тяхната "благородност" по благородна. Търсенето се спрямо на друг тип улеснение - човешкият труд. Хората били полезно средство, техният труд и усилия, щели да спестят трудът и усилията на благородническите кръгове ( за да не си цапат ръцете ) и в частност на нацията от която произхождали. Такава вещ - роб - щяла да облагороди икономиката и да спомогне на градовете да се развиват по-бързо, без да се хабят излишни средства за заплащане на трудът на своите хора. Но как и откъде да намерят хора, които да превърнат в роби и да третират като предмети, движимо имущество? Решението както се оказвало, се намирало веднага и от само себе си. Решението било - принудителна окупация, под съмнителни предтексти над друг народ, или директна война, като за целта се раздухвали старите етнически вражди, за да надъхат людете да се изтребват. ( Първите роби нямали общо с африканците. Те се явяват добрата причина европейците да спрат за момент да се избиват, за да избиват някой по-слаб в момента от тях. А различният цвят на кожата само ги провокирал да си изкарват комплексите и да агресират. ) В началото роби се вземали от населенията на Европа. След сражението, победителите поробвали победеният народ, като трофей величаещ славната им победа. На едни места наричали поробените - роби, на други - слуги. По късно с опознаването на Африка, робовладелството се допълнило. До момента когато превърнали робовладелството в забавление, в изградените от Римската Империя колизеуми, където поробени проливали кръвта си за да развличат - императори, патриции ( височайшите особи ) и плебейте ( градските бедни люде - за да кротуват ) .

=_Съюзите между държавите - ползите, вредите и опасностите_=

Пактовете - съюзите на държавите, имат ползи и полезност, ала не рядко са сборище на лешояди. Особено когато стане дума за намесата на държава-великан. Спусналата се държава-великан, поразява малката държава чиито ресурси иска. А тези в съюза, се включват за да дооглозгат набелязаната жертва. Вчера, такава жертвена държава може да е била чужда на съюза, да не е била част от пакта. Но утре, други ден, новата жертвена държава като нищо може да бъда една от другите. Какво ще направят те тогава? Отговор - нищо, пак същото. Дали е част от тях, няма значение. Когато един лешояд стане жертва на по-голям хищник, след като големия се нахрани, другите лешояди, без гузна съвест ще накацат и ще доизядат бившия си познат. Типична хищническа дейност. Какви са ползите в причините за създаване на държавни съюзи? Няколко. Първо - нуждата от единна икономическа регулация, да се знае какви стоки постъпват и какви излизат. Производство и интернационална търговия, тоест раздвижване на парите ( капиталовложенията ) което създава баланс в държавните икономики. Тази нужда е била осъзната още от историята. Донякъде е в помощ на държавите, защото дава ход в развитието, опознаването и диалога между държавите. Не че държавите не биха могли да се развият и от само себе си, но с "откритието" че планетата е кълбо, всички са решили да си стиснат мълком ръцете и да гледат ползите едни в друго, отколкото да се нервират от съществуването си, при факта че обитават една планета и няма къде да се скрият за момента. Второ - Съществуването на държави-великани. Зависимост която не е за пренебрегване, допълнително подстрекава малките държави да се обединяват в съюзи, за да "наедреят" и да компенсират разликата на ръстта и силата си с държавите-великани. Нормално е, все нормално и логично. И трето ( което води до големи противоречия към конкретни смисли и теми ) - За установяване на единен контрол и законодателна система. В началото месещ се за входящия и изходящия човешки приток. За да се знае кои каква са и от къде са. Да няма неведение в човешкото съществуване. А по натам, достигащ до намеси и контрол на политиката в държавите членки, а не само помежду им. Такива намеси, дават поводи за интереси въпроси. След като знаем какво е държава и съюз от държави, невъзможно е да не се запитаме - какво е съюз чиито закони, дела, мнения и интереси се месят в законите, делата, мненията и интересите на вътрешното автономно управление на всяка една държава от съюза? Това някаква форма на нова държава-великан ли е, или съюза отнема правото за самостойно управление и развитие на коренния народ в държавата си, ако не е според рамките на интересите на съюза. ( И при двете, на место да се церемонят, могат направо да си сложат едно име и да станат една територия, обявявайки се за мултинационална щатна държава. *Сарказъм* ) Което отново както при държавите-хищници, включва подбраните интереси на антихората с ВЛАСТ и пари. Така постепенно пактовете между държавите, се израждат от полезни във вредоносни. Стават подходящ параван на множествеността зад който да се замаскират чуждите интереси, чрез предизвикване на парична недостатъчност от вида инфлация, дефлация и прочее икономически съмнителни спадове за едни и възходи за други. Довеждащо до сривове в икономиката и пазарната система на определени държави, а така подпомагащо действията на държавите-хищници в колонизаторството. Ако една държава се доверява изцяло на съюза и допуска шантажиране и ултиматуми от вида: "- Ако не правите каквото ви казваме ние обединените нации, няма да сте ни в съюза". Да очаква безусловното - подтискане на правото им на самоуправление и свобода на коренния народ заради улеснението на държавите-хищници да си проправят път в икономиката и управлението им. За което помага издигането на лозунга - "ВСИЧКИ СМЕ ЕДНАКВО РАВНИ". Не по-малко интригуващи са изложените тези, когато се наблюдават в решаването на казусни въпроси в държавите. При решение на дадена територия с нация, да се отдели ( или събере с друга територия ) от държавата в която е била пречислена, като самостоятелна отделна държава. Веднага изпъкват кукловодните интереси, от една страна на пакта от държави, от друга на държавите-великани често с хищнически интереси. Понрави ли се разделянето на техните интереси, те го одобряват с думите: "- Ние заставаме зад вас, ние ви подкрепяме.". А целият пакт на държавите подглася като ехо същото: "- Ние ви подкрепяме, одобряваме решението ви.". Обратното. При несъгласие на държавите-великани ( било защото разделянето или съединението на двете земи, не им е по интересите за власт и колонизаторство ) , всички други малки-държави в пакта повтарят: "- Осъждаме вашите действия, не одобряваме решението ви.". Та... Получава се хумор и сатира. Като папагали повтарят и се числят към решенията на големите държави, които по-често са толкова далеко от географията на потърпевшите че практически не участват директно в житието и бита им. Направо, за какво им е мнение на малките държави?!... Направо да правят каквото са казали големите и да не се обаждат, щом ще повтарят същото без да дават какви са им доводите. То така става на практика. А зад папагалните повтаряния и "мълчаливите доводи", се крият чуждите сметки-интереси, парите и властта. И тнк. Отново към историята.

=_Kолонизацията - дебнещият хищник_=

Какво е показателното в историята? Няма защитени. Всеки народ, може най-неочаквано да падне под игото на друг народ, във време на своята слабост и обърканост. Най-незащитени са коренните народи, чиито земи имат полезни и лесно добиващи се ресурси. Слабостта е грешката човешка. В миналото узурпаторите причаквали навън. Колонизирането и войни се водели директно, всеки "нарамил оръжие" искал да изпъкне със смелост ( или глупост ) , да се хвърли в ръкопашен бой. Но времената се менели, а с тях и хората. Дошли новите. На изток, хората познавали стратегията, но западняците се запознали с завидното и приложение главно след Троянската война, овековечена от Омир. Чакането убивало търпението, налагали се различни мерки. Тогава се появил Троянският кон. Нещо така обикновенно, приласкало суетата на барикадираните. И те сами пуснали неприятеля. От този период завладяването на един народ от друг, се извършвало модерно ---> отвътре навън. Прецизността се усъвършенствала. Никоя държавна сила не искала да дава излишни жертви и ресурси, за да получи ресурсите и земите на другата държава. Всичко било старателно преценено. Разрушителната война оставала като груб метод, само в крайни случай. Организирала се "тиха война", срещу държавата жертва и нейните ценности, традиции, култура, морал, самосъзнание. Инжектирали в няколко етапа троянски коне от различни видове. Едните коне имали за цел да разклатят една колона на държавността, други друга. Така до когато жертвената държава не отслаби хватката на защитните си реакции и не остави внедрените чужди компании, учреждения и кадри да водят уравлението й. Докато не пожелае сама да падне под властта на другата държава. Планът по колонизирането се водел изцяло инкогнито, бил буквално фантом. Отвреме на време се подхвърляли залъгалки и компромати, за да внушат чуждопоклоническа принадлежност сред населението на държавата-плячка. Пускали се и подривни слухове, подливали тук и там "вода" на тамощните жители, за да причинят смут, объркване и себеомраза ( жителите да намразят родината си и принадлежността си, за да им се прииска да бъдат от тихите колонизатори ) Успеели ли да завладеят умовете и сърцата на жителите, те щели да се присъединят към тях, а така битката за колонизацията се приближавала към категоричен успех и победа за държавата колонизатор. Една крачка повече към чуждите ресурси и то по мирен път. Каква по-голяма победа може да има, от тихата и мирна. Настройвали жителите едни срещу други. Подпомагали нагласен дефицит на средства, нарочна бедност, за да направят живота на населението по-труден, за да пречупят силата на волята им и да ги завладеят по-лесно. Между безусловната колонизация, заставала една пречка. Народа. Но не кой да е, а коренното население на набелязаната държава. И по този повод, за да изясним каква пречка е коренното население за държавата-хищник и как то се превръща в основна жертва на колонизацията, да разгледаме една конкретна повтаряща се ситуация.

=_Личностите и преднамереното използване на техни думи извън контекстите им. Как би оценил положението Васил Левски_=

Нациите имат история. Историята им е белязана от личности, изявили се различно. Паметта на тези личности е националното самосъзнание, уважението на нацията към лицата оказали ползотворно въздействие върху историята им. Дали от себе си, смелостта си, умът си, живота си. За да съществува нацията във времето сега, което наричат - съвремие. По начина по който я има. Ознаменуването на дълбокото уважение и гордост което изпитва нацията към светлите идеали на значимите личности - нацията прави чрез празници. Всяка година, във всяка държава има определени дни отредени за "празнуване", честване на паметта на конкретни индивидуалности ( личности ) дали нещо важно и значимо за съществуването на народа ( и държавата ). Традициите строго погледнато принадлежат на коренното население. Ала разместването на нациите, дали поради разни естествени емиграции, или нарочно от тихите троянски коне внедрявани от държавите-хищници. Води до чудни следствия. На трибуните да изнасят "чест" и "реч", излизат хора, които физически ( генетично ) , даже често и рожденно, нямат нищо общо с коренното население на държавата-плячка. И с цялата си многозначителност изпъчват "гордо-гордо" гърди и приказват за мир и още по-любопитно, за третиране на всички по един и същ начин - ЕДИННО РАВЕНСТВО ( РАВНОПРАВИЕ ) ЗА ВСИЧКИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВАТА. Много от тях, са поставени на високите постове планирано ( връзки и тнк. ) от държавите-хищници, като част от големият им план за колонизация. ( Колонизацията започва от "малкото камъче" - пазара, продажбите - парите,  продължава в учредяване на големи чужди компании и клонове, евтино изкупуване земите на държавата-плячка, така бавно-бавно претендентите за владения се настаняват удобно. Правят държавата-плячка, зависима от тях.) Изкусната манипулация - внушение - включва влагане и възползване от подбрани думи и цитати на видни личности от миналото, като форма на илюзорна причина и оправдание за дадени действия. Цитати, извадени извън контекста на значението им. Това което всяка видна личност е казала, написала, е изцяло свързано с контекста на времето в което е казано, написано, включващо целия списък на думи, изречения и смисли, изразени според контекста на ситуацията и повода. Напълно погрешна е употребата на части, "изрезки" от дадена реч, писмо, разговор на конкретна видна личност, като доводи в подкрепа или като причина за някакви съвременни интереси, моди и властови действия, ако и когато употребените извадки са извън контекста и пропускайки времето, характера на ситуацията по време на създаване на речта, писмото, разговора. Пример. Васил Левски е личност, светиня на България и пример за силата на решителността, морала и волята в правотата и отстояването на свободата. В това положение, всичко което е останало от неговия живот и дело, прочее спомени от негови речи, разговори и писма, се използват в приложенията на съвременни движения в България. До тук, нищо проблематично. Обаче, с неговите думи се възползват и чужденци ( други народи ) присъстващи на територията на държавата и вземащи разни постове или части от разни организации и техните действия "уж за доброто" на българина. И чрез нарочно извадени и подбрани извън контекстите думи на Левски, те прикриват реалния умисъл за действията си. Та когато българина слуша думите на "друго народните" да остане с фалшивото впечатление че му мислят доброто бъдеще, защото видиш ли, употребявали името и цитати от светинята им. Което междувпрочем правят не защото са се загрижили за българина, а за да създадат колоритно впечатление и прикритие за действията си. Нещо като, добрата реклама, зад която се крият чужди интереси, колонизаторски планове, власт и пари. Когато Васил Левски е говорил, писал за равни права, за всички в държавата. ( От изключителна важност е да се мисли, за да не се правят прибързано-дилетантски изводи. Още нещо, на мнение съм че паметта на предците, видни и тнк личности, е правилно да се почита с делата ни и чрез умът ни. Да мислим над смисъла на думите им и техните дела. Така те живеят чрез нас. Да постъпваме правилно. ) Първо ---> Никъде не е споменал за абсолютно еднакво равни права за всички народи в държавата. "Абсолютно Еднакво" равни, като еднакво третиране и тежест, не го е дефинирал. Със сигурност не е мечтаел чужденци да управляват България и да се разпореждат с живота на българина. Борейки се за свобода от едно иго, няма как да желае или да допусне друго иго. Второ ---> Когато Левски е писал/говорил, подобни неща, го е правил във времена в които живота на българина е бил друг, мечтата за възвръщане на България и свободата на българина са били главното което го е водило. Нямало е "пренаселение" от чужденци ( други народности ) и техните нарастващи монополни компании, постове, финанси - нямало е тяхната нарастваща власт. Така че, думите на Левски са точни и правилни, но във връзка с времето си, ситуацията - контекстите си. Защото ако днес Левски можеше да види България, убеден съм, щеше да остане с негативно чувство за пътя по който е поел българина и за случващото се с България. Щеше навярно, да оцени изминатия път през годините, но и с притеснен поглед да прозре опасността в която изпада българина и държавата му - опасност от изчезване и нова тирания, или последваща пълна колонизация.

Ситуацията е елементарна за анализиране. Чужди лица, говорещи за непринадлежащи им празници, отправяйки думите си към коренното население. Защото само то от всички други ще бъде най-ощетено при реализирането на лъжливото "ВСИЧКИ ЩЕ БЪДАТ РАВНИ, РАВНИ ПРАВА ЩЕ ИМАТ И ТАКА ЩЕ СЕ ТРЕТИРАТ." Какво ще го ощети? За чуденците "ВСИЧКИ С ЕДНАКВИ ПРАВА И СА РАВНИ", е добре дошло, така те ще имат голямото право с времето да се наложат още повече над коренното население и да го изместят. Позовавайки се на: "Имаме право, защото всички в тази държава сме равни и ни третират по-равно.". Това е прекрасна, скрита врата, към доброволната колонизация-завладяване. 

=_Невъзможни равенства_=

ЕДИННО РАВЕНСТВО И ТАКОВА ТРЕТИРАНЕ в държава, над всички хора от народностите - Е НЕПРАВИЛНО И НЕВЪЗМОЖНО. За справка. Не може всички народи в една държава да се позовават на еднакво равноправие и третиране, защото:

Първо - Всяка държава носи името на коренното население, а то е едно точно и определено население сред популацията.
Второ - Коренното население е единственият основател на държавата.
Трето - Призивите към едностранно равноправие и равенство в държавите ( особено малките ) към всички прииждащи националности е нелогично. При фактите че в големите държави, например САЩ, хората не се третират буквално еднакво. Доказателството. Нациите в САЩ се организират по определени зони, области, "квартали". Да кажем - български, китайски, арабски и тнк. Което показва че хората вътрешно не се чувстват еднакви и нищо не може да погаси различията им. Имат различни култури, ценности и традиции, затова те сами се отделят, като се концентрират в групи. Дори от пръв поглед се различава, че големите държави не случайно са отделени на определени области. САЩ, Русия и тнк. ( макар техните регионални областни разделения, да са различни - ги има ) За това главна роля не изиграва само голямата им територия и начин на управление, а и простичкият факт че на тази голяма територия съжителстват различни народи, имащи естествени различия и култури. Така че областните деления на управленческите територии, имат в предвид и тези разлики. В противен случай, ако всички се водеха от "ВСИЧКИ СА РАВНИ", те нямаше сами да се отсяват и разпределят.
Четвърто - Модерното "ЕДНАКВО РАВЕНСТВО ЗА ВСИЧКИ НАЦИИ В ДЪРЖАВАТА", със сигурност е вид подражание на САЩ. Но между САЩ и примерно България ( или коя да е друга държава от същия спектър ) има една голяма причина да не може да се иска еднаквост и да не е правилно. САЩ е основана от различни народи, европейски нации, африкански и тнк. Следователно САЩ не просто може, а е задължена да се позовава на "ЕДНАКВОСТ ЗА ВСИЧКИ НАЦИИ В ДЪРЖАВАТА", защото САЩ е Съединени Американски Щати ( подчертавам Щати ) Сащ е Мултинационална държава, в която влизат конгломерати от подобия на по-малки държави, ред етноси и смесици на култури. Всеки щат има свой разлики в законите и тнк. Докато разглежданият ни пример за сравнение - България като основана от един народ, българи в процес на над 1300г ( A напоследък излизат доста силни факти че България е още по древна държава, както и народа и ) То е нелогично и неправилно за държавата България, да дава еднакво равенство на всички нации. Тъй като всички други нации в България, освен българите ( коренния народ ) не са потомци на основателния народ и нямат право на абсолютно същите права с чиято тежест се ползва коренния народ. Това е вид правило, което ако не се има в предвид и не се спазва, води до изчезване на коренното население и практически до колонизиране на държавата и обезличаването и ( когато не се спазват правилата които автоматично се налагат от името което носи България - българи ) Иначе при "ЕДНАКВО РАВЕНСТВО ЗА ВСИЧКИ НАЦИИ В ДЪРЖАВАТА", идва момент когато чужденците нарастват, с което нараства и доминацията им. Коренното население бива избутано и намалява. Изкачват се до главни постове или биват поставяни там. Властта им се увеличава. Така до деня в който директно да кажат: "- Ние сме повече от Вас, коренния народ и затова имаме повече права от вас. Не ние сме във вашата държава, а вече вие сте в нашата. Защото по право държавата е повече наша.". А за САЩ, същото не би било проблем, защото те поначало са основани на различните нации, даже и една от нациите им да се увеличи сериозно до доминантни стойности, различни от преди, това няма да ги измести. При тях няма какво да се измести в такъв вид. Многото ( нации ) не се изместват с много ( нации ). Но малкото лесно биват изместени от многото. Тема за размисъл, ще е хубаво, ако предизвика в малцина мозъко-събуждане.

=_За пчелите и хитрият нападател_=

Колонизирането е като при отглеждане на пчели. Само дето пчелите са се самоотгледали сами. Пристига облизващият се хищник с извън животински възможности и интелигентност. Не бърза да клати питата. Не иска да го жилят. Опушва я. Пчелите уплашени се разлитат. Хищника използва специалните си възможности и по магичен път се нанася в питата им, на мястото на пчелите. Хем си намира готово ново убежище, хем се наяжда с готово събрания мед. Така еднаквото равенство и равноправие за всички нации в една държава, при една коренно-основателна нация, води до отпъждане на стопаните от домовете им и намъкване на "техните обувки" като свой от колонизатора.

Синтезирано казано.
КОГАТО В ЕДНА ДЪРЖАВА - ЕДИН НАРОД ОСНОВАТЕЛ И ДРУГ НАРОД ИМАТ АБСОЛЮТНО РАВНИ ПРАВА ( в и за всичко ) И БИВАТ ТРЕТИРАНИ КАТО РАВНИ. В ПРОЦЕС НА ВРЕМЕТО, СПОКОЙНО ЕДИНИЯТ НАРОД МОЖЕ ДА ПРЕВЗЕМЕ ДЪРЖАВАТА И ДА ИЗМЕСТИ НАРОДА ОСНОВАТЕЛ ИЗЦЯЛО. Такава колонизация, би могла да се оприличи на бавен геноцид.

В добавка. РОЖДЕНИЕТО НА ЧОВЕК В ЕДНА ДЪРЖАВА, НЕ ГО ПРАВИ ЧАСТ ОТ КОРЕННИЯ НАРОД, НИТО ИЗЦЯЛО ЧАСТ ОТ ЕТНОСА НА ДЪРЖАВАТА. АКО КРЪВТА МУ НЕ СЪДЪРЖА ГЕНИТЕ НА КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ.

Справедливото мерило.
Важно е да се отбележи какви права е правилно да са еднакви и какви не могат да бъда еднакви в третирането на два народа, единият от които е основател на държавата. ( За несхващащите, следният пример. Англичаните са коренно население на Англия, всеки друг народ стъпващ на земята им не може да бъде третиран със същата тежест която има коренното население. Защото държавата спира да бъде държава, когато изгуби коренното си население, с което губи и името си. В случай че друг народ с завишена популация, реши да ги измести по брой или по-власт, мисля че е ясно че англичаните не биха се оставили и като народ също с голяма история, няма да сложат на чуждите повече правомощия от на своите. Което е в дозата на нормалната и правилна логика. )

ВСИЧКИ НАРОДИ ( ВКЛЮЧВАЩО И НАРОДА ОСНОВАТЕЛ ) ИМАТ АБСОЛЮТНОТО ПРАВО НА ЖИВОТ, КОЕТО Е ПРАВО ПОНАЧАЛО НА ВСЕКИ ЧОВЕК, КАТО ВИД ИНДИВИДУАЛНОСТ В СЪЩЕСТВУВАНИЕТО НА ЖИВОТА И РАЗНООБРАЗИЕТО. КЪМ ТОВА АБСОЛЮТНОТО ПРАВО НА ЖИВОТ, СЕ ПРИЧИСЛЯВАТ И ПРЕРАБОТКИТЕ МУ ( ДОПЪЛНЕНИЯ ) ОТ ДРУГИ ТИПОВЕ ПРАВА, ДАВАЩИ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНДИВИДА В НАРОДА, ДА СЕ РАЗВИВА, ДА БЪДЕ ЛИЧНОСТ И ДА НЕ СЕ НАРУШАВА ПРАВОТО МУ НА ЖИВОТ.

НАРОДИТЕ РАЗЛИЧНИ ОТ КОРЕННИЯ НАРОД В ДЪРЖАВАТА, НЯМАТ ПРАВО ДА СИ ПРИСВОЯВАТ, ОТНЕМАТ, ПРОМЕНЯТ, ЗАБРАНЯВАТ КОЕ ДА Е ОТ ПРАВАТА НА ЖИТЕЛ ОТ КОРЕННИЯ НАРОД. ПРАВОТО ИМ НА СЛОВО И СВОБОДА, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ В УЩЪРБ ( ВРЕДА ) НА СЪЩИТЕ ПРАВА НА КОРЕННИЯ НАРОД, В КАЗУСИТЕ. ПРИ НАВЛИЗАНЕ В ПРОТИВОРЕЧИЕ ИЛИ ВЪПРОСИ И ДЕЙСТВИЯ ОТ ЖИЗНЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА, СЛОВОТО, СВОБОДАТА И ДЕЛАТА НА КОРЕННИЯ НАРОД Е С НАЙ-ВИСОК ПРИОРИТЕТ, А СЛОВОТО И ДЕЛАТА НА НАРОДИТЕ РАЗЛИЧНИ ОТ КОРЕННИЯ СА С ВТОРОСТЕПЕНЕН ПРИОРИТЕТ. КАТО В ЗАВИСИМОСТ ДАЛИ СА ПРОТИВОРЕЧИВИ, ОПАСНИ, ПОЛЕЗНИ ИЛИ НОРМАЛНИ, СЕ ВЗЕМА РЕШЕНИЕ ЗА ТЯХНАТА БЪРЗА РЕАЛИЗАЦИЯ, ИЛИ ОТКАЗ ДО ПРОМЯНА В РЕШЕНИЯТА ИЛИ ЖЕЛАНИЯТА В ПОДХОДЯЩ ВИД.

Регулация ( закон ) от такова естество, защитава интересите на държавата, опазвайки коренния народ, народа правещ я държавата която е. Като същевременно не нарушава абсолютното право на живот и развитие за пребиваващите други народи. Думата на коренния народ би имала правилно - по-голяма тежест и приоритет във въпросите и проблемите свързани с управлението, социалния статус, бюджета, културата, вътрешната икономика, нещата от важно значение свързани с бъдещето на държавата. Само по такъв начин, държавата се запазва и коренният народ ( потомците на основателите ) продължава да съществува. При отсъствие на регулацията ( правилото ) , води до обезличаване на държавата, преждевременно претапяне или "изгонване" на коренния народ, което довежда до заличаване на коренния народ и следователно на държавата като форма на самостоятелно автономно управление, превръщайки я във владение на държавите-хищници. Несрещайки пречки и защити, те ще окупират и разграфят земята в държавата като техен цялостен имот, заедно с всичко което е на земята. ( За мислещите, нормално е да има индивиди несъгласни с логиката, но тяхното несъгласие и негудование, няма да е от добродетелност и правота, а защото осигуряване на такова гледище предпазващо държавата / държавите чрез защита на коренния народ, им отнема "голямата хапка", която биха спечелили / завладели. Изобщо мненията на определени хора, не са в полето на безпристрастното и правилно мислене и решение, а в полето на интересите, големите пари и властта. Естествено, такива хора са обиграни да оцеляват с манипулации и лъжи, от които печелят. )

=_Народи основатели и преселници - бъдеще, проблеми и решения_=

Държавите ( коренните народи ) е редно да помислят за бъдещето си. Как и какво ще бъде развитието им в бъдеще и да се придържат към формата на управление и организация продиктувана от типът на основателствуването и учредяването на държавата. Елементите станали причина за създаването й, и за историята в която е просъществувала успешно и подемно-просперитетно държавата. Ако една държава иска да оцелее в бъдеще, ще се стреми към спазване на подобна регулация която е правилна. Или ще бъде принудена с загубата на коренното си население, да загуби бъдещето си, името си, земята си и да капитулира тотално, изличавайки се от географската карта ( или ставайки подразделение във вида в който е на друга държава - друг коренен народ ). Превръщайки се в земя част от колонизаторските трофей на държавите-хищници.

В такъв голям проблем ( сериозна опасност ) за бъдещето на всеки коренен народ и държава основаваща се на пребиваващия народ основател, може да се превърне неспазването, необръщането на сериозно внимание и незачитането на значителните и жизнено важни разлики ( различия ) в хората - единия народ и другия, за просъществуването на държавното управление във вида в който е оцеляла през времето. Което възниква необратимо при следване на лъжливата заблуда - ВСИЧКИ СА ЕДНАКВИ, РАВНИ, РАВНОПОСТАВЕНИ И РАВНОПРАВНИ, което пък произхождаше от сладката лъжа, нарочно налагана тактика с цел троянско колонизиране  - ВСИЧКИ СА ЕДНАКВО РАВНИ ( РАВНОПРАВНИ ) И ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН РАВНОПОСТАВЕНИ. ( Сладката лъжа на еднаквото равенство и равнопоставеност, позволява на чужденеца да вземе задните дворове, а защо не и цялата земя на която се простира държавата, основавайки се на довода че му е позволено защото има право на земята и това което е на нея, колкото и коренното население. Разумните сами ще осъзнаят сериознотта на такова положение за бъдещето на държавата. Вземайки каквото си иска чужденеца, на същата равност и равнопоставеност в привилегиите и правомощията като коренното население, ще приложи своя закон, докарвайки другата държава на която е коренен потомък и в бъдеще ще се окаже че притежанията на чужденеца, ще са станали притежавания и право на държавата-хищник. А увеличавайки мощта си, държавата-хищник, ще измести управлението и правото на текущото коренно население, с правото на своето. Което автоматично премахва свободата на текущото коренно население и го превръща, ако е оцеляло, в изтласкано бедно малцинство, чието мнение става незначително. )

Именно затова е правилно коренното население управляващо държавата си, да взема под внимание следните разлики:

1.Кой е коренният народ и кой не е.
2.Кой е основал държавата и как е бил народа тогава.
3.Чие име носи държавата, на кой народ-основател или група, естествено това е пак довод към коренния.
4.Кой човек е потомък на коренния народ, генетично е дете на основателите и кой не е. В това число, да се взема в предвид и децата на смесени бракове. Притежавайки генетична приемственост и само от единият родител, правещи ги потомци на коренния народ, тяхното право и правопоставеност, да имат същата тежест и приоритетност каквато имат чистокръвните потомци. Но родените в държавата, без да имат генетична връзка, тоест нито един от родителите им да не е от коренното население, да нямат същите тежест и приоритетност в правомощията и крайните решения, особено при важни избори касаещи бъдещето на държавата, каквато имат коренните потомци. Освен в случайте когато техните мнения, дела, решения, са се доказали като най-благоприятният и полезен фактор, допринасящ за бъдещето на държавата и естествено на коренния народ. В добринасяне за реалният мир на отношенията и благоденствието на всички народи, без това да ощетява коренният народ или да му отнема тежестта и първата решаваща приоритетност за бъдещето му независимо управление и независимо развитие. Нищо да не застрашава автономността и независимостта на коренното население и държавата, за да не се случи колонизация ( нашествие ) .

=_Тактики на нашествието в политиката_=

Нашествениците ( държавите-хищници, в които влизат антихора, антиорганизации и големите им пари ) , никога няма да си признаят че следват план за колонизация. Те няма да кажат: "- Дребосъци, ние ви завладяваме. Смятаме да си построим имение на земята ви, да ви използваме за роби и да си живеем като царе.". Не. Те ще запазват мълчание, затишие и ще пускат компромати, разриви. Без да привличат внимание към себе си. Двете им главни стратегии са в зависимост дали се готвят да завладеят и положат пълен контрол над дадената държава-плячка, или вече са я завладели и я контролират.

В стратегия номер едно - първата им задача ще е да разбият крепостта от вътре с помощта на добре обмислени троянски коне. За да завладеят гладко държавата-плячка, тя не бива да се съпротивлява. За да се случи, ще използват внушения, подривайки доверието на коренния народ към собствените му хора. Да накарат брата на брата, сестрата на сестрата, да не вярват. Изграждайки изкуствени вражди и недоверие на коренния народ към него си, те разкъсват здравата връзка която държи коренния народ силен. За да не бъдат лъвове. Разкъсват тяхното обединение. Унищожават тяхното самочувствие, гордост, любов към народа им и историята им. Така ги пречупват, ден след ден. Разпръсват ги като мишки, за да ги контролират лесно. Подриват морала им, започвайки от децата им. Отлагат в детските съзнания сексуални стимули, пороци, клишета. По пътя на рекламите, продажбите, порното ( кожното злато ) . Развращавайки децата им, превръщайки ги в лекомислени кукли, си гарантират лесно и пълно колонизиране за в бъдеще. Ще подпомагат корупцията, бедността, пороците и хорската лошотия, за да печелят и междудругото за да пускат слухове че коренния народ се намира под тирания сам на себе си от собственото си управление. Вярвайки на сценичните постановки, мислейки си че проблемите им идват от тях самите, жителите на коренния народ ще пожелаят да избягат от собствената си автономност и собствено управление на държавата си. Насреща им очаквано ще бъде държавата-хищник ще се изправи и ще им рече: "- Ние ви разбираме, съчувстваме ви. Приемете ни, ние имаме желание да ви помогнем да се освободите от незаслуженото подтисничество което търпите в държавата си.". Приемайки ги, те падат изцяло в капана на колонизацията и един ден ще станат подразделение на държавата-хищник.

Стратегия номер две - Колонизирането е реализирано от части, но коренния народ изпитва съмнения, прави опити да се замисля. Да се съпротивлява. Това не се харесва на държавата-хищник. Тя иска плячката и да легне като послушно кученце, да и поставят нашииник. За да приложат пълен контрол и изместване на коренното население. Тогава използват обратната стойност. Не могат да внушават на коренния народ че сам се тероризира, опроблемнява и тиранясва, защото те вече са позавзели властта и имат голям контрол над зависимостите ( живота )  на коренното население. Не искат да са център на вниманието. Остава да вземат другата страна. Пренасочват компроматите, внушенията, бедността и тнк. като деклариращи че проблемите на коренния народ се дължат на самия него и на глобалните проблеми. Казват им: "- Ние мислим за вашето добро и работим по подобряване на живота ви. Няма нищо вярно в слуховете че сме поставени лица или че зависим от други. Няма монополи и нашествие, има глобални проблеми и проблеми сред народа. Изглежда разни нелицеприятни среди от наш и чужд произход разнасят тези долни лъжи, за да се възползват от вас и да подведат доверието ви.".

Политика на вид е сериозна дума, когато се употребява от правилни и стойности същества. Ала такива рядко се появяват на хоризонта. И така под повърхността на тази дума, по-често се крие една голяма игра и лъжа. Говори се каквото е удобно и е в добро положение за интересите, властта и парите. Ако се казва: "- Спокойно, всичко е наред.". То със сигурност нищо не е наред. А назове ли се: "- В сериозно положение сме." Спокойно може да се окаже че не е така и че положението е изкуствено и подвеждащо сериозно, за да откланя народното внимание от прилагането на успешно колонизаране и реализиране на чуждите планове и интереси.

***
=_Човека - първото и последното_=

Приказката - "уважаващият се, бива уважаван", е подходящо обобщение за последиците от прилагане на сладката лъжа всички са абсолютно равни ( равноправни ) и равнопоставени - в контекста на тематиката съотнесена към ВЛАСТТА, ПАРИТЕ, ИНТЕРЕСИТЕ, МОНОПОЛИТЕ, КОЛОНИЗАЦИЯТА И ГОЛЕМИТЕ ПОДВЕЖДАЩИ СТРАТЕГИИ. Защото еднаквото равенство за всички, ги прави с еднакви привилегии и еднакво право да притежават всичко от и за всичко. Прави ги конформистични отражения едни на други, ако биват третирани като идентични, спрямо заблудата - еднакво равни. А когато страните, инстанциите, учрежденията и тнк. са еднакви, тогава те с взаимното си оприличаване, не могат да будят уважение. Уважават се индивидуалностите, различностите, личностите. В тях има какво да се види, възприеме и респективно - уважава. Докато в еднаквото, няма какво да се уважава. Еднаквите нямат характер, не тежат на мястото си, те копират от по-големите и по-силните, от модите и което се харесва. Те биват пречислени към останалите, така оцеляват, докато не станат желание за нечия власт и понеже никой не ги уважава, биват завладяни и изместени без много препятствия. Но да обърнем внимание и на единицата, на отделното, на първото и последното ---> на човека. Как заблудата - "всички са еднакво равни и равнопоставени", влияе на човека и какви нелепи последици създава в живота му...

=_Ограничаването на индивида, през рамките на нагласените еталони_=

В предните обосновки, подробно пояснихме групирането на хората и държавите в движения, учреждения, съюзи и тнк. С цел компенсация на взаимните им слабости и невежества.
( Изключения правят групировките и съюзите основаващи се от интелигентно-добри стремежи и доводи, създадени от също такива лица. Които за съжаление са голяма рядкост.)
Нелепостта е в незачитането на индивидуалността, заедно с потенциално заложените и придобити възможности, чрез натякването на - "ЕДИН НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КАТО ВСИЧКИ ( ДА СТАНЕ, ДА СЕ РЕАЛИЗИРА, ДА ЗНАЕ КОЕТО ЗНАЯТ ТЕ, ДА МОЖЕ КОЕТО МОГАТ ТЕ, ДА ИМА ТЕХНИЯТ ОПИТ И ТНК. ) " Отношението е специално към опита, културата, познанието, образованието, към специализирането на човека. ( Важно. В анализа, разглеждаме човека, не като еднакъв на другите, не като еднакво равен. А като индивид, като индивидуалност, като различна единица от другите. Така е и правилно. ) Според превърналото се в неписано обществено правило, всеки човек е "буквално", задължен да избере едно нещо и само това да му бъде живота, а останалото да прави като търси опита и възможностите на другите, влизайки в групи и съюзи. То не просто се бори срещу човека, тази нелепост продиктувана от "еднакво равенство и всички са равни", анихилира всички потенциални човешки възможности за развитие. Защото човешките потенции са безгранични, но когато бъдат притиснати под общественото влияние и нелепи изисквания, се възспират. Хората биват приклещени и насила вкарвани в менгемето на фабрични калъпи по които да се оразмерят, спрямо очакванията. И никой не го вълнува какви и колко качества притежават. Може да притежават всякакви дарби, но светът ще им наложи да бъдат само едно, за да бъдат част от обществото и зависими, подлагащи се на контрол. Инак, представете си всеки човек да беше наистина свободен, да бъде което иска, по колкото иска, от каквото иска. Общественият ред би се разпаднал, защото хората щяха да бъдат многократно по-интелигентни, самостоятелни, автономни единици. Тяхното развитие щеше да е неконтролируемо. Антихората щяха да изгубят властта си над тях. Услугите щяха да намалят търсенето си, всеки щеше да може в много отношения сам да се справи с каквото и да е. Щеше да се наблегне на производството, реалната индустрия, за бъдещето. А не за контрол над масите чрез зависимости. Такава епоха, би се превърнала в ренесансова. Бъдещето ще се насочи към тази форма на развитие. Защото в по-далечните времена хората ще се уморят от глупостите на масовия контрол и власт, просто ще им писне от тези безсмислени игри. Ще пожелаят свободата си и ще си я вземат.

=_Неписаните закони - обществени налагания_=

Доброто е там, където има разум. Без разум, има зло.

Със съдействието на еднаквостта от еднаквото равенство, живота на хората е отчайващо монотонен. Всеки се изживява в своята еднакво тясна кутийка. Както се приема за нормално в обществени те норми. Така фиксираните еталонно-конформистки модели, са вид задължение в обществото. Очаквания. Очаквания които "програмираното" общество в неосъзнаването за схемата на битуването и какво е независимост в реалният смисъл, приема като обвързващи за всеки индивид от раждането му, през целият му преход в израстването и живота. Но обществените очаквания не правят хората хора когато ги спазват неотклонно. Човека не се нуждае от релси по които да върви, човека е човек само по себе си, дори и без да се е доказал на всички, това не го прави по-малко от другите. Това не му отнема шансовете да направи нещо значимо и важно. Никъде в небето не е написано че трябва това значимо и важно да е се движи по каноничните очаквания на обществото. Щом природата е дала свободна воля на човека, какво право има човека да я забранява?! Какво право има да приковава титана в човека, когато неговата воля е свобода?! Предначертаната монотонност в живота, създава психически износености, изпъкващи в ежедневието под вида на "психически заболявания". Депресии, претоварелности, отчаяния, са съвременната бум "епидемия". Те са поредната окова държаща човека в подчинение, също като зависимостите от пороците. "Психическите заболявания" са вътрешния отклик, зов на хората, усещащи смазващата обстановка на затвора в който са принудени, задължени, насила да живеят. Задължени от матрицата на всички обществени очаквания, еталони, норми и нарочно вложени внушения и последици. Зов призоваващ ги към свобода, която обаче те не винаги имат силата и смелостта да вземат. Подчинението по пътя на "психическите заболявания" е наслагване на зависимост от лекарствени препарати, "специализирани" в дейността да изменят мозъчната активност принудително. Вземайки поредното "вълшебно хапче", от вида на антидепресанти, успокоителни и тнк. хората привикват с лесния начин да се справят със себе си. Стават зависи от лекарствените средства. А така стават зависими и лесно контролируеми от бизнеса с тяхното производство, системата, властта и от капиталистическите решения на чичковите-паричковци. Човек нямащ волята да контролира сам нормалната активност на мозъка си, а справящ с помощта на изкуствени средства, е човек нямащ контрол над живота си и следователно нямащ свобода. Лекарствата и новостите в медицината са важни и необходими, но само когато човек няма начин да се справи сам, тоест когато състоянието е невъзможно да бъде контролирано с помощта на личното съзнание, психика и възможности за решения. Тогава да. Но в съвремието за щяло и не щяло се дават торби с хапчета. За неща толкова дребни като депресията, хората години се вкарват по клиничните пътеки. И в каквото и състояние да са били, нима може да се каже че потърпевшите след дългогодишно ползване на препаратите, са нормални?! Когато са зависими от хапчетата. А защо депресията да е незначителен проблем. Елементарно. Да не би едно време хората да са се тъпкали ежедневно с препарати? Отговор - НЕ. Депресията не е нова мода и едно време се е срещала ( в по-малки количества, защото времето не е било чак толкова подтискащо и монотонно ) , ала хората са се справяли с нея сами. Кое им е помагало? Много просто - имали са желание да си помогнат. Имали са силна воля и стремежи. Така са се справяли с депресията, без да я слагат на първо място. Разнежили са се. Хората са се разнежили, което ги прави слабоволеви и много зависими. Предпочитат да пият хапчета за всичко, вместо да мислят и да подобряват живота си, отстранявайки вредните неща от там. Кафезът държащ здраво човека, изпъква релефно през погледа на човешките избори, харесвания, желания. Те го издават, защото в тях не се чете индивидуалност, а масовостта на задължаващите еталони и очаквания.

=_Двата пола и еталоните според които се възприемат_=

Жената и мъжът са един вид в два пола. Без тях няма общество, защото не би имало хора. Освен разликите в половете, те се различават още по видът ( физиката ) , начина на мислене, характера, личността и подхващането на избори и решения. Вече описахме в началото на темата, големите междуполови различия и нелепостите основаващи се на прилагането на ВСИЧКИ СМЕ ЕДНАКВО РАВНИ ( РАВНОПРАВНИ ) И РАВНОПОСТАВЕНИ в житейските ситуации. Да. Между мъжът и жената винаги ще има безброй различия. Но при все те са част от една цялост, целостта на големия природен план. Това което ги прави различни, ги свързва по-силно. Осъзнаваме нещо важно - РАЗЛИЧИЕТО МОЖЕ ДА ВОДИ ДО ПО-СИЛНО И ПО-ГОЛЯМО ОБЕДИНЕНИЕ. Изкуствените налагани еталони, дават изкуствени налагани допълнителни разделения сред жените и мъжете. Какви еталонни-очаквания са те? Първото очакване е за видът. Повечето жени "механически" се водят и спазват определени норми в избора си на мъж. Мъжете правят същото. Нормите им са обществените мнения, приказки на приятелки и приятели ( комплексирани с желание за блясък, власт и пари ) . За жената такива са - мъжът да е висок, отчетливо мускулест ( мускулите се приемат за признак на сила, въпреки че мускулестите хора не са по-издръжливи и оцеляващи, тяхната културистическа сила ги забавя, защото такива мъже разчитат изцяло на мускулите си, а не на умът си. А инстинктите им са притъпени ) , да притежава завидна доходоносна работа ( ако е богаташ, или синче на богато семейство още по-добре ) , по възможност да има нещо баровско, идиотско и мутренско във видът му. Да говори забавно и да не се опитва да мисли. Такъв тип мъже за масовата жена са най-търсените. Ето защо, много далновидни мъже нарочно се правят на такива, за да залъжат масовите "дами". Ако бъдем обективни тези масови "дами", биха забравили всички други търсени еталони за мъжа, ако има "голямата торба с пари". Тази част пък принуждава мъжете да стават чичкови-паричковци на цената на всичко, което значи извършвайки неправилни и неморални дейности, превръщайки се в антихора. Жени от тази масова категория се навъртат най-много на готовите чичкови-паричковци и на тези имащи голямата власт. При мъжете, "механичните" избори са - жената да има големи гърди, дълги крака, первезно изражение наподобяващо комбинация между гореща тигрица и игриво невинно зайче, изпъкнали устни, големи очи, по възможност да е глуповата, или да създава такова впечатление, да не задава много въпроси, да е купонджийка и да е готова веднага да си разтвори краката. Описаната еталонна жена, се познава също и по четене на лековати, безсмислени четива, подходящ пример - "50 нюанса сиво" и тнк. Романи пуснати в количествени продажби за да промиват мозъци. Печелещи от хорското желание за "евтини глупости". Жените от калибъра, дават малко и голямо за да са точно по мъжкия еталон. Стараят се, да носят къси дрешки, оскъдно облечени, гримирани като проститутки. Слагат си силиконови гърди и прочее други части на тялото, само и само за да следват масовия мъжки еталон, а може би и за да компенсират липсата си на акъл. По хитрите жени ( лисички ) с визията си, максимално се възползват. Чрез изкусителския си чар извършват неправилни дела, егоистични и грозни, с които се издигат в кариерата. И се превръщат в антихора. В дъното на всяка масова интрига, почти винаги стои - жена, а на всеки масов проблем - мъж.
( Видно е че ще има и хора отговарящи вродено на еталоните, но отличаващи се с интелигентност и добри качества. Те са изключение, а като такова, не са водещо количество. Умните ги разпознават веднага, другите погрешно подхождат и ги преценяват само по вида им. Киното помага на еталоните ( клишета ) да се внедрят сред обществото. Важно е човека да се замисля и да не допуска внушенията поставени от вредители да контролират живота, действията и изборите му. Любопитно - Пороците също са част от еталона в някои отношения за мъжете. Защото мъже без пороци не срещат голямо женско внимание, жените ги имат за прекалено недостъпни и съвършенни. В частност, такъв род мъже са мислещи и не се поддават на чаровните им изкусителства. Друго интересно - съвременната жена иска да бъде като мъжете. Възприела е прекалено сериозно феминизма и лъжливото "всички сме равни". Мисля, че жената има пълното право на свобода и независимост. Не одобрявам миналите времена в които жените са били безгласни букви. Не е било правилно. Жената има съзнание, може да мисли, тя също е личност, не е тяло за разплод. Но... Не е правилно жената да се стреми да бъде мъж. Жената е жена, не може да бъде мъж, както и мъжът не може да бъде жена биологично. Не трябва да отрича природата си. А да се развива в женска насока, без да се сравнява с мъжете от феминисткият израз "светът е мъжки". Очевидно е че жената има нужда да бъде жена. Да се чувства жена. Иначе си натрупва душевни и емоционални малоценности. Колкото и да се стреми да се въплъти в мъжа, на нея няма да и хареса ако я третират и се отнасят с нея като към мъж. )

=_Плодовете на грешките. Излишните доказвания. Лекомислените отговорности._=

Мъжът е мъж сам по себе си. Жената е жена сама по себе си. Не им е нужно да се доказват на всички в обществото, за да бъдат приети за такива каквито са. Но се чувстват сами по себе си мъжете - мъже, жените - жени когато са били в присъствието на противоположният пол, изпитвайки, усещайки, виждайки разликите помежду си. Мъжете за да угодят на еталона, се стремят да покажат мъжествеността си - с мъжкарско поведение. Демонстриране на сила и въздухопарни натягания. Да са извършили това и онова за да бъдат приети за мъже. Което включва да имат много пари и семейство. ( Семейството има значение, но то не те прави мъжът повече или по-малко мъж ) Големите отговорности, не са доводи в признанието кой какво е. Те са задължения, грижи, които човека сам си създава, за да се прави на голям в играта на обществото. А всички бързат да се наподобят едни на други по брой отговорности, без да имат необходимата психическа зрялост и опит. Меко казано е глупаво. Жените се възприемат като жени, едва когато забременеят и родят, без да осъзнават че са били жени и преди да си създадат голямата отговорност.

Да създадеш нов живот е красиво, но е грозно да го правиш за лични цели или поради невежество и похот. Множество хора са плод на грешката. Времето никога не греши, всеки е където трябва да е. Но тук ни интересува смисъла на човека да извърши действието, смисъла който сам полага. А много деца, не са били създадени с желанието да ги има, не с любов. Създал ги е момента от човешкия егоизъм и невежество. Така става, когато двама млади индивида правят секс, за да задоволят страстите си, без да мислят. Не вземат предпазни мерки, прилагайки глупавият метод: "- Той ме пази, вади го преди да свърши." Въпреки че еякулационната течност излиза преди и след пълното свършване. Или пък презерватива се скъсва, от навземане на лубрикант. А не се вземат бързи потивозачатъчни мерки. По такъв начин са се родили стотици хиляди хора. От една грешка и една недомисленост. Вторият тип е от егоистични подбуди. Младите жени прозряли че могат да си осигурят нещо повече, често решават да задържат мъжът до себе си чрез забременяване. Естествено и в това няма никаква любов. Създават живот без любов, без мисъл, без планираност. А от невежество в плътските страсти и от вид коварство за осъществяване на лични цели. За което вина има "кожното злато", внушенията за секс, голота и порно в обществото. Слагани нарочно от антихората с власт и пари, за замижаване морала, културата и умът на обществото. Изпълнявайки предвидените стратегии за самовластие, претапяне и колонизация.

=_Абракадабра в един завършек_=

Индивидът ( хората и тяхната свобода, независимост и индивидуалност ) е изправен пред много проблеми, застрашаващи бъдещето му. Докато не осъзнае свободата си и не поеме контрол над живота, мнението, действията, решенията, изборите си - няма да я има. Антихора има навсякъде из обществото, властта и парите, те не стоят със скръстени ръце. Всеки ден те действат за да осъщестяват свой или нечии други егоистични планове, които няма да бъдат в полза на човека, държавите и техните коренни народи ( потомци на основателите, намек за скритата колонизацията ). По пътя на внушенията, пороците-зависимости, лъжите-манипулации, компроматите, възползване от човешките страхове и страсти, желания за пари, власт и секс >>> антихората и антиорганизациите ( системни групировки от антихора ) поемат пълен контрол над хората и техните животи. Превръщайки човека в екзотична играчка с която си правят каквото искат, както искат.


Какво е важно да не забравя човека?
Отговор - Свободни сме и разбираме какво е да сме себе си, не когато сравняваме приликите - еднаквостите с нечии други. А когато сравняваме, изпитваме, почувстваме, видиме - разликите, различията. И живеем с и според тях, без да ги крием, без да ги отричаме.