Свидетели сме на индустрията. Преходите. Възходите в изкачването по-вертикалната обществена стълбица. Паденията, раздвижванията и измененията в състава и разнородността на делата човешки. Везните и ветропоказателя на живота се насочват временно в една посока, после в друга. Цели пирамиди се изграждат и разрушат, издигат и потъват в мъглата на времето. Индустрията е подбор от дела - правилни и неправилни, съвкупност от последователността на действията на всеки човек свързан с хуманната среда. Средата и делата, ала кое е квинтесенцията, основата и съсредоточието на тази кипяща и вряща действителност? Морала ли? Добродетелите ли? Съпричастността ли? Сърдечността си? Вярата ли? Човечността ли? Въпросът придобива значителна приоритетност, в миговете когато си припомняме навървяните събития които сме видели със собствените си очи. Историята е още една повратна точка успяваща да ни разтърси с твърде периодичните и сякаш имащи някаква сериозна казаулност събитията. Когато им обърнем внимание, спокойно бихме могли да предпишем всяка сполука и несполука от обществото, на мнимата съдба. Дали я има или не, това не е тема в която обсъждаме съдбата, действията си имат осезаема свързаност, нещо което и не много проницателен ум би доловил, без много усилия. Интригуващата действителност на която подчертано ще обърнем специфично внимание е - антигонистичността между човешките думи и човешките дела. Защото колкото и да не ни харесва, СЪЩЕСТВУВА СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА МЕЖДУ КАКВО НИ УЧАТ И КАКВА Е РЕАЛНОСТТА. Възприети са възгледи, че в обществото е редно да съществува - доброта, доблест, честност, искреност, съпричастност и всички, всички прекрасни качества на който още от деца се опитват да ни научат и да ни казват че те са важни и определящи личността и човека. Четат се приказки на малките деца, за вълшебни приключения в които доброто премерва сили с злото и го сразява, а всички заживяват щастливо. Филми и музика, ориентирани към подрастващите и зрелите, които наред с помпозните и клиширани сексуални подтекстове, внасят и по някое нишка от старозаветните човешки възвишени качества на морала. Уви, толкова много е говорено и писано за тях, за доброто в човека, че сякаш приказките, текстовете на песните, сценариите на филмите, се оказват единството място на което доброто за което така сладкодумно говорим - съществува. Приказни възвишени качества, приказни морални хора, приказни невидими и безплътни висини - това представлява обществото ни. Такова е сега, такива нима е достигало и преди време. Разликата - сега тази реална несъществуваемост на доброто в човека е глобална.
Не е било винаги така, някога доброто се е ценяло, хората са били истински и са таяли в себе си желание за по-добър свят, за без греховен живот. Развивали са вишите си качества, които са били определяни за дар от боговете ( става дума за времената преди трайното установяване на монотейзма - монизма ) Отделя ли са внимание на душата си, хранили са душата си, не само тялото си. Развивали са ума си, не само физиката си. И като че ли най-важното, тези хора са били "чисти","чистоплътни", не е до телесна чистота, а до чистота на съзнанията им. Не са позволявали на разни капризи, на разни изкушения да си проправят път в тях. Съблюдавали са опазването на съществото си. За човека от онези отминали времена, духът и разумът са били на първо място. Нямали са всички "богатства" на съвременната индустрия и империализъм, но са разполагали с бистри умове, отворени към света и силен дух и воля. Не бива да се отнасяме с "насмешка" на миналото, може да са нямали което сега имаме, но това не ги е правело примитивни, след като днешните придобивки, нещата, всичките които ползваме, са техни творения, творения на всички единици от миналото, оставили отпечатъка си. Благодарение на което, днес човека има голямо самочувствие и его, възприел тази "даденост", се чувства твърде горд, но невеж, за да защитава, укрепва и поддържа разума, вярата и духа си, така както са правили преди нас всички наши деди и прадеди. Развиваме се напред, но развиваме предимно материята около нас. А духовността, чисто природните ни "вродености" деградират.
До нивото в което човека, индивида, не се чувства задължен да развива разума, духа, силата на мисълта и вярата си. Ще отвърнат много "Мисълта не ни храни, вярата не ни топли, разума не ни спасява. За какво ни е да им обръщаме сериозно внимание, не стига ли има училища", други пък ще възкликнат "Голяма работа, човек се учи докато е жив, не е проблем, колкото толкова, достатъчно е да си останал човечен". Да. Мисълта не ни нахранва, вярата не ни стопля, разума не ни спасява, по отделно всяка пръчка от наръча се пречупва лесно, но ако ги събереш, създаваш здрава основа, или още едно вложение на мъдростта на Хан Кубрат. Така че, мисълта не може да те нахрани, но ако я развиваш, тя ще ти даде отговорите които търсиш, вярата не може да те стопли, но тя ще ти даде сила и стремеж да се развиваш към целта която следваш. Разума не може да те спаси, но ще ти открие правилните пътища, ако не го оставяш да закърнява. А всички заедно, дават волята и всички заедно са именно това което би те нахранило, стоплило, спасило.
А как процедира сегашния човек? Какви са ходовете и рокадите в житейския му път на дъската от живота? Борили се са справедливостта? Вярва ли в нещо? И по-важното знае ли сегашния средностатистически човек ( има изключения ) защо живее и за какво живее? В Европа, населението е особено застаряващо, с нисък процент на раждаемост и висок на смъртност. Най-видни тези проценти са на територията на България. Съществуват религии, съществуват книги, стойностна литература, много и най-различни пътища към самоусъвършенстването, извисяването на човека, развитието на разума, мисълта, вярата, морала и подобряване на човешкото поведение. Нали, да не си въобразяваме че щом сме извън първобитността на маймуноподобното със сопата, сме достигнали преломния момент. Не сме.
За хората само след едно хилядолетие, нашия век, ще изглежда допотопен, а нрава, разума и поведението ни - първобитни. Наличието на много начини човек да се подобри, някак остават не забелязани. Защото на обществения - Телесапиенс ( мое наименование, игрословица на човека на 21 век, от думите television + sapience ) се задоволява единствено с което е пред очите му. Стига му на днешния човек ( Телесапиенс ), да му е пълен хладилника, да прави секс, да посети морето и с тези трите се изчерват и желанията му. До толкова хуманността е западнала, че човека се е превърнал в едно безмозъчно полуживотно-полумашина, което не знае какво друго да иска и да прави, освен това което вижда другите да искат и правят. Не е ли тъжно? Не буди ли съжаление? Какво беше някога човека и в какво се е превърнал? НИЕ СМЕ ХОРА, ХРАНАТА Е НАШЕТО СРЕДСТВО ДА ПОДДЪРЖАМЕ ЖИВОТА СИ, НО БЕЗ ДУША, БЕЗ ВЯРА, БЕЗ РАЗУМ, БЕЗ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ ДОБРОДЕТЕЛИ И ВЪЗДИХАТЕЛИ НА ВЪЗВИШЕНОСТ, ВСЕ ЕДНО НЕ СМЕ ЖИВИ. Тогава какъв живот водим? Когато нашия живот, не се свежда до нещо по-различно от живота на животните? Следователно погрешно се имаме за повече от животните. ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТНОТО Е САМО СЪЩЕСТВОТО КОЕТО ЖИВЕЕ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ХРАНАТА, РАЗМНОЖАВАНЕТО И ТЕРИТОРИЯТА СИ. Минимален е броя на индивидите, живеещи за повече от трите. Смисъл, загледайте се от по-близко какъв живот води човека и се замислите и за вашите животи. Водим се християни ( или ако се отнася до друга нация, то според вяроизповеданието което имаме ), но кой спазва десетте божи заповеди? Почти никой, и никой. Кой тачи добродетелите? Почти никой и пак никой. Какви ти добродетели! Наблюдава се липса на морал, липса на разум, често срещана злоба, завист, гняв, убийствени наклонности и какви ли не други деградирали човешки качества!!! Има еталон - вяра, но понеже човека си мисли че вярата е глупост, че не е нужна и че пречи, брутално я загърбва. Това помогна ли с нещо? Загърбването на вярата, нихилизма, атеизма? Доведе ли света до нещо по-добро? Обръщам се към всеки, всеки който ще прочете. Населението което отхвърля съществуването на Бог, става все по-голямо, броя се увеличава постъпателно, защото обикновенните хорица следват модата, която започва от необикновенните. Тези които ви дадоха ерата, те имаха своите подбуди да вярват или да не вярват в Бог. Но те сами изминаха пътя и сами откриха в какво да вярват. Липсата на вяра, само по себе си не е безверие, да кажеш "няма бог, не вярвам в бог", ето пак вярваш в нещо, в неговата липса. Пак е вид вяра. Обаче онези хора дали ерата, те, всеки един от тях, си имаше причина да вярва в каквото иска и се стремяха да докажат убежденията си. А за човека ( средностатистическия ) е по-лесно да вземе наготово помислите на не обикновения човек и да ги твърди, без да разбира защо онзи е стигнал до такива заключения. В това е проблема. За човека винаги е по-лесно да вярва само в което може да докосне и види. Питам ви вярата в "докосването и виждането" необходима ли е да е буквална? За теб сигурно, за теб може би, за теб, ти не знаеш, замисляш се. Има неща които не могат да бъдат докоснати, или видяни, но това не ги прави по-малко съществуващи и логични. Нали! Зведите в далечния космос, са неща които никой човек не е виждал в близост, нито докосвал, но това прави ли ги нереални? Не. Ако "Око да види, ръка да пипне" се приема винаги буквално, тогава човек не би успял да развие и йота от разбиранията си за света, по причина че фундаментите на живота са далеко от нас и рядко са видими. Добър довод към групата на нихилистите и атеистите. Това че Бог не се вижда, не се докосва, не го прави автоматично несъществуващ. За да стане такъв, трябва да бъде доказано, не неговото съществуване, а неговата липса. Кой досега е доказал липсата на Бога? Отговор - Никой, защото е недоказуема, по всички видове аргументи. А за невярващите, те не бива да се ползват от безплътни разсъждения, след като за тях има само око и ръка, те да дадат материално доказателство че Бог не съществува, тогава вече може да се говори за липсата на бога. Нещо което струва ми малцина се досещат. Такова доказателство няма. Каквато и материя да намери някой, тя винаги е свързана и не би могла да съществува без участието на света, това я прави и част от творението.
Така достигаме до тезата - ЦЯЛОТО СТРАДАНИЕ НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ КОРЕНИ В ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ВЪЗВИШЕНОТО, ИДЕЙНОТО, ЗА СМЕТКА НА ЖИВОТИНСКОТО И ПЪРВИЧНОТО.
Историята е затвърдила че ударите от жестокостта, са идвали винаги от невежеството. Независимо дали от живота, религията, науката и прочее. Но причината не е в тематиката. Примерно, това че някога религията е допуснала злини по света, не е грешка на нейната философия, а грешка на хората които са изопачили началната версия на постъпващата информация за своя изгода, власт и цел. ТАКАВА Е УЧАСТТА НА ЧОВЕКА, ДА ПАДА НЕИЗМЕННО ПОД ИГОТО НА НЕЧИЯ ЕГОИСТИЧНОСТ И НЕЧИСТИ ПОДБУДИ, ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ НЕЩО СЪЗДАДЕНО С ДОБРА ЦЕЛ, ЗА ЛОША ЦЕЛ. ДОКАТО НЕ СЕ НАУЧИ ДА РАЗЛИЧАВА ИСТИНАТА, СРЕД ПОЛЕТО НА ЕГОИЗМА И СРЕБРОЛЮБИЕТО.
█▌Допълнение първо - обществено съзнание, за корените на низостта и еднодневката.
Общественото съзнание се проявява разностранно в отделните области на света. Поради различната географска ширина и дължина, времеви съотношения, морални рамки, предрасъдъци ( често усвоявани навици на подражание приемани за нормални ), традиции, доктрини, догми и тнк. В частност или в тяхната комплексност, тези звена се прегропират и създават модела на общественото съзнание. Модел, не различаващ се много от модела на програмирането. Модел подобен на план на чертожна дъска. Този модел е калъфът, през които всеки индивид се сортира, за да продължи напред в индустриалното общество, преминава през пренареждащия конвейер. На това място каквито и да е имало разлики между дадения индивид и стандартите, биват снемани и пренастроивани за да уподобят стандарта който е очаквано и познато употребяван в обществените норми.
Някои модели на стандартите, не целят унищожаване на добродетелите, морала и природната положителност на индивида, а са модели целящи да счупят рамките на всички ограничащи модели които индивида, като обществена единица е бил принуден да нарами или сложи като хомот на врата си.
Такъв модел съществуващ да се противопоставя на ограниченията е - вярата. Или всички подобни религиозни течения и вярвания, съградили системи от методи с които да надвиват човешкия разпад. Особено ярък и най-подходящ пример, не само за такъв модел, но и за различните обществени съзнания в света е - Индуизма ( корените на епоса и йогата ) , Будизма и съпътстващата го медитация. Ако на запад хората са все по-материални, не виждат и не ценят нищо което не могат да докоснат и притежават, то на изток, духовното естество или остатъците от това естество продължават да изпъкват.
На изток, за безмерно отдадените на медитацията и постигане на хармония, не съществуват граници. Някои от тях са даже готови да се подлагат на суров аскетизъм. Което ще рече да се подложат на лишения, да се откажат от привилегията да притежават нещо друго, освен себе си. ( Тази насока на мисълта е подходяща за съвсем друга тема, защото медитацията и нейните цели не се разбира правилно от мнозина, но понеже е свързана със сегашната тема я внасям само като показател и сравнител. ) Нека сега се върнем към западното общество, как един европеец, би гледал на такива неща. За европееца е немислимо да се откаже от нещо, още повече да се откаже от всичко. В източния модел, повечето от европейците ( или изобщо тези от европейците които са в най-материалистическа и капиталистическа зависимост, което е доста подобно на вид психическа болест, добро показно е България), го възприемат като една крайност и дори признак за глуповатост в източните разбирания.
Обществения човек в Европа, крайно вкоренен в материализацията, с закърнял и закостенял разум, не познаващ нищо друго в своя свят, освен икономика, егоистическа-рационалност, предмети, притежание, власт, услуги, би помислил източния модел за ограничен, защото според него трябва да си глупав за да се откажеш от богатство, власт и предмети. Такова ще е мнението на всеки човек свикнал с материалността, мислещ си че тя е даденост и че човека е задължен да живее така.
Защо намесих източния модел? Какво общо има? Когато един човек не търси път към себе си, когато е скъсал с природата си, когато не се опитва да усеща свързаността в целия свят. Този човек макар да е жив и дишащ, е мъртав отвътре. Лесно е да съществуваш, трудно е да си наистина жив. Да живееш ограничено, не е истински живот, а съществуване, подобно на предметите. Та... когато един подобен човек е обсебен от материалността, в него закърняват всички потенции на положителността, креативността и разума. ЗАЩОТО, ДА ЖИВЕЕШ ОГРАНИЧЕНО, ПРИТИСНАТ ОТ ДОГМИТЕ НА ЕДНА ЛИНИЯ СПОРЕД КОЯТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СЕ УЕДНАКВИ, Е ДА СЕ ОТКАЖЕШ НА ПЪРВО МЯСТО ОТ ПРАВОТО СИ НА РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ, НА ВТОРО ДА БЪДЕШ ЗАДЪЛЖЕН ДА КОПИРАШ ЧУЖДОТО "ТАЧЕНО И СМЯТАНО ЗА АВТОРИТЕТНО ОТ ОБЩЕСТВОТО" МНЕНИЕ И ДА ГО РЕПЛИКИРАШ НА МЯСТОТО НА СВОЯТА ПРИРОДА. Ден след ден, това става навик. Подобно поведение не е ползване на разума, а машиналност и пресметливост. Пресметливи са и компютрите, а те нямат разум (влагат им определени параметри и те стават техните теми на "мисълта им", подобно на тях обществения човек за да оцелее в индустриялната система, е готов да се превърне в празнодушно същество и дори чудовище. Тъй като СЛЕД СКЪСВАНЕ С ПРИРОДНОТО, СЛЕД ЗАБРАНА НА РАЗЛИЧНИТЕ МИСЛИ ОТ ОБИЧАЙНИТЕ, В ЧОВЕКА НЕ ОСТАВА НИКАКВО ДОБРО. A БЕЗ ДОБРОТО В ЧОВЕКА С ПЪЛНА СИЛА СЕ РАЗВИВАТ МЕСТНИТЕ НИЗОСТИ - ЕГОИЗЪМ, ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО, ХИТРОСТ, ДВУЛИЧНОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ, ЗЛОБА, ПОХОТЛИВОСТ И ПРОЧЕЕ.
И като зверилник, най-главни места вземат най-големите зверове, изпъкващи със сила, защото са се наяли повече. Но с какво се наяждат? С други малки зверове и малки животинки искащи да станат също зверове. Големите зверове са богатите, малките зверове, междинните. Малките животински, са бедните. Как са свързани? Кое ги свързва? Богатството! То циркулира помежду им. При богатите е повече, при бедните най-малко. Приликата е най-чувствена, когато се съотнесе към кръвообращението. Да приемем че кръвообращението е богатството което подхранва големия обществен зверилник. Ако обществения-зверилник, беше нормален организъм, в едната част на тялото си щеше да има повече кръв отколкото в другата си част - заради теглото на кръвта и различната пропускливост. Добре, тогава тази част която е по-кръвоснабдена ще е по-богата, а тази с най-малко, ще е по-бедна. Да, но обществения-зверилник не е обикновен организъм, в него няма съсредоточени участъци, местата от него където ще има повече кръвоснабдяване са нееднородно разпределени в подобие на нервни възли, без очевидна подредба. Първо заключение което може да се направи е че организма обществен-зверилник има проблемно тяло, което поради разнородното разпределе ние на тези нервни възли, ще му създава проблеми. Второ, при условие че кръвта е определено количество, то щом при тези възли е повече, то при останалата част от тялото ще е аритметично намаляваща, до момента в който ще се окаже че има части от организма които не се кръвоснабдяват и умират.
Какъв логически възглед можем да си изведем? ЗА ДА БОГАТЕЯТ ЕДНИ, ДРУГИ ТРЯБВА ДА УМИРАТ. Тоест разполагащия с много материалност, я има защото някъде другаде по света някой е бил лишен от тази материалност и най-вероятно това е довело до смърт.
Това е цената на липсата на добродетели и възвишеност. Тяхната липса, превръща хората в по-ниши от животните. Защото животните не изпитват егоизъм, нито други видове порочни дегенератори.
Разбира ли човекът това? Видимо не. Човекът е станал твърде зависим от обществения-зверилник, а разумът не допуснат, не предлага други решения. Всяко следващо поколение, щом забележи колко ниско е паднало миналото поколение, сякаш в някаква словесна надпревара се опитва да докаже че може да падне още по-ниско. Следващите поколения като цяло повтарят познатите им деградатори, защото с тях са свикнали, това е тяхния живот, те не се замислят и не познават друг. Научили от "родното тяло", че богатството и властта са важни, цял живот се стремят към тях. За тях това е живота им. Пороците пък научат от възрастните и ги преповтарят също. Израстват без ценности, в безверие, без духовност, в жесток свят и много омраза. Което ги подтиква да стават също такива, жестоки, омразни, злобни. И всичко се повтаря отново и отново, но всеки път още по-зле от предишното, заради общата надпревара - "направи по-голяма щета, бъди по-голям егоист".
Хората са като онези мушици - еднодневките. Те живеят по-малко от един ден, от появата си, не виждат нищо от света, не разбират нищо от света, просто се размножават и правят същото което и предишните нему им. Никой не знае къде е живяла еднодневката, къде е летяла и тнк. По-същия начин и при човека, накрая, никой не знае кой е бил, къде е бил, защо е бил или дори какво е било името му, или лицето отговарящо на това име. Гробищата са безмълвни, но много поучителни! Там е миналото, всеки който някога е живял и знаете ли кое е интересното?! Без някои единици, всички останали минали хора, са правели същото което и сегашния човек прави. Богатели са, пръскали са се от пороци, егоизъм, низост, бездушие, материализъм и за какво? Като накрая от тях не е останало нищо което да бъде запомнено. Те са се превърнали в една обща маса, която никой не помни, нито по име, нито по какви хора са били. Тотално биват изличени, все едно никога не са съществували. Защо? Защото и преживе са били твърде еднакви на масата, направили са каквото се е считало за еднородно с масата, а пороците са си едно към едно с желанията на масата. В тях, е имало само желание за богатеене и материализъм, неща така познати, че не е имало причина да бъдат запомняни. Помнят се проявилите се с добри дела и проявилите се с крайно зли дела, за назидание. Останалите са така еднородни в желанието си за власт, богатеене, пороци, че от тях не остава нищо. Пороците им напълно ги поглъщат. Така че е странно как новите поколения и изобщо хората, не се поучават от надгробните плочи, притежание на хора някога също като тях стремели се към същите неща и какво, нещо по-добро ли ги застигна? Не. Защото не е този добрия път. И какво разбираме до тук?! Хората живеят порочно, пропаднало, нишо, материално и без духовно, защото са си втълпили че след смъртта изчезват и край. И понеже си вярват че този живот им е последния миг, те решават да го изживеят наблъсквайки всякакви щуротии, правейки колкото се може повече от всичко, без никога да им се достатъчно, искайки още и още предмети, власт, причинявайки още и още вреди, за да могат един ден да се чувстват спокойни, че са направили и опитали всичко. Такива са хората живеещи ограничено, без съвест и не вярващи в нищо повече от тяхното съществувание, ако не е познато. Те са и основните деградатори унищожаващи съзнанието на цивилизацията.
В такъв случай, човекът не знае защо живее, живее без да си задава подобни въпроси и там му е грешката. Целта на живота, няма как да са пороците и звероподното управление на обществото. Целта винаги е по-горе от низостта.
Страданието е страха на човека на бъде себе си, да познава себе си и основата на която е стъпал. Защото само който познава себе си, познава света и обръща гръб на пороците и низостите. Който има себе си, има всичко и знае че това всичко не може да бъде продадено или купено от предметите, властта и прочее. Има неща безценни, те нямат цена, тях винаги ще ги има в очакване на тези които ще ги намерят.
█▌█▌Допълнение второ - Какво е индивидуалност? И как липсата и унищожава света, създавайки
на мястото на добротелите и прогресията, деградация и страдание.
Светът
е изпълнен с разрушения, смърт, болка и страдание, поради недостига на индивидуалност.
Дефиницията на индивидуалност, не е крайна антигонистичност. А човек който не се
страхува да бъде себе си, развива природните си дадености - качества,
уникалности, дарби. И понеже света е една цялост, когато човек се
индивидуализира, той се развива в еволюция. Тази еволюция не може да
създаде крайни противоречия между група хора, всеки от който е
индувидуалист, защото стремейки се към индивидуалност тези индивидуални хора се изкачват от
различни страни към един и същ връх на еволюцията, за да се срещнат на
върха му. Така че, индивидуалността в процес на прогресията си, стапя
всички физически, неморални, етнически, религиозни и прочее разлики, до
момента в който напълно различни хора по физика и гени, стават част от
единната цялост. И макар да продължават да са различни и уникални
по-своите гени ( физика ) , те стават единни, обединени от единното стъпало на което
са тъпали за да се издигнат в разбиранията си, които ( става дума за разбиранията им ) се пресрещат едно с
друго в общ съюз, на оновата на реалността и нейната свързаност.
Противно. Всяко лишение от индивидуалност - нейния дефицит. Занижава съзнателните способности, а разумът се ограничава до по-тесен светоглед, с което ума, започва напълно да идентифизицира себе си само с тялото си. По такъв начин, между група от индивиди с липсваща индивидуалност ( възприели обществения метод на уеднаквяването ) разликите и противоречията се разрастват, защото изпъкват на първо място телесните, външни и повърхностни различия, които индивидите с дефицитна индивидуалност, ще имат за по-приоритетни в хода на живота си. Набор от множество подобни повърхностни приоритетни противоположности, създават конфронтацията ( конфликтни ) в протежение на света. Допълнителните трудности в разбирателството на хората са обострени не само от дефицита на индивидуалността, но и от различните степени в нивата на съзнанията им.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/56383787615/
