Предишни теми от сагата - еволюция.
"Ябълката или огледалото. Ръката или окото. С какво обработваме суровите полета на мирозданието."
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/06/blog-post_18.html
"Непознатото в нас - интуицията, скритият гост"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6314.html
"Вратата отвъд границата - интелект и природа"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_5967.html
"Даровете на природата - един за всички срещу всички за един."
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4323.html
"Еволюционна стълба"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4582.html
"Когато мравката се качи високо"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6055.html
1)- Човекът и неговата еволюция. Kое ни помага, кое ни спира. Увод и още нещо.
Човешката раса е под мотото на промяната, или би следвало да бъде?! Единицата наречена човек не е статична, в общ план също. Животът е морето, чийто вълни ту прииждат, ту се отдръпват. Възходи и падения. Свикнал човека, не очаква по-различна "представа" за живот. Не съгражда и не установява никаква "вяра на постоянството", защото за краткия си живот не открива такова. Което е било вчера, утре лесно би се изменило. Макар тази систематика на "разсъдък" да е полезна от към "оцеляване" на вида - човека в общ план, не води до ползотворност в човешката еволюция. Защото еволюцията колкото и да сме привикнали на онази капитално-икономическа манипулация - възгледа че маймуната видиш ли станала човек като се трудила, респективно като се развивала само в "материален и социално обществен план", никак не води до издигане на едно същество в човек, или човек в по-възвишен такъв. Употребата на почутия израз от Дарвин е по-скоро "оксиморон" за неразбирането на реалния процес при който неживата материя се е превърнала в жива и продължила това развитие до появата на "капацитета" човек. Такива и още много "лозунги" са популяризирани сред обществената маса, предимно заради ползата на тяхното мото и въздействие сред населението, като подтик населението да следва "очертания" като писта маршрут и да не се откланя, да не взема други пътища и избори. Чисто реално, нещата обаче стоят по друг начин, не е възможно един вид да еволюира от "труденe", от извършване монотонно на някаква дейност. Тъй като самата поява на навика "дейност" е причина от - първо на развитието на разума, след това от подходящи благоприятни условия и възникнали нужди, за който се е търсило оптимално задоволяване. Или иначе казано, НЕ Е ВЪЗМОЖНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ КАКВАТО И ДА Е ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОМЯНА, АКО СЛЕДВАМЕ ЕДИНСТВЕНО И САМО "МАТЕРИАЛНИТЕ" НУЖДИ И ИЗИСКВАНИЯ. Нормално в началото на развитието си, съществото да се обръща повече към външността си, към материята която вижда. Нo нима тази тъкан е единственото което съществува? И поради факта че първото което виждаме е само "облекло" на прозирния ни свят, респективно е ДАВАЙКИ МНОГО ВОЛЯ НА МАТЕРИАЛНИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ПЪТ НА ЖИВОТА, ПРАКТИЧЕСКИ ЧОВЕКА СЕ ЛИШАВА ОТ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОСТЪПИ РАЗЛИЧНО И ДА ЗАВИШИ НИВОТО НА ЕВОЛЮЦИЯТА СИ.
Градацията не завършва с появата на човека. Независимо за колко разумни се имаме и тнк, човека не би могъл да е последното звено в еволюцията. В същия такт, за последователи на Дарвиновото учение, Дарвин никъде не е казал / написал, че човек е последната инстанция в еволюцията на видовете, или че самата еволюция е спряла с появата на човека. НЕ, АБСОЛЮТНО НЕ. Дарвин като разсъдлив човек е изследвал, "дисектирал" и систематизирал - фактите които реалността му е предоставялa. За съжаление, както всеки здраво мислещ ще се досети, реалността не му е предоставяла всички възможни факти, а само най-нагледните за времето му. И все пак, разполагайки и само с такива, е отсял нещата, открил е последователност, ала в тази последователност не е намерил края на веригата, нито нейното начало. Издигането на Дарвин в култ, е единствено от "преиначаване" на живота, мислите и идеите до които е достигнал. Една част от хората, не съзирайки точка в ретроспекцията на Дарвин, са решили че щом последното за което се говори е "човека" познатото, значело и че човека е последната верига на еволюцията. Объркването не е неочаквано, предвид колко кратък е човешкия живот на фона даже на две-три хилядолетия. Какво да кажем тогава за милион години? Как човек би видял еволюцията в физическо действие, когато не може да види по далеко от краткия си живот? Не може и няма как. В епохата ни, още няма друг начин да прозрем какво става отвъд времето ни, напред или назад, освен начина на разума - разсъждаването и логиката. С които се опитваме да проникнем там където физически не можем. До колко се справяме е въпрос който ще изясни по нататък.
Човек още не може напълно да си представи идеята за еволюцията. Добър пример колко мъчно и непосилно е да си представи нещо което "физически" не може да види в интервала от живота си - е поведението при възникването на идеята за еволюцията. Още в онези времена, хората из първо са подигравали и осмивали това което не са разбирали. ВСЯКО НЕЩО, НЕПРИСЪСТВАЩО - ВИДИМО, ДОЛОВИМО И ДИРЕКТНО В ИНТЕРВАЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. Е ТРУДНО ПРЕДСТАВИМO И ЧЕСТО НЕВЪЗМОЖНО ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ ОТ МАСОВИЯ "РАЗУМ" В КРАТКИ ВРЕМЕ-ИНТЕРВАЛИ. Съзнавайки че "човек" не е точка в еволюцията, води до разбирането че стремежа към развитие трябва да бъде продължен, за да може да вземем по-горни нива. Под понятието - развитие, да се разбира най-много, линейно или скокообрана промяна в градацията на съзнанието. Съзнанието е което води до еволюция. Много преди физическата промяна да стане доловима за "осезанията", присъства съзнателната промяна. Методът, извън рамките, мислене извън кутията. Без съзнателна промяна, няма и физическа, тъй като физическата е нищо друго освен отражение на промените във вътрешния ни свят. Съзнанието, разума и тнк, трябва да се разглежда като особен вид тъкан, която като по финна, е естествено да се усъвършенства първа, а тялото като по-груба тъкан, да се промени след повече време.
Планината се издига, когато намери опорна точка, на която "да стъпи". Почти по същия начин, за да се издигне човек, се нуждае от известна постоянност на която да се опре. Времето се променя, водата се променя, земята се променя, въздухът се променя, щастието се променя, нещастието също, безразличието също, късмета също, преценките също и тнк. При такъв подбор, малко ни дeли от да възвестим че всичко се променя и че няма никаква константна постоянна. Ако беше така, то човек никога нямаше да успее да се издигне над себе си, защото щеше да окаже че няма на какво да се опре. Но като всички изключения, постоянно нещо, непроменлива, съществува. Коя е тя? Кое е толкова непроменливо че без значение колко време ще измине ще продължава да съществува? "Логосът" на живота, под най-различни форми. А с него в комплект задължително и незаменимото "съзнание". Може да сме на кораб сред буря. Да няма нищо постоянно около нас, но наистина постоянното ще бива вътре в нас. Колкото и хора се сменят, да се родят, да изчезнат в миналото, всеки нов човек няма да иска нещо феноменално по-голямо от което човека от миналото е искал. Такива искания, желания са в разрез с условията за живот, щастието и мечтите за възвишеност. ДА. ЕТО Я НАШАТА ПОСТОЯННОСТ, ЕТО ГО КАМЪКА НА КОЙТО ДА СЕ ОПРЕМ. Трите теми, са присъствали и ще присъстват и в бъдещето. Те са логото на "разумния живот". Те са непроменими. Разумът винаги ще иска да опознае света, да подобри съществуването си и да се впусне в нещо което ще предизвика различни усещания до нивото на едно съзнателно въздигане и възникване на понятието щастие.
Строго погледнато, щастието не бива да се възприема като "материално притежание". ЧОВЕК Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ, КОГАТО СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ ЗА СМИСЪЛА НА ВСИЧКО, всяко друго щастие, е битуване на човека в сънно състояние при което всичко е преходно и мимолетно за затворения разум.
2)- Нуждае ли се човека от обществото?
Достигаме до изключително важен аспект. При условие че еволюцията е неспирна даденост на вживената материя, същество, всеки индивид - то нуждае ли се човека от обществото, за да се покачи на по-високата еволюционна стълбица? Неколкократно в предишни теми, бе изложен безспорния факт че общественото спъва, потушава, унищожава и най-вече ограничава естествената еволюция, не само на погресивната мисъл, но и в развитието на отделния индивид. Обществото не толелира промяна по-далечна от летвата която "масата" до момента е достигнала. Или, ако "масата" представляваше една армия от маршируващи войници, а ти си войник движещ се по-бързо. Веднага нрава, поведението ти ще бъдат потушени. А мисълта ти да вървиш по-бързо, възприета като "погрешна" и дори "неморална". Нали си войник, един от всички, как така ще си позволяваш да избързваш от своите братя и сестри "масата". На такова място, проявата на различна мисъл се третира като враг номер едно. "Различно" се има не за причина за радост, а за причина за тъга, тъй като различно създава идентифициране на даден човек с идивид, а не с лице от тълпата. А индивида с личност. От където човека от тълпата спира да бъде един от всички и става - себе си. "Себе си" е най-големия кошмар за обществената догматична доктрина. Обществото не е изградено да подстрекава и позволява "себе си" да се развива, то е изградено да подкопава "себе си" до установяване на "един от всички и всички сме едни". Защото като система функционира на базата - контрол. А контрола се регулира и затвърждава като всеки човек се третира като еднакъв на другия. Създават се едни закони, за прилагане над всички. Но нима "всички" сме еднакви? Нима всички сме равни? Колко малко хора са се замисляли над този съществен въпрос! Важен въпрос, един от важните. С израстването, човек бива учен че е равен на съближните си, че хората сме едни, едно и тнк ( За момент оставете настрана класите в обществото, тях след мъничко веднага ще ги изясним и защо съществуват. ) Защо въпроса за "едни", едно" е толкова важен? ЗА ДА ЕВОЛЮИРА, КОЯ ДА Е СЪЩНОСТ, ТЪКАН И ТНК, ТЯ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е НЕОБХОДИМО ДА ОСЪЗНАЕ СВОЕТО РАЗГРАНИЧЕНИЕ, в противен случай, ако се идентифицира с целостта, никога няма да еволюира и няма да се отклони от пътя на целостта. А еволюцията е именно в това, да се отклониш от общия път, да избереш свой път, своя посока. НИЩО КОЕТО Е ВЪРВЯЛО И ПОДГЛАСЯЛО НА ПЪТЯ НА ЦЕЛОСТТА, НЕ Е ЕВОЛЮИРАЛО, НИТО ПОСТИГНАЛО РАДИКАЛНА ПРОМЯНА.
Режейки на воля, мостове и въжета, преграждайки различни пътища, обществото на практика спира прогреса и унищожава еволюцията за десетилетия и стотици и хиляди години ( обществото прави това с оправданието че защитава населението от самото себе си, като с това прикрива страха от различното, страх от деня в който хората ще решат да бъдат свободни. ). Право да го наречен - обществото като градивна мярка на управление, е вид ограничение, вид затвор, кафез, за оформянето на човешкия светоглед и съзнание. Свободата в обществото е само една празна дума, която за да не бъде поставяна на разсъждения от по-будните умове, бива развъртяна между "материални неща", "власт", "контрол", "пари" и "секс". Сякаш само тези са единствените неща които човек може да направи през живота си! Къде в тези се побира "свободата"? Усещате ли по каква права, подобна на влакова линия са ви вкарали? Пълен контрол в който човек не може да бъде друго, освен предложените станции на влаковите спирки. ПОДРЕДБА, РЕСУРСИ, МАТЕРИАЛИ - ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКА ЗА ОБЩЕСТВОТО. А ОБЩЕСТВОТО Е ГОЛЕМИЯ - КАТАЛОГ, КЪДЕТО РЕСУРСИТЕ СЕ СОРТИРАТ ПРЕЗ СИТОТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ "МОРАЛ".
Боговете на миналото, са заменени с нови богове. Материални, повърхностни и мимолетни. Гротеско ще ги изредя, не се впечатлявайте от метафората. Бог-Егоизъм, Бог-Вагина, Бог-Фалус (Пенис), Бог-Секс, Бог-Блясък, Бог-Пари, Бог-Непукизъм. А тези седем ново създадени божества се кланя съвременния човек. На тях се създават и стотици храмове. Извикват се и молитви за тях и тнк. Баналност е. Голяма, грозна карикатура на остатъците от човешката душа. Възгледите на някои че съвремието е века на деградацията, е в пълно право, все пак сме далеко от Ренесанса. ВЕК КЪДЕТО ПОВЪРХНОСТНОТО Е НА ПОЧИТ, ЛЪЖИТЕ И ЗАБЛУДИТЕ ГОСПОДСТВАТ. Най-видния бог - Бог-Егоизъм е най-могъщ. След него са трите бога- Вагина, Фалус и Секс. Очевидно защо! В повърхностен свят, хората се обръщат към което виждат в огледалото, тялото си и задоволяване първо на плътските си желания. Къде участва еволюцията в съвремието на човека? Отговор - никъде. Еволюцията е до съзнанието и започва на метафизическо ниво, от онази финна тъкан, която не се поддава на докосване с ръце, нито на пряко виждане. ЛИПСАТА НА ВЯРА В НЕЩО ВЪЗВИШЕНО, ПОВАЛЯ И СРИВА ИДЕАЛИТЕ, А ОТ ТАМ СЕ СРИВА И ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯ. КОЕТО ВОДИ ДО ДЕГРАДАЦИЯ.
Който мисли че обществото му дава свобода, е в дълбока заблуда. Не защитането на "себе си", пред "всички сме едни" - не е свобода. Да бъдем реалисти, реалността не е само нашата, тя е голяма и необхватна за човешките основни сетива. Дори само нашата да разглеждаме, отдавна има множество факти, доказващи и подкрепящи становището - ХОРАТА НЕ СА РАВНИ, НЕ СА ЕДНАКВИ И НЕ СА ЕДНИ. ВСЕКИ Е РАЗЛИЧЕН ОТ ДРУГИЯ. Това което написах, не е дискриминация, а факт от генетиката. При един гените ще са подредени по един начин, а на друг по друг начин. Колко прозаично и естествено. Щом на вид сме различни, имаме различни лица, маниери, характер в дълбочина, нагледно няма нищо изненадващо че и гените са различно устроени. Ето защо хората имат различни качества. Тогава защо се пишеме за едни? От страх. Човек се интегрира в обществото за да оцелее. Но едно от правилата на обществото е именно човек да се откаже от индивидуалността си, ако иска да бъде част от обществото. И така хората се отказват от "себе си", за сметка на оцеляването в обществото. Защо ще попита някой? Много ясно, не откриват друг начин да оцелеят без да се възползват на максимално от благата и задоволствата на нуждите си чрез обществото. Избиране на лесния път. Избираме да бъдем роби, пред свободни. Свободата за човек е огромен страх. Като хаус. Свикнал на реда, на готовия ред, човека, не знае как би живял без обществото. Подбуждан от заветната обществена мечта за "богатство", "грехове", "задоволяване на нужди". Прави всичко възможно да се изкачи в общественото "послушание" до високите постове и пари. Да, парите са контрол в обществото. Всеки си мисли че като има парите има всичко, дали е така наистина? Определено не. Хиляди и милиони са се задоволявали с тази "мечта" и все пак накрая не са се чувствали щастливи. Интересното и добър повод за дълбок размисъл е при какви условия обществото функционира? Има ли място за всички хора в едно общество? Могат ли всички да бъдат богати? Или? Не. Обществото е съставено да "действа", но за това действие е нужно да има и мизерия, бедност, бедни и тнк. Не е възможно в едно общество всички да бъдат богати. Защото ако се случи, системата няма да може да изпълнява наредбите си. Само си представете, това чудесно общество, всеки в него има пари колкото иска и морал. Добре, но ако е така, то никой няма да престъпва закона. Следователно правната система ще е излишна. Нали ще имат морал, а присъствието им на средства няма никога да ги случи в трудност. По подобен начин ще станат излишни и законовите служби и прочее. Обаче ще се получи парадокс. Да кажем че в магазина има много от скъпата стока (А). Обаче, това много не е за всички, няма и как да е, производителите не създават бройка която да покрие нуждите на всеки човек по планетата Земя. А в малки мащаби според продажбите и търсенето. Какво се получава? Всички ще могат да си позволят скъпата стока (А), защото всички ще са богати. Обаче уви, стоката (А) няма да я има за всички, ще я притежават само тези който първи се сетят да минат през магазина. За следващите тя ще се изчерпа. СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ? ЧЕ ОБЩЕСТВОТО Е ИЗГРАДЕНО ДА ИМА В НЕГО БЕДНОСТ И ДА НЕ СЕ ТАЧИ "ИНДИВИДА", А ОБЩОТО. Под "ние сме едни, едно" в обществото се има предвид - първо - ние сме едни, богати, второ - ние сме едни, бедни. И няма никакво едни / едно в общ план, то е само една заблуда. За да съществува общество - едни трябва да вземат мястото на бедните, а други на богатите. Инак, просто няма това общество да е активно. Тоест, бедността не е следствие на икономически кризи, тя е вид задължение интегрирано в схематиката на управлението. Понякога ще става повече, понякога по-малко, което се отразява веднага и на богатите. Това е начин за контрол и убиване на възхода в съзнанието на индивида.
А оцеляването? Нещото заради което хората доброволно стават роби на обществото. То гарантирано ли е, при налично "послушание"? НЕ. ВПРОЧЕМ ПОДОБНО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА БЕДНОСТ, ЗА ДА ФУНКЦИОНИРА ОБЩЕСТВОТО, КОЛКОТО И "НЕПРИЯТНО" ДА ЗВУЧИ, СЕ ПРЕДЛАГА И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО "НЕ ОЦЕЛЯВАНЕ" НА НЯКОИ ОТ МАСАТА. Така на свой ред с тяхното не оцеляване, на първо време стока (А) в магазина ще я има за повече. А на второ време, не оцеляването им ще даде "материал" за действия на определени органи и институции в обществото. Които не биха съществували ако няма "не оцеляващи", защото тъкмо това "не оцеляване" е заниманията на дейността им, техния ресурс, за сортиране. Подходящи примери - най-приличен - самолетите. Самолетите се създават за да превозват стока, пътници, за проучване, защита или просто придвижване. Кой обаче може да гарантира че когато даден човек се качи в самолета, ще слезе от него жив и здрав? Никой. Всеки се качва на своя отговорност, с тая разлика че живота му в самолета не зависи пряко от него си. А от управлението на машината и най-вече от самата машина и нейната създаденост. Както всички знаем, не е рядкост самолети да падат. Какво става с пътниците. Загиват, без надежда за спасение. Причина? Самолета не е конструиран да спаси живота на пътниците при падане, а само да ги пренесе до другия край. Говорим за пътнически. Следователно, самолета е създаден с мисълта че при падане ще има 100% жертви. Ако не беше така, щяха да го направят както е изградена американската совалка. При падане да се отваря един голям парашут, което щеше да забави скоростта на самолета и да има шанс за оцеляване. Ако добавим към това и проектирани двигатели за обратна тяга, тоест подобно да въздушна възглавница да дават тяга в обратна посока. Това допълнително би намалило скоростта на падане и би дало по-голям шанс за оцеляване. За такива неща биха спомогнали и корпус създаден да намалява силата на определи удари и тнк. Но такива неща не са направени, въпреки че не са чак непознати. Вярно, следват се средставата, намаляване на разхода и тнк, но е видно че щом не се мисли първо за опазване на човешкия живот, то не остава друго да се осъзнае, освен че човешкия живот не струва нищо в обществен план. Същото е и с корабите, същото и с колите. При колите обаче, всичко е до водача, до човека каращ колата си. Но ако обществото беше ограничило достъпа до алкохол, или се беше постарало да направи повече подлези на стратегически натоварени места. Или пък беше въведен лимит на скоростта в колата при което ако се достигне, скоростта автоматично да се намалява. Щяха да се избегнат както катастрофите, така и неоцелелите. Това също не е направено. Което пак ни довежда до логиката, че идеята на тези "уж незначителни пропуски" е с предвиждане че ще има неоцелели и че не всички ще оцелеят. Тоест, вид жестокост в обществото с което се подклажда такива анихилативни методи за намаление на популацията.
И така. До какво заключение достигнахме?! Еволюцията е естествена даденост която никога не спира, но тя не се съобразява с метода на обществото. Не подлежи на контрол, защото тя създава материалите с които обществото борави за да създаде контрола. Еволюцията е различност, а не подчиненост. Обществото като маса, не позволя тази естествена прогресивност да се случи. Бедността и богатостта са фактори задължения от прецедента на обществото и неговото управление. А оцеляването не е гарантирано от обществото.
3)- ВИЗИЯ НА БЪДЕЩЕТО - Първа част
Миналото е основата на нашето настояще. Белязано от войни, малки и големи като Първа и Втора Световна. Приключило ли е? Настъпва ли крайния мир в света? НЕ. МИРЪТ Е ОСОБЕНА ПРИВИЛЕГИЯ, ВЪЗМОЖНА ПРИ НАЛИЧИЕ НА МИР В МИСЛИТЕ И СЪЗНАНИЯТА НИ. А В ОБЩЕСТВЕНИЯ "РАЗУМ", НЯМА НАЛИЧИЕ НА МИР. Задължението за съществуване на две деления, богати и бедни, напред във времето неминуемо ще се задълбочава. Подобно на берлинската стена, деляща богатите съсловия от бедните. Тази видна обществена неписана система, ще доведе до постепенно обостряне в отношенията и разделение на обществото на две, или три. На такива които има харесва обществото ( богатите ), на такива които не им харесва функционирането му ( бедните ) и такива които не им пука ( средните , между богатото и бедното съсловие ). Оскъдицата на различни идеи, изобщо на различност и предложения на решения в подобряването на човешкия живот, бавно ще доведе до големи последствия. Намаляването на ресурсите които добиваме, като суровини за "улесняване на живота ни", ще засили разделенията. В един момент някъде напред, човешкия род ще бъде изправен пред трудни решения. Размириците ще се увеличават и с право. Тези и разни фактори, ще положат основата на Трета Световна. Тъй като винаги когато средставата и суровините намаляват, започва преразпределяне на населението и територията. Хората ще искат свободата си. Така разграничено, двете крайни позиции ще съставят две напълно отделени съсловия, което доста напред вероятно ще доведе до възникване на нови страни с нов вид самоуправление. Третата Световна, няма да е каквато мнозина си я представят. Поради икономическите възгледи и ограничаването на голяма част от човешкото население до важни познания. Ще се цели предимно опазване на колкото може повече от чуждата ифраструктура и прочее. Защото е много по-изгодно ако си победител от дадена война, да спечелиш направо и всичко което загубилата страна е създала, което ще е бонус към новите попълнения ресурси. Използването на атомна бомба, е твърде неефективно от икономическа страна. Мястото което би я изпитало, ще бъде близо сто години с опасно ниво на радиация. От там и ако в земята има полезни и скъпи суровини, те не биха могли лесно да бъдат ползвани. Така през една Трета Световна, оръжията ще са от съвсем друг характер. Те ще са пряко насочени не срещу средата, а срещу биологичната форма - човека. С цел страната победител веднага да има възможността да завладее земята и да се ползва от нейните блага. Оръжията ще са предимно незабележими и въздействащи от разстояние.
█▌Втора част
Бъдещето е границата където футуристичното, фантазийното и въображаемото, се размиват за да остане от тях само най-възможното, най-практичното и най-удобното като вид продължение на цялата хармонична последователност от "течението на времето". Дори небивалото става възможно, ако е невъзможно да се избегне. Очертанията на една "Трета Световна" за която стана дума, за мнозина ще звучи като една приумица която си остава само в редовете от думи. "Как, как би се случило, когато всички искаме мир и към това се стремим", така би разсъждавал човек, привикнал на улегналостта и втълпил си че светът който познава е непоклатима стабилност която не би могла да се разруши, измени и тнк. в някакъв момент и условия. Ала подобни "регулярни навици на улегналото съзнание" водят до самозаблуждения. Днес, това днес което имаме и ни се дава под формата на "съвремие", не е строго фиксирано, то е "плавателно". Историята не би могла да съществува, ако в нея не присъстват изменящи се събития и стабилности. И тъй като съществуването на историята не е мит, а безспорен факт, то неминуемо би разбудило довода, че - нищо и никога не е абсолютно постоянно. Климата не е постоянен, реката не е постоянна, даже камъка не е постоянен. Ако нещо спре да бъде необходимо на реалността, то спира да бъде което е било и се превръща в друго необходимо. В такъв случай, възникването в бъдещето на Трета Световна, не е поради грешка на хората, а поради необходимост на нещо, което инак би липсвало. Разравянето на основните причини, изчерпването на важните впрягани ресурси, поскъпване на храните и битовите дейности, понижаване на наличните средства в общ план, би довело до "нова създадена криза" която ще разтърси света както нищо друго до момента. Не бива да пропускаме и постоянно повишаващото се население - повече хора, иска повече ресурси. Причините да са много, включващи и разнородните неспирни интереси за "власт", "контрол" - власт на повече земя, контрол на останали ресурси и хора. Главната стока на бъдещето ще са - хората. Която страна разполага с повече хора, практически ще притежава по-голям контрол. А задържането на повече, ще стана с асимилиране на чужди ресурси и реконструкция на стари налични такива, предвид "идеите" на икономиката.
Някъде в този промеждутък от време, ще се осъществи "края на човешкото равенство". Нещото за което всички през изминалите 300-400 години са се борили, ще бъде сринато. Умовете на хората ще са привикнали на "равенството", но развитието на цивилизацията, или по-правилно казано, развитието на отрасли от наукознанието, ще разкрият огромните разлики в хората. Това на което са ни учили, че всички сме равни, че имаме еднакви възможни потенциали, реализация, шансове, ще изчезне плавно и бавно, до кулминация. Генетиката ще отвори нови врати към познанието на човека, но заедно с това ще разруши мостовете между хората. Разчитането на цялата човешка DNK, че разкрие че... макар DNK-то да е азбука, а буквите в различните индивиди, да не са размесени еднакво ( първа разлика ) , формират не само както сме свикнали да подразбираме, тялото ни, но и качествата ни, дарбите ни, способностите ни, шансовете ни, предразположеността ни. Денят в който тези човешки функции бъдат декодирани от кода на DNK-то ще е началото на края за човешкото равенство. Ще бъде доказано, че едни хора се раждат по-привилегировани от други. И че още с раждането си те притежават повече качества и шансове от други. Кодовете на човешките функции, при едни ще са отключени още с раждането им ( вродено ), а при други ще са заключени ( за заключените ще е необходимо човека да приложи усилия на ума и духа си, старание, за да ги отключи в съзнателния си живот, или поне да успее да усвои малка част от тяхното свойство, докато за отключените, няма да са необходими усилия ). По причина че човешкия геном е стотици и хиляди, такива финкции, то човека като цялост на вида, ще представлява отключени някой функции и заключени други. В период на индивида, ще съществуват такива в които вродените - важни - отключени функции са повече, от колкото в други индивиди. Така че се окаже че не сме равни и че едни хора по-природа и естество на гените са по-привилегировани от други, притежават повече и важни дарби, отсъстващи при останалите. Разриването на това, ще доведе бавно до възвръщането на дрязгите и търканията между хората. Но този път хората няма да се делят на "нация","религия","тип" или дори "цвят на кожата". Ще се делят само и единствено според вида на гените си, на такива които са привилигеровани и такива които са по-малко. Ще се учредят максимум и минимум от съществуването на дарби и качества в хората, така и ще се разделят. На хора с богати гени и хора с бедни гени.
Жени и мъже ще търсят партньори с богати гени и с такива ще сключват бракове и ще създават деца. Защото когато се свържат два цифра гени притежаващи много отключени функции, децата ще притежават още по-свършенни гени. Да, звучи като евгеника, като една несправедливост. Нещо с което сме се борили дълго, но ако човечеството иска да върви напред и да се развива, то тази точка от пътя е нещо което не може да бъде избегнато. С помощта на DNK, още преди раждането на детето, през време на бременността ще е възможно да се установи каква предразположеност и какви дарби ще притежава детето, а от това, и към какви науки да се ориентира. Защо бъдещето ще избира пътя на децата? Защото точно в конкретната наука или дисциплина към която е предразположено генетично, ще успее да използва изцяло дарбите си.
Функциите също не са строго фиксирани. В съзнателния живот на човека, гените търпят променя, не голяма, но все пак промяна. Ще бъде също така установено, че много от което правим в живота си за "усъвършенстването ни" се записва в гените ни. Че една част от гените се изменя, а тази отговаряща за съществуването и живота ни се поддържа в един вид. Стремящите се към усъвършенстване, ще успеят да усвоят повече от дарбите на гените си и да отключат някои. Разликата е че при вродените не се изисква много време, а при невродените, се иска години самоусвършенстване. Като за някой много съществени и важни, ще е почти невъзможно да бъдат отключени дори и по пътя на самоусъвршенстването, ако не са ни вродени.
Още по-напред във времето, на цената на доста опити, ще се намери безопасен начин да се отключват, заключени функции. Човек ще отхвърли старото си аз и ще се възроди в повече от човек. Притежавайки неизчерпаеми възможности и дарби.
Негативна или позитивна страна, зависи как бихте го разбрали, ще е значимото и повратно установяване - че гените на едни са предразположени към зло, егоизъм, дребнавост, унищожителност, вредителност, лицемерие, а на други към добро, доблест, благородство, чест, достойнство. Нещо което автоматично и без много церемонялност би разделило хората.
█▌█▌Трета част
Последователността на времето, свикнали сме да възприемаме като начална с "разбиранията" за началното стартово ниво в появата на човека в света. Както в изминалата кратка история, човечеството "откри" че Земята не е център на слънчевата система, а по-късно че не е център и на галактиката, така в бъдещето ( което не е чак толкова отдалечено ) ще бъдат впрегнати устойте на материята, с помощта на която човечеството ще премине на ново ниво в еволюционото си съществуване. По причина че еволюцията ( саморазвитието ) започва изпърво от степента на мисълта и разбиранията залегнали в "съзнанието, разума и интелекта" - вариациите на - живота в материята. Чрез който живите същества с възможност за разумно съществуване, ще ( и биха ) обогатили възприемчивостта си за за обикалящия ги свят и вселена. Новият бъдещ поглед, ще представи съвсем друга переспектива към реалността. Ще отвори нови възможности и това което сега изглежда непосилно, тогава ще се превърне в битовизъм и част от хумано-утопичността. Времето което навично възприеме като започващо от нас, ще намери корени в едно смесено изложение, свързващо всички непознатости в едно, с познатостите ( материи от разбиранията ) Последователността ще стане непрекъсващ микс от паралелизъм в реалността. Нещо което ще предизвика отдавна забравени и "прашасали" колоси, да се появят отново. Това не би могло да стане масовост преди времето на големите междуособици поради кризисните положения на Земята които ще настъпят ( липса на ресурси, поголовна бедност, критичност, дрязги, вражди, между политически особици и стратегически войни, преселения, завладяване на стари територии - неща които са неминуеми и невъзможни за предотвратяване, защото стремежа на всеки човек, всяко общество, всяка държава, всяко съществуване и прочее, е продължаване на статуквото "живеене, цивилизованост и дейност". А когато всеки "двор" е заграден, а ресурсите по една или друга причина се изчерпват, а пък на хората им идва в повече товара който понасят от "икономическото владическо тегло", така или иначе, рано или късно, от едната къща, от единия двор, пристъпват към другия. Така всяка дейност в "разрушаване" на вече установения ред, е най-непроменимо нещо. Какъвто и страх да наслагват на обществата, нуждата накрая прекрачва границите дори на страха. И понеже човешкото същество не може да стой бездейно в едни установени рамки за дълго, ще прекрачи чуждия праг или ще потърси нови редови граници.) . Заради такива неспирни противоречия нищо не се вгражда изведнъж, силата не е в нейната големина, а в нейната тактика - прецененост, постоянност и правилно време в което да се случи. Промяната в съзнанията, става бавно на принципа - "бързай бавно". Така никой няма време да отреагира пряко и твърде видимо, за да го направи на въпрос. Такава е и нормалността в ежедневието - "бързо-бавна", или иначе казано, това което променя нещата го прави защото не се спира и запазва постоянството си. Всички други неща които се появяват паралелно, но не запазват постоянството си, биват унищожени и както са се появили така и изчезват, превръщайки се в думата - мода ( или още по-точно лудост на деня, годината, десетилетието, века ) От подобни лудости ( моди ) бъдещия човек също няма да е напълно спасен, но в течение на времето и развитието на съзнателните способности, човешкия мозък ще придобие по-голям имунитет против "глупости" и "безсмислици".
Бъдещите хора ще притежават изключително развита интелигеност. Техните знания ще са старателно подредени ( без празнини и без противоречия ) и те няма да изпитват никакво колебание в никакво отношение. Те не просто ще знаят, те ще разбират от игла до конец, кое, как и защо става. Израстването също не е мигновен процес, а е както едно растение, нуждае се от грижи, подходяща среда и особено от субекти имащи силна воля. Но такива никога не липсват, сред морето винаги се намират риби, отказващи да плуват само в плитчините ( само защото някой им е казал да го правят ). Демек, хората ще бъдат силни психически, маниполациите няма да им влияят. Те ще "търсят" постоянно - своето самоусъвършенстване, ще притежават големи познания от всички видове науки, особено от хуманните науки, ще имат добре развита психологическа, логическа и индуктивна мисъл. Естествено, за да е възможно, техните обществени нрави ще са също по-различни. Системата за образование ще се е променила коренно, ще се появят нови методи на обучение. Новите методи ще създават по-голям коефициент на запаметяване на информацията, за по-кратко време, като целта на учението няма да е да "натикат информацията в главата на човека, като го карат механично да зубри", а ще бъде основно, процес на разсъждения и мислене. Ще се толерира идеиното мислене. И търсенето на изходи от всяка ситуация и проблем. Защо образованието ще е такова? Защото нито един човек генетично не е напълно еднакъв на другия. Дори еднояйчните близнаци не са 100% еднакви. Различната генетична заложена информация, създава различна предразположеност на индивида към определени и конкретни науки. Не може човек който е предразположен към една наука, да изучава друга, защото това няма да доведе до максималния му подем и приръст в израстването. Още по-просто казано, когато човек прави това за което е предназначен, той бележи най-много успехи, защото това е неговата стихия. Та, когато човешкият геном бъде напълно декодиран и разбран, ще се появят множество устройства които ще отчитат и сравняват гените. Това ще замести методите за разпознаване и идентификация. Ще става само с допир до епителната тъкан, а по-натам чрез насочване. Така, институтите ще се занимават с изследване на индивида и неговите възможности. Ще протичат и психо-логически-креативни тестове, чрез който ще се прави заключение с каква скорост се развива индивида, каква му е крайната предразположеност, интуитивност и свръхвъзможности. Тази база ще се сравнява с генетичната база и от там ще става ясно кое е правилното място на индивида. Така никога няма да стават грешки и човек никога няма да пропилее своя потенциал, като се изложни на нещо което ограничава естествената му природа. Психо-логически-креативни, тестове ще заместят IQ тестовете, защото за последните ще бъде напълно разбрано, че не излагат реалната човешката интелигеност, а само нивото на което психически човек се намира в момента в който прави IQ теста. Един и същ човек би изкарал напълно различни резултати на IQ теста, един път ако му се спи, един път ако е недоспал, един пък ако е претоварен, депресиран, стресиран и тнк. Защото интелигентоността която IQ теста отчита, е моментното ниво на прецизност и рационална старателност на мозъка, което в различни натоварености е различно. А в психо-логически-креативните тестове, ще включва различни задачи където няма да се търси рационалността ( тя е моментна в зависимост от състоянието на индивида ) , а креативността, идеиността на индивида. Задачите ще тестват въображението, чрез цветови възприятия и не стандартни логически задачи в които обикновенно човек се затруднява да намери правилния изход, решение. Ще има няколко готови изходи, решения, но няма да се цели индивида задължително да избира последователните възможности за изхода от трудността, а да намери свое собствено решение. Погледнато така, такива задачи ще имат няколко близки изхода, решения, които няма да са прекалено лесни и стотици други решения, които няма да са намекнати. Подобно на китайската игра Го, където решенията за всяка следваща комбинация от ходове са милиони. В зависимост от пътя, типа и степента на креативното решение, изход, както и от гените, ще се дава критерии на вродена предразположеност.
Всеки човек ще бъде третиран като уникален ( индивидуален ) такова ще бъде и образованието. Една част от него ще протича в общото, с други индивиди и тяхната индивидуалност, за да се приучи всеки от индивидите на комуникативност. А втората част ще е строго индивидуална, ще протича отделно от другите индивиди. В нея човека ще има за цел да развива нагласата на способностите си без да се разсейва и да изгради силните страни на своето АЗ без да се опира на АЗ от други или видяни в други неща. Материалите на обучението ще започват като общология на всички науки, но без задълбочаване. Защото ще е важно индивида да се развие в най-подемната си сила, но ще е добре за него да има основните разбирания за всички други науки, за подобряване на комуникацията и разбиранията му. Както по-горе упоменах, в бъдещето няма да съществува такова нещо като - "деление", в науките няма да има противоречия и празнини и всички те ще намерят общото си стъпало. По подобен начин, индивида ще изучава общностно с други индивиди, общото стъпало и неговите разклонения. А индивидуално - цялостното стъпновение на дисциплината в нейната "плътност" и пълнота. Общото стъпало ще се изучава, по причина, ако индивида прояви желание да изучава и други дисциплини, макар те да не водят до максимум във възможностите му, а също така и за да има представа. В базата на общото стъпало ще се набляга в частност и на техническата нагласа и медицинската. Така всеки един независимо своята различност ще има знания за технологиите и за живите организими ( такива знания правят човека по подготвен в различни ситуации ).
Човека ще намери отговорите на големите въпроси. Ще открие нещо, което ще помени всички човешки представи и смели надежди. Ще бъде намерен човешкия произход, или иначе казано, кой е човека, къде е люлката от която се е зародил и какво е истинското му минало. Преди това обаче, човека ( хората, обществото ) ще трябва да се пребори с тесногръдието, страховете си и егоизма. Защото те са врагове на човека и докато им се позволява да порят човешкия живот, човек не ще може да се въздигне от пепелта в която е пропаднал. Темите табу, всъщност са словесно ограничение, бариера за способностите и правотата. Отворените умове, не срещат прегради. Проблемите на човека, ще бъдат решени, когато човека ( човека, хората, обществото ) счупи оковите които са го приковали.
Генетичното усъвършенстване също ще бъде налице. Ще се търсят подобрения в основните физически човешки сетива, без да се наврежда на човека. В частност решенията ще се търсят от някой животински видове, като се изследва общателно техния генетичен код придаващ им по-развитото сетиво. Ще се създаде истински изкуствен интелект, който няма да е съвсем машина и ще извършва самостойно мислене, а не само предвидени команди. Изчислителните машини ще бъдат изместени от друг тип, извършващ много по-бързи пресмятания. Човек ще може да живее и без да се храни. Същото което правят клетките докато усвоят храната, ще бъде предизвиквано изкуствено без наличие на храна в тялото. Единствено което ще се иска е човека да поема течност, вода с определени качества. Така човека би имал възможност, да се храни не за да живее, а единствено за личното удоволствие от вкусовете. Психическото самосъзнание, ще е отличително с завишен прираст на културата, морала, етиката и възприемчивостта към иновациите.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/51805579871/
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/70096121183
