Намери своя остров и ще намериш свойте силни страни. А какво беше вчера?! Бях тръгнал да пиша нещо, но осъзнах, че съм подтикван от неприятна емоция. В текста ми се преплиташе рязкост, нехарактерна за мен. Върнах се ретроспективно назад в отговорите си и осъзнах че от почти месец, не съм на себе си. Отговорите ми, стила им не е точно какъвто беше преди. В някакъв аспект съм в "сънно състояние" и сънувам сякаш продължителен сив сън. Едва днес си дадох сметка за нереалните ми изменения. Вид дисхармония в мен, настъпила заради проявите на определена суматоха покрай някой неща. Каквото се готвех да напиша вчера, няма да го напиша, ще напиша друго което също доста ме впечатли като наблюдение.
Намесих сън, мисля че всички малко или много сънуваме, истинския потенциал на съзнанието е приспан от сивото ежедневие, от кофти нещата, от неприятните емоции които неусетно се внедряват и поемат контрол над собствената ли личност. Без да усещаме се превръщаме в марионетки на двата кукливода - Негативност и Неправилност, сами им даваме сила за да доминират над реалното ни аз, да ни карат да правим/казваме нещата които не отговарят на личността ни каквато е. "И най-тънкия косъм хвърля сянка" е така истинно, каквато и доброта да има в нас, никой не е безгрешен, правим грешки и това е нормално, защото от грешките добиваме опит. Но не е нормално да продължаваме винаги по този начин. Слънцето изгрява някога, отново след продължителни мрачни дни. Озарява умът ни и е време да се събудим от кошмара, да "изтрезнеем" да се погледнем в огледалото, свлечем неприятните одежди и да освободим личността си от оковите на вътрешните ни слабости. Слабост е да даваме сила на неприятното, слабост е да се оставяме на негативното течение да ни носи към отсрещните скали. НИЕ МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ ТОВА, МОЖЕМ ДА НАДСКОЧИМ СЛАБОСТИТЕ СИ, ПРОСТО ТРЯБВА ДА НЕ СЕ ДЪРЖИМ ЗА ТЯХ КАКТО УДАВНИК ЗА СЛАМКА, ДА ГИ ОСТАВИМ ДА ПОТЪНАТ, ЗА ДА НЕ НИ ЗАВЛЕКЪТ СЪС СЕБЕ СИ. И ОСВОБОДЕНИ ДА СЕ ДОВЕРИМ НА ВЪТРЕШНИТЕ СИ СИЛИ, ДА ПОВЯРВАМЕ В ПЪТЯ КОИТО ЧУВСТВАМЕ ЧЕ Е НАШИЯ ПЪТ. Онзи глас в дълбочина нашепващ ви "това е правилно, това е неправилно, това си ти, давай бъди смел/а", това не е просто едно подсъзнание, това е истинската ни същност, прикрита под пластовете на житейския маскарад. Вярвам че в човека има повече потенциал за неща над обичайните, отвъд стандартните разбирания, отвъд установения ред, без рамки, без граници. Разгръщащи се когато се освободим от теглото на сегашното, на миналото и на страховете на бъдното. Без отслабващите ни страхове, в нас не вирее слабост, така Негативността и Неправилното, нямат власт над съществото ни. Защо не ни е лесно да минеш бъдем такива? Защо носим теглото в себе си? Отговора е удивително очевиден, НИЕ СЕ СТРАХУВАМЕ ДА БЪДЕМ НАИСТИНА СВОБОДНИ, ЗАЩОТО СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ХАУСА. Докато тайм миналото, сегашното, страховете в себе си, държим някакви граници, ограда която спира същността ни да си позволи по-силни прояви в действителността. Страхуваме се да поемем ние контрол над същността ни. Вярно, по-лесно е да не водим директно управлението на пътя ни, а да се съобразим с което ни казват граници на миналото, сегашното и бъдното, но ако следваме тях, ние никога няма да успеем да разцъфрим, да надмогнем действителността, ще се превърнем в поредните хора от целостта на обществения организъм. И ако питате защо? То е като с мравките. Защо едни мравки имат по-висок "стандарт" от други? Обществото ни е като мравуняк. Защото мравките изпълняващи задачи, нямат силната воля да направляват сами пътя си, те са свикнати с позицията на тялото си, че щом видимо не отговарят на "чина" кралица/водач/направляващ, значи тяхно задължение да са подчинени на който телесно отговаря на високата позиция. Но... мравките действат като единен организъм, всяка по-нисша мравка защитава кралицата майка, дори с живота си. А защо ние хората се опитваме да действаме и живеем като единен организъм? Когато разполагаме с едно от най-големите сили, собствен разум, потенциал за неограничена воля, възможност за всичко, стига да измислим и решим как. Но я да си представим една нисша мравка, да имаше умствения потенциал на човека, като същество следващо инстинктите си, мравката нито секунда нямаше да остане в позиция на подчинена, щеше да приеме че може да бъде каквато иска, дори в позицията "кралица". В мравуняка няма равенство има иерархия от подчинителство. Всеки човек има силата да надмогне себе си, смело да се качи на по-високо стъпало в човешката си "еволюция". Да се подчиняваш на норми, носи ред, спасява обществото от хаус, но и подтиска и ограничава истинските лица на това което можем да бъдем. Ако се замислим, обществените закони и граници ги има, за тези които нямат усещане за кое е правилно и неправилно. Но един човек надмогнал себе си, НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ГРАНИЦИ, ЗАЩОТО Е В ПЪЛНА ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ И ОСЪЗНАВА СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ, СЪЗНАВА КОЕ Е ПРАВИЛНО, КОЕ Е ГРЕШНО, КОЕ Е МОРАЛНО И КОЕ АМОРАЛНО. Осъзнава че не е нужно да се съобразва с общото, не е нужно да бъде подчинен/а, или да подчинява. Тоест има структори има структори много над възприетите в които съзнателната съзнателност за свобода, позволява на индивида да усъвършенства себе си до неподозирани нива. Защо? Защото няма какво да притиска индивидуалността й/му. Соевете на обществото които ни принуждават да приемем една позиция като достоина за нас ( а мечта на мозина ), е като облаци затуващи слънцето, виждате колко бледо е то, едва видимо. Но когато преградата от облаци я няма, слънцето свети ярко и силно. Такава е и индивидуалността ни, ярка и силна, която е проявена в най-истинската си форма, когато не позволявяме да бъде затулена от потока на обществените масови мечти/влиания/позиции които ни казват че трябва да вземем. Никой не познава душите ви, така както вие сами ги чувствате.
Кажат ли ви, "онази планина е твоето място", не слушайте такива думи, откъде накъде някой ще знае кое и къде е вашето място, ами ако вие искате да се качите на друга планина, защо не и на най-високата и да погледнете земята от нейните висини. В обществото за умни и нормални се имат тези правещи каквото се очаква от тях. А това е вид подчинение, да се примир с установеното и да не си позволиш друго. ЩЕ МИ ВЪЗКЛИКНЕТЕ "Е КАК ДА БЪДЕ ДРУГО, ТЕЛЕВИЗИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРОМИВА МОЗЪЦИ, НАРОДА ПРАВИ СЪЩО КОЕТО СЕ ОЧАКВА, КАК ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН КАТО ТАКАВА Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НИ, УЧАТ НИ ДА БЪДЕМ МРАВКИ". Момент, има начин. Отговорът е в "очаквания", правим каквото се очаква от нас, а кога правим друго? Кога последно някой от вас/нас направи нещо различно от което се счита за нормално очаквано? Може би сега се замисляте и не се сещате за такова. Именно. Човешкия живот се е превърнал в крайно предвидим, знае се какво трябва да правим, знае се как ще живеем сега, как ще живеем след това. Прелича на една голяма пиеса, добре режисирана. Не само че живота губи своя смисъл, а и престава да бъде съкровен, именно заради своята предвидимост индивидуалността се обезличава. Не само че живеем според общия план, но много се и стремят да го следват стриктно. И всъщност докато се осъзнаете, да ще сте изградили нещо, но няма да правите нещо по-различно от милионите други, както при мравките ще вземете своята оконачателна позиция в общия организъм и така ще е до край, защото във възрастта хората губят способността и жланието си за промяна. НЕ КАЗВАМ ДА СЕ СЪЗДАВА АНАРХИЯ, НО ПРОГНОЗИРАМ ЧЕ В ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ, ЗА ДА ИЗПЪКВА ИНДИВИДУАЛНОСТТА И РАВЕНСТВОТО. ПРАВЕТЕ И НЕЩА КОИТО НЕ СА ОЧАКВАНИ, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ВЪВ ВАС ДА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ЖЕЛАНИЯ, ПРИСТЪПИ НА ПРОМИСЪЛ КОИТО ДА ИСКАТЕ ДА ОСЪЩЕСТВИТЕ, НО ДА ВИ Е СТРАХ ЧЕ СА ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНИ ОТ КОЕТО СЕ ОЧАКВА ОТ ВАС. Задайте си въпроса, за кой живеете, за себе си или за обществото? Тях ли искате да впечатлите с едностранния път които следвате, или себе си? Ако отговорът е себе си, то не виждам как, когато личността в истинската си форма не се установява в рамките на границата. Искаме да се харесваме на всички, да се вслушваме в тяхното, да се съобразяваме с мненията, а не е правилно. Колкото хора толкова и мнения, да се съобразиш с всичко, е да изгубиш себе си и да станеш стена за чуждите насоки.
По метода на изпълнение на очакваното, е любопитно къде отива личната ни воля?! Зачита се че ако имаш 1-2-3 висши, си особено образован човек! Нима? Нима наученото ще те направи по умен/а, ако до преди това не си бил/а? Всеки може да напълни главата си с информация, но не всеки ще знае какво представлява тази информация. Образованието е важно, защото е начин обществото да ни приеме към цялостта си и е една стъпка преди да ни наместят на позията която се очаква да вземем. Да се върнем на мравката, дали е събирач, войник, пазител на ресурси, мравката получава предварително инструкциите си, и както човека, не се сеща че с тези инструкции може да направи нещо съвсем друго от очакваното. И само ако си спомним че всичко което ще научим днес е започнало от миналото когато го е нямало, а хората създали го по никакъв начин не са ни отстъпвали по интелект, дори много минали личности сега дори ни превъзхождат. Ще разберем, че самото образование, което ще ни научат, не ни прави нито по-умни, нито по-глупави, и ако все пак нещо ни пречи на интелекта и свободата. То е нещо в самите нас с което се заграждаме и принуждаваме подчинено да следваме само установеното. "На теб ти стига една чаша вода на ден", любопитно е, ако виждате недалеч извор, нима няма сами да отидете и да пиете колкото си искате, на место да приемате едната чаша вода? А да ви научат "няма нищо друго зад онази голяма планина" и вие няма да проявите своята свободна воля и да надникнете лично зад голямата планина за да видите сами, дали наистина няма нищо, или просто така ви казват защото те не знаят, или не искат да се знае? В света не е разкрито и установено всичко, има още много и много ще се променя. Само се загледайте в историята. Едно време което се е учело е било последната дума на развитието за тогава, сега вече е архаизъм, така и това което сега ще научим, за бъдещето ще е архаизъм. Може би няма да повярвате, но вярва не е нужна а размисъл.
Мравката приемаща се за личност, спира да бъде обикновена мравка. Мравуняк от такива мравки, не приемат за закон дадена позиция. Така всяка мравка е водач/войник/пазител. Подобна структора не би разушила мравуняка, а би го променила, в много по здрава структора, защото мравките няма да действат под "установени закони и съдба" а ще разбират кое е най-добре за целостта, защото мравките няма да действат под "установени закони и съдба" а ще разбират кое е най-добре за целостта, тъй като действията им ще са по-интелигентни и подкрепящи се. "Не е важно количеството ( броя на подчинените мравки ), а качеството ( мравката да търпи еволюция ).
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/24365453663
