вторник, 30 април 2013 г.

Разкажи нещо екстремно от градските условия?


Хах, мисия екстремно,.. но не невъзможно :)) бе преди месеци когато се връщах от кино Арена. Харесва ми да ходя на кино над вечер. Та... всичко ок. Но прожекцията приключи към 23 и нещо, а то тогава никакъв транспорт няма! И както винаги се наслаждавам на нощта с крачка устремен към подлеза на трамвая, към триъгълника. A на пред се чува неистов "вой" и скимтене, като че 10 гладни вълка, са се сборили за последния кокал :)) При което си казах, "- да да ясно добро утро София" С мисълта, колко голям проблем стават тия кучета!... Ама навсякъде са, и се събират на глутници. Пред мен беше избора да се прибера по-бързо, през краткия път по-трамвайната линия, но през напълно тъмното място (не че в тунела не бе тъмно де) с кой знае колко гладни кучета. Или да се върна назад и да мина отгоре по шосетата. Сетих се и за израза "краткия път не винаги е кратък" И обърнах към дългия и шосетата :) Зарадван продължих, направих голяма обиколка и свърнах към пътя на колите. Обаче нов проблем :D Част от пътя беше в ремонтни дейности. Абе беше голям адреналин, нощ, път като кратер на Луната, и насреща святкащи и стрелкащи се коли! Е какво облекчение бе за мен, щом стигнах до ново направения път започващ от новопостроения участък на метрото. Казвам ти, вървя, вървя и ми се искаше пътя да не свършва, толкова равен и нов път, чувствах се като в цивилизацията :)) Уви, пътя свърши и дойде пак каскадьорския :D Важното бе че се прибрах цял. Луда работа, но имаше тръпка =)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1361998431