Цялостен въпрос на обсъждането:
"Дори смятам, че тази любов е много по-силна и истинска.Лесно е да
обичаш,когато виждаш,че другият умира за теб и адски трудно да изпитваш
топлина и любов към човек подминаващ те с ледено студен поглед, от който
лъха хлад и безразличие.За жалост на сърцето си не можем да
заповядваме:)Не можем да му кажем- Обичай този!Той е свестен, добър,
обича те и може да ти даде спокойствие.Любовта е опустошаваща и ако е
силна най-често след нея не остава нищо-изпепелява те,но опрделено си
заслужава:)Аз платих висока цена за капчиците открадната любов и не
съжалявам:) А относно това, че някой години наред обича човек, започнал
живота си наново и забравил за него, не виждам какво толкова те
очудва.Ако обичаш истински ще го обичаш и след хиляда години- до
последния си дъх.Как можеш да забравиш човек,който си обичал истински и
да започнеш наново при положение, че цялото ти сърце е негово?Смяташ,че
не е правилно години наред да тлееш по някого.Когато обичаш някого и
така се получава.Това, че неговата любов не е била достатъчно силна не
означава,че и твоята е слаба,нали?Защо трябва да обичаме само тези,които
нас обичат?Нима това не е чист егоизъм?Обичам те,ама условието е и ти
да ме обичаш.Ако не го правиш те забравям и търся друг.А дали наистина
ще обичаш този другия?Дали това ще е истинска любов или ще е просто
чувство на сигурност и спокойствие,което много хора бъркат с
любовта?Лично мен никога не ме е интересувало какво изпитва другия.Аз
гледам само своето собствено сърце.Обичала съм само веднъж в живота си и
направих всичко по силите си, за да го опозная и да разбере за мен и
сърцето ми.Не отвърна на чувствата ми,но това не може да ме накара да
спра да го обичам.Аз го обичам и без значение къде се намира сега и с
кого ще продължа да изпитвам силни чувства.Както и да е- не ми се говори
за мен,защото не обичам да ми правят оценка особено на
чувствата.Смятам, че всеки сам знае себе си и не можем да казваме чия
любов била истинска и чия илюзия без да сме видяли очите на човека и без
да сме вникнали в дълбините на душата и сърцето му. Лично знам за
примери,в които хората са се кълняли,че се обичат и в един момент
единият е оставял другия.Най-добрият измерител на истинската любов е
времето и когато някой ми сподели,че от години обича друг/особено пък
като става дума за разделени/аз с ръка на сърцето мога да заявя,че това е
истинската любов.Да обичаш не означава да искаш да получиш.Да обичаш
означава да дадеш,а дали ще получиш-това не трябва да има значение.Аз
съм и пак бих обичала без да искам нищо в замяна.Разбира се,прав си- в
един момент всеки би се изморил само да обича и да не получава нищо в
замяна.Тогава просто ще намери ръце,които ще са протегнати към него и ще
се сгуши в тях,а пък кой знае-може с времето да обикне този,които е
отворил обятията си,защото знае какво е да обичаш и да не получаваш
същото в замяна."
-------------------- Мой отговор: --------------------
Вникнах много в което си ми написала! :) Замислих се! Прочетох го няколко пъти. Често да ти кажа, с всичко което
си написала ме разчувства!... Защото си права, особено от своята
позиция!... Съгласен особено с заключението ти! Много правилно е.
Разбира се има какво да се каже за въпросите. Така е! Всеки има своите
две страни, но чакай малко, а нима са наистина само две? Не би ли могло
човек да има и три страни, че и повече :) Поне от което аз съм начупил от
живота, е че човешката същност е адски сложна и комплексна, личността ни
е на слоеве. Кога тогава ще прозреш какъв е човека до теб и кога
сърцето й/му че ти принадлежи, както твоето на него/нея? :) Когато
надникнеш в него/нея, отвъд всички слоеве. То е като да го го/я видиш
без дрехи гол/а, но в духовен вид. Тогава човек е най-раним и които бъде
на среща му, с утеха я/го спечелва.
Да
съгласен съм, напълно подкрепям, че хората се влюбват в светлата
страна! И чак после когато видят каква е и тъмната страна на човека до
тях, се разбира колко я/го обичат :) То няма как да се твърди че някой обича, ако не ОБИЧА и НЕДОСТАТЪЦИТЕ на другия :) Обаче пък, това не
значи когато си с друг/а да търсиш неспирно "кирливите" и/му ризи и всеки
ден когато той те целува, прегръща, обича, единствено да мислиш "има и
тъмна страна", нали?
Когато човек има такава страна, тя все някога се
разбира и без да я мислиш и търсиш. Тоест не е казано че човек
задължително ще има и тъмна "лоша" страна. Може да има дребните
недостатъци, но да не прерастват до "лоша" страна. Особено ако е човек
които цели своето усъвършенстване.
"..човек
е способен да обича силно и истински и без да получава същото"
Тук
не само съм съгласен :) Дори повече! Всеки ден чета за такива хора,
обикващи без да са обичани. Направо пълна мистерия! По-долу ЩЕ кажа и за
СЕБЕ СИ. Да обичаш някой който не те обича, да! Това го има. Но да си
мислиш и да вярваш че е любов, е тук според мен е илюзията. Защото
човека който обича несподелено, си гради представата за тази любов
по-свои си фантазии. Като че се гледа в огледало и обича себе си, но
лъча на себе си рефлектира на друг човек. И този другия се превръща в
преносител на самообичта на първото лице. Много близко е до... да обичаш
себе си, но тъй като може би човека чувства че няма как да обича себе
си защото ще значи да е самовлюбен/а, да сменя себе си с друг/а. Иначе
пак отношението да е към ту себе си. На мен МИ Е БОЛНО ЗА ТАКИВА ХОРА
които страдат от неподелени любови и то с години! Защото заради някакъв
си тип, тя/той ще се измъчват, линеят и така живота им ще минава в
сърдечна болка. За какво? Къде е смисъла? ХОРА СМЕ - разбирам че на
всеки му е нужно да обича, да си призная дори на мен. Ама всеки ден да
обичаш примерно, човек които остро, грубо, подигравателно, или мълчаливо и студено, е отказал/отхвърлил, обичта ти и е прекратил
всякакви контакти с теб. Ми тогава този човек е "ИДИОТ", не ли е така?
Да се държи глупаво, момичето / момчето да и / му предлага любов, а тя / той
да се прави на интересен/а, да капризничи, и да каже "НЕ" за мен такива
хора са отвратителни. Защото те са част от веригата на наранителите,
макар някога тях да са ги наранили, нищо не им дава правото да
нараняват, защото по късно живота ще им го върне на тях! За мен в такива
хора има някаква омраза и душите им не са красиви, защото те са ги
опетнили, като са се съгласили да приемат грубия си вид за правилен.
Всеки човек има избор, и те са имали, но са били слаби за да обичат, и са
избрали да нараняват.
"Лесно е да
обичаш,когато виждаш,че другият умира за теб.."
- Не съм сигурен! Ако е
така, тогава защо когато обичаш някой 90% не те обичат. Къде е логиката?
В такъв случай, другия/другата би следвало да се влюби в които я/го
обича, ако е лесно! Но често се наблюдава обратното :)) Така мога да
заключа, че съществуват два типа хора, такива които предпочитат да
обичат първо, и такива които не са сигурни дали искат да обичат.
Възможни са и преходи! Примерно той я обича, тя не му отвръща на
чувствата и бяга, тогава той бива заобичан от друга, тук е момента на
неговия избор. А тя пък заобичва друг и тук е неговият избор. Изобщо
когато обичаш някой, избора е в нея/него. Малко ми прилича на верижна
радиоактивна реакция.
На сърцето не
можем да заповядваме, да! Факт! Но не бива да забравя че имаме мозък. Мисля само едно е добре да се знае, когато става дума за ЧУВСТВА, да
се ЧУВСТВА, когато за МИСЛИ, да се МИСЛИ. Ако спазваме това според мен
няма никои да страда или да се чувства наранен/а. То хубаво е че не
можем да заповядваме, но аз не си представям да се влюбя в момиче което
да кажем е ледено студена, просто ако е такава, няма да изпитам нищо.
Смисъл, ако искам лед, ще сложа в камерата вода и като замръзне готово
:) Но да търся лед в хората, като да си вярвам че ще стопя тоя лед, с
два погледа и три приказки, не мисля! За да се държи така другия е бил/а
наранен. Хах, сещам се за друга
прилика, всички знаем за израза "кой каквото си намери негово е" Нали?
Но ако ти си изпуснеш я пари я пръстен пред теб, а друг се наведе и каже
ооо кой каквото си намери е негово :)) Няма да се съгласиш нали? Та
горе-долу така и със тия истории, когато човек е потърпевш в нещо,
очевидно е че ще подкрепя житието си до последно, защото това е
нейния/неговия опит. Друго си е да гледаш от чужда гледна точка.За,
че не съжаляваш за капчиците открадната любов :) Така и трябва, никога
не съжалявай за нищо.
"Любовта е опустошаваща и ако е силна най-често
след нея не остава нищо-изпепелява те"
Ол, това звучи малко страшно! Но тъй като съм човек обичащ да рискува, ще кажа да, щом обичаш си
заслужава всички рискове :) Е, така е, като обичаш истински, ще обичаш до край :) Като човек с
романтична натура, подкрепям и аз бих обичал до край. Но все ми се
струвам че е по-добре да не обичаш сам, а да обичаш с друг :) Нали
това е любов? Да даваш и да получаваш! Ако само даваш и даваш, и даваш,
а не получиш нищо, то излиза че си сам си обичаш, и поне обичта те
спасява от да се чувстваш самотен/а. Но не ти дава пълните криле, на
щастието, защото когато погледнеш в неговите/нейните очи, не виждаш
обич.
Не можеш да забравиш които си
обичал/а истински, щом продължава да няма друг човек в живота ти. От
къде можеш да знаеш че първата ти любов е била истинската? Ами срещнеш
друг човек и в него се влюбиш по-силно и още повече и той/тя да те обича
теб?! Тогава чувството ще е по-силно в пъти. В началото сме много
наивни и се учиме, тепърва какво е да обичаме. С израстването, разбираме
че не всичко е каквото ни е изглеждало.
"Това,
че неговата любов не е била достатъчно силна не означава,че и твоята е
слаба,нали?"
Да :) Но си като да си слагаш ръката на горещия тиган и
да крещиш "обичам те" :)) От там идва и болката. А дали пък някой хора
не са до толкова свикнали с болката че да я обичат, да им харесва да ги
боли? И затова колкото по-другия им отказва, да му се бутат.
"Защо
трябва да обичаме само тези,които нас обичат?"
Защото с тях имаме шанс,
с отказджиите нямаме :) Погледнато в переспективата на бъдещето. Ама
как пък все се намират хора да вярват че могат да променят някой, да го
направят коренно различен/а. Дали е възможно, след като редовно чета
за някакви хванали се с лошия тип хора, опитали да го променят, иии..
нищо! Според мен могат да се променят само хората които искат да се
променят, тях можеш да промениш.
"Обичам
те, ама условието е и ти да ме обичаш. Ако не го правиш те забравям и
търся друг."
О не! :) Аз никога не бих казал на момиче подобно нещо!
Като я обича, ще си пробвам шанса, и ще зависи от нея. Реалистично
погледнато, ще е в пъти по-добре да заобичаш които те обича, защото така
ще имате пълноценна връзка :) Чувство
за сигурност, спокойствие, така биха казали всички които са обвързани с
друг не заради него нея, а заради състоянието й/му, стабилността й/му.
Такива са гледали да си оредят, спокойствието, за тях 100% не е любов, и
чак после ако могат се влюбват в човека в тях, ако не търсят любов
другаде и ето от къде идва 70% от изневерите.
"Лично мен никога не ме е интересувало какво изпитва другия.Аз гледам само своето собствено сърце."
Звучи егоистично казано, демек гледаш само себе си, а не и какво му е
на другия, как се чувства, какво чувства. Предполагам че не точно това
си имала в предвид де, но така звучи. То така, някои може като Нарцис от
Древно Гръцката митология да се влюби в собственото си отражение!
"Смятам, че всеки сам знае себе си и не можем да казваме чия любов била
истинска и чия илюзия без да сме видяли очите на човека и без да сме
вникнали в дълбините на душата и сърцето му."
Може би е така! Обективно
казано, за потърпевшия всичко изживяно ще е истина. Но живеем в
съвременен век и има нещо като теория на относителността, която показва
че всеки човек вижда едно и също както на него ми харесва да го види,
спрямо твоята си позиция. Така и с любовта! И там има повече от една
гледна точка, за теб е абсолютна и истинска любов, защото твоето сърце я
е изпитало, но за друг безпристрастен ще е друго.
"Лично
знам за примери,в които хората са се кълняли,че се обичат и в един
момент единият е оставял другия."
Значи толкова е обичал, как може да
се кълне и да изостави човека!... Срам и позор. В това
отношение когато аз кажа нещо го правя :) За мен обещанието, или
клетвите са неща важни, и затова много внимавам кога и за какво
обещавам, или пък полагам клетва. Човек има и глава за да мисли.
"в
един момент всеки би се изморил само да обича и да не получава нищо в
замяна.Тогава просто ще намери ръце,които ще са протегнати към него и ще
се сгуши в тях"
Да :) То така си и става :) Който не оценява обичта
ти - губи, а друг на негово място печели.А СЕГА ЗА МЕН :)Аз
също казвал съм ПРЕДПОЧИТАМ да ОБИЧАМ :) Но ако някое момиче ме обича,
няма да се дърпам, ще я обикна :) Твърде много истории за неподелени
любови съм прочел, че за да допусна и аз грешката да от хвърля които ме
обича. А и не съм от хората дето нараняват. Това е и причината да съм
съгласен на 100% с последните ти 5 реда :)
(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362266719
