Когато болката, физическата болка надмине горния праг, организма просто изключва и човекът изпада в шок и не усеща нищо. Когато психическата болка е силна човек изпада в депресия, а след това в апатия и пак не усеща почти нещо. Кое е по-страшно състоянието на болка или това да не усещаш нищо? Защо?

Естествено че по-страшно е да не усещаш нищо! И как няма да е?!... Защо когато усещаш болка, това значи че си жив, че чувстваш, че живота за теб е живот :) Донякъде и болката е свързана с живота! А ако нищо не усещаш, то или в теб нещо се е пречупило психически, като сам блокираш външните възприятия, или ако е физическо имаш сериозен проблем, който ще има голяма интервенция!... Но психическата болка и физическата не водят до едно и също :) От къде знам ли? Може би ти се струва, че тежката депресия накрая води до безчувственост, но съм попадал на много хора, в депресия, не от дни, не от месеци, а от години, представи си години на депресия, и психическата болка в тях не е притъпила. Просто има хора който са свикнали да страдат, и ги е страх да направят стъпка напред към щастието си. При такива, дори и след години, психическата болка не намалява, защото те сами я самоподържат!... А за пълна апатия, човек трябва да спре да му пука от всичко!... :)) А защо безчувствеността е по-страшното, защото когато не чувстваш нищо, за теб живота и света са като спрели, ще си като една сянка, която прелита насам-натам, като един кух човек!... Емоциите и чувствата са което ни правят хора :)

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362136671