понеделник, 22 април 2013 г.

Чел ли си "Спасителят в ръжта"? Какво ти е мнението за нея?

Да :) Чел съм я, книгата "откърмила" мнозина от миналите и малцина от сегашните поколения! :) Страхотна книга, абсолютен бестселър за всички време от създаването си до сега, за жалост със всяка следваща година интересът към нея спада, Защото новите подрастващи поколения, н се вълнуват особено от книги и стойностна литература!... Сещате се, не им харесва да четат, препочитат да си "лафят с някой" или да се занимават с друга "важна" тийн дейност! Но не и да развиват личността, умствените си способности и душата! :))

Личното ми мнение е, че книгата дори и днес не е напълно разбрана :) Макар че са я чели много от преди, а сега сегис-тогис, мисля че малко хора са вникнали в смисъла на книгата! Или най-малкото в самото заглавие :) Защо книгата Селинджър се казва "Спасителят в ръжта"? За мнозинството това е просто едно име, излагащо съдържанието, или хрумването на автора за мислена картина която да задвижи в нас цикъла на мислите ни. Кой? Защо? Защо в ръжта? Книгата е своебразна стилистика замесена със символика :) В ръжта и изгубените деца които Холдън спасява в слепотата си да не паднат в пропастта, автора ни подсказва истини за живота :) Че населението, масата от възрастни са слепи, защото губят индивидуалността и свободата си, с еднаквите си цели (втълпени от обществото) Да правят едно и също, да учат, да намерят работа, да създадат деца и край. Демек че всичко се повтаря, идеала за такъв живот е всеобщ и въпреки че води до "правилния" обществен стандар, прави хората слепи за всички човешки нормални неща. Защото хората избрали енаквостта и конформизма, са консуматори които се стремят да постигнат в живота точно нищо повече от другия до тях. Все пак не е ли на всеки виждане за живота да "да учат, да намерят работа, да създадат деца". В това е живота, да продължиш живота, да оставиш нещо от себе си, но когато за бъдещето :) Какво най-хубаво от да имат деца :) Но останалото което не е свързано с природата ни а е до обществото е просто вид стандарт. Където хората се въртят в едни и същи цикли на материалност, пари, власт, която съсипва душите им и изкоренява всичко добро от тях! Превръща ги в едни марионетки на времето си, чийто обществени норми, диктуват живота им! А сами разбираме че щом човек губи човешкото в себе си и се ограничва от нещо, то и няма как да се каже че живее свободно! :) Децата в ръжта, губещи се, са хората на обществото (най-вече ново подразстващите и възрастните) Те са деца, тъй като си нямат представа колко голямо нещо е живота, те не са "открили себе си" и се водят от заблудите и лъжите на съвремието за правилен живот. Че щом оная прави това, значи и ти трябва да го правиш или имаш! Една от основните заблуди! :)) Пропастта е липсата на пълноценен живот! И как един ден хората се събуждат от заблудата си, чувстват се сами, но са близко до съжалението че не са изживяли нищо истинско, защото цял живот за били заети с глупостите на обществото, на какво да бъдат приети, на какво се иска от тях и тнк. Той ги хваща за ръка и ги извежда! Тоест отваря им очите :) Героят е имал мисията да събужда хората от "летаргичния им земен сън" и да ги накара да живеят :)

Запознат и с други автори мога да изкажа твърдението, че за книгата си Селинджър, е бил повлиян от друга книга :) От книгата на Ерих Фром "„Бягство от свободата“ психологическа творба казваща че хората сами бягат от свободата си, като са запленени от материалните неща или спрени от страха си да поемат отговорност :) Защото когато си свободен сам носиш отговорност за всяко свое действие и страхът е най-вече че няма да се справиш сам (без обществото). Защо предполагам че Селинджър е черпил вдъхновение, (е бил повлиян) от Фром? Защото книгата на Фром е публикувана за първи път през 1941, а тази на Селинджър - 1951 г. :) Едва ли е писал книгата си 15 години :)) За книга с размерите на неговата, най-много близо година да я е писал :) Не ми се вярва и да е стояла непубликувана 15 години (денек преди тази Фром) Така че, неминуемо Селинджър е бил запознат с книгата на Фром :) От там са и сходните им идеи :)

Разликата е че Селинджър е написал проблематичния въпрос на по достъпен език за хората, обвързвайки идеята не с разсъждения, а чрез история на живота :) Така четящият биха докоснат по-лесно до проникновението :) На места книгата е екзистенциална и трансцедентна :) Колкото до самия Фром, почерпил е идеята си от по минал автор - Гьоте, също представил за времето си такова виждане :)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362305887