Измененията в пространството, усещаме като време. Невидимата нишка чието
начало за скромния ни човешки живот, съизмерим с живота на еднодневка
на фона на космоса, ние не можем да проследим. Кръгозора ни обхваща само
началото на спомените ни до колкото живеем, а останалото е информацията
за времето когато не ни е имало, придобита от източници. Въпросът е с
философски корени, но приведен към потенциал за разбиранията на
обществото. Обикновените отгори са - "не знам", "кокошката, естествено",
"яйцето, защото ще стане кокошка". Всеки спрямо разбиранията си, но и
това че не се приема въпроса на сериозно, дава лековат отговор, спрямо
което се очаква.
Според мойте
виждания отговорът е друг. Спирайки неуморимата стрела на времето, бихме
открили повтирима последователност: кокошка - яйце, яйце - кокошка
=> до безкрайност. А едно мое определение на логиката е - не
съществуват едни и същи последователности до безкрайност. Причината, ако
на всеки въпрос, отговорът ни дава безкрайност, то ние получаваме
милиони въпроси, на место един завършен отговор. Вероятно някой ще се
досети за смисъла и как отговора е отговор, само ако дава една завършена
цялост. Оттук бихте си направили извода че ако разсъждавате за нещо и
стигате до безкрайност - следователно изпускате даден факт, или в
мисловните ви схеми има нещо което грешите. Така в различните етапи на
тези повтарящи се моменти във времето - кокошката ще е първа - яйцето ще
е първо. И двете са първи, ако вземем за отправна точка живота си. Но
вземем ли точно определен час и място, само едно от двете ще е първо.
Разбира се и тук отговора е непълен. За да си дадем сметка за
истинскияте елементи на търсенето, трябва да се придвижим към началото
на времето (ако изобщо е имало начало, аз мисля че време винаги е
съществувало). Изместваме стрелката назад до момента в които кокошка и
яйце няма. А какво има? Друго животно което взема мястото на кокошката
която не се е появила. Навлизаме в еволюция на видовете. Дарвин е имал
проникновени идеи, на базата на очевидното. Една част от еволюцията ми
се вижда естествена, но друга струва ми се никога не се е случвала. Има
страшно много пролуки в еволюционната теория, не се знае всичко, нещата
както винаги се предполагат, а не че са неуспоримо доказани. Дарвинизма е
така известна теория, защото на хората им харесва като обяснение, дава
им стимул да се развиват - вярвайки че са произлезли чрез еволюция от
маймуните. Отново към кокошка - яйце
=> от еволюцията, ако е вярна, назад във времето ще има друго
животно което по късно ще се превърне днешната кокошка. За съжаление
оново не пълен отговор. Връщаме стрелката до самото начало на появата на
живота в океана, счита се че първите живи същества са били и първите
клетки (едноклетъчни) от труда на чехълчето. А едноклетъчните и днес живеят под форма на спори, така се капсолират
за да оцелеят за годините. Спората би могла да се уподоби на яйце.
Добавяме и факта че кокошката се появява от яйце което е било оплодено. А
самото яйце представлява яйцеклетка (една голяма клетка) СЕГА ИМАМЕ
ПО-ТОЧЕН ОТГОВОР - ПЪРВОТО Е ЯЙЦЕТО (ВСЕ ПАК ЯЙЦЕТО ГО ИМА ПРЕДИ ВСЯКА
КОКОШКА И НЕ МУ ТРЯБВА МНОГО ВРЕМЕ ЗА ДА СЕ СЪЗДАДЕ. А кокошката иска
време, да израстне от пиленцето.
От
обичайна обществена гледна точка, отговорът - яйце е достатъчен. За мен
обаче не е достатъчен, по-назад във времето, пак според теориите, не е
имало живот на земята. Къде е кокошката и яйцето? Според мен първото е
===>>> ПРОСТРАНСТВОТО + ИДЕЯТА (че някога ще има кокошка и
яйце). Пространството винаги е едно и също, изменят се само обектите в
него. Кокошката ще е някъде в това пространство, когато "идеята" за
нейния дизайн се появи като нужен за подредбата на хранителната верига
(звено от целостта). Когато нещо е нужно, то се създава от самосебе си.
Къде е преди това? Виси като предвестник на идеята че нещо ще има,
защото е нужно за да съществува всичко друго във вида в който е.Теософски
възглед - въпроса е свързан с друг въпрос и търсене. Имала ли е
Вселената начало? Недостижим отговор. Кажем ли че Вселената се е
създала, то значи някога я е нямало, което води до парадокс. От нищо,
нещо, не се създава. Пример за парадокс е теорията за Големия Взрив, тя
гласи че в началото на времето вселената се е създала от една точка
по-малка от големината на атома. И цялата материя била побрана в тази
точка! Абсолютно нелогично! Кой я е побрал - Бог ли? Нали?! Така науката
намесва псевдо наука в възприятията си и поставя нещо недоказано като
"съществувало". Защо е невъзможно? НИКОЙ НЕ ЗНАЕ КОЛКО ГОЛЯМА Е
ВСЕЛЕНАТА, НО ИЗЧИСЛЯВАТ КОЛКО МАТЕРИЯ Е ИМАЛО (сякаш знаят) В ТАЗИ
НАЧАЛНА ТОЧКА! Демек всеки си измисля нещо, за да стъкми теорията си
(изсмукват неща от пръстите си). Дистанцирам се от подобни убеждения,
защото откривам противоречия в идеите им, показващо че теориите са
абсолютно нелогични, което пък води до оня парадокс на безкрайността, че
имат някъде грешка. ТВЪРДЕ МЛАДИ СМЕ НИЕ ХОРАТА ЗА ДА РАЗБИРАМЕ
ВСЕЛЕНАТА. Мисля че, Вселената я е имало винаги, никога не се е
създавала и никога няма да изчезна. Мисля че не е безкрайна, а е вечна,
като през определни цикли на времето се видоизменя. Че е като жив
организъм, но от по-сложно и висше ниво (саморегулиращ се) Нещо като
идеята за интелекта от нежива материя, който ние имаме за изкуствен. "Истината принадлежи на човека, заблудата на епохата."
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/16118436447
