Да, така е :) Като с
лудия. "лудия никога не се мисли за луд" и щом човек се замисля дали за
нормалността си, то следвателно е нормален :) Същото и с което ми
написа. Които се мисли за умен, най и най, е човек забол носа си в
земята. Да се мислиш за знаещ, е да се ограничаваш. Така пропускаш
всичко което може да научиш, защото действаш с нагласата че няма какво
повече да начиш, което е грешка.
Но
чуй ме, осъзнавам. Никога не съм се мислил за най-умния, често сам се
подценявам и се чувствам нищожен. Разбирам че не знам всичко. А и то се
личи от разсъжденията ми, че се вълнувам от много неща. Може би е
дразнещо че не падам по-гръб, казвали са ми че съм като котките :D Падам
на крака. Не искам да дразня никой. И като ме четете, моля, не ме
възприемай като човек с хипер самочувствие. Не знам как ме възпримеш. Но ако някога си чувала гласа си,
щеше да си представиш и как ти казвам което тук пиша. Щеше да знаеш че
говоря спокойно, тихо и внимателно, че не се надувам, не казвам нищо от
самочувственост, че не се мисля за най- и най-. Имах един учител в 7-ми
клас по география, той всеки път ни споменаваше, че "този който знае, че
нищо не знае, е умен човек."
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362681439
