Всеки човек има 2 страни- тъмна и светла. Влюбваме се в светлата,но рано или късно опознаваме и тъмната страна. Ако не се изплашиш от тъмната това означава, че обичаш истински." Съгласен ли си?Иначе и аз мисля,че човек е способен да обича силно и истиснки и без да получава същото в замяна.

Цялостен въпрос на обсъждането:


"Дори смятам, че тази любов е много по-силна и истинска.Лесно е да обичаш,когато виждаш,че другият умира за теб и адски трудно да изпитваш топлина и любов към човек подминаващ те с ледено студен поглед, от който лъха хлад и безразличие.За жалост на сърцето си не можем да заповядваме:)Не можем да му кажем- Обичай този!Той е свестен, добър, обича те и може да ти даде спокойствие.Любовта е опустошаваща и ако е силна най-често след нея не остава нищо-изпепелява те,но опрделено си заслужава:)Аз платих висока цена за капчиците открадната любов и не съжалявам:) А относно това, че някой години наред обича човек, започнал живота си наново и забравил за него, не виждам какво толкова те очудва.Ако обичаш истински ще го обичаш и след хиляда години- до последния си дъх.Как можеш да забравиш човек,който си обичал истински и да започнеш наново при положение, че цялото ти сърце е негово?Смяташ,че не е правилно години наред да тлееш по някого.Когато обичаш някого и така се получава.Това, че неговата любов не е била достатъчно силна не означава,че и твоята е слаба,нали?Защо трябва да обичаме само тези,които нас обичат?Нима това не е чист егоизъм?Обичам те,ама условието е и ти да ме обичаш.Ако не го правиш те забравям и търся друг.А дали наистина ще обичаш този другия?Дали това ще е истинска любов или ще е просто чувство на сигурност и спокойствие,което много хора бъркат с любовта?Лично мен никога не ме е интересувало какво изпитва другия.Аз гледам само своето собствено сърце.Обичала съм само веднъж в живота си и направих всичко по силите си, за да го опозная и да разбере за мен и сърцето ми.Не отвърна на чувствата ми,но това не може да ме накара да спра да го обичам.Аз го обичам и без значение къде се намира сега и с кого ще продължа да изпитвам силни чувства.Както и да е- не ми се говори за мен,защото не обичам да ми правят оценка особено на чувствата.Смятам, че всеки сам знае себе си и не можем да казваме чия любов била истинска и чия илюзия без да сме видяли очите на човека и без да сме вникнали в дълбините на душата и сърцето му. Лично знам за примери,в които хората са се кълняли,че се обичат и в един момент единият е оставял другия.Най-добрият измерител на истинската любов е времето и когато някой ми сподели,че от години обича друг/особено пък като става дума за разделени/аз с ръка на сърцето мога да заявя,че това е истинската любов.Да обичаш не означава да искаш да получиш.Да обичаш означава да дадеш,а дали ще получиш-това не трябва да има значение.Аз съм и пак бих обичала без да искам нищо в замяна.Разбира се,прав си- в един момент всеки би се изморил само да обича и да не получава нищо в замяна.Тогава просто ще намери ръце,които ще са протегнати към него и ще се сгуши в тях,а пък кой знае-може с времето да обикне този,които е отворил обятията си,защото знае какво е да обичаш и да не получаваш
същото в замяна."


-------------------- Мой отговор: --------------------


 Вникнах много в което си ми написала! :) Замислих се! Прочетох го няколко пъти. Често да ти кажа, с всичко което си написала ме разчувства!... Защото си права, особено от своята позиция!... Съгласен особено с заключението ти! Много правилно е. Разбира се има какво да се каже за въпросите. Така е! Всеки има своите две страни, но чакай малко, а нима са наистина само две? Не би ли могло човек да има и три страни, че и повече :) Поне от което аз съм начупил от живота, е че човешката същност е адски сложна и комплексна, личността ни е на слоеве. Кога тогава ще прозреш какъв е човека до теб и кога сърцето й/му че ти принадлежи, както твоето на него/нея? :) Когато надникнеш в него/нея, отвъд всички слоеве. То е като да го го/я видиш без дрехи гол/а, но в духовен вид. Тогава човек е най-раним и които бъде на среща му, с утеха я/го спечелва.

Да съгласен съм, напълно подкрепям, че хората се влюбват в светлата страна! И чак после когато видят каква е и тъмната страна на човека до тях, се разбира колко я/го обичат :) То няма как да се твърди че някой обича, ако не ОБИЧА и НЕДОСТАТЪЦИТЕ на другия :) Обаче пък, това не значи когато си с друг/а да търсиш неспирно "кирливите" и/му ризи и всеки ден когато той те целува, прегръща, обича, единствено да мислиш "има и тъмна страна", нали?

Когато човек има такава страна, тя все някога се разбира и без да я мислиш и търсиш. Тоест не е казано че човек задължително ще има и тъмна "лоша" страна. Може да има дребните недостатъци, но да не прерастват до "лоша" страна. Особено ако е човек които цели своето усъвършенстване.

"..човек е способен да обича силно и истински и без да получава същото"

 Тук не само съм съгласен :) Дори повече! Всеки ден чета за такива хора, обикващи без да са обичани. Направо пълна мистерия! По-долу ЩЕ кажа и за СЕБЕ СИ. Да обичаш някой който не те обича, да! Това го има. Но да си мислиш и да вярваш че е любов, е тук според мен е илюзията. Защото човека който обича несподелено, си гради представата за тази любов по-свои си фантазии. Като че се гледа в огледало и обича себе си, но лъча на себе си рефлектира на друг човек. И този другия се превръща в преносител на самообичта на първото лице. Много близко е до... да обичаш себе си, но тъй като може би човека чувства че няма как да обича себе си защото ще значи да е самовлюбен/а, да сменя себе си с друг/а. Иначе пак отношението да е към ту себе си. На мен МИ Е БОЛНО ЗА ТАКИВА ХОРА които страдат от неподелени любови и то с години! Защото заради някакъв си тип, тя/той ще се измъчват, линеят и така живота им ще минава в сърдечна болка. За какво? Къде е смисъла? ХОРА СМЕ - разбирам че на всеки му е нужно да обича, да си призная дори на мен. Ама всеки ден да обичаш примерно, човек които остро, грубо, подигравателно, или мълчаливо и студено, е отказал/отхвърлил, обичта ти и е прекратил всякакви контакти с теб. Ми тогава този човек е "ИДИОТ", не ли е така? Да се държи глупаво, момичето / момчето да и / му предлага любов, а тя / той да се прави на интересен/а, да капризничи, и да каже "НЕ" за мен такива хора са отвратителни. Защото те са част от веригата на наранителите, макар някога тях да са ги наранили, нищо не им дава правото да нараняват, защото по късно живота ще им го върне на тях! За мен в такива хора има някаква омраза и душите им не са красиви, защото те са ги опетнили, като са се съгласили да приемат грубия си вид за правилен. Всеки човек има избор, и те са имали, но са били слаби за да обичат, и са избрали да нараняват.

"Лесно е да обичаш,когато виждаш,че другият умира за теб.." 

- Не съм сигурен! Ако е така, тогава защо когато обичаш някой 90% не те обичат. Къде е логиката? В такъв случай, другия/другата би следвало да се влюби в които я/го обича, ако е лесно! Но често се наблюдава обратното :)) Така мога да заключа, че съществуват два типа хора, такива които предпочитат да обичат първо, и такива които не са сигурни дали искат да обичат. Възможни са и преходи! Примерно той я обича, тя не му отвръща на чувствата и бяга, тогава той бива заобичан от друга, тук е момента на неговия избор. А тя пък заобичва друг и тук е неговият избор. Изобщо когато обичаш някой, избора е в нея/него. Малко ми прилича на верижна радиоактивна реакция.

На сърцето не можем да заповядваме, да! Факт! Но не бива да забравя че имаме мозък. Мисля само едно е добре да се знае, когато става дума за ЧУВСТВА, да се ЧУВСТВА, когато за МИСЛИ, да се МИСЛИ. Ако спазваме това според мен няма никои да страда или да се чувства наранен/а. То хубаво е че не можем да заповядваме, но аз не си представям да се влюбя в момиче което да кажем е ледено студена, просто ако е такава, няма да изпитам нищо. Смисъл, ако искам лед, ще сложа в камерата вода и като замръзне готово :) Но да търся лед в хората, като да си вярвам че ще стопя тоя лед, с два погледа и три приказки, не мисля! За да се държи така другия е бил/а наранен. Хах, сещам се за друга прилика, всички знаем за израза "кой каквото си намери негово е" Нали? Но ако ти си изпуснеш я пари я пръстен пред теб, а друг се наведе и каже ооо кой каквото си намери е негово :)) Няма да се съгласиш нали? Та горе-долу така и със тия истории, когато човек е потърпевш в нещо, очевидно е че ще подкрепя житието си до последно, защото това е нейния/неговия опит. Друго си е да гледаш от чужда гледна точка.За, че не съжаляваш за капчиците открадната любов :) Така и трябва, никога не съжалявай за нищо.

"Любовта е опустошаваща и ако е силна най-често след нея не остава нищо-изпепелява те" 

 Ол, това звучи малко страшно! Но тъй като съм човек обичащ да рискува, ще кажа да, щом обичаш си заслужава всички рискове :)  Е, така е, като обичаш истински, ще обичаш до край :) Като човек с романтична натура, подкрепям и аз бих обичал до край. Но все ми се струвам че е по-добре да не обичаш сам, а да обичаш с друг :) Нали това е любов? Да даваш и да получаваш! Ако само даваш и даваш, и даваш, а не получиш нищо, то излиза че си сам си обичаш, и поне обичта те спасява от да се чувстваш самотен/а. Но не ти дава пълните криле, на щастието, защото когато погледнеш в неговите/нейните очи, не виждаш обич.

Не можеш да забравиш които си обичал/а истински, щом продължава да няма друг човек в живота ти. От къде можеш да знаеш че първата ти любов е била истинската? Ами срещнеш друг човек и в него се влюбиш по-силно и още повече и той/тя да те обича теб?! Тогава чувството ще е по-силно в пъти. В началото сме много наивни и се учиме, тепърва какво е да обичаме. С израстването, разбираме че не всичко е каквото ни е изглеждало.

"Това, че неговата любов не е била достатъчно силна не означава,че и твоята е слаба,нали?"

Да :) Но си като да си слагаш ръката на горещия тиган и да крещиш "обичам те" :)) От там идва и болката. А дали пък някой хора не са до толкова свикнали с болката че да я обичат, да им харесва да ги боли? И затова колкото по-другия им отказва, да му се бутат.

"Защо трябва да обичаме само тези,които нас обичат?" 

Защото с тях имаме шанс, с отказджиите нямаме :) Погледнато в переспективата на бъдещето. Ама как пък все се намират хора да вярват че могат да променят някой, да го направят коренно различен/а. Дали е възможно, след като редовно чета за някакви хванали се с лошия тип хора, опитали да го променят, иии.. нищо! Според мен могат да се променят само хората които искат да се променят, тях можеш да промениш.

"Обичам те, ама условието е и ти да ме обичаш. Ако не го правиш те забравям и търся друг." 

О не! :) Аз никога не бих казал на момиче подобно нещо! Като я обича, ще си пробвам шанса, и ще зависи от нея. Реалистично погледнато, ще е в пъти по-добре да заобичаш които те обича, защото така ще имате пълноценна връзка :) Чувство за сигурност, спокойствие, така биха казали всички които са обвързани с друг не заради него нея, а заради състоянието й/му, стабилността й/му. Такива са гледали да си оредят, спокойствието, за тях 100% не е любов, и чак после ако могат се влюбват в човека в тях, ако не търсят любов другаде и ето от къде идва 70% от изневерите.

"Лично мен никога не ме е интересувало какво изпитва другия.Аз гледам само своето собствено сърце."

Звучи егоистично казано, демек гледаш само себе си, а не и какво му е на другия, как се чувства, какво чувства. Предполагам че не точно това си имала в предвид де, но така звучи. То така, някои може като Нарцис от Древно Гръцката митология да се влюби в собственото си отражение!


"Смятам, че всеки сам знае себе си и не можем да казваме чия любов била истинска и чия илюзия без да сме видяли очите на човека и без да сме вникнали в дълбините на душата и сърцето му." 


Може би е така! Обективно казано, за потърпевшия всичко изживяно ще е истина. Но живеем в съвременен век и има нещо като теория на относителността, която показва че всеки човек вижда едно и също както на него ми харесва да го види, спрямо твоята си позиция. Така и с любовта! И там има повече от една гледна точка, за теб е абсолютна и истинска любов, защото твоето сърце я е изпитало, но за друг безпристрастен ще е друго.

"Лично знам за примери,в които хората са се кълняли,че се обичат и в един момент единият е оставял другия." 

Значи толкова е обичал, как може да се кълне и да изостави човека!... Срам и позор. В това отношение когато аз кажа нещо го правя :) За мен обещанието, или клетвите са неща важни, и затова много внимавам кога и за какво обещавам, или пък полагам клетва. Човек има и глава за да мисли.

"в един момент всеки би се изморил само да обича и да не получава нищо в замяна.Тогава просто ще намери ръце,които ще са протегнати към него и ще се сгуши в тях" 

Да :) То така си и става :) Който не оценява обичта ти - губи, а друг на негово място печели.А СЕГА ЗА МЕН :)Аз също казвал съм ПРЕДПОЧИТАМ да ОБИЧАМ :) Но ако някое момиче ме обича, няма да се дърпам, ще я обикна :) Твърде много истории за неподелени любови съм прочел, че за да допусна и аз грешката да от хвърля които ме обича. А и не съм от хората дето нараняват. Това е и причината да съм съгласен на 100% с последните ти 5 реда :)


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)

  Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362266719

Случва ли ти се да имаш силни предчувствия за това какво ще се случи и това да се окаже вярно? Разкажи някой интересен случай!

Ужасно често :) Преди дадено събитие, или преди да срещна човек, предусещам как ще се развият нещата, дали ще бъде добре, дали не, или пък ще стане точно за което си мисля. Удивително е, че когато мисля за някой че ще го срещна и го срещам почти веднага, или броени часове след като съм се сетил за този човек!... :) Като дете, на имаш период, през който виждах и чувах неща преди да са станали, да звучи прекалено. Учех се да жонглирам и много исках да мога, защото ми харесваше, един ден реших да се пробвам с метални съчми а бяха тежки и сравнително големи. Дали ставаше жонглирането с тях, аха, да ставаше :) Обаче, взех че счупих абажура, до леглото :)) Интересното бе, че преди да се счупи видях как се чупи, един миг стоях и се чудих къде се намирам, после видях как топчето лети към абажура и той се пръсна отново на стотици кристалчета. Можех ли да предотвратя това, може би, но беше изненадващо за мен!...

Една година пак в детството ми, без малко да ме блъсне микробус, спомням си че беше спортен полуден, събрахме се класа в парка, правихме какво правихме и на тръгване, се разделихме, но после аз реших да догоня другите. Та така на косъм да ме отнесът!... Затичах се през улицата и в един миг се заковах на място без да разбирам защо, просто се почувствах неприятно и в следващия на сантиметри от мен профуча микробуса, ама аз изобщо не го бях чул!...

На скоро, е не е съвсем скоро де. Нямах чадър, знаех че ще завали и ще ме хване баш навън. Не знаех от къде да си взема чадър какъвто исках, реших да вървя и да се отставя на "течението" да ме отведе до магазина. Във ума ми, действието се развиваше по-следния начин, магазина е пред мен, влизам вземам чадър, излизам, тъкмо го разтварям и дъжда се изсипва :) Какво се случи? Имах път за някъде, както вървях видях отсреща магазин и отпред чадъри, влязох, избрах си, излязох и в мига щом разтворих чадъра - заваля. Как се почувствах ли, щастлив, че е станало както го виждах :)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362160223

Разкажи нещо екстремно от градските условия?

Хах, мисия екстремно,.. но не невъзможно :)) бе преди месеци когато се връщах от кино Арена. Харесва ми да ходя на кино над вечер. Та... всичко ок. Но прожекцията приключи към 23 и нещо, а то тогава никакъв транспорт няма! И както винаги се наслаждавам на нощта с крачка устремен към подлеза на трамвая, към триъгълника. A на пред се чува неистов "вой" и скимтене, като че 10 гладни вълка, са се сборили за последния кокал :)) При което си казах, "- да да ясно добро утро София" С мисълта, колко голям проблем стават тия кучета!... Ама навсякъде са, и се събират на глутници. Пред мен беше избора да се прибера по-бързо, през краткия път по-трамвайната линия, но през напълно тъмното място (не че в тунела не бе тъмно де) с кой знае колко гладни кучета. Или да се върна назад и да мина отгоре по шосетата. Сетих се и за израза "краткия път не винаги е кратък" И обърнах към дългия и шосетата :) Зарадван продължих, направих голяма обиколка и свърнах към пътя на колите. Обаче нов проблем :D Част от пътя беше в ремонтни дейности. Абе беше голям адреналин, нощ, път като кратер на Луната, и насреща святкащи и стрелкащи се коли! Е какво облекчение бе за мен, щом стигнах до ново направения път започващ от новопостроения участък на метрото. Казвам ти, вървя, вървя и ми се искаше пътя да не свършва, толкова равен и нов път, чувствах се като в цивилизацията :)) Уви, пътя свърши и дойде пак каскадьорския :D Важното бе че се прибрах цял. Луда работа, но имаше тръпка =)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1361998431

Аз съм момиче с малки гърди и да ти кажа друго си е да жената да си има балкони.

Питай ги жените с големи гърди какво им е?! Цял живот ще ги зяпат не в очите, а в гърдите. Това прави истинската любов за тях кът и почти невъзможна. Освен това, големите гърди създават и известен дисбаланс, демек понякога пречат, а и ще им тежат, ще трябва да спят най-вече настрани. Защото по гръб ще им тежат, по корем ще ги боли, и само на една страна ще им е удобно.


Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362041695

Филмът "Прометей", как ти се стори?

Хареса ми, не беше чак впечатляваща новост, но мисля заради загадъчността на филма, не се споменаваше нищо за какво ще се случи, което провокира вниманието ми :) А като видях че се намесват и пришълците, и ми стана ясно всичко, но бях заинтригуван от идеята, да продължат историята!... За да се разбере какъв е произхода на тези същества :) До тук е интересното в идеята им!... Обаче, защо интелигентните и висши същества (извънземни) които ги пишат като наши създатели, трябва непременно да са лоши и унищожителни! Според мен тук е една изфабрикувана глупост!... Защото няма как нещо да е по-висше от нас и да е разрушително!... Няма как една цивилизация да се развие до висоти, без да не се е преборила с негативното в себе си. Та... затова смятам, че тия сценарии с лошите извънземни, нашествията и тнк, са само за да забавляват зрителя с драматизъм и екшън :)) Като филм, добра реализация :) Не знам колко хора знаят но идеите в такива филми се основават на теориите на креационализма, по специално на Ерих фон Деникен :)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362164063

Как си представяш задгробния живот и мислиш ли че въобще съществува такъв?

Вярвам че има, но не си гo представям като "задгробен живот", а чакалня в която душата престоява и се решава каква ще е следващата и мисия :) Там времето няма да съществува, така че ще е без значение, какво, как и кога. Според мен, не е случайност, че всички народи, през хилядолетията са имали представа за живот след живота :) Независимо какви маи, инки, ацтеки, олмеки, шумери, индийци, древно гърци, египтяни и келти (тук пропуснах прабългарите, защото за нашите древни вярвания, не се знае много, загадка са!) всички са имали митове за пътя на душата. И да кажем, че едновременно са си създавали тези митове за да се почувстват спокойни, ще е странно, защото в митовете им има прилики, а не са имали много вземане давене едни с други!... Много харесвам Божествена комедия на Данте Алигери :) Вярвам в прераждането, че ако душата е извършила своя заложен смисъл на земята, може да се наслади на блаженно единение и спокойствие с вечността, но дори и то ще е временно, след което пак ще се върне на земята с нов смисъл. А което е там, ще пресъздава което сме желали, но в чиста форма.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362001503

"Някой хора имат специфично биополе с което като магнит привличат (а може би предизвикват) странни явления" - какво имащ впредвид под това?Как да разберем кой е нашия ангел хранител или как да усетим,ако е около нас?

Ами.. че не при всеки се наблюдават "странности", демек интересно е, че определени хора, често попадат в ситуации, които са трудно обясними. Например, нещо изключително рисковано, от което са се спасили на косъм и не веднъж, а многократно! Хора които винаги първи стават свидели на необясними неща, на дадено събитие, или виждат част от действие в точния момент което другите в същия миг не забелязват. Друг пример, е за така не речения полтъргайст, дух, или енергетично поле което движи предмети. За което една от теориите е че самите хора предизвикват или поне подхранват явлението. Както споменах по-горе някой хора имат адски голям късмет, чак изумителен, и все в последния момент, аха проблемът да ги сполети, но се разминават! Такива хора се отличават и с... че чуват странни звучи, или виждат за кратко с периферията си понякога, някаква минаваща сянка. Но и такива не се чувстват сами, дори и когато са сами. Имат усещането че винаги някой е с тях!... И ги съблюдава. Какво прави такива хора "специфично биополе с което като магнит привличат", че са преживяли тежки моменти, нещо сложно, и са свръхчувствителни, осезанието им е в пъти по-изострено от на обикновенните хора :) Може би затова и вижда, чуват, а и стават свидетели на странни явления и моменти, които сякаш се въртят около тях!...

Аз никога не съм се чувствал буквално сам. Както описах, съм се разминавал от непоправими неща на косъм. И в трудни моменти имам усещането че някаква сила ме води, невидимо присъствие до мен! Интересно е, че винаги пристигам точно на време за където трябва да съм! Как да разбереш кой е? Ако "ангел хранителя" ти сам не те насочи, не ти подскаже, няма как да разбереш! Или просто сама да усетиш кой може да е, на който се спреш в мислите си, вероятно ще е. Усещането е, че вратите пред теб ще се отварят, макар да е трудно ще се случва, ще имаш поредица от верижни като по чудно приятни "случайности". Ще се чувстваш като че някой те наблюдава.

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362211167

Какво мислиш за момиче с черна коса, зелени очи, слаба, висока около 168 с големи цици и малко дупе?

Не съм сигурен с какво мнението ми ще ти помогне :) Но... мисля че момичето което описваш е красиво спрямо всеобщите обществени стандарти за красота :) Демек статистически погледнато тя е красавица! :) Много мъже си падат брионетки, НАЛИ Е ЗАЛЕГНАЛО КЛИШЕТО ЧЕ ЖЕНИТЕ С ТЪМНИ КОСИ СА БИЛИ ПО-УМНИ :)) КАКВА ГЛУПОСТ ИЗМИСЛЕНА ОТ ПОВЪРХНОСТИ МЪЖЕ! ЦВЕТА НА КОСАТА НЯМА НИЩО ОБЩО С ИНТЕЛЕКТА! Зелените и очи, също са много харесвани и желани очи :) Хората харесват различното и се самовлюбват в такива зелени и сини очи! Чак ми е смешно, че е пълно с жени и мъже, избиращи (буквално подбиращи) тя/той да е с зелени или сини очи! ЗА МЕН ЦВЕТА НА ОЧИТЕ НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ! А ХОРАТА ТЪРСЕЩИ ОПРЕДЕЛЕНИ ОЧИ СА ПОВЪРХНОСТНИ И НЯМА ДА РАЗБЕРАТ КАКВО Е ЛЮБОВ, НО ЩЕ НАМЕРЯТ СЕКС. Казваш има големи гърди и малко дупе! Мда, това най-много се харесва от елементарните мъже (търсачи на секс :) Те като видят такова момиче и очите им се превъртат, а езиците им падат по земята :D ВИЖДАЛ СЪМ ТАКИВА МОМИЧЕТА И МОЯ ЕЗИК НЕ Е ПАДАЛ НА ЗЕМЯТА :) ПРОСТО НЕ СЕ ИЗНЕНАДВАМ, А И НАЛИ НЕ МИСЛЯ ЗА СЕКС, ТА... КАЗВАМ СИ ХУБАВО МОМИЧЕ И ТАКА :)

За другите само външността и ще им стигне да я желаят, но не и на мен :) За мен външността е едно на лице, ПО-ВАЖНО Е КАКВА Е ДУШЕВНО, дали душата и е красива, КАКВА Е ЛИЧНОСТА И, ТА ДОКАТО НЕ Я ПОЗНАВАМ, ЗА МЕН ЩЕ Е САМО МОМИЧЕТО С КРАСИВ ВИД И НИЩО ПОВЕЧЕ :) КРАСИВАТА ВЪНШНОСТ НЕ Е ПРИЗНАК ЗА КРАСИВА ДУША :) КОЕТО ГО ИМА ВЪН, НЕ ЗНАЧИ ЧЕ ЩЕ ГО ИМА И ВЪТРЕ, НАЛИ? :) Такова ми е мнението за момичето :) Малко е тъжно, че ако това момиче е добро, мило, интелигентно, цял живот ще трябва да живее с теглото на красотата си. Красотата е тегло, малко хора ще я разбират, ще привлича много мъже и жени. Но всички ще виждат не нея, а красотата и, вида й! Тя ще бъде едно доста самотно момиче, защото адски трудно ще се намери момче което да види душата й, а не само тялото й.


 (Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362369631

Следиш ли Вип Брадър? Любопитно ли ти е участието на Памела Андерсън в къщата?

Не, нито го следя, нито ме вълнува участието на Памела Андерсен. Освен това НЕ гледам телевизия, а ако напомниш че и от нета може, то и от там не гледам такива неща  :) Независимо кой участва или би участвал за мен "Вип/Биг Брадър" ( и всички други подобни ) Е НАЙ-ГЛУПАВОТО И ИДИОТСКО СЪЗДАВАНО ПРЕДАВАНЕ! От него единственото което би се случило е да се затъпее и да ти "умрат" няколко мозъчни клетки. Предаването няма никакъв смисъл.

Може ли някой да ми каже, какъв е смисъла да се гледат група хора затворени в едно пространство какви глупости ще правят, или ще си говорят? Какъв е смисъла? Всеки човек редовно наблюдава глупости, навън, тук и там. Защо ВИ е на вас които го гледате, да се обременявате и с глупостите на "Вип/Биг Брадър"? АЗ НЕ ГО ГЛЕДАМ, И СЪМ УВЕРЕН ЧЕ ВСЕКИ ДОРИ МАЛКО РАЗУМЕН/А, СЪЩО НЯМА ДА ГО ГЛЕДА.

Хора запълвайте си времето с нещо по-стойностно. Не ви ли стигат тъпотиите всеки ден? Че искате още! Задаваш ми въпроса, защото съм мъж и изглежда, от това си вадиш предположението, че може би се чувствам и аз задължен, да го гледам! Да превключа и да се взирам с Памела, защото имала големи цици и перфектен пластичен вид, да не забравяме колко изкуствена е красотата и. Уляла се с тия пластични операции. Те са за хора с проблеми във вида си, дефекти. А си ги правят и такива с хубав вид! Ненормална работа, свят пълен с комплесирани жени и мъже (някой мъже и те си правят операции) Все ми е едно и да беше друга по-млада, пак нямаше да гледам

"Вип/Биг Брадър". Нима не си личи, ЧЕ АЗ НЕ СИ ПАДАМ ПО-ПОВЪРХНОСТНИ НЕЩА/ХОРА И ТНК. Телевизия не гледам :) Каквото искам да видя, има интернет, но глупости не гледам.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362674783

Момичета питат за момчета, а момчета за момичета. Защо например някои момче или момиче не се престраши да попита за собствения си пол? Според теб добре ли са приети хомосексуалистите в България?

( Преди да започна, да добавя - АЗ СЪМ НОРМАЛЕН ХЕТЕРОСЕКСУАЛЕН МЪЖ И СИ ПАДАМ САМО ПО ЖЕНИ :)

Това сигурно е стандартен въпрос които задаваш на всички!... :) И все пак, въпросът ти е някак странен! КАКВО И КАК ДА НЯМА? Нима не си забелязал, че на където да се загледаш в сайтовете за разните човешки истории и такива просто за излагане на общо човешка информация, все ще спомене за хомосексуализма. Причудливото е че е страшно много обсъждат въпрос, пък ти питаш защо нямало, как да няма? Като влезеш да гледаш някъде и е въпрос на време очите ти да попаднат на история за мъж който иска да опита с мъж, или някаква неразкрита тайна на представителна от един пол че си пада по представителите на същия си пол!... А лично съм виждал и разни самопризнания и дори теми особено в онзи сайт които закриха сподели.инфо от хомосексуални жени и мъже!!! Включително и твоето питане сега, смисъл и ти като питаш правиш въпроса по говорен!... Та дали няма или просто ти се иска да знаеш мнението на другите?

Честно казано хомосексуалните, не ме вълнуват изобщо!... Мисля, че тяхната обратна сексуалност не е правилна, че тяхното е болест на психиката, някакво изкривяване. НИКОЙ ЧОВЕК НЕ СЕ РАЖДА ХОМОСЕКСУАЛЕН, ВСИЧКИ ХОРА СЕ РАЖДАМЕ С НОРМАЛНА СЕКСУАЛНОСТ :) Просто някой хора (в този век на лудости и глупости, те стават все повече) са се превърнали в хомосексуални, защо? Ако се разровите из живота в дълбочина на произволен и няколко човека с изкривена сексуалност, ще разберете ЧЕ ВСИЧКИТЕ СА ИМАЛИ НЯКАКВИ ПРОБЛЕМИ - Я В ДЕТСТВОТО СИ, Я В ТИЙНЕЙДЖЪРСКИТЕ СИ ГОДИНИ. Проблемите не са били само до тяхно естествено. Някой от тези хора са се превърнали в хомосексуални, защото са били насилени от друг и в последствие са привикнали към неправилността. Други са били отхвърляни от всички представителки / представители на противоположния пол, а трети просто от любопитство са решили да опитат, а при четвърти е вид нарцисизъм. Но никой не е бил/а такъв в началото, имали са единствено вродена лудост, инфинитет към, да пробват нещо различно, но е нямало да го направят ако обстоятелствата и живота им не са засили нуждите и лудостта им, та така се е стигнало то техния хомосексуализъм.

ЛИЧНО СПОРЕД МЕН ТАКИВА ХОРА СИ ПРОПИЛЯВАТ ЖИВОТА, при условие че тялото им е от един пол, нима е редно да се ориентират към същия пол?! НО ТЯХНА СИ РАБОТА ЧОВЕК Е СВОБОДЕН ДА СИ ПРОПИЛЯВА ЖИВОТА КАКТО НАМЕРИ ЗА ДОБРЕ :) Ако природата е искала да бъдат обратни са щели да се родят от другия пол, ПРИРОДАТА НИКОГА НЕ ГРЕШИ, родили са се пола които са, защото такива е трябвало да бъдат. Проблемът им е, че те не приемат природата си, а и се противопоставят, заради проблемите си. А ти ме питаш дали било добре прието в България! Чуваш ли се? :) Сякаш не си забелязал/а, че хомосексуалисти има навсякъде, не само в България, а и по целия свят!... Правят и тук разни хомо паради, и не знам си какво си!...

Говорят за това, пишат за това и ти ме питаш?! Изглежда вече се приема за нещо нормално! ЗА МЕН НЕ Е НОРМАЛНО. НЯМАМ ПРОТИВ ТАКИВА ХОРА, НО НАИСТИНА НЕ Е ПРИРОДНО И ЕСТЕСТВЕНО ТЯХНОТО. Обществено разбира има хора които протестират за такива работи, държа да се знае че аз не бих протестирал или накърнявал друг заради сексуалността му. НО ТО Е ЗАЩОТО НЕ МИ ПУКА КОИ КАКЪВ Е, СТИГА МИ ЧЕ АЗ СЪМ НОРМАЛЕН, А ДРУГИТЕ ДА СИ ЖИВЕЯТ С КАКВИТО СИ ЛУДОСТИ ИСКАТ :)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362474591

Когато болката, физическата болка надмине горния праг, организма просто изключва и човекът изпада в шок и не усеща нищо. Когато психическата болка е силна човек изпада в депресия, а след това в апатия и пак не усеща почти нещо. Кое е по-страшно състоянието на болка или това да не усещаш нищо? Защо?

Естествено че по-страшно е да не усещаш нищо! И как няма да е?!... Защо когато усещаш болка, това значи че си жив, че чувстваш, че живота за теб е живот :) Донякъде и болката е свързана с живота! А ако нищо не усещаш, то или в теб нещо се е пречупило психически, като сам блокираш външните възприятия, или ако е физическо имаш сериозен проблем, който ще има голяма интервенция!... Но психическата болка и физическата не водят до едно и също :) От къде знам ли? Може би ти се струва, че тежката депресия накрая води до безчувственост, но съм попадал на много хора, в депресия, не от дни, не от месеци, а от години, представи си години на депресия, и психическата болка в тях не е притъпила. Просто има хора който са свикнали да страдат, и ги е страх да направят стъпка напред към щастието си. При такива, дори и след години, психическата болка не намалява, защото те сами я самоподържат!... А за пълна апатия, човек трябва да спре да му пука от всичко!... :)) А защо безчувствеността е по-страшното, защото когато не чувстваш нищо, за теб живота и света са като спрели, ще си като една сянка, която прелита насам-натам, като един кух човек!... Емоциите и чувствата са което ни правят хора :)

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362136671

Мислиш ли, че сънувайки духът на хората буквално се пренася в друг, може би паралелен свят?

Да. Когато мислиш за нещо преди да заспиш, или съня е осъзнат, реалистичен, символичен. Отварят се врати към по-различни измерения. Но съм на мнение че те не са паралелни места от други светове ( вселени ) а са от същата наша вселена, но от някое нейно далечно, далечно кътче. Ако можехме да се пренесем на другия край на Вселената ( да предложим че е крайна , но едва ли е крайна ) обстановката ще е така различна, че ще ни прилича на паралелна реалност, защото материята ще е устроена по различен начин. Не знам дали вярваш в прераждането, но някой сънища са и като вътрешни подсказки за минали животи, други проблясъци от бъдещето. А случва и често мястото на което се пренасяш да се пресъздадено и от съня на още някой, който също мисли нещо свързано с теб. Като при резонанс. Запознат съм с твърденията на Фройд за сънищата, че за него са просто проявления за живота на личността от раждането й. Но мисля, стотиците експерименти с хора под хипноза, както и хора сънували пророчески сънища, доказват че съзнанието и мозъка притежават неподозирани и неизучени свойства който надминават очакваните възможности. Не бива да третираме съзнанието и човешкия мозък като компютър. Живия организъм, няма нищо общо с машината. Машината никога няма да бъде жива, защото е рационална и безчувствена.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/27131245407

Вярваш ли в твърдението,че ако осъзнаваш,че сънуваш можеш да контролираш съня си и това,какво се случва в него?‎

Да вярвам ли? :) Че то е доказана истина =) С известни разлики, като например има разлика между осъзнато сънуване и осъзнат сън :)

ПЪРВОТО - ОСЪЗНАТО СЪНУВАНЕ, е сън в който моделираш действията си, забележи моля моделираш не цялостната структура на съня си, а отделни елементи от него и какво правиш в него :) Абсолютно и напълно по е, за да се научиш да съзнаваш сънищата си, всеки път веднага след събуждане им прави преразказ на една тетрадка (тя ще ти е книгата за сънища :) След горе-долу минимум 4 до седмица ще почувстваш че сънищата ти са по-големи и обширни и подробни :) Първа стъпка към контрол на сънуването е да си наложиш какво искаш да има в съня ти :) То вид втълпяване (самовнушаване) мислиш за едно единствено нещо в продължение на няколко минути, представяш си го (не е казано да е грандиозно, може да е дори най-тривиалното и познато :) Докато заспиваш, ще познаеш дали си постигнала контрол, ако предмета, цвета, гледката, нещото се появи в съня ти :) Появи ли се, значи съзнателността ти се е увеличила и вече можеш да вземаш "решения" в съня си :)

ВТОРИЯ ВИД СЪНУВАНЕ - ОСЪЗНАТ СЪН, като реален е, и често предсказва разни неща, затова и не можеш да го контролираш, сам се дирижира. Но ако си съзнаващ/а, би могл/а да направляваш мислите и действията си в ОСЪЗНАТИЯ СЪН :)


 (Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)

  Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362402911

Съгласяваш ли се с мнението, че глупавите хора са по-добри и лишени от злоба? Защо? А тези, които наричаме луди, по-добри ли са? Кои са най-сърдечните и приятелски настроени хора? Определяш ли се като един/една от тях?

В подобни въпроси, ограничение би било да се съгласим с което и да е. Нивото на интелекта не играе голяма роля за определяне на деструктивните емоции като злоба, дребнавост, гняв. Те присъстват различно разпределене в хората, спрямо определени етапи от живота им. Злобата е отрицателно чувство, проекция на гнева и ненавистта. Злоба се проявява и наслагва като основа на личността, в хора в които отсъства или са твърде малко добродетелите. Какво значение има дали някой е умен или глупав, какъвто и да си, тялото ти е човешко и пригодено към изпитване на емоции.

Всеобщо твърдение, че хората не изпъкващи с интелектуални заложби са по-добродушни, но практически погледнато нещата не са такива. Емоциите са към емоционалната интелигентност. А умствените възможности към психическата. Та съвсем възможно е да срещнеш ниско интелигентен силно злоблив човек. Комбинации колкото искаш.Личното ми мнение, смятам че с по-високото ниво на интелигентност, човек придобива силата на твори и направлява съзнателно емоциите си. Така такъв човек не би допуснал негативното да води стъпките му за дълго, или изобщо. По същия начин, ако все пак във Вселената има високо развити цивилизации, и една да има, ще е с високо духовно ниво, ще е надраствала деструктивните си емоционални поприща. Защо? Защото нищо не може да оцелее и да се извиси над себе си, ако не е надраствало слабостите си. В противен случай настъпва дееволюция.Сърдечните и приятелски хора са много чувствителните такива. Когато сетивата са по-изострени, психиката ти се доближава до разбиране на емоциите в тялото ти, умееш да съпреживяваш и осъзнаваш света и хората около себе си. Тогава съзнанието е по-широко скроено и в теб преобладват добродетелите. Винаги съм приятелски настроен и сърдечен :)  Единствената разлика сега е че съм по-предпазлив и малко недоверчив.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/15429853535

Как си представяш срещата с представител на друга цивилизация? Извънземният разум - заплаха ли е или надежда за човечеството?

Отговарям тук и на другия въпрос :) От едно естество са и имат допирни :)

Определено като вид сензация и всеобщо удивление от нас хората!... Въпреки, че ще е среща като среща, нищо че другата цивилизация ще е по-развита от нашата, ако говорим за извънземни, или по-ниско развити племена от планетата ни (под цивилизация) Повечето хора си представат първия контакт, като нещо грандиозно, впечатляващо, с куп ефекти, и тнк, защото са гледали много филми :))

А аз си го представам като най-обикновена среща, без разните церемонии. Едва ли по-висшите ще са гледали филмите ни и ще им се занимава да ни угаждат на капризите за ефектност. Просто живи същества от другаде, нищо повече :) Разбира се, знаем как реагират хората на всичко ново, едните с неприкрит ужас, другите с миролюбиво сърце и трети с безразличие. Какво да се каже, хората имат изградени пред-представи за всичко още преди да са го видяли с очите си - голяма грешка е!... Такива срещи се делят спрямо убежденията, на места се скъсват да пишат, как другата цивилизация ще иска да ни завземе за ни използва ресурсите! И че ще са войнствени, което за мен е пълна глупост! "Умрял" е някой за нашите ресурси! :))

По-напредналата цивлизация за да ни намери и стигне до нас, отдавна ще си е решила всички проблеми с ресурсите и няма да идва при нас, за злато, пари, ресурси, а заради самите нас :) Не! Не, за да ни заробва, а за да ни опознаят. Ще е трудно двете страни да се разберат, ще е както когато конквистадорите, за първи път стъпват в Америка, всичко ни се струва ново, за тях също ще е!... Е, ще имаме много прилики. Каквато и цивилизация да е, за да се е развила, ще трябва да е минала и през нашите нива на път и развитие, на комуникация и тнк. А и смятам, ако става дума извънземни, те ще изглеждат като нас, без съществени разлики. Ще имат два крака, две ръце, една глава. Като нас ще са двуполиви, вероятно ръста, размерите на тялото, цвета на кожата и очите ще е различното. Глупаво е да се прави прилика, между какво се случило с индинаците, и другите, когато европейците ги срещнали. Индианците, Маите, Ацтеките и другите, не са били народи или цивилизации, били са развити. Не са били като европейците защото са водели сравнително затворен живот и интересите им са били други. За сметка на това, са изграждали градове от камък, дето и днес не знам как са ги създавали! Защото не са имали техника, поне така се твърди! А изработките им са прецизни до най-малкия детайл. По-същия начин, една извънземна цивилизация, ще е развита в духовен аспект, но наравно с технологичния. И такa погледнато, нецивилизовани са били самите конквистадори, защото са попаднали на други хора, с други обичай, но не са ги разбирали. Не смятам че чуждопланетния разум е нечия надежда, нито заплаха. Във високите нива на интелекта, изчезват разрушителните наклонности. Извънземната цивилизация няма да иска да ни завладее или вреди, а ще иска да ни пази, или да ни помогне като краен случай. Защо? Защо като краен? Защото тя ще е минала по своя път, ще иска и ние да извървим нашия, без да ни се меси! Представете си, идват, дават ни да ползваме тяхните технологии, е как? Ние няма да сме узрели за тези знания! Ще злоупотребим! Мисля, и да има извънземни, те ще ни гледат от далеко, няма да се месят докато не израстнем достатъчно за да ги разбираме :)

Мойте представи имат разлики от преобладаващите виждания, защото аз не се водя от пребладаващото, а съм разсъждавал. За мен, каквито и живи същества, други, да има, няма да бият път до нас, до планетата ни, просто няма смисъл да го правят! А и как ще ни открият сред всички други небесни тела, освен ако не са ни създали. Струва ми се невъзможно, космически кораб да пътува до планетата ни, през милионите светлинни години! Че как? Живите същества вътре, да са в неспирна криостаза ли? Глупаво би било, не и с нашите разбирания за физиката на вселената. Та... ако ще идват, те ще знаят повече за вселената, ще знаят как да изминат голямото разстояние, без да пътуват, а като "огънат пространството"! Но не както си го представаме в теорията на относителността. Защото ако следваме нашата физика, дори светлината е бавна във вселената. Следователно, тези извънземни, ако техните познания са като нашите, ще е невъзможно да дойдат. Не бих се учудих и ако сме и единствената материална интелигентна форма на живот в цялата галактика, не че е нямало, а другите интелигентни форми на живот да са се затрили, от глупост и лудост, преди да стигнат възвишеното ниво. Някой ще си спомни за летателните апарати с форма на чиния, но такива са разработвани през Втората Световна война, та ние хората комуникираме, но сами не знаем какво сме създавали и на какво сме способни. Един ден, много далечен ние ще бъдем досущ като представите ни за извънземните! Еволюцията продължава. Кой знае как бихме изглеждали сме милиони години.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362175327

Четеш ли Петър Дънов?

От любопитство съм преглеждал и чел за ученията му, но лично казано за мен не са нещо кой знае колко специално. Защото старите истини през вековете са намирали хора, да ги кажат на нов глас. Предпочитам да чета от от неща, представящи информацията в "суров вид" от самия източник и сам да си правя изводите. От друга страна, не чувствам да ми е нужен духовен водач, мога и сам да си се водя и да си изградя цяла нова религия. И без това, на днешно време, се регистрират не знам си какви религиозни течения! Като се почне от съмнителните "New Age" в Америка до голямото Летящото Спагетено Чудовище ( една сериозна религиозна подигравка )

http://www.bulphoto.com/events/23000/

Тоест всеки ако иска може да създаде собствено движение и религия. За мен е важно което се вярва да позволява да се вникне по-правилно в същността на света, смисъла и произхода на живота и вселената :) А като ми се чете нещо, то е пълно с окултна и апокрифна литература, но от тях бих предпочел за някой и то стойностни. Човек трябва да внимава каква информация слага в ума си, за да не предизвиква излишно информационно замърсяване на съзнанието си. А за незапознатите, информационното замърсяване с погрешни неща, води до ограничаване на съзнанието и създаване на предрасъдъци които спъват съзнанието да прозира истината в живота.

Аз се опитвам сам да вниквам в нещата, природата е най-добрият и мъдър учител :) Как мислиш, през всичките хилядолетия са им хрумвали мъдростите и религиите, чрез съзерцанието, чрез посветлението. А то е заложено в човешката природа, но не всеки може лесно да отключи своите дълбоки предели.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362031967

Вярваш ли в настъпването на края на света на 21.12.2012 и на други подобни дати, ако не ..според теб какво са искали да кажат маите?

Не! :) Няма да има край на света :) Което няма начало няма и край :) Мога да напиша цял трактат на тема, защо света няма да приключи. Каква е причината да мислим че 21.12.2012, ще е край, и дали е защо е свързано с Майте? Я да се върнем малко назад - лентата се превърта, спира, годината е 1999 малко преди Нова Година, хората отново вярваха, че ще настъпи Края на света, само защото числото годината ще има много нули - 2000. А дали е само тази дата? Отново не! Миналата година, се твърдеше че края на света ще започне, през месец октомври, защото не знам си кой си го предсказвал. Тръгваме на пътешествие назад във времето, хората са вярвали, че 1666 също ще бъде край на света, заради числото 666, което се счита според Откровението на Йоан за числото на звяра. От 1666 до днес, е имало десетки дати на които хората пак са крещели - "идва края на света"..., и не е било свързано с Май, или с друга цивилизация и пак нищо не се случвало :) Било е както Шекспир би казал, "Много шум за нищо"!...

Интересни същества сме ние хората, обичаме да си създаваме драми и какви ли не усложнения, да се плашим, да правим трагедии, и тнк, само и само, животите ни да придобият възвишен смисъл, за да си кажем аха, значи имало висша сила, Бог! Бога, никога не се показвал чрез разушението, защото което е висше, никога няма да разрушава безцелно, висшето е висше, за да твори от разрушеното и да пази творението, а не да го руши. И така, през вековете ние хората усилено искаме да настъпи край на "земните ни мъки" Защо? Защото търсим своето наказание и изкупление за греховете ни! Но кои сме ние, че да искаме край, пак вид егоизъм, искаме край, а не мислим за бъдещето за децата ни, за това че ще има и нов живот. Масовите хора се побъркват от тия номера и цифри, защото ги е страх да живеят и си "казват" - "ей какъв купон ще е света да свърши, край на болката и отговорността"!... Календара на Маите изобщо не отразява края на света, а началото на нова епоха в човешкото развитие, епохата на водолея. Датата е само число което затваря цикъла на каледара им :) Попринцип при разчитането, се говори че на тази дата ще се появи един от боговете им, слизайки на земята. Сами знаем, че когато нещо се променя, това изменя и човешките виждания и мисли. Ако не бяха Маите и календара им, ние пак щяхме да намерим друго с което да се захванем, прокламирайки края на света! На фона на звездния, човешкия живот е нищо! И ние не осъзнаваме, че света без нас може, но ние без него не! :) Лично за мен вселената е вечна, била преди нас, ще бъде и след нас, или поне формата на съществуване която вземаме сега :) Защо мисля, че света е вечен! Защото не вярвам в идеята за Голямото Бум-Бум (Взрив) :)) Имането на реликтово лъчение във вселената и отчитането че галактиките клонят към червения спектър, не е доказателство, че всичко във вселената се отдалечавало. Грешката според мен, е че вземаме земните изследвания на лъченията съотнасяйки ги с галактическите, мислейки че скоростта на светлина е константа, навсякъде във вселената!... А дори и да се отдалечават, то от къде, от нас ли? :)) Ние хората все искаме да сме център на всичко! Преди е имало Птолемева система, в която се е вярвало че Земята е център на сънчевата система, по късно сме вярвали, че сме център на галактиката :)) А днес вярваме че сме център на вселената!... Още не сме узрели, за да разберем, че вселената си има много по-важни приоритети от нас човеците, но ни има, защото живота е присъщ на материята и нейните непознати от нас дълбини. А като е нямало "Голям Взрив", вселената никога не е започвала от едно начало, което я прави многовариантна и вечна. И така, светът няма да свърши.

На 21.12.2012 приключи поредната човешка заблуда и глупост, а да се надаваме да стане и чудо, след нея, една част от хората ще спрат да се заслуждават. Но няма да е последната дата, ще има още много за които ще се казва че ще бъдат края.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362148191

Aко края на света наистина е тази година... какво ще направиш? Ще промениш ли начина си на живот, на мислене и отношение към другите? Би ли се страхувал/а? Как всъщност си представяш края? Би ли искал/а да свърши или предпочиташ да си живееш?

Ако наистина ще има край на света, противно на очакванията, аз не бих се променил :) ПАК ЩЕ СИ БЪДА КАКЪВТО СЪМ =) За какво ми е да се променям, след като всеки ден аз се усъвършенствам, следователно подобрявам себе си, което значи че "аз" не съм статичен характер, а динамичен :) Бих зарязал всичко и да се отдам само на забавления и колкото се може по-хубави моменти.

Страх в мен, няма да има. ДУШАТА Е ВЕЧНА, ТЯЛОТО Е ПРЕХОДНО, тогава защо да се страхувам. Живота ми е дар, а не нещо което аз съм искал. Даровете се получават, но могат и да се отнемат, същото е и с живота. Та... ако светът е решил да се разруши, кой съм аз че да възразявам?!

Края - тук разлики големи. Нормално е когато чуеш край, да е, света да се разпадне, планетата Земя да изчезне от съществуване, заедно с всичко на нея. Да стартира с размесвания на земните води и тнк. Но не си го представим. ЗАЩОТО КРАЙ НА СВЕТА НЯМА. ИДЕЯТА ЗА КРАЯ Е ВЕКОВНОТО ЖЕЛАНИЕ НА ХОРАТА ДА СЕ САМОУНИЩОЖАТ И ДА ПРИКЛЮЧАТ МЪКИТЕ ИМ. Но хей хора, живота е бил преди нас и ще бъде след нас. Чудесно е че не ние определяме света, а че той сам се определя. Светът никога няма да приключи. На света не му пука какво искат хората. А да си го кажем право, мнозина искат да има край. Стотици години си измислят дати за края и какво? Нищо! Това с датата 21.12.2012 бе МАНИПУЛАЦИЯ както и всичко останало от подобен род. Колкото и да не се харесва на някои, света ще продължи =)


 (Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362374495

Когато се случи нещо повечето хора казват '' така е било писано ''. Мислиш ли, че наистина някъде е '' записано '' какво ще стане с нас и всеки от нас си има определена съдба, или по скоро реалността ни е тук и сега и е по начина, по който си го направим ние?

Да. Звучи неимоверно странно да кажеш "така е било писано"! Съдба - какво е тя? Но ако сe замислиш за значението, то... дори децата знаят, че всяко действие, носи последствие. Играл/а ли си с домино? А редяла ли си пъзели? Живота който водим, действителността, макар да е огромна, обемна, неотразима с погледа ни, дори и с мислите ни, е една последователна редица от домина :) Защото бъдещето ни, не се основава на нищото, а на действията ни, нашите като на разумни живи същества и на действията в природата - процеси. Или иначе казано, всичко което става около ни не е случайно :) Светът не е само хора, а и материята която ни заобикаля, вселената. А тя я има от преди нас, тоест довела е до нашата поява. И заради това, аз мисля, че някой неща в живота ни, не зависят от нас, а е било писано да се случат, като поредица от действия, чиито път се е пресякъл в хоризонта на нашите събития!...  А други неща, по от ежедневието ни, те са били променливи и са зависели и зависят само от нашите собствени избори. От къде идва тая свобода ли, че макар вселената да е линейна в действията си и там да няма място за случайност, ние пък имаме разум и можем да следваме по-голям промеждутък от възможности. Но каквото и да изберем, ние няма да избягаме от съдбата, само малко ще я изменим, защото сме част от тази реалност и само вземаме част от нейната енергия за да съществуваме :) Нещата които не зависят от нас (разума, избора ни) ние наричаме късмет.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362063711

Защо хората живеят?

По същата причина по която и животните живеят :) Защото можем да живеем, може да ни има, и ни има и живеем :) Живеем за да се научим да обичаме, за да оползотворя времето от живота си, за да създадем нещо и да го оставим да пребъде и след нас :) Всички живи същества живеят за да създадат бъдеще :) Хвани едно животно и го застави да влезе в клетка, ще го направи ли? Не! Дори може би ще те захапе, животните не разсъждават като нас хората за дълбоките екзистенциални причини за живота, но те усещат че живота е всичко което имат и са готови да се борят за живота и свободата си, а не като нас хората, които от много разум, сме способни да се предаваме и от най-малкото! Който си въобразява че има феноменална причина за да живеем, дълбоко се заблуждава, дадена ни е воля, за да правим избори и за да ръководим колкото съдбата ни е позволила живота ни :) Вие сами избирате дали да се затворите и "заточите на самотния остров", да "извършите лудостите" или "да се освободите и да живеете обичайки" =)

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362208607

Какво става след смъртта?

Смъртта не е края, а началото на нов живот :) Според мен, интелекта ни, душата ни, са само съсредоточия на природните сили. Когато се отделим от обвивката си, ще се издигнем до по висшите нива. Където ще пребиваваме докато се реши кога отново ще сме нужни :) Може би, ще видим и всички хората които са значели нещо за нас. След смъртта енергийното поле, което е поддържало живота ни се отделя от тялото :) Питаш къде е това енергийно поле? Човешкото тяло е сложно устроено. Наскоро измериха волтажа в една човешка клетка и което се разбра е че в клетката протичат интензивни процеси с милиони волтове (в микро условията :) Представете си колко енергия протича всяка нано секунда в цялото ни тяло. Тялото ни се самоподържа чрез електричество, така и функционират нервните ни влакна и синапсите на мозъка ни :) А мозъчната дейност не затихва след смъртта! Спират процесите в тялото, но мозъчното невронно ехо, продължава и месеци след смъртта. А от електричеството, колкото по-висока е честотата, енергията може да преминава през материята! Другото което се знае е че естествената форма на телата без участието на други сили е сферичната. Мисля си, душата ще представлява свръх високочестотни импулсни от затихнато тяло подобни на кълбовидната мълния.


 (Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362208351

Доколко разумът, желанията, емоциите и действията ти са хармонични? У всеки човек има противоречия между някое от тях. При теб как е? Между кои има най-голям дисбаланс? И на какво се основават решенията и действията ти - разум, желания или емоции?‎

Хъм, интересно зададен въпрос! :) Как е възможно, разумът, желанията, емоциите и действията да са ти в хармония и да имаш противоречие? Няма как да е! Когато човек е в хармония, всичките му вътрешни желания, искания, несъвместимости се припокриват и този човек вече няма в себе си противоречия, а знае точно какво иска :) Това именно е вътрешния ти свят да е в хармония с външния :) При мен, не съществуват неща като противоречия, отдавна изчистих съзнанието си от тях. Постигнал съм хармония, чрез медитация и приемственост на което съм :) В хората възникват противоречия когато едно от техните "сетива", да го наречем е в дисбаланс с друго "сетиво". Когато имаме нещо, но не ни стига, а искаме още! Когато вътрешните ни представи не бъдат припокрити от реалността. Аз и затова често казвам, че не е правилно човек да иска повече от колко може да получи :) Не бива да живеем с илюзии, да градим невъзможни фантазии за какво искаме и желаем, за да не бъдем в противоречие. А ако се замислим, каква е причината да си противоречие - 90% от случаите е пораждане на страх да бъдем смели и да действаме, страх да рискуваме. Страх да се доверим на интуицията си. Мойте решения и действия се основават на душата ми, на съществото ми като цялост. Аз не се водя нито само от емоциите, нито само от разума, нито само от желанията, при мен трите са съгласувани. И когато пред мен е избор, аз смело избирам :) Хармонията в която съм ми позволява да рискувам, защото познавам себе си, а това е да си в хармония, да се познаваш :) Знам, че каквото и да избера няма да сгреша, защото ще съм се вслушал в "инстинкта" на интуицията си и всички други мой "сетива" ще са съгласни с избора ми :)


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362234463

Съществуват ли свръхестествени явления според теб? Случвало ли ти се е нещо такова?

Да съществуват :) Не е само част от хорското въображение. Човек не бива да има ограничено виждане за света! Защото въпреки че сме 21-ви век има стотици и хиляди неща които не знаем и не разбираме за за обикалящата ни вселена!... Нито знаем как с точност как света се е създал, нито какво точно се случва с нас след смъртта, какво правим, където отиваме. Всичко е на базата на предположения. Но най-важното ние не знам какво вдъхва живот на мъртвата материя, какво ни прави нас живи?!... Не знам какво е душа, нито какво представлява :) Така погледнато ние хората знаем само каквото ние нужно да знаем за да живеем сравнително добре и нормално на тази планета. Животът ни се свежда само до бита и ежедневните ни неща, мисля заради това и мнозина са скептици относно съществуването на нещо повече от груба материя изпълваща света. Ако не си виждал/а нещо, значи ли че не съществува? :) Във вселената има милиарди звезди, там далеко, далеко с всяка година с напредването на технологиите, откриваме че вселенските разстояния са много по-големи! И пред погледа ни се разкриват нови галактики, нови звезди! Но преди не сме ги виждали, дори не сме знаели че съществуват :) Същото е и с паранормалните явления, когато не си чул/видял нещо и е трудно да го повярваш, но не значи че го няма.

Случвали са ми се най-различни явления които са трудно за обяснения! Примерно веднъж на село, на Велик Ден целия ден из къщата се чуваха странни шумове, почуквания на външната врата и тнк. А като отварях, естествено нямаше никой, нито причина за шумовете. Повече хора няма да си признаят но се плашат от необяснимото! А за мен то е любопитство и приключение. Не не е страх от параноралните явления :) В детството си имах период в които можех да усещам тези странности, дори виждах и чувах някой неща които други не виждаха и не чуваха. Личното ми мнение е, че такива явления мога да се усетят само от много чувствителни хора с голяма сетивност. За другите, явленията остават незабелязан защото те не са отворили съзнанието си към немислимото. Когато не вярваш в нещо, няма как да и да го видиш :) Има теория, че такива нещата се случват по-често на определените хора които сложих като по-чувствителни, защото те ги предизвикват, или защото обекта на явлението се подхранва от тяхната енергия за да съществува в реалността ни.


 (Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)



  Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362242399

Да те питам, гарантираш, че ще има отговор, нали?! Та.. вярваш ли в Бог, в Святия Дух, и в това, което е направил за теб Исус Христос?

Относителен въпрос!... Аз вярвам в много неща, но това не значи че вярвам във всичко което и другите :) Вярата не бива да е сляпа вяра! Тоест имаме интелект, за да направим връзки с което знаем и което не знаем!... Ако си прочел/а, какво досега се е изписало, ще знаеш, че имам широки възгледи и не се ограничвам само до Библията! Защото ако Бог, е безначален и безграничен, неговото място няма да бъде само в една книга! Която е написана от човешка ръка. Вярвам, че има нещо по-висше, но то е на такова ниво, че ние не сме дорасли за да го разбираме изцяло!... :) Но виждам, че човешкият вид, вярва във всичко което му се каже, по медии, вестници и тнк масови емисии! Малцина сами градят вярата си! Останалите, просто се съобразват с религиозните и масови течения. Религиите също са създадени от хора. Какво според теб е било преди да има каквито и да е религии? В какво са вярвали хората тогава? А кой какво е направил, аз не съм бил там, ти също. Можем да правим само догадки какво е станало! И за да не си правиш грешни заключения за мен, аз съм кръстен спрямо православно христянските норми, но това не ме спира да откривам висши провления и в индийските мирогледи :) Чисто казано, не се ограничавам.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1361821023

Какво мислиш за 1234567 харесванията по снимките, мазните и безсмислени коментари, сърцата които се пишат навсякъде и на когото и да е в facebook?

Кой не би се зарадвал на сърчице, ако е от любим човек :) Разбира не казвам за нон-стоп сърчица и харесвания, защото става детинско!... Ако имам специална книга и я споделям само на най-близките си, то ако покажа тази книга на всички, вече няма да е специална, нали? :)) Едно към едно и с 1234567 харесвания по-снимките, или лаконичните и "готини" коментарчета придружаващи, харесванията. Детска работа, но някой хора имат нужда да бъдат харесвани, да им се обръща премного внимание за да се почувства добре! Иначе самочувствието им клони към нула!... I това е защото не разчитат на умствен капацитет и духовност, за да имат самочувствие, а само на външност! Особено подрастващото поколение, там ако видите как си пишат и какво си говоряt, сякаш никога една книга не са разгърнали да прочетат! Но за сметка на това, всяка снимка им е "милион пъти" харесвана и имат 100-200 хиляди сърчица! Ето защо обичта не се приема на сериозно, защото всеки ти праща сърца!... Или ти харесва снимките, е как тогава да знаеш, че някой харесва теб, а не външността и че те обича наистина?! Отговора е, че който те обича и те харесва като човек и личност, а не само като външност, ще се стреми да те опознае, преди да се хвърли да ти праща виртуални сърца :)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362176863

Какво означава привличане между двама души ( без значение дали са като приятели или като гаджета) Какви хора те привличат?

Който някога е усещал/а какво е да чувстваш че излъчването, същността на друг те изпълва, да чувства как неговия/нейния образ се вплита в въображението или заживява и в сърцето й/му, знае какво осъзнава привличане :) Привличането е дуалистично, ЗАЩОТО НЕ ВИНАГИ ТОЗИ/ТАЗИ КОЙТО/КОЯТО ТЕ ПРИВЛИЧА Е ЧОВЕКА КОЙТО СИ ОБИКНАЛ/А ИЛИ ХАРЕСВАШ :) Понякога се залъгваме от първичните си инстинкти и преследваме човека който изобщо не му дреме за нас, но нали ни харесва телесно, външно, си фантазираме че човека е важен за нас, след като покрива критериите за индивидуалния ни идеал. Глупаво е, но всеки ден това се наблюдава. Най-често момичето/жената се подлъгва и преследва момче/мъж на който му е все тая, докато онзи не я нарани и не осъзнае че не е правилния човек, че е търсила просто близост И СЕ Е ПОДВЕЛА ПО ПРЕКРАСНАТА МУ ВЪНШНОСТ, МИСЛЕЙКИ СИ ЩОМ ИЗГЛЕЖДА ЧУДЕСНО ВЪНШНО СИГУРНО И ВЪТРЕШНО ЩЕ Е ТАКЪВ. Уви дами, уви :) Вътрешната красота няма общо с външната, случва се и красиви външно да са такива и вътрешно но е такава рядкост че ако специално търсите някой приказно изглеждащ ще преплувате море от разочарования :)

Привличането не винаги води до любов, НО ЧЕСТО ВОДИ ДО СЕКС!... :)) ЛЮБОВ Е КОГАТО ЗАСПИВАШ С МИСЪЛ ЗА ЕДИН ЧОВЕК И КОГАТО СЕ СЪБУЖДАШ СЪС СЪЩАТА МИСЪЛ :) ДОРИ И ТОВА НЕ СТИГА ЗА ДА ОПИША КОГА ПРИВЛИЧАНЕТО БИ ДОВЕЛО ДО ЛЮБОВ - Може би НАЙ-ПРАВИЛНО Е - КОГАТО ТИ ПУКА ЗА ТОЗИ ЧОВЕК, КОГАТО ТЕ Е ГРИЖА ЗА НЕГО/НЕЯ. 

А по-скоро осъзнаване, че с между мен и даденото момиче има нещо което ни свързва :) СЕКСА ЗА МЕН НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО, така че МОМИЧЕТО МОЖЕ ДА ИМА СТРАШНО СЕКСАПИЛНО И ПРИВЛЕКАТЕЛНО ТЯЛО И С ГОЛЕМИ ГЪРДИ, ДА СЕ ВИСОКА, С ДЪЛГИ КРАКА, ИЛИ ЗЕЛЕНИ/СИНИ ОЧИ И ПАК ДА НЕ МЕ ПРИВЛИЧА ДОРИ И ЗА СЕКУНДА :) Защото нито ме вълнуват прекрасните и очи, нито прекрасните и гърди, нито стройното и чудесно тяло. Дали ще ме възбуждат, да малко :) Но АЗ КОНТРОЛИРАМ НАГОНА СИ И НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО С ТАКАВА ЖЕНА АКО ТЯ НЕ Е ДУШЕВНА НАТУРА :) Привличат ме ЖЕНИ С ИЗРАЗЕНА ДЕЛИКАТНОСТ, НО И ПО-ВЪЗМОЖНОСТ СИЛЕН ХАРАКТЕР :) Интелигентни, чувствени, дори леко страстни ;) Ако чете книги ще значи че с нея ще мога да водя повече от две-три теми за разговор, което освен че я прави интелигентна очите ми, и ще е се сближим / допаднем много по-лесно и бързо :) Привличат ме отворени към живота и света личности с афинитет към развитието, ЖЕНИ ИМАЩИ СВОЕ МНЕНИЕ :) 

Искрени, откровени, КАКТО ЗА ГАДЖЕ ТАКА И ЗА ПРИЯТЕЛИ защо? Защото и аз съм искрен и откровен и това ми искам да виждам и в другите около ми :)


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)



  Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362411871

За любовта, киното и Шекспир.

 Написаното е от преди месеци.

Поредното безсъние ме подгони. Разглеждах преобширните филмови каталози на zamunda и arenabg дълбоко умислен какво ми се гледа! Твърде много филми съм гледал, де що хубаво има почти всичко съм изгледал. Връщах се назад в мислите си, какво интересно не съм гледал от много отдавна :) През ума ми прескачаха  Шекспировите пиеси и възторжен нададох възглас "- Ами да, Шекспир, но какво?". Превъртях мислено лентите на няколко изгледани филма по пиесите му и... "- О...ЕВРИКА (:" Ама разбира се, "Ромео и Жулиета" :) Вярно че пиесата я знам изключително дейстално, гледал съм филми, но по-старите :) Реших да изгледам последно направената версия с Леонардо ди Каприо. Дали съм го бях гледал, да, но преди цели 7-8 години! :) А филма е велик! И според мен, НАЙ-КРАСИВО И ЗАБАВНО пресъздадения филм по-пиесата :)

"Romeo and Juliet" 1996 :)
 http://www.imdb.com/title/tt0117509/

Не мисля че е чак идеален, защото началото е тривиално. И в стил на 90-те с разните екшънски истории, но е зареден с една стабилна идилия за съвремието и мястото на любовта (или по точно Шекспировото виждане за любов) в сегашния стандарт на живот :) Не мога да скрия, на някои моменти от филма се скъсах от смях. Обаче си е доста наситен и пъстър от към сцени!... А на други моменти се захласвах по прекрасната и неуписуемо зараждаща се любов между Ромео и Жулиета :) Изключително затрогнат бях от кулминацията на срещата им на маскения бал! Мига когато той и тя се загледаха през аквариума, адски сладко =)

Имаше много преувеличения, но аз си обяснявам разминаванията с действителността във простичното, че че филма от части е пародия на живота :) Сценаристите са искали да посочат една от главните нишки в творбата на Шекспир, а именно че през очите на любовта всички които не са любени са глупаци или луди! :D Вероятно затова приятелите и колектива около Ромео и Жулиета, бяха крайно луди до границите на ненормалност хора, обладани от желание на мъст, гняв, омраза и егоизъм! Хора които рискуваха живота си за глупости! Докато двамата любени рискуваха живота си заради нещо висше и истинско - ЛЮБОВТА СИ :) Няма думи които да изразят такава изпълваща любов! Нито дори емоция близка нам! И края така е тъжен, че остава те без дъх, без мисъл!... Спомням си когато за пръв път четох пиесата, края ме натъжи много и предизвика в мен дори сълзи :) Искаше ми се Ромео да не бърза, да почака налюдавайки я в белия и копринен сън, а тя да се събуди и да избягат заедно, не е важно къде, просто да бъдат щастливи! :) А в филма, края ме заплени! Очите ми преди 7 и нещо години, бяха отразили филма различно от както го видях отново! :) Очите ми се натъжиха в първата секунда-две щом той изпи отровата. Но погледа ми се промени! Видях че тъгата няма място при тях, защото заедно поемат на дългия път. Защото прекъсват времето си, но един до друг със утехата на любовта си! И всичко което остава след тях е МИР, ХАРМОНИЯ, ЕДИНСТВО, ЛЮБОВ :)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362308959

Какво за теб е любовта : реалност или просто заблуда?

Любовта е за мен, най-красивото и най-прекрасното съкровище което на човек може да се случи и да "намери" :) Любовта е безгранична, реална и не е заблуда :) Заблуда е само за заблудените хора, които живота толкова много е наранявал и чиито сърца е разбивал, че са изгубили вяра в любовта! Заблуда е и за хората които никога не са вярвали в любовта, защото никога не са се влюбвали дори веднъж! Заблуда е за всички хора които не вярват в нищо, и правят грешката да спрягат логиката в емоциите и чувствата, които месват разума с любовта и търсят разумно фичическо обясние на появата и. За такива любова е заблуда, илюзия, но важното е да се знае, че и такива хора никога не изживяват пълноценно нито една любов! Защото не спират да търсят заблуда във всичко, да не вярват, или да принизяват.

(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)
"Химия ли е Любовта - Мит или Реалност?"

http://winterdefirefromspodeli.blogspot.com/2013/04/blog-post_1459.html

"Мразите ли любовта?"
 http://winterdefirefromspodeli.blogspot.com/2013/04/blog-post_7352.html

 "Любовта - реалност или мечта?"
http://winterdefirefromspodeli.blogspot.com/2013/04/blog-post_9660.html

Цитат от мнението ми там:

"Защо никои от вас, не се сеща, за една много по-правилна вероятност? Като че ли на който не му се нрави любовта си търси отговор дето да доказва нейната липса :)) А някой от вас не се ли замисли за вероятността на живота! ... Ммм... Каква е вероятността, от напълно мъртва материя да се създаде живот. А? Защо питам това ли? Сега ще разбере!!! Вероятността е едно число с 40000 нули след него. А какво ще кажете сега ;) С такава малка вероятност, ние въобще не би трябвало да съществуваме, но ето че ни има! Живи сме и около нас, в света има живот! Айде сега, какво ви казва това? ! ... Любовта била малко вероятна, но съществуането на живот, е още по-малко вероятнен. И все пак живот има, нищо че глупавата вероятност ни казва, че е практически непосилно да съществува. Същото е и с любовта. Любов има!"



 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362281567

Идеалите са глупост? Нареждаш ги до скрупулите, предразсъдъците, повърхостта? Мисля, че бъркаш идеализъм и перфекционизъм. Идеализмът е състояние на духа, мечта за един по-красив свят, лишен по пошлост, злоба и лошотия.

 (Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


Директно съм извел резултатите на мисълта си! Като съм изпуснал да изведа причините за тези ми мисли :) Защото предполагах, че който ги прочете, сам ще се сети защо така мисля. Но... съзнавам, получва се двумерна антагоничност! Все едно, всъщност не е все едно, а направо разцепвам човешките принципи, обаче не казах защо, е сега ще го направя :)

Скруполи, не съм употребил, НАРЕЖДАМ ИДЕАЛИТЕ, ДО КОЕТО СЪМ НАПИСАЛ, до повърхностност и предрасъдъци. Каква е причината? Защо? Случайно да си отварял/а в близките дни, стара книга? Може би да, може би не. Добре :) Ако не, зарастърси се и виж какво е било значението на "идеалите" в миналото :) Тогава, в миналото, хората са били по-морални, духовни, ценностни, истински, естествени, имали са мечти :) А идеалите, както сам/а казваш, водят началото си от мечтите, от което ни се иска да стигнем :)

А сега, 21 век, какво е положението на думата "идеали". Днешните хора влагат думата за неща така простовати и обичайни. Днешните масови хора са повърхностни и така думата за идеал, изменя първоначалното си висше и морално значение от миналото, в едно простовато и повърхностно такова. Думите носят значенията на времето в което са, от интересите на хората. Какви са идеалите сега? Идеал за красота/външен вид, идеал за пари/стабилност и положение в обществото. Идеал за секс, брой партньори. Идеал за характер на принципно идеален и лесен човек. ДЕМЕК ВСИЧКИ МАСОВИ СЕГАШНИ ИДЕАЛИ, НЕ СА РЕАЛНИ ЦЕЛИ И В ТЯХ НЯМА НИЩО ВЪЗВИШЕНО. ЗАЩОТО СЕГАШНИТЕ ЧОВЕШКИ ИДЕАЛИ СЕ ВОДЯТ ОТ ЕГОИЗМА, ЛИЧНИТЕ ОБЛАГИ И КОНФОРМИЗМА (КОЙ КАКВО ИМА И КОЙ КАКВО ПРАВЕЛ) Не е ли странно, че повечето хора имат едни и същи мечти! И те са все свързани с да забогатеят, а не да направят нещо морално и възвишено.

И за да, не съм пристрастен към "ИДЕАЛИ" ето значението на думата, написана за общо разбиране.

"Идеал"
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB

 "Идеал (образ, идея) представлява висша ценност или висш принцип, който даден човек преследва като цел. Това е образец на лични качества и способности, нравствено поведение, съвършенство в отношенията между хората, най-висшето и съвършенно устройство на обществото." Обянението на идеал, е скорошно :) Допълни ли са, сегашните приципи на конформизма, най-долу. Миналото е създател на думата "идеал" и се е ползвала с първите значения, за висш път и цел. Визия за креативност на нещо по-добро, но не става дума за повърхностност. Миналото е употребявало думата в духовен смисъл. А сегашното е модернизирало думата, в физически смисъл. Тяло, къща, пари, двор, перфектна филмова идилия. Не е ли така? :)

***

Вече знаеш защо казвам че идеалите са глупост! Имам предвид съвременните идеали. По тях хората си губят времето в илюзии за префектност - химери. Примерно, някой цял живот има за идеал да е много богат. Цял живот извършва стотици неправилности, накрая съжалява. Или цял живот за идеала си, не си дава отдих, и когато се осъзнае, живота е изтекъл между капките. Друг пример, хората, най-вече от тях жените, поставящи си за идеал някакво момче/мъж на мечтите им и се залавят за тази химера, търсейки някой точно както си го виждат в идеала. Така една част от жените остават разочаровани, защото не откриват такъв, никой не е съвършен, но не го разбират. Други остават сами. А трети се хващат с някой, само защото притежава една трета от идеала им за мъж и припяват навред че са влюбени! В какво? В идеала си, не в човека. За това и съм на мнението че днешните идеали, са повърхностни и са врагове на човека. Аз съм за миналите идеали, когато хората са били по-естествени и истински, по-духовните идеали :)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362674527

Не е ли най-голямото проклятие в днешно време да си идеалист и романтик? красиви мечти, идеали, а в следващия момент шамар от помията на реалността, след това депресии, вътрешни борби.. има ли изход?

Проклятие, че защо? Да бъдеш романтик е дар :) Дар, сред тези тежки повърхностни и бедни към мечти, доброта и душа времена. Нима мислиш че всички трябва да са бедни душевно, щом масата хора са? Както забелязваш, не слагам тук идеализма, защото АЗ НЕ СЪМ ИДЕАЛИСТ, идеалистите имат високи критерии и честно казано не са земни хора. А аз нито летя високо, нито падам ниско :) Смея да кажа, че в съвременното общество, играят скруполите, предрасъдъците, повърхността и идеализма ( изродената ). Много хора имат идеали и на тях се опитват да подражават и следват! Докато аз нямам идеали :) Свободен съм от подобни неща. В мен има жива романтика от вековете, противо на днешната душевна ограниченост.

Да имаш красиви мечти, не е да имаш идеали :) Мечтите са двигател на света :) За къде сме без мечти? Виждаш какъв е живота, сив, бездушен, тежък. Дори любовта е пред изчезване. Хората правят секс, просто за секса, заедно са заради интереса. Твърде малко са двойките дето са заедно по-любов. Живота е една сянка за мечтите ни. Много хора са загубили мечтите си, останали са сами и самотни. А мечтите им са били убити. Превърнали са се от хора в машини и чудовища. Та, кажи сега, ти на мечтателната и роматична душа ли наричаш проклятие? Такава душа е надежда, лъч светлина в този груб свят. Без този лъч светлина, всички човешки цвенности и смисъл ще изчезнат завинаги. Света не се крепи на злото, а на малкото добро. Злите хора са такива, защото нямат мечти. Заживяли са в както казваш ти "шамара на реалността". Ако в теб има силен дух, няма да се откажеш :) Има хора постигнали мечтите си, не им е било лесно, но са намерили своето място в света.

Има изход, създай света си :) Това е изхода, докато живееш в света на помията, не можеш да видиш изхода. Качи се на високо и ще видиш че има изход. Дръж душата си, пази я, ще ти е нужна неопетнена. Душата ти, е твойто съкровище, което един ден ще споделиш с правилния човек. Тя/той ще разбира душата ти. Един по-хубав свят. Което имаш е една запалена свещ, ако разнесеш огъня ще запалиш хиляди свещи. Ще дадеш светлина. Живей горе, но слизай и долу, за да не забравиш на какъв човешки свят си стъпил/а. Всичко търпи променя, дори гадния обществен свят, един ден ще се промени. Радвам се че човекът е подвластен на природните сили. А природата е справедлива и мъдра. Дала ти е душа, радвай се :) Живота е изпитанието за което си предупределен/а.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362662751

Какво мислиш за хората, които буквално полудяват по знаменитост? Ти имаш ли идол, на когото се възхищаваш? Искаш ли да бъдеш като него/нея? Кой/я е той/тя? Защо Точно него/нея? Какво е уникалното, което те е пленило?

АЗ НЯМАМ ИДОЛИ И НИКОГА НЕ СЪМ ИМАЛ :)

МИСЛЯ ЧЕ СА ХОРА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ЗАБЛУДИ И САМОВЛЮБЕНОСТ, нуждаещи се да опресняват и оживяват живота си чрез известността и скандалността на друг човек! 90% от които слагам към полудяващите, твърдят че са влюбени в знаменитости! ЗА МЕН ТОВА Е ОГРОМНА ГЛУПОСТ невъзможна за точно определение, главното подтикващо тия душици да бъдат подръжници на известни и провокиращи с вида и действията си личности, Е ЧЕ ТЕХНИЯ ЖИВОТ Е ПРАЗЕН И СКУЧЕН, ТЕ СА САМОТНИ, ЧЕСТО ИМАТ И ВИСОКИ КРИТЕРИИ ЗА ХОРАТА ОКОЛО СЕБЕ СИ. Защото търсят не човешко същество с красива душа и ум, а човек с префектна външност, като онези изкуствени красоти по които се увличат в лицето на знаменитостите. Да, няма нищо за учудване нали? КРАСОТАТА НА ЗНАМЕНИТОСТИТЕ В 9 ОТ 10 Е НАПЪЛНО ИЗКУСТВЕНА, било защото са се подлагали на разни маниполации и интервенции, или защото такъв вид си придават "изкуствен". Та е странно подражаващо търсещите и готовно самовлюбените, така се захласват по СТУДЕНАТА И КУКЛЕНА КРАСОТА НА ЕДНО ЛИЦЕ КОЕТО СА ВИДЯЛИ ПО ЕКРАНА!!! Иронично е :) Защото не съзнават че това да виждат един човек по-екрана не значи нищо. Те не го познават, те не знаят какъв/каква е. Да не забравяме че ВИДА НЕ ГОВОРИ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА. ИМА ДОСТАТЪЧНО ХОРА ИЗГЛЕЖДАЩИ ПРЕВЪЗХОДНО КРАСИВИ НО С ГРОЗНИ И УЖАСЯВАЩО СТУДЕНИ ДУШИ. Донякъде съжалявам хората които нямат сила и воля, да се развиват и живеят без да имат идоли и без да си създават по тях, високите критерии. От които покъсно страдат, тъй като не намират подходящи за тях си хора. Така е като мериш другите от високо. Друг е въпроса, че щом отмерваш съвършенството спрямо идола си, то е добре да се погледнеш в огледалото и да се запиташ дали ти отговаряш на собствените си критерии, ако не, е направо смехотворно да искаш повече от колко можеш да дадеш. Това ми е мнението за ИДОЛИТЕ И ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТОТО (НА ХОРА).

И МОЖЕ БИ СЕГА разбираш ЧЕ АЗ НЯМАМ ИДОЛИ :) И като дете пак не съм имал :) Знаменитостите за мен са просто хора и нищо повече, не ги боготворя, не ги въздигам. Славата не ги прави за мен повече от другите. Хаха, ТАКА ЧЕ АКО НЯКОГА МИ СЕ СЛУЧИ ЗНАМЕНИТОСТ ДА СЕ ЗАИНТЕРЕСОВА ОТ МЕН И Е ЖЕНА, ще остане безкрайно изненадана че няма да може да ме спечели с известността си. ЗАЩОТО НЕ СЕ ПОДДАВАМ НА ВЛИАНИЯ и не съм "подкупен" от студени красоти или нечии известности и слава.

ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛ ДА ПРИЛИЧАМ НА СЕБЕ СИ, ДА БЪДА СЕБЕ СИ :) Живея и се самоопознавам, има още много какво да науча за себе си :) Всеки ден откривам по нещо ново, което не съм предполагал че притежавам (като качество :) Единственият ми "идол" е образат ми в огледалото :)


 (Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362391391

Какво мислиш за сайтовете за запознанства?

Място на което хората влизат, не за да си поговорят и да се запознаят като нормални хора, а най-често просто да си натрупат точки внимание и самохвалство! Демек да си сложат свой предизвикателни снимки и да чакат някой да ги забележи, харесва. Да им израти целувчици, букетчета и тем подобни едни и същи неща :D Те тия сайтове само се казва, че са за запознансва, аз лично не съм видял там хора да се запознават. Там, влизат за да търсят 9 от 10 случая - СЕКС! Ако съдим от сайтовете за "запознанства", той явно най-новата мода за запознаване е, чрез секс!... Удивително до къде е стигнало деграюцията (от деградация + еволюция - нова дуmа в езика ) на обществото! Имал съм регистрация в един, беше от любопиство да видя какво толкова правят там :) Е видях, и разбрах че не съм се излъгал, нищо хубаво няма там!... Само жадни за внимание душици!... Най-интересно става, като се появи интелигентен човек в подобни мрежи! Веднага го бъркат с търсещ секс, или го игнорират, с което си проличава, че не търсят нищо истинско, а търсят - секс и внимание.

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362266975

Според теб любовта може ли да е вечна или и тя си има срок на годност, който при всички хора е различен?

Кой ги измисля такива въпроси? 1000-пъти съм го чел задаван из другите места!... До някъде съм ИЗУМЕН, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО НЯКОЙ ДА СЕ СЪМНЯВА В ЛЮБОВТА!... Ама какво ли се шашкам, хората не вярващи в нищо, не знаят какво е любов, те само си въобразяват и се самонавиват в малките си досеги до чувства :) Примерно били са нарани, и после месеци наред опяват че нямало любов, единствено и само защото са постъпили глупаво като са се хванали с неправилния/ната. Всеки си поема сам/а риска :)

Но ще ви кажа НА ВСИЧКИ ВАС, чудещи се детински, има ли ИСТИНСКА И ВЕЧНА ЛЮБОВ? =) ДА ИМА =) Срок а годност имат само стоките в магазина, ако ти се чувстваш като стока, значи имаш годност. Но не всички хора гледаме така елементарно на нещата. И вземете се събудете, ТОВА С ГОДНОСТТА, ЗАНАЕТЕ ЛИ ОТ КОЙ Е ИЗМИСЛЕНО? От озлобените и повърхностни хора, спрягано е от наранените и най-вече е плод на бездушното и плоско време - 21 век, в което всичко се взема за стока, хората и чувствата им, всичко! Защото всеки се държи подкупно и си мисли че с пари може да се купи дори любовта, точно като стока, а като привърши да се подмени с друга! ОТВРАЩВАМ СЕ ОТ ХОРАТА СЧИТАЩИ ЧЕ ЛЮБОВТА ИМА СРОК НА ГОДНОСТ, ЧЕ ДУШИЧКИТЕ ИМ СА БИЛИ ДЪЛБОКО НАРАНЕНИ, ТЕ САМИ СА СИ ГО НАПРАВИЛИ ИЗБИРАЙКИ НЯКОЙ ИДИОТ/КА. Но тяхната грешка, не значи че няма вечна любов, а че са се подвели :) Заблудили са се вземайки едната тръпка и желание за секс, за любов! Редовно хиляди правят тая грешка и после се разделят, демек като си задоволят похотта, тръпката им минава, от там и желанието да са заедно. С което 100% се разбира че тяхното не е било любов.

С ДРУГИ ДУМИ, ЩОМ ЕДНА ЛЮБОВ Е БИЛА С ДО ВРЕМЕ, "ГОДНОСТ" НЕ Е БИЛА ИСТИНСКА ЛЮБОВ :) Не съществуват неща като любов със срок на годност, измислено е така от елементарните хора.

Когато човек спре да се заблуждава, да се води от нагона, от тръпката и други глупости. Когато човек спре да живее в илюзии, и не поставя високи критери. Когато е готов/а да се довери, да обича за самата обич, да се раздава и да не очаква винаги в заменя :) Затова това е ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ, ДА ИСКАШ ДА ПРАВИШ ДРУГИЯ/ДРУГАТА ЩАСТЛИВ/А, ДА ДАВАШ БЕЗ ДА ОЧАКВАШ, НО ТОВА ДА ТЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВ/А :) Да не е свързано само със секс, а да е любов, чиста и сърдечна, да познаваш другия както себе си :) Да се потавяш в душата й/му и да пиеш от извора на сърцето й/му :) Това е пълното доверие, а ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ Е ДВАМА ДА СИ ИМАТ ПЪЛНО ДОВЕРИЕ, ДА СЕ ПОЗНАВАТ, МНОГО БЛИЗКО :) Сякаш са двете половини на една и съща монета :) Или една душа в две тела :) Такава любов е истинска, ВЕЧНА =) Но за да случи човек на любов, трябва да е готов/а и достатъчно зрял/а за да разбира какво е любов :)


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362570591

Съществува ли наистина голямата любов между мъжа и жената, тази която гледаме в латино сериалите? Или в реалният живот е само илюзия или е в началото на връзката а след това идва рутината,защо се кълнем един в друг че се обичаме безумно а накрая винаги има кървящо сърце.

Латино сериaлите все едно са режисирани по любовни романи :D Не смятам че могат да бъдат
добро показано за какво е любов! Там по мое мнение на места издребняват, на други преувеличават. Отговорът е да. Съществува такава истинска, силна и голяма любов :) Ама нейното място не е като латино сериал. Според мен, Шекспир е представил най-добре какво е любов и на какво е способна любовта =) Да рядско се случва двама да се влюбят така силно, че да са готови да се борят един за друг, но и такива неща историята помни. Работата е там, че на
преден план от историята възлизат само негативните неща, а красивите и позитивни, са
странично описани. Което само показва, че хората дали в минало или и сега, са много критични, невярващи и често черногледи! Тези с рутината, тяхното не е било истинско, привлекли са ги някакви страсти, те са ги задоволили, времето е минало и точно защото не е било истинско е отшумяло. Не са били двете половини на едно цяло!... Не са търсили в душите си, а в видя си, в телата си!... Телата се променят, душите не!... :) Който го разбере, ще намери силната любов която за някой е само в приказките.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1361867871