Изчезналата държава - скрития деспотизъм срещу правата на народа. Светлината притисната под товара на купища плява.‎

Продължение и дообосноване на тази темата:
  
"Какво мисля за настоящата обстановка в страната и за кого бих гласувал на предстоящите избори?"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/02/blog-post.html

█▌ Допълнение - поради факта че получих гневни епитети от "невидимо" лице на което не му се е понравило нещо - заради обосновките, идеите и изложението на тази ми тема. Може би човека има полза от сегашното управление и се ядоса че аз предлагам един вид свободомислещи представи за друг вид бъдеще. Той ми написа нещо което би следвало да се изтълкува така "кой си ти, за да казваш какво било добро за народа и държавата, щом не си бил запознат с управлението в дълбочина на политиката". А ето и моя допълнителен отговор. Да, аз не участвам в политиката, но това не ме прави по-малко запознат с устройството и или още по-важното с истинските права и задължения на правителството и неговата политика. В крайна сметка всеки който прекрачи линията на политиката, е отговорен пред народа. Никой участващ в политиката не е богопомазан или издигнат там от вездесъща сила. Ще помоля не обиждайте щом си имате друго мнение. Моя ум не е обременен от касти, деления, секти, политически и тнк делители. И моето мнение е, че когато човек се набута между реда в 10000 партии и тнк видове, сегашен все още начин за управление, то всичките "регламенти" на всеки отделен управник обременяват съзнанието. Нима забравяте не е отговорен човек пред самата конституция, тя е страници с закони. Човек е отговорен в действителност пред морала. Морала, човешкия морал е истинския закон, благодарение на което е написана и самата конституция. А морала е желанието на човека / хората да постъпват правилно без да внасят вреда никому. Всеки да си припомни историята, за да не забравяте кое от кое идва и защо е така. За двайсет и няколко години след уж големите промени в България, нещо наистина подобри ли се? Ще се намери кой да каже да. Но аз ви питам да се замислите, нещо промени ли се наистина? А не само разместванията на предметите. Ако живота, стандарта се бе променил за толкова години, нямаше да има протести, нямаше да има недоволни хора. Други пък нямаше да бягат от държавата. На всеки му е лесно да критикува, предполагам най-недоволни от моето мнение ще са възрастните около критическата и след. Защото в ума им битуват старите методи на миналото особено комунизма и те са вкопчили за тях като удавник за сламка, а не виждат че кораба потъва. За да се подобрят нещата, са нужни хора без предрасъдъци, без скруполи, без закостенели догматични матрици в умовете си. Никой не ви заключва вратата, врата е отворена за всякакви избори, просто вие продължавате да висите на вратата мислейки си че някой я държи заключена, защото така сте я видяли едно време. Отдавна не сме едно време. Понякога си мисля, че от както сме се освободили от 500 годишното робство, сякаш чакаме някой пак да ни завладее. Сякаш не знаем как сами да си управляваме държавата! И от гората да бях, да не знаех дори що е град, що е държава или политика, пак щях да разбирам кое е правилно и кое е неправилно. И знаеш ли защо? Защото някой неща не е нужно да си ги видял за да ги знаеш, особено тези общочовешките. Управлението е политика, политиката се съставя от хора, не от животни. Следователно достатъчно е да знаеш какво е това нещо - човек, за да знаеш и какво трябва да е управлението. За справка, човека като обект се е изучавал хилядолетия от безконечно количество мислители. Така че, или си за бъдещето на народа и държавата или си против, всеки си прави избора.

Някога правдата и справедливостта са били основния нравствен закон на хората и цивилизацията.Последвалите промени, разширявали се интересите, пред човека се откривали нови светове на нововъведение. Процесът е нормален. Човек няма цялото време на света за да се занимава с всичко. Законите и метода на управление били създавани, за да има кой да мисли за добруването, просперитета и развитието от целостта на народа до отделния индивид. Това трябва да е дейността на хората избирани да вземат ръководните позиции в държавността. Да мислят за нaрода и за индивида в този народ. За целостта и за частното. Съществува ли това отношение в плътността на ръководните тела в държавата ни? За над 20 години след "времената на променя" и големите обещания за какво ли не, страната ни не е постигнала много в зачитане на народа. А индивида, среща насреща си хаус, ниски доходи, ниска инфраструктура, високи цени, като се започне от електроенергия, топлоподаване, храна. Нещата които са най-жизнено важни за да имат хората възможност да живеят и да се развиват, а заедно с тяхното развитие да се развива и страната ни - липсва!!! При наличните трудности или дори направо невъзможности за живот, ние българите сме принудени всеки ден да търсим и измисляме самостоятелно начини и решения как да оцелеем в родината си! Невъзможно е една държава да просперира и да се развива, ако народа и е в оцеляващо състояние и едва крепящ се на ръба на възможностите си. Политиката на страната ни е срещу народа ни. Политиката на "височайшите" видни и не видни особи е антихуманна. В средните позиции на самовластниците които народа бе позволил да управляват, изпъква анархичност. Анархичност видима и в низините на обществения живот. Скрита зад думата "демокрация". А във висините на тази "политика" се откроява тирания. Възкачилите се личности, които някога преди са били едни съвсем невидими хорица от народа. Получили правото на власт пак от самия народ, се възгордяват и вземат за неуязвими еднолични владетели на страната в която третират народа като стадо глупав добитък. Деспотичното им отношение е твърде видимо в делата и думите им и най-вече в последствията които винаги остават на гърба на народа за сметка на тяхните лъжи, егоизъм и задколистни действия с които се облагодетелстват незаконно под носа на народа. Времената се променят, народа не може вечно да търпи тези несправедливости и е време една по една несправедливостите да бъдат спрени, както и хората които ги създават. Като им се отнеме властта и правата да се защитават в лъжите си, така както те отнеха правата пред всички тези години на народа да защити правата си за нормален живот и съществуване. 

Медиите са важно стратегическо място в което народа би успял да победи тази многоглава хидра на властта, по пътя на представане на нейните неправомерности, представяне на структорирани изисквания. ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА. Причината да ни третират като "добитък", властта да се възползва от народа, е защото народа не се обединяваше. Държеше се хаутично, неравномерно и хората от страх бързо се отказваха, наставаше застишие. МНОГО ВАЖНО Е ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ САМО С МОЛБИ КЪМ ДЪРЖАВНИЦИТЕ, КОЛКОТО И ДА НИ СЕ ИСКА ШАНСА ДА СЕ ПРОМЕНИ НЕЩО Е МИНИМАЛЕН. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ИСКА НАРОДА ДА СЕ НАМЕСИ В УПРАВЛЕНИЕТО, ЗА ДА ИМА ПРЯКА ВИДИМОСТ, И ЗА В БЪДЕЩЕ, КАКВО СЕ СЛУЧВА В ШЕРАРХИЯТА И КОЙ КАК СИ ВЪРШИ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПОСТА СИ. Прогледнато така е точно както дейността в една промишленост. Във фабрика / завод за определена дейност, има отделно държавно разпределение което следи за качеството на дейността и гарантира за нея или се намесва и я санкционира при установена неправомерност. Същото трябва да се създаде / въведе и в политиката на ниво конституция. Закон, да следи самия закон за неговото изпълнение, правомерност, дали е в интересите на народа, или е срещу техните интереси. ЗАЩОТО НАРОДА Е НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ЕДНА ДЪРЖАВА. ДЪРЖАВАТА НЕ СЪЩЕСТВУВА И НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ПАРЛАМЕНТА, ПОЛИТИКАТА, ИЛИ ДЪРЖАВНИТЕ ПОСТОВЕ. ДЪРЖАВАТА Е НАРОДА.

Народа е господар сам на себе си и всеки човек от народа има права. Ако това ще значи да се свали цялото правителство, или да се промени режима на управление, то ще бъде променен. Независимо колко клаузи и забрани имало - което не е нищо друго освен бюрокрация, или начин властта да си защити позицията. ТЕ ИСКАТ ДА ЗАБАВЯТ ПРОЦЕСА НА ЗАЛЯЗВАНЕТО НА САМОВЛАСТИЕТО ИМ, за да измислят начин да спасят постовете си. Какво народа ще наблюдава през следващите дни? Ще се появяват всякакви компроментиращи неща против народните искания, онези от горе, ще казват че народа няма точни искания, че народа се държи объркано. Ще измислят начин отново да се закрепят, с думите "за да променим нещата в полза на народа" което всъщност ще е начин да уталожат нещата. По вестниците, дори телевизията ще се пръкнат разни незначителни неща, дори нямащи нищо общо със сегашните проблеми, целта на които ще е да разсее народа и да смекчи народния гняв и страсти срещу властта. НО ЕТО ТУК Е ПРАВИЛНО - НАРОДА НЕ БИВА ДА СЕ ПОДДАВА НА СЛАДКИТЕ ИЛИ ОМАЙНИ ДУМИ ОТ ВЛАСТТА ИЛИ ТЕХНИ ОБЕЩАНИЯ И МОЛБИ, ЗАЩОТО ГОДИНИ НАРЕД СМЕ СЛУШАЛИ ОБЕЩАНИЯ И БИ СЛЕДВАЛО ДА НИ Е ПОЗНАТО НА КОЛКО УСУКАНИ ИЗМИСЛИЦИ И ЛЪЖИ ЩЕ СА ГОТОВИ ОНЕЗИ ОТ "ВЪРХОВЕТЕ". Мото на народа е подходящо да се превърнат изразите "Напред към свободата" и "Държавата е наша, ние сме държавата". Достатъчен е един поглед към разните бюрократи, държавници и прочее, в моменти когато са изправени срещу народа, за да се прозре до колко тези "личности" се имат за много велики и издигнати над народа. Високо вирнали носовете си, облечени в лъскавите си костюмчета. Тези "личности" - вземащи участие в управлението на държавата ни проявяват високомерие и се личи че се имат за високата класа, а народа за вид простолюдие което е в низите за тях. Високомерието и гордостта им са пряко свързани с егоизма им, а той се е създал защото просто такива са си били тези "личности" гонещи своя си интерес, благодарение на това че са се възползвали от народното доверие да ги постави във висините. 

Твърде дълго ние - народа, се оставяме на случайността и милостта от подеянията на съмнителните "личности" във властта. Историята ни бележи такива развой - близо 500 години турско робство. А преди него още във Великото българско царство, период на византийско робство. Следват години на неприятни влияния за страната ни. В които различните "моди" визии за управление - комунизъм, социализъм, капитализъм, доограбват страната ни и по-лошото ограбват волята и силата на народа. Свикнали сме ние българите, да бъдем безволеви, да се отказваме лесно, да ни мачкат, да се възползват от нас, да погазват права ни. ТОВА Е КОЕТО Е ВРЕМЕ ДА ПРОМЕНИМ, ДА СИ СПОМНИМ КОИ СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ, ДА СИ СПОМНИМ ОТ КЪДЕ ПРОИЗЛИЗАМЕ И КАКВИ СМЕ БИЛИ. ДА СИ СПОМНИМ КОЛКО ХОРА - ИСТИНСКИ ЛИЧНОСТИ СА СЕ БОРИЛИ ЗА СВОБОДАТА НА НАРОДА НИ, КОЛКО ХОРА СА ПОЖЕРТВАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА ДА ИМАМЕ НИЕ ПО-ДОБРО БЪДЕЩЕ. В паметта ни веднага се светят имената - Ботев и Левски. А колко ли други незнайни има, оставащи без име, но положили телата си в градежа за всеобщата българска свобода и права, за добруването на народа? Неизброими. АКО НЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ СВОЯТА ИСТОРИЯ, АКО СЕ ЧУВСТВАМЕ БЪЛГАРИ, АКО ИСКАМЕ ДА ПРОМЕНИМ НЕЩО, ВСИЧКИ, ВСИЧКИ, ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАМЕ СРЕЩУ НЕМОРАЛНОТО, НЕХУМАННО И НЕПРАВИЛНО УПРАВЛЕНИЕ И ПОЛИТИКА НА ВЛАСТТА. До дупка, докато онези от горе, разберат че нямат измъкване. Досегашните лица в политиката, възприемат задължението дадено им от народа, като вид бизнес, работа, или начин да се прехранват. Още нещо което е наложително да се промени, да не се позволя "господство" на определени личности в политическите среди - да си висят там до преклонна старост. Защото политиката не е бизнес, не е работа и не бива да се възприема като работа. Политиката е проявление на дейността на политика и неговия пост / власт, дадена му от народа. Така политиката и управлението е вид задължение, а не местоработно място или хола в средата на нечия къща. Ако това се направи, всеки ще усеща че властта в ръцете му не е "вечна" и може да му бъде отнета толкова лесно, колкото и е дадена. За което би спомогнало обвързването на това със допълнителния съблюдателен огран който трябва да се внедри в управлението и да представлява еднолично и пряко народа и народната власт. 

Вероятно една от основните грешки от възраждането до по съвременните години за България, е че българите сме се отказали от монархията и сме приели републикански начин на управлние. Търсили сме нещо ново тогава, може би. Но ако направим сравнение на стандарта на живота, добруването и развитието на народа, индивида и страната през онези времена на монархично управление, то неминуемо бихме установлили че тогава макар монархията да ни се вижда като архаизъм, хората са живели по-добре и държавата е търпяла развитие. За сигурен архаизъм, можем да вземем комунизма, социализма и капитализма. Обременили народното мислене и свобода с ограбването им. Но и демокрацията започва да се превръща в своего рода архаизъм, заради прекомерното и изродяване и изопачаването й в свободия, скрита тирания и анархизъм от пределите на властта.

Всичко е променимо, всичко търпи изменения. Отзивите на властта, че конституцията не можела туко-така да се промени е напълно неоснователна. Естествено че няма да искат да поменят това от което имат полза до тук. Но конситуцията дори и да не се промени сега, нейното време е преброено и все някога тя ще бъде променена из основи. ЗАЩО И КОМУ Е НУЖНО ДА СЛЕДВА ЗАКОНА ОТ КОНСТИТУЦИЯТА, ЗА ДА ПРОМЕНИ НЕЩО В САМАТА НЕЯ КОЕТО НЕ Е ПРАВИЛНО И ТАКА ТЪЛКУВАНО И РАЗБИРАНО Е ПРОТИВОЗАКОННО, ЗАЩОТО Е В УЩЪРБ С ПРАВАТА НА ИНДИВИДА И НАРОДА - създавайки вратички за злоупотреби?! Те - властта многократно са прегазвали закона, а когато стане дума да се промени закона за доброто, те излизат напред с че за промяна се иска да се следва закона. Сами осъзнавате колко смехотворно и нелогично е да изваждат в очите на нас народа законите от същата конституция която те самите в наше лице стотици пъти не са спазвали през годините. Властта се има за Господ, защото държи законите, които само тя пакспоред законите има право да издава и променя. Ето защо се имат за важни. Но народа ги е качил, народа е създал конституцията - народа може да ги свали и народа може да промени конституцията, със или без тях, по пътя както на културните и морални дела, така и чрез сила. Без тази конституция да започне да действа в правото на народа, то тогава тя не е никаква конституция, никакви закони а е просто една книжка с правила без покритие. Добре е и за това да се помисли.

/////////////////////////////////\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\

Държавата е народа. Ние сме народа. Ние сме държавата.

Какво мисля за настоящата обстановка в страната и за кого бих гласувал на предстоящите избори?

Нито веднъж не съм гласувал и не смятам упражня това свое право. Предпочитам да гласувам за себе си. Гласът ми с нищо няма промени нещата. С или без моя глас е все същото. Човек не може да бъде сигурен дали гласовете не са и маниполирани. Също така какво значение има гласа ми, ще се изгуби в тълпата от заблудени души, повечето от които възрастни и "живещи" в миналите времена. Гласът ми щеше да е от значение, ако в държавата има нормалност и разумни хора насреща които да ги е грижа за добруването на народа и страната ни. Пък и не виждам за кой да гласувам, дори и да има морални лица с добродетели, аз не ги виждам, те биват претопени и упетнени от потока на останалите които създават национални несправедливости с егоизма си.

Считам че закона за гласуването е редно да се промени. Като се добави на хора над определена пределна възраст да нямат право да гласуват. Защото те са носители на миналото и твърде често не са обективни. Също така мисля че ще е добре да се въведе метод за гласуване. Никой да няма право да упражни вота си без преди това да премине през кратък психологически тест. Нещо бързо и лесно за попъване на отговори. За да се разбере дали този човек е адекватен за да може да отговорно да даде вот. ( Същото да се въведе и в политическите среди, да не може някое лице да се кандидатира за какквото и да е, без преди това е минало през определен психологически тест, за да се установи дали лицето е годно за такава отговорност ) Инак е неразумно да се дава правото на вот на всеки без да знаеш какво му е състоянието на психиката. Ами ако човека не е психически добре, или в момента е рентабилен, зависим от нещо, то и гласа му няма е правилен, нито справедлив, щом преценките на ума му не са чисти. В такъв тест освен психологически е редно да се застъпи някакво леко тестово запитване, за да се установи и дали конкретния индивид си има представа за какво е гласуването и какви са сегашните избори. Защото представете си, човек който пък да е добре психически, а да си няма представа от какви са на власт, или кои хора са във изборния вот, то такъв човек не бива да гласува, също както онези с психическа нестабилност.

///// ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО /////

Игра на сенки е което наблюдаваме. Хаус е обстановката. Времена които бяха напълно очаквани. България е скрита мина, зарита под пластове объркване, лъжи, лицемерие, егоизъм и старите "доктрини" породени от режимите през десетилетията - старите комунистически, социалистически и капиталистически възгледи. Причината за подобни раздори винаги, подчертвавам винаги в цялата история е една и съща. Сблъсък на светове, предизвикан от различия в интересите. В тази наша малка, малка държавица има прекалено много хора мислещи само за себе си и своя джоб. На преден план цари неведение сравнимо с "неведомите библейски пътища". Ближния не мисли за ближните си, това е проблема на милата ни родина. А корена - престаряващото население, нацията ни се представлява колосално от милиони възрастни, повечето в дълбоките възрасти. Е отправям аз въпрос, как тая държава да търпи развитие? Миналото дърпа сегашното назад, така сегашното заблудено върви към една бездна, а бъдещето е само като блян. Българите сме една залязваща нация. И ще залезем наистина ако нещо не се промени. Да не се заблуждаваме, десетки цивилизации са изчезвали заради упадък и раздори, ние не сме в по-различно положение. Запазили сме се някак за 1300, а може би и по-рано години. Но как? Под игото и подтисническото на други народи. Българщината е обременена, българите сме уморени от държавата си, от живота си, от това да бъдем българи. Обличаме чуждите дрехи и бягаме, бягаме, искаме да се скрием, претопил където и да е извън България, само и само да живеем нормален живот. Колко тъжно. Нашата собствена родина ни гони, ни убива, ни унищожава. Това е като белите телца в кръвта, които са клетки защитаващи тялото от вируси, да се обърнат срещу самото тяло и да започнат да го разяждат и унищожават. Това се случва, ние унищожаваме себе си, подпалваме основите си, защото усещаме приближаващия край на всичко, видим през очите на упадъка на една цивилизация - нашата собствена цивилизация. Да правилно прочетохте, нашата, Земята не е една цивилизация. Не бива да се причисляваме към всички в едно. Един довод за това, 21 век, век на общуването, на политиките, на приравняването. Но като е така и ако искат всички да се приравнят, защо на место да се копират и подчиняват, не вземат да обединят държавите си, нали? Защото всяка държава е индентичност и не е като другата. Това ние май го забравяме. Че България не е само заградено място на картата на света, не е поляна, не е нечия градина, а е страна, държава със свой народ. Ние имаме идентичност която не ценим, а позволяваме на другите народи да ни приравняват към себе си. Позорно е за цялата ни история, за дедите ни, за това което са направили за да ни има днес. И е главен фактор за възникване на българската сводолюбива анархичност, прикрита под маската на уж съществувата демократия. Как да имаме бъдеще, как да повишим стандарта на живота си, да има разцвет в държавата ни, когато ние не уважаваме произхода си, не ценим народа си и не мислим едни за други?!

Народ през улиците, хаус, стачки, неразбория - мнението ми е че това няма да промени нещата както общностно си мислим, защото се иска нещо повече. Но настоящите действия са необходими, не бива да спират, а да се увеличат за да притиснат до стената неправилнита политика и управление на републиката ни. Пътят в управлението на страната ни трябва да се прочисти от съмнителни лица, време е народа да има правото на дума и глас. Самата ни конституция позовова че всеки човек притежава правото на глас, вот тнк. Къде е било това право? Само в законите ли? Щом човека има право на свобода, избор и глас, то човека е сила. А народа, обединението е най-голямата сила. Законите, управлението, всичко е подчинено на народа. Нещо което управляващите в подбудите си за самовластие и деспотизъм пренебрегват. Народа е истинския управник, народа е от който произлиза всичко в една държава. Пармалента, политиката, това са изобретения на народа за народа. А не на политика за интересите му. Ние сме единствената страна с камара управници! Кому е нужно? Малка страна с малко население, а сумати подръжници в политиката и самовластието? Куп личности в парламента, изобщо защо са необходими толкова много хора там? Толкова много депутати, толкова много партии? Какъв е смисъла? Когато в началото политиката в България е прохождала, не е имало стотици парламентьори. Имало е няколко партии и това е било. Но под желанието да властват и за пари, са се навъдили множество партии, които са абсолютно излишни. Предизвикват размътване на повърхността в уравлението и така е невъзможно да се разграничи кой какво прави. А е най-важно да има пряка видимост какво се случва, кой какво е допринесъл и какво направил, щом е поставен от народа на даден пост. А те обнародваните фигури, се извисяват и се възползват, злоупотребяват с властта която им е дадена, а дори не са крале или царе. Просто избрани хора от народа са, нищо повече. Възползват се най-вече от колосалната бройка на политическите лица, като си играят на развален телефон и предай нататък. По този начин объркват народа за действията си и прехвърлят взаимно топката на отговорността. И когато погледнем към тях, просто се оказват все всички невинни и чисти. Така достигаме на също така голям проблем на българина, българина не умее да поема отговорност за делата си. Колко полезен съвет ни е отправила легендата за Хан Кубрат и синовете му. Може би дори не е легенда, а самата истина за онези времена. Мъдрият Хан Кубрат събрал синовете си. Накарал най-силния да счупи една пръчка, тя била мигновено пречупена. Подал цял наръч пръчки на сина си и му казал да опита отново. Той събрал всичките си сили, но снопа просто не се пречупвал. Каква ли щеше да е България днес, ако синовете му го бяха послушали? Убеден съм, щяхме да сме една от най-големите сили в света, никога нямаше да сме попадали под робство. Страната ни ще е да е голяма, кой знае колко. Но това не се еслучило, най-вероятно заради гордостта на всеки един от синовете му, които са искали сами всеки за себе си да игради държава и да управлява. И точно разделението на силите им е което по-късно дало своя негативен характер върху държавата ни с времето. Думите "Обединението прави силата" най-вероятно са взети от легендата. Има ли причина поради която мъдрата мисъл да я поставяме на преден план в символа на държавността си и нацията. Но никога нашата си сентенция не се претворява в действия и дела, защо? Нека всеки един от нас да се замисли. Нацията ни е правила много грешки, не бива да ги повтаряме. Не бива да се делим, колосалността и броя ни дава сила и предимство над ръководното държавно тяло което не функционира правилно. Ако българите не продължат да се обединяват или се разделят, то - те егоистите, интринтите и интересчиите, ще ни преупят безвъзвратно, точно както едната пръчка се чупи безпроблемно, за разлика от снопа от пръчки.

Не е случайно споменах, действията на народа са най-правилната рекция, но не мисля че ще променят нещата както ни се иска. Действията са първата стъпка. Следващите са народа да притисне властта до самото дъно. И народа да определи типа на управление, да се променят законите които трябва да се променят. Да се забрани над политиката да има имунитети. Та да не може никой политик да се чувства сигурен в което има. Защото ако тези които се качват на власт, нямат морал, култура, мъдрост и желание да направят нещо добро, то поне страха че ще отговарят направо пред народа за действията си ако се провинят или злоупотрябват ще бъде доста отрезвящо и ще държи властта с една каишка, така че никой няма да смее да злоупотреби. Трябва да се промени не само начина на управление и закони, но и избирателните методи. Народа е време да заеме по главно място в управлението на държавата ни. Нужно е народа да постави свое лице, организационен и законен орган в лицето на управлението. Което да представлява пряко народния глас, да се занимава със следене дейността на управниците и техните дела. Като при провинение, веднага да може да предприеме санкции и наказания. Така е правилно. Защото драги ми дами и господа, вие виждате и надявам се разбирате - доверието не бива да се дава туко така. А хората във властта се покваряват и сами не могат да гарантират нищо, именно затова е нужно някакъв вътрешен орган представляващ народа пряко да съблюдава като допълнителен коригиращ елемент, лицата на управлението да не се отклонят от правия път, подобно на блудния син или заблудената овца. В случай на разпиляване на народа, или народа на продължи да говори, но без да предприеме напълно законни свои действия. Не бива да очакваме че онези от властта ще се погрижат за нашите искания (биха позамазали нещата и до една привидна затишителност че уж правят нещо, докато държавата ни се превърне в аболютно монополна и продажна, докато не устане и едно къстче родност което да не е продадено и управлявано от интересите на другите нации и сили). Те, управниците, сега се страхуват за постовете си. И уплашени ще кажат всичко което искате да чуете. Но народа не бива да им вярва, а да провъзгласува свои представители. Които да влязат в тясната организация на управлението и да променят законите, добавяйки такава обвързаност, че политиката на държавата да не може да съществува без допълнителния следящ орган които да представлява пряко желанията и интересите на народа. Дори кралете и царете не са самовластни, а са отговорни пред народа и Бога. В нашия случай един допълнителен законодателен и изпълнителен орган в "Stand By" - да се активира при всяка неправомерност срещу интересите на народа и тнк, би изпълнил силата на онова което изпълнява Бога за Краля. Демек че Краля носи също отговорност за всяко действие и има кой да го съблюдава. И ако сте вникнали, ще те разбрали колко полезна би била такава променя, която излагам тук по такъв обикновен начин.

Етап втори - за да излезе държавата ни от тресавището в което е затънала се иска обновления и иновации в дейностите и производствените сфери. Защото, какво произвеждата тази наша държава? Нищо и все повeчe нищо. От къде тогава да се вземат средставата? В момента ние от много време сме една продажна държава, всичко ни е все внесено от някъде. Дори парите заделени като бюджет, от къде се вземат? Пак от вън, все външни. Практически поглeднато, ние от сега нямаме държава, защото нищо съществено не произвеждаме. Страната ни не е така бедна колкото я изкарват, имаме полезни изкопаеми, имаме история, имаме красиви места. Ако започнем да произвеждаме от тази ни родна земя нещо, да се обновят дейностотите в мините по модерен начин, за да придобием полезни руди, злато и тнк. А даже имаме и ураниеви мини. Ще имаме свои средства и няма да бъдем продажници, няма да бъдем зависими от милостта на рязните други външни интереси. При инвестиции и в нови алтернативи на енергетиката, ще подобрим още повече живота и средставата. Иска се да не почиваме на старите си ларви, а смело да подпомагаме нови дейности. Така правят развиващите се страни, така са направили и развитите страни, затова са развити. Естествено заплатите да се покачат, цените на някой неща да се намелят. И като казвам че е правилно да произвеждаме нещо, а не да чакаме от другаде, то е така защото ако произвеждаме няма да ни слагат лихви и надценнки и така което правим ще употребяваме за нас си и ще ни излиза по-евтино.

Трети етап ( добре е да се развива паралено с втори етап ) - Подобряване на културата. Позволяване и подпомахане ( подкрепа ) на авторите на книги, авторите на музика ( групи и тнк ) Защото без култура, ние няма да имаме и бъдеще за дълго. Културата е в основата си храна за душата и спойка на човешките добродетелим, нравствености и положителности. Без тях, децата ни няма да израстват правилно и няма да стават стойности хора. Нужно е и развитие на арехеологията, та да имаме по-широка известност навън за да има по-добър туризъм, ,което са още средстава за държавата ни и световна популярност. Което пък ще ни дава самочувствие. Развитие на различните важни инжeнерни отрасли и специалности в приложна основа. Зачитане на иновативните идеи, сваляне на типичната българска консервативност. Допускане на млади хора до разните постове на отраслите и управлението. Не може все да ни управляват едни и същи лица и те все на по възраст с закостенели принципи и гонещи личните си интереси в политическата си кариера.

Най-общо казано, това е пътя към едно бъдеще за народа. Народа е държавата.