Някой от вас, търсил ли е себе си? Може би сега ще се усмихнете на
детинския ми въпрос, та как ще търсите себе си, когато вие сте там
където сте :) Погледнете ли се в огледалото, значи ви има. Дали
огледалото показва целия ни образ? Знаете ли, преди години мислех и аз
така, чувах да казват "в търсене на себе си съм", "един ден ще се
преоткрия" и какво ли не! И противно на сегашното си аз, тайно се
подсмихвах, струваше ми се глупаво! Какво ще открият, себе си ли?! Че
как? Нали са къде са, как ще тръгнат да се търсят! Е, мина време,
мислите ми порастваха. Предполагам времето което ми бе дадено, аз
използвах да вникна в себе си. Премислях всичко, което някога ми се е
случвало, което съм виждал и виждам. Не съм се само вглъбявал до
неузнаваемост, но понякога съм влизал надълбоко в своя вътрешен свят. И
съм се чувствал, като в сапунен мехур, отделен купол, под купола на
света. Задавах си въпроси, къде ми е мястото? Защо ме има? Каква е
причината хората да се държат по един или друг начин? Познавам ли себе си? Зная ли какво
да очаквам от себе си и от другите? Какъв е смисъла на живота? Чудно
дете съм бил!
Винаги съм си задавал много въпроси, вероятно
затова и днес съм съзнателен. Личността ми е някак сложно съставна, от
една страна вземам действие и съм активен, но от друга обичам да бъда и
наблюдател. Да абсорбирам наблюденията и да се уча от което виждам,
чувам, като го анализирам. Хващал съм се дори как незнателно и като по
инстинкт, започвам да разсъждавам и обсъждам нещо което ми е интересно, със себе си! Да!... Разбирасе не на глас, а мислено. Водя личностен
моног, като вид разговор с душата си. Странно звучи, нали?
Та...
отскачам отново към "и мина време". Нещо ми просветна и осъзнах че има
правота, човек наистина трябва да открие себе си, да разбере коя / кой е,
каква / какъв е, да се опознае, да гледа на себе си като на приятел, за да
разбере какво може да очаква от себе си. НИКАК НЕ Е ГЛУПАВО, ЗАЩОТО АКО
СЕ ОПОЗНАЕ, ЩЕ ИМАШ ВЯРА И ДОВЕРИЕ В СЕБЕ СИ, ЩЕ СЕ УВАЖАВАШ, ще знаеш
какво би спотигнал/а стига да имаш желана цел :) Или какво би дал/а,
жертвал/а. Колко от вас, могат да се похвалят с това че се познават, че са
се открили?
АЗ СИ ПРИЗНАВАМ, ОЩЕ СЪМ В ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕ СИ, НО ДНЕС
ПОЗНАВАМ СЕБЕ СИ, ПОВЕЧЕ ОТ ПРЕДИ :) Човека е като книга, на която не
знаеш колко страници има и какво пише на тях. Малко
са в търсене на себе си, малко. И това не е хубаво. МИСЛЕХ ЗА
ПРОБЛЕМИТЕ НА ХОРАТА. На тийнейджърите, на възрастните, просто човещките, няма как които е
чел, да не е усетил колко повтарящи се проблеми има! И какъв е вида им.
Няма причина да се връщам назад, ВСИЧКИ ЗНАЕМ ЧЕ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА
ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ, вина имат родители, защото никога не им отделят внимание.
Дори не се опитват да ги разберат! А един добър родител трябва да бъде
освен родител и приятел на дете си, но не го правят! Писал съм твърде
много за родители и деца. Вина има и съвремието. Всички "нови"
технологии, влиаят и негативно. Писал съм твърде много за родители и деца. Всички "нови" технологии, на место да помагат, влияят негативно на
човешката психика. Подрастващите израстват в този "нов" свят И ЗАБРАВЯТ
КАКВО Е ДА СЕ ОБЩУВА. Нали има интернет, телефони и какво ли още не!
Използването на гласните струни, става "безсмислено". Не са само те,
хора на всякакви възрасти стават антисоциални. До тук, намесих и хора от
други възрасти. НО ПРОСТО СЕ ЗАМИСЛЕТЕ, ДАЛИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ, МЛАДЕЖИ ИЛИ
ХОРА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ - ВСИЧКИ ИМАТ ЕДИН И СЪЩ ПРОБЛЕМ КОЙТО ИМ
СЪЗДАВА ГЛАВНИЯ ПРОБЛЕМ. Както за да избухне атомната бомба, или какъвто
и друг взрив да има, първо трябва да има по-малък (детонатор).
По-малкия взрив катализира по-големия. Така и ТОЗИ ЕДИНЕН ПРОБЛЕМ ПРИ
ВСИЧКИ ХОРА, БУКВАЛНО ВСИЧКИ (ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ЗАЩО) КАТАЛИЗИРА ДРУГИЯ ИМ
ГЛАВЕН ПРОБЛЕМ / И. Какъв е този общ проблем при всички? И как е възможно
всеки един човек да страда от един и същ проблем? Ами света е един и
всички се намираме в това странно и някак лудо място! Затова и сме
"заразени" от общия проблем, създаден не от кой да е, а от самите нас,
заради стандарта / начина на живот. Проблема на ниската комуникативност.
Кофти навика, изгражда стени. Човек се притеснява да говори с
другия/гата и на место това търси решение на общия проблем от
непознати!!! А е така просто, имаш примерно любовен проблем, говориш с
нея / него.
АКО ХОРАТА ОБЩУВАХА БЕЗ ДА СЕ СТРАХУВАТ, СВОБОДНО, НО И МОЖЕХА
ДА ПРЕГЛЪТНА ГОРДОСТТА СИ, нямаше да има проблеми. Проблеми има когато
не се общува, а се стремиш на предугаждаш и "уж" досещаш какво й/му има
на нея / него, какво да правиш срещу еди какво си. И защо? Когато просто
можеш да поговориш? Да кажеш каквото мислиш и да чуеш какво ще ти се
отвърне. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ПРОТАКАШ ЕДИН РАЗГОВОР, УСЛОЖНЯВАШ НЕЩАТА.
Да
си в търсене на себе си е важно, много важно. Когато го правиш,
разбираш кой си, какъв си и намираш своята позоция сред другите, че не знаеш всичко за другите, нито те за теб
самия :) Започваш да искаш хармония, баланс. А как хармония? Чрез
разбиране, чрез хуманност, чрез сърцето :) А търсещия себе си, е опознал
сърцето си.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362685279
