Чуете ли някой да възкликне, "животът е нищо, животът е празен, животът е безсмислен, няма какво повече да видя и усетя" То този човек 100% се заблуждава. Какво е животът ни? Сбор от събития които възприемаме в последователност. Наслагва ни се, че ОТ НАС ЗАВИСИ ВСИЧКО, ИЛИ ДРУГАТА ВЕРСИЯ, ЧЕ ОТ ДРУГИТЕ ОКОЛО НАС ЗАВИСИ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ. А ако не е така? Какво ако вие, аз и всички други, се примирим че не можем да контролираме всичко. Не всичко се поддава на контрол. Представете си, събуждате се утре и осъзнавате в живота ви има нещо красиво, че това което сте имали за пустиня, не е. Че сред дюните на редиците от ваши трудности, проблясва лъч неземна светлина. Изгрява една нова звезда. Вие, аз и никой друг до преди появата на тази звезда, не знаем че ще я бъде, няма как да знаем. Но ето, идва ден, събуждате се, чувствате се различно, усещате че днес предстои нещо различно, нещо което сме си забранявали много. От вътре ни се иска да се случи, но не си позволяваме да вярваме че ще го бъде. Защо винаги в нас има страхове? Мислех си че се страхуваме само от да не разрушим животите си, да не си навлечем трудност, тъга, болка, сълзи. НО СЕГА РАЗБИРАМ ЧЕ ОСНОВАТА НА СТРАХОВЕТЕ НИ НЕ Е ОТ БОЛКА И СЪЛЗИ. Не е!... Страхуваме се, не да не си навлечем нещастие, а се страхуваме да бъдем щастливи!... Фрапиращо е, но се страхуваме от нещата които винаги сме искали да направим, които винаги сме искали да почувстваме!... И когато се случват, ПРОСТО ОТКАЧАМЕ И НЕ МОЖЕМ ДА ПОВЯРВАМЕ. Страх ни е щастието да не е само един мираж, илюзия, да се появи, да се чувстваме като че летим и звездата да залезе, оставяйки ни сами в студения мрак. И фундаменталноста на този суеверен и нелеп страх ни пречи да се насладим на което искаме, на което желаем! МОЖЕ БИ ЩЕ ВИ Е ТРУДНО ДА ГО ПРИЕМЕТЕ, ЧОВЕК ИМА НЕЩА КОИТО ЖЕЛАЕ/ИСКА, И НЕЩА ОТ КОИТО СЕ НУЖДАЕ. БЯХ СКЛОНЕН ДА ПРИЕМАМ, ЧЕ ТЕЗИ ДВЕТЕ СА ВИНАГИ ОТДЕЛЕНИ, НО ОТКРИХ ЧЕ ИМА И ПРЕСЕЧНА ТОЧКА. Понякога това от което се нуждаем, е това и което желаем/искаме. Какво се случвам ли - в нас се настанява хармония, смесена от вътрешните ни страсти, нужди и желания!... Това е ключ, отключва в нас страни от личността ни които винаги ги е имало, но ние превантивно сме блокирали от страх!...
Колко може да трае една изкуствена последователност? Когато си забраняваме щастието и бягаме от него? Ами...изглежда рано или преди да изгубиш съвсем надежда се събуждаш. Случва се нещо, един миг, един момент, няколко минути, или часове. Ден който е започнал най-обикновено с онова усещане което сме игнорирали, докато усещането не е станало реалност. И не сме могли просто да си наложим да не го усетим с цялата пълнота от емоции. А ние какво правим? Живеем както можем, занимаваме се с нещата които считаме за свое бъдеще, бягаме, страдаме, пак бягаме. Дори не ни хрумва, че не можем да избягаме от съдбата си. Което ще се случи, ще се случи, независимо какво ще направим. И положителното на това е, че хубавите неща които ни предстоят, ние не можем да избягаме от тях. Е да, тук ще възглас, че имаме избор! Така е, избор дали да приемем хубавото което ни се случва, дали да се доверим на вътрешните си усещания, или студено да се дърпаме и да казваме "не е истина" На нещо което знаем че е истина. Да, никой нищо не ни задължава, но което е на пътя ни, което е пресякло нашия път - не е случайност. Има неща които трябва да се случат, за да ни превърнат в което трябва да бъдем. А интересно, те винаги са част от което сме се страхували да направим, но винаги сме си представяли че ще направим. Преди обичах да записвам цитати от книги, или филми, направили ми силно впечатление. Спомням си един такъв, беше от филм - "в живота си имаме поне четири-пет наистина важни дни, променящи целия ни живот" Ами ако наистина е така? Нещата които ни извеждат от монотонната последователност и си позволяваме това което сме избягвали.
Мислим, опитваме се да мислим за всичко. Денем си забраняваме, а останем ли сами съжаляваме за всеки един път когато сме могли да постъпим различно. Да се отдадем на което ни се нашепва от дълбините на цялото ни същество. Вижте, ИМА МОМЕНТИ В КОИТО НЕ БИВА ДА МИСЛИ, НИТО ЗА КАКВО ЩЕ Е, НИТО КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ, ИЛИ ДО КАКВО ЩЕ ДОВЕДЕ, а просто да направим което от вътре ни идва да направим :) Нима мислите ни могат да отразят което е правилно за нас?! Не, струва ми се не. Мисълта е разсъдъка на страха, не на повика на вътрешния усет. Започваме да мислим, когато искаме да избягаме. А се отдаваме на желаната променя, когато усещаме. Усещането е важен стимул! Думите са неспособни да опишат и най-малко усещане. Защото думите са насечени, а усещанията плавни, преливащи. Та... защо ни е да знаем какво ще се случва? Нека оставим мига / момента да говори сам за себе си и да се случи което от вътре ни идва, само така ще изпитаме пълнота, а по-късно и ще се чувстваме пълноценно от което сме. Защото няма какво да се лъжем, НИЕ НЕ СМЕ КОЕТО ИЗБЯГВАМЕ, ИЛИ СИ ЗАБРАНЯВАМЕ, ТОВА НЕ СМЕ НИЕ, ТОВА Е СТРАХА. Ние сме, когато сме свободни и не се противим на вътрешната си воля, щом пътя ни води към нещо хубаво, дори и да не се чувстваме подготвени. Не ни трябва да знаем всичко, нека което ще се случва, оставим да се разкрива бавно, постепенно. А ние да се проявим като участници, действащи за пресъздаването реално, на което вече отдавна сме създали, но таялия дълбоко в себе си.
Имам една теория, някой хора и събития си действат като ключове, взаимно се привличат и отключват онова свое аз което винаги са искали да бъде свободно.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/4521636447/
