България е страна с незнайно колко древни земи, плътна история, славно и разнообразно далечно минало. Българския народ е народ видял много, преминал през "огън и лед". Кален народ. Колко много неща са се случвали и някак, народа е оцелявал.
Кой е народа пребиваващ и пъплещ по българските земи - днес, със сигурност е трудно да се каже. Въпросителна, че от къде-накъде? Нали точно същия народ живее на същата земя! Не тече ли във вените ни същата кръв? Не е ли духа, част от същия дух? Българския дух? Не таим ли в себе си, същите ценности? Воля? Сила? Достойнства? Гордост? Родолюбие? Твърде много качества, които днес не се виждат възкачени на българската "гръд". Не, те не се виждат. Не, те не се усещат. Не, сякаш са изтлели и изгаснали, а на мястото им е останала само черна пепел принадлежаща на някогашен славен народ.
Но не е точно това конкретната тема по която ще дирим непознатите стъпки. Като хора, разгръщането на технологиите, направиха медийността неотменна част от живота ни. Без да сме излезли, където и да сме, можем веднага да разберем къде и какво "очевидно" събитие, се е състояло. Да, колко полезно! Полезно от информативна страна. И щеше да е още по-полезно ако носеше само необходимата информация. Което с напредването на "психо-маниполативните методи" е немислимо. Или казано простичко, медията ( телевизията ) отдавна не върши предназначението си в формата в която трябва. Сега информацията която се предава е в пъти повече и в също така в пъти по-излишна. Многопластова, но излишна. Заплетена като нишките на килим с редове от "скрити" влияещи манипулации. Не обсъждам конкретно рекламите, те са очебийните манипулации и всъщност макар видимия им дизайн, си вършат "работата" много добре. Тук не обсъждам и мистичния "25 кадър", той също си върши работата много добре. Посоката е към медията като средство за представяне на дейността и проблематиката в България. Изобщо моментите когато разни хора по кутията с картинките, приказват. В приказките вероятно има огромна полза?!... Какво друго да си помислим? Често което бихме видели в някое произволно избрано шоу или тнк, предаване за обсъждане, са приказки, хора даващи обещания, хора обсъждащи наболели теми.
В България е така, всичко се обсъжда. Изговарят се "тонове" приказки, дават се "милиони" обещания. Но на практика всичко остава само на приказки. Понякога приказващите "човечета" от кутията с картинките, не изглежда да говорят, а все едно си отварят бързо и широко устите, като риби под водата. Други като давещи се хора, с последни сили да поемат глътка животворен въздух. Трети си отварят устите като че са гладни, търсят с поглед какво да ядът и предъвкват механично за обикалящия ги въздух. Обсъждането, никога не е било проблем. Правилно и нормално е, когато ще се извършва нещо държавно, което може да промени много, първо да се обсъжда, с цел да се информират гражданите и да се намери диалог с предложения. За една държава, от най-голяма важност е мнението на народа. Но това само по себе си в никакъв вариант, не казва че обсъждането е най-приоритетното. ЗАЩОТО Е ИЗВЪН ВСЯКАКВА НОРМАЛНОСТ ДА ПРИСЪСТВАТ "ВЕЧНО" ПРИКАЗКИ, БЕЗ НИКАКВИ ДЕЙСТВИЯ!
Да, да, някой стриктен типаж, точно на момента ще прояви остроумие и ще каже: "Ама как така, то не може без приказки, не може без обсъждане, нали за да се върши нещо, хората трябва да се разберат, не става веднага." Добре, ( бих отвърнал аз ), но аз не отстранявам обсъждането и диалога, те са едни от необходимите неща, но не и най-приоритетните. Как пък винаги в нашата държава се говори повече от колкото има свършена полезна дейност? Давам банални примери, приказките не са от сега, ХОРАТА В БЪЛГАРИЯ ПРИКАЗВАТ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, А ПРАКТИЧЕСКИ НИЩО НЕ СЕ Е ПОДОБРИЛО, КЪМ ПО-ДОБРО. Какво разумно обяснение би имало по този въпрос? Никакво. Дори баналните проблеми като уличните скитащи кучета, не е решен! Спомням си как преди около 10-11 години гледах как по предаване обсъждаха ( приказваха ) и обещаваха, какви нелепости имало в държавата и как щели да ги решат. Беше малко преди изборните дни. Засегнаха уличните кучета, смяха се много, правиха фрапантни физиономии, погледи, размахвания ръце в стил "магьосника от ос". И заобещаваха как ще оправят това, едва ли не мигновенно ако ги изберат. Даже умуваха как така тоя проблем с кучетата, продължава да е на лице и че никой не е направил нещо. И какво стана ли? Избраха ги. Днес кучета има ли? ИМА. ЗНАЧИ НИКОЙ НЕ НАПРАВИ НИЩО. Преди пак толкова години, приказваха и за завод за рециклиране на отпадъците, такъв какъвто има в модерните, развити страни. Днес има ли наличен такъв завод? НЯМА. ОТНОВО НЕЩО КОЕТО НЯМА. Та мисълта ми е, вижте, обсъждането и приказките може да са важни за информиране, разбиране и диалог. Ама то какви са тия приказки, какви са тия обсъждания, с десетилетия, а на практика нищо? Ясно е, драги знайни и незнайни, че в България всичко се минава през просото, ей така, от дъжд на вятър. Колкото да се симулира активност. Къде другаде да е тази симулация освен чрез медията.
Интересно остава, как за 20 и няколко години, направо от 89 ( тоест след "голямата промяна") След 20 и няколко години само приказки и приказки за кой какво ще направи, обещания и обещания. Народа продължава да се връзва на обещания и на приказки, и на обсъждания!!! Странно е. Да беше от вчера, да беше нещо различно, щеше да е в нормите. Но това са над 20 години празни приказки и театри. А темите които всеки път се обсъждат са едни и същи, едно и също се мели над 20 години. А нищо от това за което толкова е говорено, писано, обсъждано, обещавано, не се е случило. Държава на шега, приказки на шега. И чисто хумористично, предлагам да се направят три нови канала, специално за България. Първия да се нарича "Празни приказки", ще го дават 24 часа. Втория да е "Умни приказки", ще е сравнително с малка програма, защото много умни приказки сред празните няма. И третия - "Канал действие", да е ням, като филм на Чарли Чаплин, да се показват само действия и накрая да се извежда списък какво е новото. Опасявам се че канал "Канал действие" ще е най-много 30 минути на ден и канал "Празни приказки" ще го бие по рейтинг.
Именно заради такива и такива неща, изглежда като народ не сме което сме били преди. Водим се българи, но дали сме такива? Не можем сами да се управляваме, ако не дойде някой от далеко и високо да ни "мери" и "намества" ние и това не правим. Ние сме чуден народ. Кога сме видяли автономност и сила? Последния ни спомен от такива е пълна история! Можете да разгърнете учебника, енциклопедията - единствено по времето на хановете и царете, сме видяли автономност, развитие и сила. С идването на края на българското царство ( монархия ) и падането ни под турско робство, ето това е била последната автономност и сила за България. Определно, 500 годишното робство не ни е ограбило само материално, то ни е ограбило и духовно. И от някогашните велики българи са останали предимно "стадо овце". Да, намирали са се тук-таме българи да напомнят какво е да си българин, но те са били твърде малко. Винаги са твърде малко на общия фон. Не сме просто ощетени от 500-те години робство, а сме изостанали от развитието на света. И наистина, ако вземете лупата, по-съобразително да надникнете. Докато ние сме се борили да отстоим свободата си, другите държави са се развивали, плавно и последователно по пътя си. Когато най-накрая сме успели да се "освободим" е имало толкова много да усвоим за да догоним другите държави, че макар днес на вид да сме се справили що годе добре в усвояването, все още не сме напълно. Защото то не е само материално развитие, другите народи са имали време за да развият последователно материалния си свят, но и нравствения, а ние такова време нямахме. Възприехме набързо новостите, в опит да се изравним с тях, но нравствено, като нация, все още не сме напреднали. Защото ни липсват няколко стотин години в свобода, та да се осъзнаем.
Колко независимост сме видяли, се усеща пак в историята. Веднага след освобождението, когато се постига под руския наслов - Санстефански мирен договор. Тогава когато България получава загубеното. Веднага се намесват разни други сили - съвети и отреждат на България по-малко земя. Как е възможно това, е извън логиката. Защо България е допуснала да се откаже толкова лесно от земята която вече и е била отредена, също не става ясно. Забележимото е, че още тогава, ние българите веднага правим "слуш" и доброволно се оставяме на другите народи, да ни управляват, делят земята, да ни казват какво да правим със себе си и тнк. Същинска комедия и фарс е българската държава, още от онези времена. Покъсно следват знаменателните войни, при които държават ни отново успява да си отвоюва част от земите, но какво правим? Отново си ги даваме ей така. Нещо което нито един друг народ не би направил. Смисъл, смешно е! Една Македония днес (пак част от българската история ) , въпреки че като страна е по-малка от България, търси повече независимост и национално самочувствие, от нас, българите в България! Примери и примери, българите сме странен народ. Превърнали сме се в питомци, дресирани маймунки, дето като им кажат.. скочи, ще има банан - "скачат", като им кажат "легни" и лягаме. Питомци за чужденците. Лягаме им да минават по нас, а на запитването им "как сте, боли ви" когато "случайно" ни подритнат, отвръщаме с усмивка "колко сте любезни, моля, заповядайте пак". Колко услужлив народ сме! А как само сме забравили от къде започнахме и кои бяхме!
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/52402274399/
