----- Увод -----
Темата е вид анализ продължение на еволюцията:
"Непознатото в нас - интуицията, скритият гост"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6314.html
"Вратата отвъд границата - интелект и природа"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_5967.html
"Даровете на природата - един за всички срещу всички за един." http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4323.html
"Еволюционна стълба"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4582.html
"Когато мравката се качи високо"
http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6055.html
Човека е връх и преплитане на идеалите във всички съществуващи - доктрини, учения и религии. Където мястото на възвишеното, мястото на Бога, не веднъж се оспорва от съществуващия човек. Сбор, преплитане, по какво в такъв случай се различава света на човека, от самия него? ПО НИЩО!... Вдълбочавайки в което да е древно разбиране, веднага с по-общателна прегледност, се откриват приликите. В цялата история на човешкото познае, човека е наричат образ и подобие на висшето, но висшето пък е изобразявано и oчовекоподобявано ( тоест непознатото за човека е сравнявано и обличано с човешка дреха, плът, мисли, дела ) Кое е странното в подобни разглеждания? На първо място, човека въздига глас, че притежава всички сили и възможности да осъзнава, разбира, съзерцава, обрисува всички процеси и понятия в реалността. Независимо какви понятия, в лицето на човека винаги се казва че няма невъзможно.
Ала дори и така е, какъв шанс има човека да прозре едно действие, явление, същност и да го разбере каквото е в неговата първичност? При условие че поради липса на всякакъв вид съпоставка, разглежда едно или друго понятие, случка, действие единствено през призмата на човешкото?
----- Надлъжен разрез на човеко-мислието. Какви ли елементи и зъбчати колела цъкат тук? -----
Да обърнем повишено внимание на как човека разглежда реалността. Каква е връзката и каква последователността. МИСЪЛТА, е първа стъпка. За да мисли човек, не влага нищо друго от себе си освен собствените си разбирания от типа "лична последователност от възможни действия". Или иначе казано мислещия човек изключително рядко ще излезе извън границите на собствената си мисловна дейност ( карта ). Точно както градината има ограда, така и нашата мисъл има заграждения. ЛИЧНАТА КАРТА НА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ, пък е определена от обществените критерии за нормално, ненормално, възприемчиво и прочее ред ненужни ограничения, поставени като препъни камъни от предръсъдъка на "тълпата" / обществената среда ( общество-организъм което ще разглеждаме като товар привързан към умствената дейност на човека и теглеща го назад при всеки опит да излезе по напред от масата. Обществото е на неписания принципен закон, че ако то не се измести напред, няма как отделния индивид сам да се измести напред. Особеността на този проблем създава разяждащите "болестворни" падения които разкъсват бавно всяко общество което си мисли че е над индивидуалността и че има правото да контролира кой как да живее. Под бавно да се има предвид - и най-дисциплинирано да е обществото, ако не цени индивидуалността на отделния човек и я ограничава, рано или късно се разпада. И най-твърдата скала поддава под устойте на времето.) СРАВНЕНИЯ, без тях никои човек не може да разбере нищо, по причина че самото разбиране не е нищо друго от сравнение на нещо сложно с нещо по-просто с подобен принцип. Как стоят нещата в сравненията? И тук, НЕ е по различно. Боравим с такива равнения които са ни най-често "под ръка". А всичко което ни е "под ръка" е проекция на обществените навици и ограничения според които живеем и възприемаме за нормално, защото никога не сме имали смелост да живеем по-различно и да усетим разликите. И като съзнаваме горното и пътя на навика, то сравненията използвани от човека няма да се базират на разгърнатия негов опит, почти не, единици ще влагат "непознати сравнения" като понятие. За мнозина сравненията ще са еднакви и поради липсата на какво друго да взаимстват ще разбират нещо, само чрез тях. ЛОГИКА, тя е най-важната съставка в ПОНЯТИЕТО РАЗБИРАНЕ. За съжаление всеки индивид възприема думата логика като нещо свое си и я използва спрямо своя начин който има за логичен!
***
Множество определяни за "НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА" са такива единствено заради невъзможността на човека / човеците и техния тип съзнание да разберат правилната логическа зависимост и да интерпретират правилно целостта на темите.
----- Защо мислим както мислим -----
До колко изложената хипотеза е вярна? Наричам я хипотеза, има твърде много съпоставки и необорими факти за истинността на изложеното твърдение ( необорими, защото са на базата на видимо проследяване на човешкото поведение от историята до сега, неща видими от вида "око да види, ръка да пипне".)
Виждаме и инерпретираме реалността:
1) Както ни е удобно.
2) Каквото е еволюционното ниво на съзнанието ни.
3) До колкото ни харесва или ни се иска нещо да бъде както на нас ни харесва.
Любопитното, хванете наслуки нещо ставало някога, което е било в крайна сметка погрешно разбрано и след това отхвърлено или довело да неправилни действия. Ще устанановявате винаги една от посочените три причини за човешкото грешно разбиране на реалността.
Необходимо е да забравим "случайна грешка", в човешка като понятия, няма случайни грешки. Когато за нещо е мислено и не е интерпретирано правилно, грешката е в компонентите от живота на човека, ограничили неговия опит, а от там въображение. Ще кажете, как така? Има как. Всичко с което умът ни борави са собствените ни понятия, сравнения, или иначе казано собствения ни житейски опит и поле на съзнанието. Ще рече, НИЕ НИКОГА НЕ БОРАВИМ С ФАКТИ, А СЪС СЕБЕ СИ. ПО ПРИЧИНА - ЧЕ ДОРИ И НАЙ-ТОЧНИЯ ФАКТ, САМ ПО СЕБЕ СИ Е НИЩО, ДОКАТО НЕ ГО ОБЛЕЧЕМ В ПОНЯТИЯТА И ЗНАЧЕНИЯТА КОИТО НЕ НЯКОЙ ДРУГ, НЕ БОГ, НЕ ВЪЗВИШЕНОСТ, НЕ СЛУЧАЙНОСТ, НЕ РЕАЛНОСТТА, А НИЕ САМИТЕ МУ ДАВАМЕ, ОТ КОЕТО ЗНАМ ЗА СЕБЕ СИ.
----- Да разгърнем прашните страници -----
Примери, в колосални количества навсякъде. Първия прототип на самолет ( прототип в прехода вековете към модерния свят ) е създаден от всеизвестните Братя Райт. Да, сега са добре запомнени, но интересно защо избягват да споменават колко критики и отрицания са били понесли преди да постигнат успех?! Не малко. Толкова нашумял е бил въпроса, че хора очевидно с ниски капацитивни умения, а може би и твърде ограничено съзнание, са отричали възможността за създаване на летящо съоръжение. Правели са "неуспешни опити" и са възвестявали колко непрактично и невъзможно е. В крайна сметка Райт създават своя летящ прототип и всички който са отричали и критикували невъзможността на това нещо, веднага са се извъртяли като фурнаджийски лопати и са преминали на страната "че винаги са били за това нещо". Ясно защо, защото ограничените хора, търсят винаги ползата, тях не ги вълнува кое е ярно, кое е грешно, а само колко пари, богатства и влас ще придобият ако конкретната идея заработи в тяхна полза. Такива непълноценни индивиди е имало много едно време, има много и сега. А как ли стои случая с ракетите и комическите кораби? Същото, ни повече, ни по-малко. Отново преди създаването им, са отричали възможността ракета да лети в космоса. Представете си, видни, авторитетни лица вложили много усилия и енергия за да докажат невъзможността на тази идея. Изписали се книги, много и много страници, че тъй като космоса е празно пространство няма как ракетата да лети в него. Естествено техните критики, отрицания били, на едните, защото не им било удобно / изгодно да се случи, щяло да застраши позициите им, на другите защото не могли да го разберат. Сега тези стари погрешни критики са позабравени и тънат в прах. Те не са важни, ракетите съществуват, космическите кораби също ( ако вземем в предвид совалките и малкото станции около земята ), но чудесно спомагат за безспорно доказване че човешкото същество като цялост, никога не се води от търсене на истината и не се вълнува от нея. Нищо какво казват всички, ще се чува че ги интересува истината, но така или иначе, интересува ги ползата, властта, много повече от едната полезност на истината. Именно затова, обществото като единна човешка единица прогресира по-бавно от отделния индивид. ПРАКТИЧЕСКИ Е НЕВЪЗМОЖНО ЕДНОВРЕМЕННА И ЦЯЛОСТТА ПРОГРЕСИЯ НА СЪЗНАНИЕТО ЗА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО И ЧОВЕЧЕСТВО. ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ, НА СА ИЗГРАДЕНИ ОТ РАЗМЕСЕНИ ИНДИВИДИ, КОЛОСАЛНА МАСА ОТ КОИТО НЕ ПРИТЕЖАВАТ РАЗВИТИ СЪЗНАТЕЛНИ УМЕНИЯ, НИТО ИЗПЪКВАТ С ЛИЧНА МИСЛОВНА КАРТА. ВСЯКА ПРОГРЕСИЯ ЗАПОЧВА ОТ ОТДЕЛНИЯ ИНДИВИД И СЕ ПРЕНАСЯ КЪМ ЦЕЛОСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОСТЕПЕННО, ДОКАТО СТАРИТЕ БИТУВАЩИ ОГРАНИЧЕНИЯ, ПРЕДРЪСЪДЪЦИ И СТРАХОВЕ НАМАЛЕЯТ. ТАКА ЗА ДА ПРОГРЕСИРА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ИНДИВИД В НЕГО С РАЗЛИЧНА СТЕПЕН НА СЪЗНАНИЕТО СИ, ТРЯБВА ДА СЕ ИЗРАВНИ С МОДЕЛА НА НОВОТО РАЗБИРАНЕ. Да разшири съзнанието си, а не просто да разучи поредната новост.
За индивида, обществото е товар и стена. Летва която не му е позволено да надскача. И все пак точно надскачането на тази летва, променя нещата към по-добро. Демонстриране на "обществото - товар". Леонардо да Винчи е разработвал прототипи на самолета ( летящи устроиства , като делта планер ) още през знаменателния Ренесанс. Какво е спрямо идеите му да се наложат и самолета да се появи по-рано в обществените среди? Самото общество, което не е било пригодно тогава за тази идея, в действителност, обществото никога не е пригодни за нито една идея. Защото новото се възприема като заплаха за старото. Страх че ще им се наложи да си сменят навиците. А нима Леонардо е бил първия с подобна идея? Не, определено не. Летателни устоиства като идея, твърде вероятно и като реализация са съществували в Египет, изглежда и при южноамериканските народи. Където пък са открити, археологически фигурки, досущ макети на самолети, както по дизайн, така и по конструкция. Да не забравяме и гръцките митове. Нима там не беше споменат и първия делтапланер? Икар искаше да стигне слънцето, затова направи изкуствени крила, облепени с пера, чрез восък. Но издигайки се, слънцето разтапя восъка и пада. Щом една такава стара дори древна, легенда от епоса съществува. То наличието на идея за самолет, не е нова. Какво за модерното средство на придвижване - кола. Идеята за нея, също е възприемана като нещо ужасно, непрактично и неприложимо. Даже, видни тогавашни лица насмешливо са казвали че "автомобила" никога няма да се внедри в обществото. Ами компютъра? Разработван като идея за изчислителна машина от хора през цялата история, до установяването му под форма от Джон Атанасов, с който се гордеем като българи, макар човека отдавна да си е заживял с други мисли и да не е завещал нищо специално на България. За него също се е отказвало приложение и са казвани какви ли критики, докато друг не подема идеята и не се напечелва от нея. До толкова се е считал първия компютър за нещо не значително и неприложимо, че никой не е обърнaл внимание. Вниманието на обществото идва чак когато големите организации са абсорбирaли идеята за лични средства!
ИЗОБЩО И ИНАЧЕ, ПРАВИЛНО Е ДА СПРЕМ ДА СЕ ГОРДЕЕМ С ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ ХОРА НАПРАВИЛИ НЕЩО ЗНАЧИТЕЛНО ЗА ПРОМЯНАТА НА ОБЩЕСТВОТО, САМО ЗАЩОТО СА БИЛИ ОТ СЪЩАТА НАЦИЯ. ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА БИЛИ ТАКИВА, ЗАРАДИ НАЦИОНАЛНИЯ СИ ПРОИЗХОД, А ЗАРАДИ СЕБЕ СИ. И дори и някакви гени да са им повлияли, те са гени присъстващи в тях, не в целостта на нацията, нито в целостта на обществото. Затова приказки от рода, "колко умна нация сме, защото еди кой си по произход направил еди какво си" са абсолютно несъществени.
Има още редове и редове, събития от историята до днес, които могат да се посочат. Не само в детайлите на прогреса, дори в бита и културата, което пак е към значението на прогреса.
----- Двата типа хора -----
От тук и поради това. Обособявам два типа хора. Да, те са много, те са всякакви, но въпреки това, колкото и да са, техните съзнания и с малко да са по-различни, пак възлизат от действията им към един от двете обособявания.
1) ХОРА С ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕВЕЖЕСТВО
2) ХОРА С ЖЕЛАНИЕ ЗА ИСТИНА
Едно (1) са много, видимо е и с "невъоръжено око". "Желание за невежество" е липсата на истина. На разбиране за понятие, действие и тнк. Докато (2) са малко, от дяла на общата маса, вземат незначително поле. Чак е чудно как цивилизацията е успяла да оцелее! Но оцеляването е приоритет на навика и не е тясно свързано с "желанието за истина". Демек, обществото в една цивилизация, може да живее с абсолютно погрешни представи за всичко в света, да заспива и да се буди с лъжи и все пак ще оцелее. Защото за живеенето и оцеляването практически не се иска много да се знае, ако се набавят храна, среда за общуване и обществено положение, е предостатъчно за оценяване в цивилизацията. Инак стигат и само първите две. Така "желанието за истина" става екзотично и ексцентрично понятие което съществува в индивидите незадоволяващи се единствено с "насъщния" и искащи да видят отвъд "насъщния". По умисъл, считат, че човек не съществува на тая земя единствено за да задоволява нуждите си. Докато за първите (1), живота се свежда в задоволяване на нуждите и нищо друго. Под нищо друго, се има предвид, че не влагат много мисъл и не "тормозят" съзнанието си с нещо различно, или по-специално от това което ще доведе една от нуждите им до задоволяване.
Невежество е и "случайност". Реално "случайност" е просто епитет на нашето незнание, тоест невежество. Така когато чуете, учат ви на нещо, разказват ви нещо и особено когато прочетете някъде - да споменават "случайност, случайно, сбор от случайности, просто така е станало" независимо по каква тема. Искрено казано, това значи че използвалия/ята/лите "случайността", прикриват чрез думата личното си невежество за причината да се стигне до "еди какво си" каквато е темата. Сиреч не знаят какво е и за да не стават за срам, поставят думата "случайност". Така се измъкват и не се задълбочава разриването на личното им незнание по въпросите - как, какво и защо. Аналогично е другото - да започнат тема от готов старт, без да се разясни как този старт се е появил, също е невежество.
----- Защо "желанието за невежество" битува? -----
ЗАЩО "ЖЕЛАНИЕТО ЗА НЕВЕЖЕСТВО" ГОСПОДСТАВА В ОБЩЕСТВОТО? Заради ниската граница, необходима на човек, стига му нуждата да е задоволена, другото ще му дойде в повече. Нагледно - средностатистическия човек в обществото, човека стремящ се към пари-власт ( а сега това е модерно за всички ) и непукиста => си приличат по едно нещо - и тримата са готови да приемат каквото и да се измисли, създаде, направи от друг, стига то да е достатъчно лесно смилаемо, да не иска от тях много мисъл, да не ги обвързва с нищо, да не ги приканва към отговорност и да е придържано към каноните на общественото. "Канони на обществото" - понятие с значението - идеи които да не са твърде напредничави, да се движат със ситни-ситни стъпки, за да са в крак с бавния, тромав ход на общественото движение в прогреса. Трите образа които изложих, представляват голямата част от масата на обществото. Маса в която хората се уеднаквяват външно и по дейност, а по ниво на съзнание са с различно-степенна възприемчивост. Което възпрепятства бързо възприемане и промяна.
Та както прозираме "проницателно", в човека няма нищо сложно. Всичко се подчинява на логика. Има различни логики. Ирационалността също се подчинява на логика, но паралелна. В такъв аспект, човешкото същество изглежда твърде зелен и неузрял плод. Кога ли зрее? Явно в неведоми сезони, от вековете време, не се е променило много в човешкия фактор.
При изготвяне, "оформяне" на дадено разбиране и мировсветоглед, се използва: да е елементарно и лесно разбираемо за обществото, да носи средства ( това се счита за най-важно ), да е по-вкуса на всеки. Може да е погрешно, или не съвсем вярно, но ако спазва трите по направа, се пуска в "употреба". Като се представя винаги "като най-вярното нещо от всичко на света", докато не се появи "нещо по-вярно и по-изгодно", след което мигом забравят старото "най-вярно на света", за да го заменят с новото "най-вярно на света". Каква комедия.
Днешното развитие на цивилизацията, не се дължи на сегашни идеи. А на минали разработени. Например за да вложат идеите на Архимед и да ги разберат, са били необходими столетия. Така и за да разберат и осъществят Леонардовите идеи, са били необходими близо 300 години. Тези са по-познатите примери, а има още много и много други. През промеждутъкa от столетия време, цивилизацията е заета да се убива, да богатее, властва и задоволява всички други нужди.
----- Какво е истина и как да я различим? -----
ТОГАВА КАК ДА РАЗБЕРЕМ КОЕ РАЗБИРАНЕ ЗА ПОНЯТИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАИСТИНА ВЯРНО - ИСТИНА?
Човекът обича да се хвали с постиженията си в изграждането на точни неща. Математиката е едно такова. И наистина тя е точна. Невъзможно е това което борави със символи да допусне грешка, щом изпълнява логическата подредба на символите привеждайки ги в различни редове и степени. Чашата е точна, може да искаш да напълниш два литра вода, но тя ще побере само колкото и е предназначението. Така и математиката побира колкото и каквото е вложено, като на изхода винаги има същото, но в порядък спрямо съприкосновението с други точности.
На пръв поглед е невъзможно математиката да допусне грешка. И е така. Вярно е. Непогрешимото не греши. Все пак в едни числа не може да има грешка, те са винаги точни стойности.
С което казвам, КОГАТО НЯКЪДЕ ИМА ГРЕШНО РАЗБИРАНЕ, НЕВЯРНО ПОНЯТИЕ, СЪЖДЕНИЕ, ТЕЗА, СВЕТОГЛЕД, НЕ БИВА ДА СЕ ТЪРСИ ПЪРВО ГРЕШКА В НЕПОГРЕШИМОТО. А ПЪРВО В ЧОВЕКА.
Сама по себе си математиката е винаги вярна и истина. Числата са факти. Но фактите / числата носят значение, както казахме по горе каквито им сложим на входа, спрямо каквито съждения, опит и идеи имаме. Ако те са погрешни, изхода на числата / факти, също ще е грешен, макар числото да е точно. И напротив, наличието на точни средства, често спомага дадена заблуда ( грешка ) да се затвърди силно в общественото съзнание, като истина. Защото ако внесеш грешка в точно средство, заради точността, хората ще се подведат да го имат за вярно, без да подложат на съмнение създалия действията, нито логиката на действията. Ще го приемат без много съмнение, ако задоволява потребност, защото е по-лесно така.
Всичко би могло да се интерпрeтира / разбира по безброй грешни начини. И все пак да се приема за истина, ако носи полза. "Ръка да пипне" се счита за най-големия тест, дали истина е истина. Но опита също може да бъда разтълкуван невярно. По същия начин както едно точно средство като математиката, да се окаже погрешно, заради грешно вложени понятия.
ИСТИНАТА Е ПОНЯТИЕТО, КОЕТО УМЕЕ ДА РАЗБИРА РЕАЛНОСТТА, ТЕМАТА, СМИСЪЛА И ТНК, ПРЕДВИЖДАЙКИ МИНАЛОТО, СЕГАШНОТО И БЪДЕЩЕТО, ПО ВСИЧКИ ВРЕМЕВИ НАПРАВЛЕНИЯ, БЕЗ НИКАКВИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. НАЛИЧИЕТО ДОРИ НА ЕДНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ГОВОРИ ЧЕ ДАДЕНАТА ИСТИНА, НЕ Е ИСТИНА ИЛИ НЕ Е СЪВСЕМ ПРАВИЛНА И СЪПОСТАВИМА С РЕАЛНОСТТА.
И тъй като ние хората отмерваме малки отрязъци от време и тях опитваме да разбираме, е твърде очевидно защо бихме допускали и грешки. Малкия отрязък от време е последователност от големия. Но понятието съотнесено за малкия интервал, няма да е вярно за големия, защото пропуска действията случващи / случили се в големия. А така цялата логическа зависимост се нарушава.
Където и да погледнем, прочетем, която и книга да отворим, никъде до момента не съществува понятие което да изпълнява разбиране и валидност по всички времеви направления и да е вярно по всичките. Сами можете да си извадите заключението какво значи това. Обичайната практика е, да се приемат и наслагват "погрешни и непълни разбирания" ( съотнесими към цялата последователност от времеви направления ) ако дават някакво лесно употребимо и приложимо разбиране за краткия интервал. Така идват противоречията. "Противоречието" е второто сигурно доказателство, след "изключението", доказващо погрешността и ограничеността на понятието.
----- Заключение -----
Човека трябва да се научи да мисли, независимо каква позиция има в живота. В противен случай е обречен на деградация и се превръща в застрашен вид. Близко до ума, всяка епоха в която мисълта е западала е довеждала до войни и унищожение, страдание и нищета. Които никога нямаше да се случат, ако човек можеше да не се подвежда от предръсъдъци и да разшири съзнанието си към предели на нови допустимости. В което се изразява и прехода на еволюцията. Инак историята ще се повтаря непрекъснато, за нейните повторение отговорно е не друго, а повторенията в човешкото мисловно-съзнателно-поведение, държащо еднакви степени на деградация през почти равни интервали от време.
Когато разглеждаме света, разглеждаме себе си. Ако сме криви и света ще ни излезе крив в "сметките".
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/47367820127
