Пета глава
Продължение на - "Вратата отвъд границата - интелект и природа" http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_5967.html "Даровете на природата - един за всички срещу всички за един." http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4323.html ; "Еволюционна стълба" http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_4582.html и "Когато мравката се качи високо" http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/04/blog-post_6055.html
Пространството е място помещаващо ред сдържания. Комплексно включващи причини и следствия. Съдържанието на нещо, не би могло да възникне без налична причина. Ябълката няма да тупне на земята, ако съединителното клонче което я е придържало не е излиняло и разпаднало се. Ако вятъра или друга сила не оказва постъпателно и силно въздействие върху й. И най-вече ако не съществуваше силата наречена гравитация. Светлината в мрака, блуждаеща светулка, не би се появила, ако навън не е тъмно и съответното животното не се нуждае от метод с който да подобри съществуването си в такива условия на средата. И тнк, и тнк. Невъзможността за сътворяване на каквото и да е, без то да има връзка с друга част от реалността / причина, е свързващото звено между различаваните сегменти. Практически погледнато, всяко действие е изменчиво, непостоянно, постъпателно, притежаващо подем, кулминация и затихване, до появата на ново действие или на същото в изменен вид. Обяснението за подобна последователност е в също така изменящата се среда. Светът като вместилище на природата се променя и заедно с метаморфозите си увлича частичните явления, неорганични и органични структори. Подвластно на вечно изменящия се времеви закон в природата е всяко тяло, било не живо или живо, неразумно или разумно, не притежаващо персонален интелект или притежаващо. По такъв начин че нищо не би могло да избегне или да се скрие от непостоянното було на природата, ако се ползва единствено от видните и "настроения", и вълните от нея изпъкващи с очевидна предвидимост. А както става реч, избягването на което е граничещо с превземане на крепост която няма нито вход, нито изход. Прякото влиание на природата управлява живота, докосвайки се до битието и на човека. Увеличавайки умствения си капацитет, човек тества възможностите си да надмине природата и да се откъсне от плацентата й. С плацента обособявам колко тясно човешкото същество е свързано с природата. Човека искал или не искал е дете на природата, което макар и бунтуващо се е още неспособно да отреже пъпната си връв и да се гмурне в дълбините на безкрайността без да опира ходила или длани в майката природата. Като завидна упора, тя напътства съществата през прехода на тяхното развитие, което е безгранично. Въпреки че в един по умел довод, разграничаме кога един организъм би достигнал висините в еволюцията. Довода на детето надминаващо родителя си, организма надминаващ създалата го природа / причина - е отражението в недостижимия, но все пак съществуващ изход от едно еволюционно развитие. Колко свързан е човека с природата, проличава когато се преразгледат човешките хрумвания и дела на фона на личния му - битов, обществен и социален живот. На много места прелиствайки страниците на видни литературни изложения, размисли и тнк, хора от най-различни кръгове, социуми, националности и прочее, изтъкват колко полза има в откритието на колелото. И наистина, колелото е крайгълният камък в човешката индустрия и живот. Не се ли среща именно то - колелото и неговите подобия навред във всяка човешка сфера, дейност, техника и тнк. Дори и най-малкия болт представлява модификация на колелото, какво остава за останалото, та чак за най-прозаичното което би ни изникнало на секундата в ума, гумите на колите дето всеки ден се изпречват пред очите ни. Разните размишляващи личности втъкават из редовете си, че това дело на откритието на колелото е едно от най-грандиозните и велики неща случили се от началото до сега във всички човешки ери. Пишат, колко ли велик гении е бил човека на който му е хрумнало колелото. Донякъде колелото е твърде идеализирано в бита и културата ни, вероятно заради неговата практичност улесяваща човешките усилия. Ала все пак да се слага на пиедестала на чутовното човешко дело, е доста пресилено. Всички те, мислители, представат човека като създал нещо никога до преди това несъществувало. Дали е така? Нима колелото е дело на човека и негов плод? Как е хрумнало на онзи хипотетичен първи човек да създаде колелото? Някой веселяк би възкликнал "ами.. след като е пробвал милион пъти с квадрати и многоъгълници най-накрая му е дошла една еврика, ударил се е у челото с длан и е извикал "колелото няма ъгли". Да, смехът е полезен, но хайде де, шегата настрана. Вие бихте ли опитали да придвижите един и същ обект на место с колело с квадрасти и то милион пъти докато ви хрумне че това не е правилно? Не, това е твърде лесно за хрумване, досещам се по подходящ пример, бихте ли ловили риба с въдица, но без кукичка? А да ловувате, с копие но без остър връх? Предполагам че разбирате сравненията в примерите. Никой човек сега, не би се захванал да прави нещо, ако не притежава всичко в наличност което да приведе в посилното деянието. Та как ще хванете риба с въдица, но без кука, или копие без връх, което си е просто една пръчка. Сечива и потребности от подобен род, са просто невъзможни и безсмислени за потребление, ако не са в комплектовка с всичките си изграждащи ги елементи. Същото е и с предците ни, или онзи "уж" древен чоек на който му е хрумно да създаде първото колело. Добре, почесвате се умислено, а как тогава човек е създал колелото, щом никой не е чак толкова глупав да прави едни и същи неща, виждайки безсмислието на действие в което предмета не е съобразен с действието. Много просто, евриката е това, че не човека е открил колелото, а природата. Кому е способно да сглоби нещо в ума си чиито елементи, никога преди да не е виждал дори хаустично разпределени някъде в света на природата около му? НЕЩО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА ОТ СБОРА НА НИЩО. ВСЯКО ПРИСЪСТВАЩО В ИНТЕЛЕКТА, СЪЗНАНИЕТО И МИСЛИТЕ НА ЧОВЕК - НЕЩО, Е СЪЗДАДЕНО НА БАЗАТА НА ПРИРОДНИТЕ КОМПОНЕНТИ И НАЙ-ЧЕСТО ПРИСЪСТВА В НЕЯ ПОД ЕДНА ИЛИ ДРУГА ФОРМА, А ПОНЯКОГА И НЕВИДИМО ЗА ПРЕКИТЕ ОЧИ.
Къде е прословутото колело в природата? Първото е в Луната, при пълнолуние тя е под формата на окръжност. А окръжността е формата на колелото. Или мъглив ден, слънцето във висините под филтъра на мъглата, ще е видимо точно като една окръжност. В царството на живота, окръжността се среща при торния бръмбар, или така наречения по египетски Скарабей, предивижваш топчето което е създал ( отговорно за оцеляване на потомството му, тъй като яйцата на този бръмбар са по повърхността на това топче ), то е кълбовидно и приблизително близко до сфера. Следващото колело, е отсеченото или паднало дърво на възвишение, или във вода, така че когато стъпиш по него или го бутнеш то се търкаля. Следователно при толкова очевидни примери за окръжност / колело, възможността да е човешко откритие, дело на велик ум, е нещо което трябва да отхвърлим. По естество гениалността е изчистеност и простотата в гледната точна на определена фунция съотнесена към целия обект или процес на действието. Но къде присъства тази простота? Да, отново в природата, природата е деятел на най-комплектованите и прости помежду си действия които са до такава степен съвършенни помежду си, че са водещ характер в съотношенията на промените. За време на първото човешко колело, слагат 5000 години назад. Но както установихме, най-вероятно няма нищо впечатляващо в подобно дело и то със сигурност е било известно - колелото - на човечеството от още по- по- по- древни времена. За които трудно бихме се усведомили поради липсата на метариални древни колела, а как ли би имало, когато и да е имало едва ли онези народи да правили колелата си от издръжлив материал на времето, че да ни се доказват като познаващи го. Умението да се вглеждаш в дебелата книга на природата, да четеш нейните букви и да претворяваш нейните творения за лично улеснение и ползване - Е ИНТУИЦИЯ, ОНАЗИ ИРАЦИОНАЛНА ЧАСТ ОТ ЧОВЕКА, КОЯТО НЕ ТЪРПИ РАЦИОНАЛНИТЕ ДОВОДИ НА РАЗУМА. Заграждайки се от рационалистическото мислене на века ни, обръщаме гръб на природата и скритите дарования които присъстват дълбоко в съществото ни. Въз основа предни теми, изяснихме че ИНТЕЛЕКТА НЕ Е ПРОИЗВОДНО НА РАЗУМА. ИНТЕЛЕКТА Е СУМАРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ВРОДЕНИЯ РАЗУМ И ПРИДОБИТИЯ РАЗУМ. Вроден разум, представляват инстинктите ни, интуицията ни, усещанията и отреагиранията на тялото ни спрямо външните възприятия / влияния. С този разум ние се раждаме, той е вроден и част от нивото в което стартираме съзнателното опознаване на света. Придобит разум, е този разум който ние изграждаме в процеса на живеенето си. Той е и разума който търпи еволюция, тъй като вродения разум не се нуждае от еволюция. Вродения пряко свързан с природата и особено сетивен за нейните невидими предели е заложен в нас без рамки. Знанията които биха възникнали от вродения разум под метода на възприятията не зависи от социалния ни и обществен статус. Придобития изпитва необходимост от вкарване на информация за да разбере света. А на вродения е необходима единствено "душевна храмония" за да изведе от вътрешните си усещания - знания от и за природата на света. Явното разбирателство на двете е което довежда до стъпалото на важния преход в еволюцията.
ДА ЕВОЛЮИРАШ, НЕ Е ДА РАЗВИВАШ ПОЗНАТОТО, РАЦИОНАЛНИЯ-ПРИДОБИТ РАЗУМ, А ДА УСИЛВАШ НЕПОЗНАТОТО, ИРАЦИОНАЛНИЯ-ВРОДЕН РАЗУМ В СЕБЕ СИ И ДА НАМЕРИШ ЕЗИК НА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРИДОБИТОТО И ВРОДЕНОТО. Защото без осъзнаване на вътрешните сетива и тяхното изостряне в достатъчно чувствителен за разбиране преход ( тъй като повсевместно придобитият ни разум / съзнание, не разбира проявите на извънсъзнателния вроден разум ), човек не ще има силата да развие ИНтелекта си, който е съвкупността от двете звена. Сами можете да си направите сметка кое от двете е от по виш порядък. Разумът съдаден от нас / придобитият е развиван за няколкото ни десетки години съществуване, като единица живо същество. А вроденият разум е развиван в периоди от милиони години, предаван генетично, във сравнение с придобития е на ниво граничесто със съвършенство на финните усещания и мигновенни хрумвания. Подходящ пример за придобит разум, е опитите за създаване на изкуствен "интелект", което е програмирана машина. Там "разума" е строго зададена програма с намерения да се учи. Това в най-общо наподобява придобития разум. Разликата между човека и машината е - човека притежава и вроден разум, които в действителност е което ни прави живи, а придобитият е само инвентара, външната пряка до очите и ръцете ни информация която е с цел приспособяване, но не и към еволюция. Вътрешните сетива са ехото на пред-предвидената еволюция, която напира да се произнесе на върха на езика на рационалното.
ЕВОЛЮЦИЯТА Е ЖЕЛАНИЕ НА ИНДИВИДА / СЪЩЕСТВОТО ДА СЕ ПРОМЕНИ, ОСЛАНЯЙКИ СЕ НА ПЕРЕСПЕКТИВИТЕ ДОЛОВЕНИ ЧРЕЗ ВРОДЕНИЯ СИ РАЗУМ / ВЪТРЕШНИ СЕТИВА.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/30226238815
