петък, 19 април 2013 г.

Какъв е смисълът човек да бъде добър като добрите хора най-много страдат? Не мислиш ли, че животът иска да ни научи, че трябва да бъдем лоши, а добротата е грешка , заради която си плащаме горчиво?

Пътят на злото е най-прекия път, лесно е да го избереш, но после връщане назад няма. Доброто е нужно, какво иначе ще се противопостави на злото? Откровената и чиста истина е следната, в началото и в средата страдат добрите хора, но в края винаги страдат злите и те понасят всички последствия от злото което са разливали навред. Ефекта на бумеранга, злонамерения го е хвърлил, накрая бумеранга обкаля полето и се връща към злодея като го изненадва в гръб. Така злодея си понася последствията от собствената си ръка. Чудно е как хората никога не си вземат поука. Има едно състояние на чистия дух, при което човек е в такава хармония със себе си, че нищо не може да го нарани, или причини страдание. Когато си над злото, то не може да те стигне. Защото истинското добро познава силите си и знае че рано или късно с търпение, накрая волята на доброто ще се въдвори, а злото ще бъде сразено. В момента обаче, доброто се е адаптирало и е принудено да взема всякакви форми, за да може да оцелее сред постоянните набези на злото.
Метала става по-здрав когато се калява. Така и доброто става по-добро докато злото се опитва да го засенчи. Но е пределно ясно, злото не е вечно, не е безсмъртно. Злото е смъртно и то накрая ще изгуби, а светлината на доброто ще озарява всичко и навсякъде.

Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/30364517215