Да бъдем себе си, да бъда себе си. Живея с мисълта че това се иска от мен. А противно, срещам отгласи че това себе си да бъда себе си, някак не се харесва от другите! Нима ако бъда като друг, ако се държа не като себе си, би било приятно? Замислям се. Хората не живеят откровен живот, живеят в стремеж към блага с цената на много страх от загуби. Живеят с маски, живеят много изкуствено. За мен е разбираемо, те просто се защитават, така както всяко едно живо същество би постъпило. Но къде остават честта, достойнствата и човечността ни? Къде са те? Да бъдем хора не стига само да живеем движейки се около нуждите си, нали? Виждам, харесват се хора които са меко казано подръжатели, като вид мимикрия, те се покриват с шарките ( качествата ) на тези хора от обществото които са харесвани. За мен това е подръжание и липсва на смелост да бъдеш различен. ТОВА КОЕТО НИ Е СЪЗДАЛО, НЕ НИ Е НАПРАВИЛО ВЪНШНО РАЗЛИЧНИ ОТ СЛУЧАЙНОСТ, А ЗА ДА РАЗВИВАМЕ И ВЪТРЕШНАТА СИ РАЗЛИЧНОСТ. Но имаме избор и къде по лесно е да се адаптираме към асоциацията на някоя "известна личност", известна със скандалността й, или с манталитета на кварталната кръчма, или дори с разните "драматизирани" сериалчета.
Осъзнах го, голямото проникновение е - АЗ СЪМ ТРУДЕН ЗА ОПОЗНАВАНЕ. Личността ми не е дрехите ми и не е просто и цялостно видима. Едно време мъдрите хора са казвали, че най-безценното злато е което не е така видимо за очите, а сегашните хора, те предпочитат лъскавите неща, праволинейните и ако може и без да вложат и капка мисъл. Не възразявам, такива са времената. И все пак ми е тягостно и неприятно, защото може да съм труден за опознаване, но не съм непревземаема крепост. А това отношение което срещам, ами какво да ви кажа, искрено казано боли и е неприятно. Да ме гледат със съмнение, или дори с пренебрежение още преди да са се опитали да ме опознаят. Други пък като онази мексиканска игра, правят опити, но опити да ме тестват да видят какво ще изкочи от мен. Но тестването не е като да поговориш с някой, да опознаеш нормално му.
Аз съм земен, от плът и кръв като вас. И нищо човешко не ми е чуждо, както и на вас. Единственото което намирате за друго в мен е вижданията ми и отчетливата ми отличителност която аз не се опитвам да прикривам. Ако вникнете в мен, какво ще откриете? Причините да съм какъвто съм, а безспорно има причини. В душата ми се крият предимно добри мисли и добродетели, нещо в което ви уверявам. Не искам да се надценявам, но и не се имам и за грешник. В мен, аз съм сбор на неща колкото необикновенни - лични, толкова и обикновенни. Искаше ми се хората да не карат на скорост, а да имат търпение и да видят тези неща в мен.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/32855721823
