Разумът и неговите метаморфози. Лицето на природата. Видове разум. По суша и вода, на плитко и в дълбочина.

Всеизвестен е пътя на водата, нейните изменения и агрегатни състояния. Пътя на нейния кръговрат, от малката капка, до многобройната, през океана, морето, реката, езерото, та чак до малката вада която ненадейно е събрала капки. Така познато явление, че никой не би се усъмнил че именно това е пътя на водата. Описваме действителността, събираме информация от нея. Проявяваме информацията в себе си. Организираме я по начин по-достъпен и търсим връзките в наблюдаваното. Подобен път от действия е многозначителен и погледнато общо - фиксиран метод, плод на залегната в човешкото същество - интелигентност. Такива са прецедентите на хуманоидния вид, без тях в ни най-малка степен нямаше да извадим на бял свят своите заложби и съзнателност. Обикновенна наблюдателност е най-честата практика на ума. Наблюдателност на обкръжаващите ни обекти, явления, които най-кратко са съпоставими под общия етикет на предмети занимаващи по някаква определена личностна или подсъзнателна връзка, съзнанията ни. КОГАТО НЕЩО НЕ Е В ТЕБ, ТО СЕ ПОДДАВА НА МАНИПУЛАЦИЯ, НАБЛЮДЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ, В ПЪТИ ПО-ЛЕСНО, ОТКОЛКОТО АКО СЪЩОТО СЕ НАМИРА В ТЕБ. Тоест, каквото съществува някъде наоколо, то винаги може да бъде осъзнато, видяно, разбрано. И ако все горното не се е случило, причината не е в сложността на наблюдавания предмет ( обект, явление и прочее ), а в човека който го е наблюдавал и в неговия разум ( връзката между психиката му, интелекта му, инстинкта му, интуицията му, емоционалното му ниво и тнк, защото всяко едно по отделно също е вид интелигентност ). За едно човешко същество предмета на наблюдението, ще бъде възприет по един начин. За друго същество, по друг начин. Това би ли значело че предмета в реално е много неща в едно? Не. Сам по себе си предмета е едно нещо и като едно съществува. РАЗЛИЧКИТЕ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЯТА СЕ ПОРАЖДАТ ОТ РАЗЛИЧНИ РАЗУМИ В РАЗЛИЧЕН СТАДИИ НА ПЪЛНОТА И НЕПЪЛНОТА. Да приемем като произволна логическа стойност за целостта на разума - числото едно "1" Едно представлява абсолютната пълнота ( под пълнота да се  разбира - голяма плътност на разума ) Хипотетичния човек притежаващ разум - "1", би имал нула "0" - непълнота. В такъв случай неговият разум ще бъде оползотворяван на 100% капацитет. Реално обаче, нещата стоят много по-надолу. Реалния човек е притежател на разум с пълнота под единицата. И непълнота приближаваща се от нула към единица. Връзката между двете - увеличаващата се непълнота намалява пълнотата ( другия резултат ).

Да наблюдаваш предмет, е лесно. Ала разбирането му е свързано с нивото на разума в индивида. Така стигаме до "Алфата и Омегата", на която се крепи всяко човешко разбиране - опорната точка. БЕЗ ОПОРНА ТОЧКА, НИТО ЕДНО ЖИВО СЪЩЕСТВО, АКО ЩЕ И НАЙ-РАЗВИТИЯТ ВИД НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА ДА Е, НЯМА ДА МУ Е ПО-СИЛИТЕ ДА ИЗВЪРШИ ДОРИ НАЙ-БАНАЛНОТО УСТАНОВЛЕНИЕ. Коя е опорната точка? И ТУК ОТНОВО СЕ ВРЪЩАМЕ КЪМ СЕЧИВОТО ПОЗВОЛЯВАЩО НИ ДА ОТСЪЖДАМЕ ЗА СВЕТА ВЪН ОТ НАС ( СОРТИРАЙКИ ГО ПРЕЗ НАС ) - РАЗУМА. ТОЙ Е ОПЕРАТОРА, РЕЖИСЬОРА, СЦЕНАРИСТА, АКТЬОРА, ВЛАСТЕЛИНА В САМОДЕЙНИЯ СПЕКТАКЪЛ НАРЕЧЕН - ЧОВЕК. ТОЙ ДАЖЕ Е И НАШАТА ОПОРНА ТОЧКА. ОСТА НА КОЯТО СЕ ВЪРТИМ. Оказва се, в действителност човека не борави буквално с предметите извън него, борави с разума си, който като най-метаморфното вещество в света, приема формите на предмета който ни е заинтересувал. Спестявайки ни усилията сами да го опишем ( изградим в съзнанието си ) Вероятно тази способност на разума, да се намества навсякъде, е вид вроден рефлекс, подпомагащ развитието, израстването, инстинкта и еволюцията. Той е едновременно програма и програматор, готов във всеки момент да пренареди кода си, стига съзнанието под която форма битува, да има желание и стремеж. Всичко е добре наместено и прецизно задвижено. След като е така, предположимо е че човека не би трябвало да изпитва затруднения в мисълта си. Би следвало никога да не допуска грешки. ЗАЩО НЕ Е ТАКА? ЗАЩО МАСОВО Е ТОЧНО ОБРАТНОТО? ЗАЩОТО МАКАР РАЗУМА ДА СЪЩЕСТВУВА ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК, НАРЕД С "АВТОПИЛОТНИЯ ИНСТИНКТИВЕН СИ РЕЖИМ", ТОЙ Е ПРОПИТ И ОТ НЕРЕДНИ НАВИЦИ, ПРЕДРАСЪДЪЦИ, ЗАБЛУДИ, ЛЪЖИ, НЕСИГУРНОСТИ, УСВОЕНИ И ЗАУЧЕНИ ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ НРАВ И СРЕДА. Те са НЕПЪЛНОСТТА, РУШИТЕЛИ НА РАЗУМА. КРИВИ ПРИЗМИ ОБЪРКВАЩИ ПРЕЦИЗНИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ПРИРОДАТА В ЧОВЕКА. Виждаме пътя на водата, а сега виждаме и пътя на разума. Той е пътя на собствения ни живот. Неговите метаморфози и стадии са нашите изменения в израстването ни. Неговите деградации, са нашите собствени низости в средата в която сме. Мозъкът притежава уникалното свойство да не оставя нищо на произвола. Каквото е минало през човек, го белязва, а с това белязва и разума му. Някои белези са същински величествени мостове, подиуми, катедрали, исполински пиедестали, създаващи невиждани стремежи в дълбините на разума. По-често пребивават белезите, запечатващи естествените заложби, рушащи мостовете и замъгляващи переспективите на разума. За съжаление, разума ( неговите по ниши управленчески инстанции ) колкото и гъвкав да е, не може да сам да се изправи срещу разрушителите. Той просто борави с информацията и следва даденостите на вътрешните инстинкти. Когато постъпи неправилна информация, разумът я упражнява и взема отношение към нея както към вярната информация ( ТАКА СЕ "ПОВРЕЖДА" ). Което доказва, че РАЗУМЪТ ( ТОЗИ НА ПО НИСКОТО РАЗВИТИЕ ) НЕ РАЗЛИЧАВА ИНФОРМАЦИЯТА И НЕ ВЗЕМА СТРАНИ. Или иначе казано, такъв вид разум, няма емоции, няма чувства, не различава обектите на информациите, неговата задача се пада само в това, да потърси някакъв смисъл в тях. Би открил смисъл дори и в безсмилената информация, ако тя е преминала през съзнанието (АЗА) без да се отчете този факт.

Възниква интригуващ въпрос - КОЕ Е РАЗУМ? КОЙ Е РАЗУМА АВТОПИЛОТИРАЩ СЪЗНАНИЕТО, АЗА? Въпросът е от особено значение, още повече като се имам в предвид, че АЗА сме ние самите - личността ни, живота в нас, това което сме. Тогава ако даден разум упражнява самоконтрол в нас и това не е АЗА , кой е той? И кое е разумът на АЗА? Дадения разум, не е непознат. Той е остатъка от природата на по примитивно ниво - смесица от инстинкти, заучени и наблюдавани, навици и вредоносни памети, ползващи се с наличието на едно действие - да се спазва логиката на очевидната житейска действителност която познаваме за кракия си живот. Причина - както упоменах, това е древен инстинкт за самосъхранение. Животното например, също живо същество като човека, притежава същия инстинкт ( самороден автопилотен разум ) проявяващ се по следния начин - когато животното е на прага на нещо непознато, то отбягва непознатото и се отнася към него със страх. Или ако това нещо е достатъчно познато, но средата е непозната, животното идентифицира познатия предмет с заучената информация на инстинкта и така животното може да се хване в скрития капан, без да се досеща до последно че познатия предмет няма нищо общо със средата в която обикновенно се среща, нищо че на форма е същия. Разбира се, това не прави животното глупаво, а лесно маниполативно. Когато нуждите му не са задоволени, а инстинкта му очаква да бъдат задоволени, животното не спира "да се замисли, да си зададе въпроси", а следва установената практика на момента, според "уж" разпознатите прилики. ПО СЪЩИЯ НАЧИН ФУНКЦИОНИРА И ЧОВЕШКИЯ СРЕДОСТАТИСТИЧЕСКИ РАЗУМ. ВСЪЩНОСТ ДА СЕ СРЕЩНЕ ЧОВЕК ЧИИТО УМ НЕ СЕ УПРАВЛЯВА ПО ТОЗИ СХОДЕН ПЪРВИЧНО-ЖИВОТИНКИ НАЧИН, Е ДОСТА РЯДКО ЯВЛЕНИЕ. Природата е даровита, но нейната сила е в растежа и развитието. Характерно в примитивните видове, природата се организира под примитивен самороден и самоконтролен инстинктивен-разум. ( Хубаво е да се вмъкне, че инстинктите са следствие на сетивата, те не са лош предвестник, но ако живото същество се доверява само на тях, е все едно да се опитваш да видиш какво стой пред теб, но през замацано стъкло. Ще е бледо и размазано. Несигурно. ) В по-развитите същества, природата се явява под двойна и тройна форма. Като примитивен разум, като интуиция ( втори разум, предвестник на осъзнаването ) и като АЗА ( личността на човека , която е една от най-висшите прояви на природата. Къде е проблема?! НАЛИЧИЕТО НА НЕПЪЛНОТА, СЪЗДАВА ПОЧВА ЗА ГРЕШНИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ. ГРЕШКИТЕ СА ДОПУСТИМИ, ПО ТАЗИ ПРИЧИНА, ЧЕ КОНТРОЛ В ЧОВЕКА ПОЕМАТ ПО-НИШИТЕ РАЗУМИ. А ТЕ НЯМАТ СПОСОБНОСТТА ДА ОТСЯВАТ ВЯРНОТО ОТ НЕВЯРНОТО, ДОБРОТО ОТ ЛОШОТО, ПРАВИЛНОТО ОТ НЕПРАВИЛНОТО. Те ги приемат и спрягат всичките, налични и накуп, което създава - хаос. Хаоса - объркване. Объркването - грешки. Имали по-развит етап на разум ( природно проявление ) и как да сразим НЕПЪЛНОТАТА, как да се издигнем над преградите, ще обсъдим малко по-долу. Но първо - разумът на АЗА - това сме самите ние, осъзнаващи живота си. Това са нашите действия, нашите мисли, нашите разсъждения - ЛИЧНИТЕ МИСЛИ, ЛИЧНИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ, ЛИЧНИТЕ СТРЕМЕЖИ - СА РАЗУМА НА АЗА. В тях няма примитивност, освен ако не я позволим. Защото АЗА, тоест човека, сам като най-главно съзнание, избира коя "песен ще се пусне, кой филм ще се гледа и тнк". Така че, основната грешка на АЗА е да допуска по-примитивните разуми да го ръководят, на место той да ги води и да ги разпределя. АЗА позволяващ на нисшите разуми ( нисши защото не са последно еволюционно ниво, те са строго ориентирани спрямо само една / няколко качества които изпълняват максимално най-добре, но нямат избирателна и съзнателна функция ) да го водят, е ограничен в рамка и приспан. Единственият господар в имението на човешкото тяло е АЗА. В човешкото тяло водят неспирна борба тези три разума, свързани паралелно и всеки които се има за самостоен и автономен. И докато АЗА е основен монарх, другите двама са добри поддръжници, понякога съветници и вестоносци. Но както за добро кралство се иска добър и разумен крал, така и за прецизен и силен разум, се иска АЗА да вземе мястото си на водещ титуляр, а останалите да бъдат добрата лява и дясна помощна ръка.

За повечето хора в обществото, валидно е всичко което им е до болка познато и общоизвестно със своята очевидност. Масовият общественият човек, е заучен да повтаря което се има за вярно от "гласа на мнозинството", преобладаващото модно мнение. Без да се интересува дали наистина което се повтаря в "масово папагаловата машина" е вярно. Приема го на общовалидно доверие с мисълта че щом толкова хора го твърдят, нямало как да не е истина. Но какво ако цялото мнозинство е съставено от също такива хора, които също приемат всичко на доверие, защото искат да са в крак с другите?! Не излиза ли по този начин, че всеки от даденото мнозинство е човек мислещ че другите са прави! Което пък ни представя една картина където никой не знае кой е прав, нито какво е вярно, но подглася, за да не го сметнат за различен. Може би ще се намери въпросителната "защо?". А тази въпросителна е доста конкретна, но малко осъзнавана. Пределно ясно - много приемат нещо за истина, без да си дали възможност да го докажат - дали твърдението за истина е вярно. Да. Това че някакво подвижно мнение се мъдри някъде, не е никаква гаранция за истинност. Интересно и любопитно, грешките в разума, както се разбира, започват от масата и се затварят пак в нея. Масата е тълпа, движена и представляваща ако можеше да се сведе до едно същество - щеше да е като малко дете което тепърва се учи на предметите от за обикалящата го среда. ИСТИНСКИ РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК, НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВА НА МАСОВИТЕ МНЕНИЯ, ДОРИ НЕ СЕ ДОВЕРЯВА И НА ЕДИНИЧНИТЕ, АКО НЕ ГИ ТЕСТВА ЧРЕЗ СИЛАТА НА УМА СИ, БИЛО ЧРЕЗ ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА, ПЪТЯ НА ДЕДУКЦИЯТА, ПЪТЯ НА РАЗСЪДЪКА, ПЪТЯ НА МОРАЛА, ИЛИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ЧРЕЗ ПРАКТИКАТА. Неща все свързани с разума и неговата възприемчивост. Неща не можещи да се възпроизведът без участието на АЗА. Защото без АЗА биха се посяли семената на "обществените папагалствания - недомислици". Така  на обществените "папагалствания" и "изкривявания" е по-валидно да се разглеждат като вид - мании, завладяващи групи от човеко-популацията, за някакви време периоди, до появата на нова мания "дресираща АЗА". ПОДЧЕРТАВАМ - ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛЕН ТРЯБВА ДА Е РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК, КОГАТО СЕ ГОВОРИ / ТВЪРДИ НЯКЪДЕ ЧЕ НЕЩО НЕ Е ВЪЗМОЖНО. "НЕ Е ВЪЗМОЖНО" Е ПОНЯТИЕ ЗАБЛУЖДАВАЛО МИЛИОНИ В МИНАЛОТО И ПРОДЪЛЖАВАЩО В ПЪЛНА СИЛА ДА СТЕЛЕ ТЪМНАТА ЗАВЕСА НА НЕПЪЛНОСТТА И ДНЕС. ИСТИНАТА Е НУЖНО ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА. КАЗВАЙКИ НИ СЕ, ЧЕ НЕЩО Е ВЪЗМОЖНО, ТО ТРЯБВА ДА СЕ ДОКАЖЕ ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО. ОЩЕ ПОВЕЧЕ, КАЗВАЙКИ НИ СЕ, ЧЕ НЕЩО Е НЕВЪЗМОЖНО, ТОГАВА ДВАЖ И ТРИЖ ПЪТИ СЕ ИСКА ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА НЕВЪЗМОЖНОСТТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА СЛЕДНОТО ( и пак няма да е абсолютно доказателство че е невъзможно, защото никой не е виждал какво се случва в цялата вселена от край до край. И като нищо, всичко което тук ни се струва невъзможно, там може да е възможно и нормално). Нищо не бива да бъде приемано безцеремонно, защото утре всичко което сме приемали за безусловна картина на истината, може да срути на пух и прах, подобно на кула от карти, ако се намери дори една игла реална възможност за точно обратното. Цели "светове" от наслагвани "папагалства" са се разпадали по такъв начин, повличайки със себе си и хората.

Подходящо сравнение. Как ще постъпят - един разумен човек ( управляващ нишите си разуми, владеещ себе си ) и един друг човек с контрастираща непълнота, изпъкваща в примитивност, при условие че двамата са поставени в една и съща ситуация. Намират се в пустиня. И на двамата манерката ( термоса ) с водата им е на половината, а ги чака еднакво дълъг път. Далеко са от цивилизация. Навред, дюни, слънце и свистящ вятър. Изведнъж вляво те виждат в близката далечина палми, зеленина и бледи отблясъци. И двамата са чували за миражите. Вторият човек с контрастираща непълнота, ще приеме "казаното" за миражите, за безусловна и категорична истина. Ще си помисли, "трябва да е мираж, не съм толкова глупав, за да се хвана на стария номер,...ще продължа по пътя си, имам половин манерка вода, не е като да нямам, ще ми стигне, отколкото да бия път до мираж". И така вторият човек би пропуснал златна възможност, само защото се доверява на ленивата мисъл, че било видиш ли мираж, по причина че за миражите е чувал да се говори най-много. Ще върви дълго по пътя си, слънцето че си каже думата, водата ще намалява, ще се изтощи и в крайна сметка, ако няма никакъв късмет и не срещне никой, ще умре от жажда. А как ще постъпи първият - разумният човек? Той ще си припомни приказките за миражи, ще ги вземе за "препоръка, а не за закон". Ще помисли. Ще се досети че ако е мираж, то не е необходимо да бие път до там за да си го докаже. Миража е оптическа илюзия и като такава ще придобива характерната си форма, погледната от определена височина и посока. Следователно ако разумният човек, се качи на по-висока дюна и направи сравнение на видяното от там и от низината, ще разбере дали това е мираж. В нашия пример, разумният открива че не е мираж и се насочва на там. Досеща се че и да няма вода, щом има палми, може би ще намери друга течност от техни плодове или друг тип. Стига до там и открива малко бистро и плитко "езерце", подобно на вада от струпана вода. Напива се. Напълва манерката си до горе и радостен продължава пътя си. Разумният оцелява и стига до целта на пътя си.

И докато разумния човек ( властелина сам на себе си ) постига неочаквани неща, благодарение на отвореното си съзнание, което не търпи граници. То средностатистическия човек, изпълнен с НЕПЪЛНОТА, доверяващ се на всичко което се "говори" и  "приема", не се вълнува нито от какво става пред вратата му, нито какво се случва горе, долу, вляво или в дясно. Изобщо не го вълнува. За средностатистическия човек, задоволство е само какво става в дома му и пред носа му, в случаите че го е насочил към обувките си, или към отражението си в огледалото. Не се и опитва да си задава въпроси от друго естество. Може целия си живот да прекара без да се замисли нито веднъж. Така де, за какво ли му е да мисли, толкова много са мислили вместо него, те са му мозъка, а той куклата на която дърпат конците. Каква ирония! А разумният човек е станал такъв, защото си е задавал въпроси, удобни и неудобни. Не се е задоволявал със стандартните отговори. Важното - превърнал се е в разумен - след като стремително е усвоявал дарбите и заложбите си, до прецизност. Опознавал е себе си, за да опознае света. Развил е силата на разума си, след като е развил силата на волята си. Упражнил е волята си над примитивните си разуми и ги е поставил в подчинено състояние, така че той да ги контролира, а не те него. Разумният човек е победил "животното" в себе си. Той за разлика от средностатистическия, не изпада в паники, щом нещо изглежда непознато. Естествено, АЗА не е последния етап, има и по-висши разуми. АЗА е летвата с помощта на която човек може развивайки, да се доближи и по-нагоре. КОЛКОТО ПО РАЗВИТ Е ДАДЕН РАЗУМ, ТОЛКОВА ПО-ДАЛЕКО ВИЖДА. 

Разумният, владеещ себе си не се задоволява дори със собственото си постижение. Той знае и разбира, че нивото на което се намира е само едно стъпало, а нагоре го делят още много. Развитието е в постоянно развитие, до пълното проявление на природата в най-съвършената си форма. Това не е невъзможно, защото пълното проявление, не е в новостта, а в по-широките разбирания и светоглед. В тяхното усъвършестване. Светът си все какъвто е, независимо от ерата, но за едни свети по-силно отколкото за други. ЗА ЧОВЕКА ВПРЕГНАЛ СИЛАТА НА ВОЛЯТА СИ, КОРЕНА НА ВСЯКО ОТ ПРИРОДНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ, НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА. За разума владеещ себе си, далечината става близка, непознатото се превръща в познато. Прониква навсякъде и във всичко.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/62889872735

Господ ли създаде нас или ние създадохме Господ?‎

Объркванията, грешните съждения, противоречията - са неправилно спрегнати понятия, от криво-разбрани и напълно погрешни несъвместимости.
За да се даде отговор, трябва предварително да се проследи съдържанието на въпроса. Обикновенните въпроси включват изясняване на едно неизвестно. Докато в "Господ ли създаде нас или ние създадохме Господ?", неизвестните са повече от едно. Има цели три неизвестни - първото - "Господ", второто "нас", третото "създаде".

"Създаде" е неизвестно, тъй като все още никой и никога не е успял да дефинира точно, ясно и конкретно какво е "създаване", защото ако приемем че "Господ" ( първото неизвестно е наличен от самото начало, а "нас" е налично след самото начало, то излиза че нищо не се е създавало. А просто едното изменило атрибутите си ( компонентите с които процедира ). Следователно, на прост пример, ако дървото е съществувалo преди плода, както ни е позната реалността. То дървото не ще да е първо, но ако то не е първо ще е първи плода. Такова съждение е напълно погрешно. Невъзможно е да съществува безкрайност, не е и безкрайност на компонентите. По такъв начин, думата "създаване" би се подразбрала погрешно, ще бъде впрегната като израз на правене на нещо което не съществува, а както отчитаме, за да съществува "нас", трябва да съществува и нещо преди "нас". С изричното, че това преди "нас", не ще води до същото само по себе си в посока - различна, въпреки че ще притежава всички потенции на следващото.

Следващото "Господ", ние го употребяваме като "вездесъщ". Простолюдието си го представя с бедното си въображение, като някакъв "възрастен човек с дълга бяла брада като Дядо Коледа, дето седи някъде и дава разум". Малко по-интелигентите, го разбират като "сила бдяща за световния ред и контролираща хода на събитията". Още по-разумните го имат за "карма", начало на събитието живот и съществуване. А най-разумните, не се водят от кой какво има под разбиране за "Господ", а сами стигат до разбирането какво е, като не го игнорират и приемат съпричастието на всяка прашинка в мирозданието на живота. "Господ" не бива да е нишо разбираемо понятие, защото по един или друг начин, "Господ" ще съществува винаги в човешките разбирания, причината е твърде очевидна. Никое живо същество не може да изключи "Господ" от съжденията си ( ако има такива ), независимо дали е висше или средно разумно същество, защото без наличието "Господ" не може да се обясни по никакъв начин как се е стигнало до "нас".  Тъй като ако едно същество игнорира "Господ" то това същество е вече деградирало. С което не мисля че църквата, науката, или която и да е групова институция може да разясни какво е "Господ". Всяка институция тълкува понятието по свой начин според егоистичните си цели и ползи. Истината е достижение на единиците, не са групите. Истината не е групово постижение, никога не е била, а постижение на единицата, която упражнява всичките си способности. Само чистите умове, не робуващи на нищо, без предрасъдъци и със свободно съзнание, могат да се докоснат до тази тъкан и да я разберат. Останалите които не са достатъчно силни като единица, се свързват в групи, те никога не достигат до чисто разбиране на понятието. Защото нямат време, живота им се свежда в угаждане на всички и всеки, за да оцелеят по плавно, да спазват "обществените нашийници и намозъчници", да се размножат, и изобщо да направят всичко което "обществения фалшив тотем" счита за достояние на нормалността.

"Нас" - също е неизвестно. Познаваме "човека" и неговото "съвместилище". Но ние не знаем какво в действителност е "нас", поради факта че разбирането "Господ" е нестабилно, хората са с различни мозъчни капацитети и го тълкуват на различни нива от разбирането си. Без познанието за "Господ", става непосилно да се установи и какво е "нас". Защото "нас" не е самостоен параметър. Ако ти не беше виждал никога дърво, но пред теб имаше ябълки, щеше ли да знаеш какво представлява ябълката? Не. Защото нямаше да знаеш от къде произхожда. А каквото не познава миналото си, не познава настоящето си, не познава и бъдещето си.


Анализа от разсъждения е моя отговор на въпроса. Разбира се не го давам изцяло наготово, оставям място всеки сам, който иска, да се замисли.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/58367529823/

Липсващото звено. Причината за човешките страдания, душата, материята и нищетата. Нищожеството на човека и неговото материално величие.

Свидетели сме на индустрията. Преходите. Възходите в изкачването по-вертикалната обществена стълбица. Паденията, раздвижванията и измененията в състава и разнородността на делата човешки. Везните и ветропоказателя на живота се насочват временно в една посока, после в друга. Цели пирамиди се изграждат и разрушат, издигат и потъват в мъглата на времето. Индустрията е подбор от дела - правилни и неправилни, съвкупност от последователността на действията на всеки човек свързан с хуманната среда. Средата и делата, ала кое е квинтесенцията, основата и съсредоточието на тази кипяща и вряща действителност? Морала ли? Добродетелите ли? Съпричастността ли? Сърдечността си? Вярата ли? Човечността ли? Въпросът придобива значителна приоритетност, в миговете когато си припомняме навървяните събития които сме видели със собствените си очи. Историята е още една повратна точка успяваща да ни разтърси с твърде периодичните и сякаш имащи някаква сериозна казаулност събитията. Когато им обърнем внимание, спокойно бихме могли да предпишем всяка сполука и несполука от обществото, на мнимата съдба. Дали я има или не, това не е тема в която обсъждаме съдбата, действията си имат осезаема свързаност, нещо което и не много проницателен ум би доловил, без много усилия. Интригуващата действителност на която подчертано ще обърнем специфично внимание е - антигонистичността между човешките думи и човешките дела. Защото колкото и да не ни харесва, СЪЩЕСТВУВА СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА МЕЖДУ КАКВО НИ УЧАТ И КАКВА Е РЕАЛНОСТТА. Възприети са възгледи, че в обществото е редно да съществува - доброта, доблест, честност, искреност, съпричастност и всички, всички прекрасни качества на който още от деца се опитват да ни научат и да ни казват че те са важни и определящи личността и човека. Четат се приказки на малките деца, за вълшебни приключения в които доброто премерва сили с злото и го сразява, а всички заживяват щастливо. Филми и музика, ориентирани към подрастващите и зрелите, които наред с помпозните и клиширани сексуални подтекстове, внасят и по някое нишка от старозаветните човешки възвишени качества на морала. Уви, толкова много е говорено и писано за тях, за доброто в човека, че сякаш приказките, текстовете на песните, сценариите на филмите, се оказват единството място на което доброто за което така сладкодумно говорим - съществува. Приказни възвишени качества, приказни морални хора, приказни невидими и безплътни висини - това представлява обществото ни. Такова е сега, такива нима е достигало и преди време. Разликата -  сега тази реална несъществуваемост на доброто в човека е глобална.

Не е било винаги така, някога доброто се е ценяло, хората са били истински и са таяли в себе си желание за по-добър свят, за без греховен живот. Развивали са вишите си качества, които са били определяни за дар от боговете ( става дума за времената преди трайното установяване на монотейзма - монизма ) Отделя ли са внимание на душата си, хранили са душата си, не само тялото си. Развивали са ума си, не само физиката си. И като че ли най-важното, тези хора са били "чисти","чистоплътни", не е до телесна чистота, а до чистота на съзнанията им. Не са позволявали на разни капризи, на разни изкушения да си проправят път в тях. Съблюдавали са опазването на съществото си. За човека от онези отминали времена, духът и разумът са били на първо място. Нямали са всички "богатства" на съвременната индустрия и империализъм, но са разполагали с бистри умове, отворени към света и силен дух и воля. Не бива да се отнасяме с "насмешка" на миналото, може да са нямали което сега имаме, но това не ги е правело примитивни, след като днешните придобивки, нещата, всичките които ползваме, са техни творения, творения на всички единици от миналото, оставили отпечатъка си. Благодарение на което, днес човека има голямо самочувствие и его, възприел тази "даденост", се чувства твърде горд, но невеж, за да защитава, укрепва и поддържа разума, вярата и духа си, така както са правили преди нас всички наши деди и прадеди. Развиваме се напред, но развиваме предимно материята около нас. А духовността, чисто природните ни "вродености" деградират.

До нивото в което човека, индивида, не се чувства задължен да развива разума, духа, силата на мисълта и вярата си. Ще отвърнат много "Мисълта не ни храни, вярата не ни топли, разума не ни спасява. За какво ни е да им обръщаме сериозно внимание, не стига ли има училища", други пък ще възкликнат "Голяма работа, човек се учи докато е жив, не е проблем, колкото толкова, достатъчно е да си останал човечен". Да. Мисълта не ни нахранва, вярата не ни стопля, разума не ни спасява, по отделно всяка пръчка от наръча се пречупва лесно, но ако ги събереш, създаваш здрава основа, или още едно вложение на мъдростта на Хан Кубрат. Така че, мисълта не може да те нахрани, но ако я развиваш, тя ще ти даде отговорите които търсиш, вярата не може да те стопли, но тя ще ти даде сила и стремеж да се развиваш към целта която следваш. Разума не може да те спаси, но ще ти открие правилните пътища, ако не го оставяш да закърнява. А всички заедно, дават волята и всички заедно са именно това което би те нахранило, стоплило, спасило.

А как процедира сегашния човек? Какви са ходовете и рокадите в житейския му път на дъската от живота? Борили се са справедливостта? Вярва ли в нещо? И по-важното знае ли сегашния средностатистически човек ( има изключения ) защо живее и за какво живее? В Европа, населението е особено застаряващо, с нисък процент на раждаемост и висок на смъртност. Най-видни тези проценти са на територията на България. Съществуват религии, съществуват книги, стойностна литература, много и най-различни пътища към самоусъвършенстването, извисяването на човека, развитието на разума, мисълта, вярата, морала и подобряване на човешкото поведение. Нали, да не си въобразяваме че щом сме извън първобитността на маймуноподобното със сопата, сме достигнали преломния момент. Не сме.

За хората само след едно хилядолетие, нашия век, ще изглежда допотопен, а нрава, разума и поведението ни - първобитни. Наличието на много начини човек да се подобри, някак остават не забелязани. Защото на обществения - Телесапиенс ( мое наименование, игрословица на човека на 21 век, от думите television + sapience ) се задоволява единствено с което е пред очите му. Стига му на днешния човек ( Телесапиенс ), да му е пълен хладилника, да прави секс, да посети морето и с тези трите се изчерват и желанията му. До толкова хуманността е западнала, че човека се е превърнал в едно безмозъчно полуживотно-полумашина, което не знае какво друго да иска и да прави, освен това което вижда другите да искат и правят. Не е ли тъжно? Не буди ли съжаление? Какво беше някога човека и в какво се е превърнал? НИЕ СМЕ ХОРА, ХРАНАТА Е НАШЕТО СРЕДСТВО ДА ПОДДЪРЖАМЕ ЖИВОТА СИ, НО БЕЗ ДУША, БЕЗ ВЯРА, БЕЗ РАЗУМ, БЕЗ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ ДОБРОДЕТЕЛИ И ВЪЗДИХАТЕЛИ НА ВЪЗВИШЕНОСТ, ВСЕ ЕДНО НЕ СМЕ ЖИВИ. Тогава какъв живот водим? Когато нашия живот, не се свежда до нещо по-различно от живота на животните? Следователно погрешно се имаме за повече от животните. ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТНОТО Е САМО СЪЩЕСТВОТО КОЕТО ЖИВЕЕ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ХРАНАТА,  РАЗМНОЖАВАНЕТО И ТЕРИТОРИЯТА СИ. Минимален е броя на индивидите, живеещи за повече от трите. Смисъл, загледайте се от по-близко какъв живот води човека и се замислите и за вашите животи. Водим се християни ( или ако се отнася до друга нация, то според вяроизповеданието което имаме ), но кой спазва десетте божи заповеди? Почти никой, и никой. Кой тачи добродетелите? Почти никой и пак никой. Какви ти добродетели! Наблюдава се липса на морал, липса на разум, често срещана злоба, завист, гняв, убийствени наклонности и какви ли не други деградирали човешки качества!!! Има еталон - вяра, но понеже човека си мисли че вярата е глупост, че не е нужна и че пречи, брутално я загърбва. Това помогна ли с нещо? Загърбването на вярата, нихилизма, атеизма? Доведе ли света до нещо по-добро? Обръщам се към всеки, всеки който ще прочете. Населението което отхвърля съществуването на Бог, става все по-голямо, броя се увеличава постъпателно, защото обикновенните хорица следват модата, която започва от необикновенните. Тези които ви дадоха ерата, те имаха своите подбуди да вярват или да не вярват в Бог. Но те сами изминаха пътя и сами откриха в какво да вярват. Липсата на вяра, само по себе си не е безверие, да кажеш "няма бог, не вярвам в бог", ето пак вярваш в нещо, в неговата липса. Пак е вид вяра. Обаче онези хора дали ерата, те, всеки един от тях, си имаше причина да вярва в каквото иска и се стремяха да докажат убежденията си. А за човека ( средностатистическия ) е по-лесно да вземе наготово помислите на не обикновения човек и да ги твърди, без да разбира защо онзи е стигнал до такива заключения. В това е проблема. За човека винаги е по-лесно да вярва само в което може да докосне и види. Питам ви вярата в "докосването и виждането" необходима ли е да е буквална? За теб сигурно, за теб може би, за теб, ти не знаеш, замисляш се. Има неща които не могат да бъдат докоснати, или видяни, но това не ги прави по-малко съществуващи и логични. Нали! Зведите в далечния космос, са неща които никой човек не е виждал в близост, нито докосвал, но това прави ли ги нереални? Не. Ако "Око да види, ръка да пипне" се приема винаги буквално, тогава човек не би успял да развие и йота от разбиранията си за света, по причина че фундаментите на живота са далеко от нас и рядко са видими. Добър довод към групата на нихилистите и атеистите. Това че Бог не се вижда, не се докосва, не го прави автоматично несъществуващ. За да стане такъв, трябва да бъде доказано, не неговото съществуване, а неговата липса. Кой досега е доказал липсата на Бога? Отговор - Никой, защото е недоказуема, по всички видове аргументи. А за невярващите, те не бива да се ползват от безплътни разсъждения, след като за тях има само око и ръка, те да дадат материално доказателство че Бог не съществува, тогава вече може да се говори за липсата на бога. Нещо което струва ми малцина се досещат.  Такова доказателство няма. Каквато и материя да намери някой, тя винаги е свързана и не би могла да съществува без участието на света, това я прави и част от творението.

Така достигаме до тезата - ЦЯЛОТО СТРАДАНИЕ НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ КОРЕНИ В ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ВЪЗВИШЕНОТО, ИДЕЙНОТО, ЗА СМЕТКА НА ЖИВОТИНСКОТО И ПЪРВИЧНОТО.

Историята е затвърдила че ударите от жестокостта, са идвали винаги от невежеството. Независимо дали от живота, религията, науката и прочее. Но причината не е в тематиката. Примерно, това че някога религията е допуснала злини по света, не е грешка на нейната философия, а грешка на хората които са изопачили началната версия на постъпващата информация за своя изгода, власт и цел. ТАКАВА Е УЧАСТТА НА ЧОВЕКА, ДА ПАДА НЕИЗМЕННО ПОД ИГОТО НА НЕЧИЯ ЕГОИСТИЧНОСТ И НЕЧИСТИ ПОДБУДИ, ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ НЕЩО СЪЗДАДЕНО С ДОБРА ЦЕЛ, ЗА ЛОША ЦЕЛ. ДОКАТО НЕ СЕ НАУЧИ ДА РАЗЛИЧАВА ИСТИНАТА, СРЕД ПОЛЕТО НА ЕГОИЗМА И СРЕБРОЛЮБИЕТО.

█▌Допълнение първо - обществено съзнание, за корените на низостта и еднодневката.

Общественото съзнание се проявява разностранно в отделните области на света. Поради различната географска ширина и дължина, времеви съотношения, морални рамки, предрасъдъци ( често усвоявани навици на подражание приемани за нормални ), традиции, доктрини, догми и тнк. В частност или в тяхната комплексност, тези звена се прегропират и създават модела на общественото съзнание. Модел, не различаващ се много от модела на програмирането. Модел подобен на план на чертожна дъска. Този модел е калъфът, през които всеки индивид се сортира, за да продължи напред в индустриалното общество, преминава през пренареждащия конвейер. На това място каквито и да е имало разлики между дадения индивид и стандартите, биват снемани и пренастроивани за да уподобят стандарта който е очаквано и познато употребяван в обществените норми.

Някои модели на стандартите, не целят унищожаване на добродетелите, морала и природната положителност на индивида, а са модели целящи да счупят рамките на всички ограничащи модели които индивида, като обществена единица е бил принуден да нарами или сложи като хомот на врата си.

Такъв модел съществуващ да се противопоставя на ограниченията е - вярата. Или всички подобни религиозни течения и вярвания, съградили системи от методи с които да надвиват човешкия разпад. Особено ярък и най-подходящ пример, не само за такъв модел, но и за различните обществени съзнания в света е - Индуизма ( корените на епоса и йогата ) , Будизма и съпътстващата го медитация. Ако на запад хората са все по-материални, не виждат и не ценят нищо което не могат да докоснат и притежават, то на изток, духовното естество или остатъците от това естество продължават да изпъкват.

На изток, за безмерно отдадените на медитацията и постигане на хармония, не съществуват граници. Някои от тях са даже готови да се подлагат на суров аскетизъм. Което ще рече да се подложат на лишения, да се откажат от привилегията да притежават нещо друго, освен себе си. ( Тази насока на мисълта е подходяща за съвсем друга тема, защото медитацията и нейните цели не се разбира правилно от мнозина, но понеже е свързана със сегашната тема я внасям само като показател и сравнител. ) Нека сега се върнем към западното общество, как един европеец, би гледал на такива неща. За европееца е немислимо да се откаже от нещо, още повече да се откаже от всичко. В източния модел, повечето от европейците ( или изобщо тези от европейците които са в най-материалистическа и капиталистическа зависимост, което е доста подобно на вид психическа болест, добро показно е България), го възприемат като една крайност и дори признак за глуповатост в източните разбирания.

Обществения човек в Европа, крайно вкоренен в материализацията, с закърнял и закостенял разум, не познаващ нищо друго в своя свят, освен икономика, егоистическа-рационалност, предмети, притежание, власт, услуги, би помислил източния модел за ограничен, защото според него трябва да си глупав за да се откажеш от богатство, власт и предмети. Такова ще е мнението на всеки човек свикнал с материалността, мислещ си че тя е даденост и че човека е задължен да живее така.

Защо намесих източния модел? Какво общо има? Когато един човек не търси път към себе си, когато е скъсал с природата си, когато не се опитва да усеща свързаността в целия свят. Този човек макар да е жив и дишащ, е мъртав отвътре. Лесно е да съществуваш, трудно е да си наистина жив. Да живееш ограничено, не е истински живот, а съществуване, подобно на предметите. Та... когато един подобен човек е обсебен от материалността, в него закърняват всички потенции на положителността, креативността и разума. ЗАЩОТО, ДА ЖИВЕЕШ ОГРАНИЧЕНО, ПРИТИСНАТ ОТ ДОГМИТЕ НА ЕДНА ЛИНИЯ СПОРЕД КОЯТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СЕ УЕДНАКВИ, Е ДА СЕ ОТКАЖЕШ НА ПЪРВО МЯСТО ОТ ПРАВОТО СИ НА РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ, НА ВТОРО ДА БЪДЕШ ЗАДЪЛЖЕН ДА КОПИРАШ ЧУЖДОТО "ТАЧЕНО И СМЯТАНО ЗА АВТОРИТЕТНО ОТ ОБЩЕСТВОТО" МНЕНИЕ И ДА ГО РЕПЛИКИРАШ НА МЯСТОТО НА СВОЯТА ПРИРОДА. Ден след ден, това става навик. Подобно поведение не е ползване на разума, а машиналност и пресметливост. Пресметливи са и компютрите, а те нямат разум (влагат им определени параметри и те стават техните теми на "мисълта им", подобно на тях обществения човек за да оцелее в индустриялната система, е готов да се превърне в празнодушно същество и дори чудовище. Тъй като СЛЕД СКЪСВАНЕ С ПРИРОДНОТО, СЛЕД ЗАБРАНА НА РАЗЛИЧНИТЕ МИСЛИ ОТ ОБИЧАЙНИТЕ, В ЧОВЕКА НЕ ОСТАВА НИКАКВО ДОБРО. A БЕЗ ДОБРОТО В ЧОВЕКА С ПЪЛНА СИЛА СЕ РАЗВИВАТ МЕСТНИТЕ НИЗОСТИ - ЕГОИЗЪМ, ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО, ХИТРОСТ, ДВУЛИЧНОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ, ЗЛОБА, ПОХОТЛИВОСТ И ПРОЧЕЕ.

И като зверилник, най-главни места вземат най-големите зверове, изпъкващи със сила, защото са се наяли повече. Но с какво се наяждат? С други малки зверове и малки животинки искащи да станат също зверове. Големите зверове са богатите, малките зверове, междинните. Малките животински, са бедните. Как са свързани? Кое ги свързва? Богатството! То циркулира помежду им. При богатите е повече, при бедните най-малко. Приликата е най-чувствена, когато се съотнесе към кръвообращението. Да приемем че кръвообращението е богатството което подхранва големия обществен зверилник. Ако обществения-зверилник, беше нормален организъм, в едната част на тялото си щеше да има повече кръв отколкото в другата си част - заради теглото на кръвта и различната пропускливост. Добре, тогава тази част която е по-кръвоснабдена ще е по-богата, а тази с най-малко, ще е по-бедна. Да, но обществения-зверилник не е обикновен организъм, в него няма съсредоточени участъци, местата от него където ще има повече кръвоснабдяване са нееднородно разпределени в подобие на нервни възли, без очевидна подредба. Първо заключение което може да се направи е че организма обществен-зверилник има проблемно тяло, което поради разнородното разпределе ние на тези нервни възли, ще му създава проблеми. Второ, при условие че кръвта е определено количество, то щом при тези възли е повече, то при останалата част от тялото ще е аритметично намаляваща, до момента в който ще се окаже че има части от организма които не се кръвоснабдяват и умират.

Какъв логически възглед можем да си изведем? ЗА ДА БОГАТЕЯТ ЕДНИ, ДРУГИ ТРЯБВА ДА УМИРАТ. Тоест разполагащия с много материалност, я има защото някъде другаде по света някой е бил лишен от тази материалност и най-вероятно това е довело до смърт.
Това е цената на липсата на добродетели и възвишеност. Тяхната липса, превръща хората в по-ниши от животните. Защото животните не изпитват егоизъм, нито други видове порочни дегенератори.

Разбира ли човекът това? Видимо не. Човекът е станал твърде зависим от обществения-зверилник, а разумът не допуснат, не предлага други решения. Всяко следващо поколение, щом забележи колко ниско е паднало миналото поколение, сякаш в някаква словесна надпревара се опитва да докаже че може да падне още по-ниско. Следващите поколения като цяло повтарят познатите им деградатори, защото с тях са свикнали, това е тяхния живот, те не се замислят и не познават друг. Научили от "родното тяло", че богатството и властта са важни, цял живот се стремят към тях. За тях това е живота им. Пороците пък научат от възрастните и ги преповтарят също. Израстват без ценности, в безверие, без духовност, в жесток свят и много омраза. Което ги подтиква да стават също такива, жестоки, омразни, злобни. И всичко се повтаря отново и отново, но всеки път още по-зле от предишното, заради общата надпревара - "направи по-голяма щета, бъди по-голям егоист".

Хората са като онези мушици - еднодневките. Те живеят по-малко от един ден, от появата си, не виждат нищо от света, не разбират нищо от света, просто се размножават и правят същото което и предишните нему им. Никой не знае къде е живяла еднодневката, къде е летяла и тнк. По-същия начин и при човека, накрая, никой не знае кой е бил, къде е бил, защо е бил или дори какво е било името му, или лицето отговарящо на това име. Гробищата са безмълвни, но много поучителни! Там е миналото, всеки който някога е живял и знаете ли кое е интересното?! Без някои единици, всички останали минали хора, са правели същото което и сегашния човек прави. Богатели са, пръскали са се от пороци, егоизъм, низост, бездушие, материализъм и за какво? Като накрая от тях не е останало нищо което да бъде запомнено. Те са се превърнали в една обща маса, която никой не помни, нито по име, нито по какви хора са били. Тотално биват изличени, все едно никога не са съществували. Защо? Защото и преживе са били твърде еднакви на масата, направили са каквото се е считало за еднородно с масата, а пороците са си едно към едно с желанията на масата. В тях, е имало само желание за богатеене и материализъм, неща така познати, че не е имало причина да бъдат запомняни. Помнят се проявилите се с добри дела и проявилите се с крайно зли дела, за назидание.  Останалите са така еднородни в желанието си за власт, богатеене, пороци, че от тях не остава нищо. Пороците им напълно ги поглъщат. Така че е странно как новите поколения и изобщо хората, не се поучават от надгробните плочи, притежание на хора някога също като тях стремели се към същите неща и какво, нещо по-добро ли ги застигна? Не. Защото не е този добрия път. И какво разбираме до тук?! Хората живеят порочно, пропаднало, нишо, материално и без духовно, защото са си втълпили че след смъртта изчезват и край. И понеже си вярват че този живот им е последния миг, те решават да го изживеят наблъсквайки всякакви щуротии, правейки колкото се може повече от всичко, без никога да им се достатъчно, искайки още и още предмети, власт, причинявайки още и още вреди, за да могат един ден да се чувстват спокойни, че са направили и опитали всичко. Такива са хората живеещи ограничено, без съвест и не вярващи в нищо повече от тяхното съществувание, ако не е познато. Те са и основните деградатори унищожаващи съзнанието на цивилизацията.

В такъв случай, човекът не знае защо живее, живее без да си задава подобни въпроси и там му е грешката. Целта на живота, няма как да са пороците и звероподното управление на обществото. Целта винаги е по-горе от низостта.

Страданието е страха на човека на бъде себе си, да познава себе си и основата на която е стъпал. Защото само който познава себе си, познава света и обръща гръб на пороците и низостите. Който има себе си, има всичко и знае че това всичко не може да бъде продадено или купено от предметите, властта и прочее. Има неща безценни, те нямат цена, тях винаги ще ги има в очакване на тези които ще ги намерят.

█▌█▌Допълнение второ - Какво е индивидуалност? И как липсата и унищожава света, създавайки на мястото на добротелите и прогресията, деградация и страдание.

Светът е изпълнен с разрушения, смърт, болка и страдание, поради недостига на индивидуалност.

Дефиницията на индивидуалност, не е крайна антигонистичност. А човек който не се страхува да бъде себе си, развива природните си дадености - качества, уникалности, дарби. И понеже света е една цялост, когато човек се индивидуализира, той се развива в еволюция. Тази еволюция не може да създаде крайни противоречия между група хора, всеки от който е индувидуалист, защото стремейки се към индивидуалност тези индивидуални хора се изкачват от различни страни към един и същ връх на еволюцията, за да се срещнат на върха му. Така че, индивидуалността в процес на прогресията си, стапя всички физически, неморални, етнически, религиозни и прочее разлики, до момента в който напълно различни хора по физика и гени, стават част от единната цялост. И макар да продължават да са различни и уникални по-своите гени ( физика ) , те стават единни, обединени от единното стъпало на което са тъпали за да се издигнат в разбиранията си, които ( става дума за разбиранията им ) се пресрещат едно с друго в общ съюз, на оновата на реалността и нейната свързаност.

Противно. Всяко лишение от индивидуалност - нейния дефицит. Занижава съзнателните способности, а разумът се ограничава до по-тесен светоглед, с което ума, започва напълно да идентифизицира себе си само с тялото си. По такъв начин, между група от индивиди с липсваща индивидуалност ( възприели обществения метод на уеднаквяването ) разликите и противоречията се разрастват, защото изпъкват на първо място телесните, външни и повърхностни различия, които индивидите с дефицитна индивидуалност, ще имат за по-приоритетни в хода на живота си. Набор от множество подобни повърхностни приоритетни противоположности, създават конфронтацията ( конфликтни ) в протежение на света. Допълнителните трудности в разбирателството на хората са обострени не само от дефицита на индивидуалността, но и от различните степени в нивата на съзнанията им.

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/56383787615/